№ 240
гр. Шумен, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630201201 по описа за 2025 година
Производство по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01-779/03.04.2025г. на Директора на
Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.250, във вр. с чл.259 от ЗОП на Н. И. С., ЕГН ********** от гр. Шумен е наложено
административно наказание “глоба “ в размер на 9 900 лева за нарушение на чл.18, ал.1, т.13,
във вр. с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП.
Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление
като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с административно
производствените правила. С жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на
материалния закон. В жалбата се сочи, че посочената в НП, дата – 15.12.2023г.
жалбоподателя не е извършил визираното нарушение, тъй като тогава е отрита процедурата,
а изпълнителното деяние на административното нарушение изисква субектът да е провел
процедурата. Сочи още, че липсва яснота за какво нарушение е санкциониран – само за
вземане на решение за откриване на процедура или за цялостно финализиране на
процедурата, което е било на друга дата. На второ място счита, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за деяние, което съгласно действащите към момента на
издаване на НП законови разпоредби, не съставлява административно нарушение, поради
последвали изменения в нормативните разпоредби. На трето място сочи, че НП е издадено в
нарушение на материалния закон, тъй като съгласно чл.182, ал.1 от ЗОП възложителят може
да проведе пряко договаряне с определени лица когато е необходимо неотложно възлагане на
поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по
чл.178, ал.2, т.4.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя се явява лично и с
процесуален представител – адв. С.С. от ШАК, който поддържа наведените в жалбата,
доводи. Моли за присъждане на направените в производството разноски. АНО, чрез
процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Депозира писмени бележки и
съдебна практика. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави
1
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима. След преценка на доводите на страните, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Със
Заповед № ФК -10-789 от 19.08.2024г. издадена от Директора на АДФИ, на И.П.Г. - държавен
финансов инспектор в АДФИ било възложено да извърши финансова инспекция на Община
Шумен. Част от предмета на проверката бил да се провери законосъобразността на сключени
през 2023г. договори за обществени поръчки в резултат на проведени процедури на
договаряне по реда на чл.18, ал.1 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането им.
При извършената проверка на документацията, свързана с проведени през 2023г. процедури
по реда на ЗОП за възлагане на обществени поръчки било установено следното:
Жалбоподателят заемал длъжността зам. кмет на Община Шумен. Със Заповед № РД-25-
3120/04.12.2023г., кмета на община Шумен, в качеството му на възложител е делегирал на
основание чл.7, ал.1 от ЗОП правомощия на длъжностното лице арх. Н. И. С., заместник -
кмет по Строителство и екология на общината да организира и провежда процедури по реда
на ЗОП с предмет: всички доставки по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП, строителство и услуги в
сферата на строителството и екологията. С Решение № F462131 от 15.12.2023г. арх. Н. С.
открил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП -
пряко договаряне с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия и
координатор на балансираща група за нуждите на Община Шумен и нейните структури и за
нуждите на „ДКЦ 1“ ЕООД“. Обществената поръчка била регистрирана в електронния
регистър на АОП под номер 00138- 2023-0081, а решението публикувано в РОП на
15.12.2023г. Обектът на поръчката е доставки по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП, а вида на
процедурата - пряко договаряне. В Решението било посочено, че поръчката се възлага
съгласно чл.182, ал. 1, връзка с чл.79, ал.1, т.3, б. „.б“ от същия закон /липса на конкуренция
поради технически причини/. Процедурата била обявена с основен СРУ код 09310000 -
„Електрическа енергия“, с прогнозна стойност 198 000 лв. без ДДС и срок за изпълнение 1
месец. С решението за откриване на процедурата упълномощеното лице – жалбоподателя
мотивирал приложимото основание по ал. 1, със следното: „Община Шумен откри
обществена поръчка със същия предмет, която бе прекратена, тъй като се
констатира нарушение, което на етапа, до който е достигнала процедурата не
може да бъде санирано. Издаденото решение се обжалва от единия от
участниците. След произнасяне на КЗК в полза на възложителя е пусната нова
обществена поръчка чрез открита процедура по реда на чл.18, ал.1, т.1 във
връзка с чл.73, ал.1 от ЗОП. Към настоящият момент същата не е приключила
и все още не е избран изпълнител. Това доведе до невъзможност
Възложителят да подаде в срок до 10-то число на месеца документи за
доставчик на ел. енергия на свободния пазар, от което следва, че ако не се
сключи договор с настоящия доставчик, Възложителят ще бъде принуден да
премине към Доставчик от последна инстанция, което ще оскъпи цената на
тока с близо 30%“. Посочил е лицето, с което възнамерява да сключи договор – „ЕНЕРГО
–ПРО Енергийни услуги“ ЕАД гр. Варна, като се е възползвал от разпоредбата на чл.65,
ал.1, т.1 от ППЗОП и не е одобрил и не е изпратил покана.
В резултат на проведената обществена поръчка на 29.12.2023 г. между Община
Шумен, представлявана от жалбоподателя арх. Н. С. /като възложител/ и "ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги“ ЕАД гр. Варна /като изпълнител/ е сключен договор № е ЗОП-2023-
0081-01 на стойност до 198 000 лв. без ДДС, за срок от 1 месец, в сила от 01.01.2024г. до
31.01.2024г. При извършената проверка за законосъобразност на сключения договор, в
резултат на проведената процедура на договаряне по реда на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП,
относно наличие на условия за прилагането й, посочени в закона, държавния финансов
инспектор – И.Г. счела, че в мотивите за избора на правното основание за възлагане на
поръчката /чл.78, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП/ не са представени обосновани доводи и относими
2
документи, които да изяснят и докажат, че предложеното за изпълнител дружество
„ЕНЕРГО-ПРО Енергийни системи" ЕАД е единственото, което разполага с техническите
възможности да изпълни предмета на обществената поръчка. Също така в Решението за
възлагане на поръчката по договаряне, жалбоподателят не е поставил условие доставките на
електроенергия да са обвързани с някакви технически изисквания, а е посочил само, че
поръчката се възлага „с оглед обезпечаване доставката на ел. енергия за нуждите на посочените обекти“.
При извършената от финансовия инспектор. Г., проверка за законосъобразност на
сключения договор, в резултат на проведената процедура на договаряне по реда на чл.18,
ал.1, т.13 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането й, посочени в закона
установила, че не може да се изведе заключение, че възлаганата поръчка е ограничена до
конкретен изпълнител по технически причини, т.е. не съществува друга алтернатива или
заместител за изпълнение на дейностите и отсъствието на конкуренция не се дължи на
изкуствено стесняване параметрите на поръчката.
Въз основа на резултатите от извършената проверка, И.Г. съставила АУАН № 11-01-
779/09.10.2024г., с който на жалбоподателя Н. И. С. е вменено извършено на 15.12.2023г.
нарушение на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП. В
съставеният АУАН, държавния финансов инспектор обстойно анализирал всяко едно
изречение от мотивите на възложителя за провеждане на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от
ЗОП. При предявяване и връчване на акта, жалбоподателят саморъчно отразил следното:
„Възразявам срещу акта. На допълнително основание считам, че не съм пасивно
легитимиран да отговарям за залегнатите обстоятелства в АУАН“. Писмено възражение не е
било депозирано в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл.250 от ЗОП /обн., ДВ, бр.13 от 16.02.2016г./ във
връзка с чл.259 от ЗОП във връзка с чл.261, ал.2 от ЗОП на Н. И. С. от гр. Шумен е наложено
административно наказание “глоба “ в размер на 9 900 лева за нарушение на чл.18, ал.1, т.13
от ЗОП във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от присъединените на
основание чл.283 от НПК, писмени доказателства и същата не се оспорва от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Административно-наказателното производство е
започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на
чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В АУАН
словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т.
е. налице е описание на фактическа обстановка.
Според административно наказващия орган "С деянието, на 15.12.2023г. е нарушена
разпоредбата на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП.
След като са цитирани разпоредбите на чл.250 от ЗОП /обн., ДВ, бр.13 от
16.02.2016г./ и чл.250а от ЗОП / ред. ДВ, бр. 88 от 2023г./ и при съпоставката на двата
нормативни текста, административно наказващия орган е приел, че в случая разпоредбата на
чл.250а от ЗОП /ДВ. бр. 88 от 2023г./ не се явява "по-благоприятна" за нарушителя, поради
което следва да се приложи правилото на чл.3, ал.1 от ЗАНН, съответно разпоредбата на
чл.250 от ЗОП /обн.,ДВ.бр.13 от 16.02.2016г./. Въз основа на тези констатации и правни
изводи, на основание чл.250 от ЗОП /обн.Дв,бр.13 от 16.02.2016г./ на жалбоподателя Н. С. е
3
наложено процесното административно наказание – глоба в размер на 9 900 лева.
Според чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП една от процедурите по този закон е пряко
договаряне, а съгласно чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП поръчката може да бъде изпълнена само
от определен изпълнител при липса на конкуренция, поради технически причини.
В случая спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между
страните. Спорът е правен и засяга предпоставките за налагане на административно
наказание, съответно прилагането на чл.3у, ал.2 от ЗАНН. Когато се касае за извършване на
административно нарушение и санкционирането му с административно наказание,
приложимото материално право е това, което е действащо към момента на извършване на
нарушението. При изменение на закона, по - новият закон е приложим, само ако е по -
благоприятен за дееца. В конкретният случай жалбоподателят е санкциониран съобразно
разпоредбата на чл.250 от ЗОП, която в редакцията към момента на извършване на
нарушението (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2016г., в сила от 15.04.2016 г.) предвижда, че възложител,
който проведе процедура по чл.18, ал.1, т.3-10 или т.13, без да са налице условията, посочени
в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен
ДДС, но не повече от 10 000 лв. По делото не е спорно, че жалбоподателя С. с Решение №
F462131 от 15.12.2023г. Р401538 от 19.07.2023 г. открил и провел процедура за възлагане на
обществена поръчка по реда на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, за което изпълнително деяние му е
наложена глоба, а именно - за "откриване на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП без да са
налице условията, посочени в закона". В последствие - към момента на извършване на
финансовата проверка, съставяне на АУАН и издаване на НП разпоредбата на чл.250 от ЗОП
е била изменена /ДВ, бр. 88 от 2023г., в сила от 1.01.2024г./ и от този момент не предвижда
наказание за незаконосъобразно провеждане на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП,
каквото е вмененото обвинение на жалбоподателя, а касае само процедурите по чл.18, ал.1,
т.3-7 от ЗОП. Към момента на финансовата проверка, съставянето на АУАН и издаването на
НП вече е била в сила разпоредбата на чл.250а от ЗОП , приета с ДВ, бр. 88 от 2023г., в сила
от 22.12.2023г., която разпоредба предвижда наказание на възложител, който обаче сключи
договор в резултат на процедура по чл.18, ал.1, т.8-10 или т.13, без да са налице условията за
прилагането й, каквото обвинение не е вменено на жалбоподателя. В мотивите, изложени в
атакуваното НП, АНО е анализирал приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН, което е свързано с
изменението на разпоредбата на чл.250 от ЗОП и създаването на разпоредбата на чл.250а от
ЗОП и е приел, че в случая по – благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл.3 ал.2
от ЗАНН, се явява санкционната разпоредба на чл.250 от ЗОП, действала към момента на
извършване на нарушението.
Провеждането на процедура от вида посочен в чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП по реда
установен в чл.79 от ЗОП и сключването на договор в резултат на проведена процедура по
чл.18, ал.11 т.13 от ЗОП, са два различни етапа от административното производство по
възлагане на обществена поръчка. Процедурите по този закон се откриват с решение и
завършват с решение за определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка. Едва
когато процедурата е завършила с влязло в сила решение за определяне на изпълнител,
съгласно чл.68 ал.1 от ППЗОП, страните пристъпват към следващия етап от възлагането на
обществената поръчка, а именно - сключване на договора с определения изпълнител.
Хипотезите при които е възможно процедурата по избор на изпълнител на обществената
поръчка да е завършила, но да не се стигне до подписване на договор за изпълнение на
поръчката са също така нормативно уредени в ЗОП. Доводите на наказващият орган, че с
измененията на ЗОП не е отпаднала наказуемостта на възложителя при провеждане на
процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП при липса на основания за провеждането й, доколкото
това обстоятелство било елемент от фактическия състав и на двете разпоредби – чл.250 от
ЗОП, в редакцията към датата на извършване на нарушението и чл.250а от ЗОП, в сила от
22.12.2023г., съдът намира за неоснователни.
Разпоредбите на чл.250 от ЗОП и чл.250а от ЗОП, предвиждат две различни
изпълнителни деяния – "проведе процедура" и "сключи договор", които са осъществени в
нарушение на съответните изисквания на ЗОП и обявяват същите за наказуеми с различни
4
по начин на определяне и размер административни наказания, налагани по административен
ред, т.е. касае се за две отделни административни нарушения, които се осъществяват с
различни изпълнителни деяния. Липсва тъждество в нарушенията. Административното
нарушение по чл.250а от ЗОП се счита за довършено със сключване на договора за
обществена поръчка, което в настоящият казус е станало на 29.12.2023г. а не на 15.12.2023г.,
на която дата е открита процедурата. Фактът, че в обстоятелствената част на НП
хронологически е изложена цялата фактология по случая и е посочено, че процедурата е
приключила със сключения на 29.12.2023г. договор е без значение за отговорността на
жалбоподателя за вмененото му нарушение, защото датата на извършване на процесното
административното нарушение е точно определена в диспозитивната част на АУАН и НП
/15.12.2023г./ и предопределя предмета на доказване. Съдът е задължен да провери дали
именно на 15.02.2023г. привлеченото към отговорност лице е извършило административното
нарушение, за което е наказано. Съдът следва да установи дали на посочената в НП, дата
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г.), за
което следва да се наложи предвидената в разпоредбата санкция към датата на издаване на
НП. Съгласно чл.46 ал.1 и ал.2 от ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат
според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря
на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република България, а когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала
на правото на Република България. Съобразно чл.46 ал.3 от ЗНА наказателна,
административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно
предходната алинея. "Провеждането на процедура" по ЗОП, не е деяние, което е
съставомерно по смисъла на чл.250а от ЗОП, а "провеждането на процедура по чл.18 ал.1
т.13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона", не е деяние, което е
съставомерно след изменението на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от
1.01.2024г.). Правилата установени в чл.46 от ЗНА изключват каквато и да е възможност, за
някакво разширително тълкуване на разпоредбите на чл.25 в предходната и сегашната й
редакция и чл.250а от ЗОП, доколкото в случая става въпрос за обосноваване на
административно наказателна отговорност на жалбоподателя. Според чл.3, ал.2 от ЗАНН,
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по[1]благоприятна за нарушителя. В случая, с
изменението на чл.250 от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), деянието
"провеждането на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, без да са налице условията,
посочени в закона" е отпаднало като такова, не е обявено за наказуемо с административно
наказание към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП, поради което не е
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Доколкото на жалбоподателя е
наложено административно наказание за "откриване на процедура по чл.18, ал.1, т.13, без да
са налице условията, посочени в закона", а не за "сключването на договор в резултат на
процедура по чл.18, ал.1, т.13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в
закона", при липса на тъждество в нарушенията по смисъла на чл.250 и чл.250а от ЗОП, при
тези обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че е налице хипотезата на чл.3 ал.2
от ЗАНН – преди съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са последвали различни
нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца. В
случая е отпаднала наказуемостта по административен ред на извършеното деяние
"провеждане на процедура по чл.18, ал.1, т.13, без да са налице условията, посочени в
закона". В тази насока е и съдебната практиката и по-конкретно Решение № 1067 от
12.06.2025г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 179/2025г., Решение № 242 от 5.03.2025г. на
АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 57/2025г., Решение № 509 от 10.04.2025г. на АдмС -
Силистра по к. а. н. д. № 24/2025г., Решение № 461 от 13.03.2025г. на АдмС - Перник по к. а.
н. д. № 63/2025г., Решение № 575 от 7.04.2025г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 85/2025 г.,
Решение № 2383 от 28.05.2025г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 259/2025 г. и др., които
са постановени по идентични казуси.
5
Предвид изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. По отношение искането на процесуалният
представител на жалбоподателя са присъждане на адвокатското възнаграждение за
представителство в настоящото производство съдът намира следното: Съгласно чл.63д, ал.1
от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК като в ал.2 на същата разпоредба е предвидена възможност съдът по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
ЗА. Процесуалният представител на АНО е направил възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или
имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията. С обжалваното НП е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 9 900 лева, поради което размерът на минималното възнаграждение е 1 290 лева.
В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1 300 лева, което съдът намира, че не е прекомерно и следва да бъде присъдено в цялост.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 11- 01- 779/03.04.2025г. на Директора на
Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.250, във вр. с чл.259 от ЗОП на Н. И. С., ЕГН ********** от гр. Шумен е наложено
административно наказание “глоба“ в размер на 9 900 лева за нарушение на чл.18 ал.1 т.13,
във вр. с чл.79 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗОП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати Н. И. С., ЕГН
********** от гр. Шумен сумата 1300 /хиляда и триста/ лева, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6