РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Бургас, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500113 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на С.П. – ответник по гр.д.
№1556/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас против решението
постановено по делото №335 от 03.11.2021г. Същото се оспорва като
неправилно поради нарушение на процесуалните правила, необоснованост,
неправилно прилагане на материалния закон и непълнота на доказателствата.
Уважен е бил предявения срещу жалбоподателя иск с правно основание
чл.108 от ЗС както и отрицателния установителен иск с който е претендирано,
че жалбоподателят – ответник не е станал собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 51500.506.602.1.46 – много функционална
зала с площ от 204 кв.м с административен адрес в гр.Н., КК С. – запад,
комплекс Р. като се претендира предаване владението върху имота. Не са
изяснени основните въпроси по спора – новообразувания съгласно одобрен
инвестиционен проект за преработка от 2010г. обект - многофункционална
зала надхвърля ли обема на учреденото право на строеж или не – т.е. –
увеличена ли е застроената площ на сградата или не и ако площта е
увеличена, увеличението има ли характер на самостоятелен обект или – не.
Съдът е приел, че залата представлява отделен обект извън обема на
суперфицията като според страната този извод не е обоснован и не са
изложени никакви аргументи в насока на извода. Също така е прието, че
договорът за суперфиция не е бил изменен съобразно архитектурния проект
за преработка от 2010г. Според страната тези изводи са неправилни и са
1
постановени в противоречие с доказателствата по делото и експертизата на
в.л. – арх.М.А.. Съдът не е съобразил изводите си с разпоредбите на ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове – Наредба №4 за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти и Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Според въззивника съдът неправилно е изтълкувал и приложил
разпоредбата на §5 т.15 от ДР на ЗУТ. Страната сочи, че
първоинстанционният съд не е направил задълбочен анализ и тълкуване на
договора за учредяване правото на строеж и не е обсъдил доводите на
страните в тази насока. Съдът не е посочил дали приема, че процесният обект
е включен в обектите, за които учредителят си е запазил правото на строеж и
ако това не е така защо съдът приема, че ищецът придобива правото на
собственост по силата на приращение. По отношение на възражението за
придобивна давност съдът според страната необосновано е кредитирал само
показанията на свидетел – който според него е заинтересуван като син на
собственичката на ищцовото дружество. При анализ на всички тези изложени
обстоятелства би се стигнало до други правни изводи. Моли са за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск като се
претендира присъждане на направените разноски и пред двете инстанции.
Депозирана е въззивна жалба и от ответника „К.“ЕООД, ЕИК * против
постановеното по делото решение. Решението се оспорва като неправилно.
На първо място – неправилен е извода на съда според страната, че застроената
площ, включваща проектираните под плочата на горния етаж паркоместа –
понастоящем съставляваща площта на многофункционалната зала не се
включва в обема на суперфицията. Не е анализирана волята на страните,
обективирана в нотариалния акт за суперфицията, не е
съобразеноплощоразпределението и съответно– проектите на сградата, към
които договорът за суперфиция препраща. В нотариалния акт изрично са
описани процесните паркоместа като обект на учреденото право на строеж.
Площта на тези паркоместа е включена в преустроената многофункционална
зала и е изрично включена в предмета на площоразпределение. При
определяне обема на учреденото право на строеж съдът не е отразил
принципната постановка на въпроса – какъв е обема на суперфицията, какво
се включва в нея, по какви критерии се определя площта на сградата, която се
включва в учреденото право на строеж. Излагат се подробни съображения , в
които страната сочи общи положения при учредяване право на строеж,
обособяване на отделни обекти, определяне на застроена площ и т.н. В тази
връзка се оспорва приетото от съда относно преценката му за определяне на
обема на учреденото право на строеж – а именно – разгънатата застроена
площ /РЗП/ и несъобразяването с това докъде следва да се простира
застроената площ на една сграда. В тази насока страната също е изложила
изключително подробни съображения. Конкретно се сочи, че съдът не се е
съобразил с изричните обяснения на в.л.арх.Антова, че процесния имот
следва да се включи в РЗП на сградата – че с обособяването на процесната
2
сграда не се усвоява ЗП или ЗРП в по-голям обем от площите на
първоначално проектираната сграда. Страната сочи, че с оглед на
доказателствата по делото следва да бъде прието, че процесният имот е част
от ЗП и респ. ЗРП на процесната сграда, респ. – след като за цялата сграда е
учредено право на строеж,а процесната застроена площ е част от сградата и
не е изграждана допълнително, то процесният имот е включен в предметния
обхват на суперфицията, макар и да е обособен върху паркоместа, които сами
по себе си не са самостоятелни обекти на собственост , поради което по
отношение на него принципът на приращение не може да се прилага. В тази
връзка според страната следва да се приеме, че след като процесният имот не
е описан като получаван в дял от собственика на земята, не съставлява част от
описаните в нотариалния акт негови конкретни обекти, то този обект остава в
собственост на строителя по силата на действителната воля на страните.
Оспорват се като неправилни изводите на първоинстанционния съд за това че
между страните нямало съгласие за извършеното преустройство, свързано с
обособяването на процесната зала на мястото на паркоместата и съответно –
такова съгласие е следвало да се обективира в последващо предоговаряне на
обема на суперфицията, извършено в нотариална форма. В процесния случай
не се усвоява нов обем ЗП или ЗРП на сградата, а само се извършва
преустройство в рамките на вече договорените застроени площи на сградата
между страните и които са изрично разпределени между страните. Съдът не е
съобразил и че изграждането на процесния обект е свързано само с
преустройство само и единствено на онези паркоместа, чиято застроена площ
следва да получи по договора за суперфиция от строителя. Процесната зала
не засяга по никакъв начин застроената площ на паркоместата, които
получава ищецът. Тълкуването на договора сочи, че не се изключват промени
в хода на строителството – дори и без съгласието на собственика на земята. В
случая обаче съгласие е налице и това се установява и от конклудентни
действия на страните. Сградата е въведена в експлоатация – т.е. - налице са
издадени актове обр.14,15 и 16, удостоверяващи надлежното извършване на
строителните работи , което като процедура включва и собственика. Оспорва
се отхвърлянето на придобивната давност от страна на ответниците: -че
владение на процесния обект не е било предавано и се е ползвало от ищеца.
Страната се позовава на фактическо владение върху обекта още от процеса на
строителство. Акт обр.14 е бил налице от 21.08.2008г. – т.е. – обектите в нея
са били налични и са били годни обекти на вещни права. Т.е. – до 22.02.2018г.
в полза на приобретателя е изтекла и 10г. придобивна давност. Сочи се че и
при завеждането на иска фактическата власт е упражнявана от ответника и
съгласно чл.83 от ЗС упражняването на давностното владение е доказано.
Налице е и апорт на процесния имот , вписан в ТР на 18.07.2012г.,
осъществен в полза на „К.“ЕООД. Този апорт е годно основание да
легитимира страната – приобретател като собственик и в този смисъл това е
основание за упражняване на добросъвестно владение върху имота, което
обуславя прилагането на кратката петгодишна давност и в случая тя изтича на
3
01.08.2017г. – преди завеждането на делото. Самият приобретател –
суперфициар е добросъвестен, тъй като той не знае как другата страна
тълкува договора. Позовава се и на показанията на свид. М., която
установява осъществяването на владението - че процесния имот се е
стопанисвал и ползвал от „А.“ООД и от „К.“ЕООД. С оглед на това се
претендира обжалваното решение да бъде отменено и спора да се реши по
същество – като се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските
за страната пред двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивните жалби от страна на „О.“ ЕООД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.Я. против въззивните жалби
на С.П. и „К.“ЕООД. Оспорват се и двете въззивни жалби като неоснователни
като се поддържа обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Поддържа се становището, че „О.“ ЕООД като собственик на земята на
основание чл.92 от ЗС е собственик и на построеното върху нея, освен ако не
е установено друго. Безспорно е, че между страните е наличен договор за
учредено право на строеж. Обемът на правото на строеж се определя от
рамките на този договор. Построеното извън тези рамки, макар и на
основание утвърден архитектурен проект и дадено разрешение за
строителство и което има юридическо основание да бъде самостоятелен
обект се придобива по приращение към терена. Според въззиваемия то става
притежание на собственика на терена – в случая – „О.“ЕООД. Според
страната съдът правилно е приел – че обемът на суперфицията е ясно
дефиниран и е изчерпателно посочено какво ще придобие ищеца, налице е и
препращане към таблицата за площоразпределение. Процесната зала не
фигурира сред обектите. Същата е в резултат на изменение на проекта на
сградатна от 2010г. на мястото на паркинга на приземното ниво. Част от
него попада под плочата на първия етаж като границата между открита и
закрита част е маркирана само от носещите колони на сградата. Това
изменение не е взето предвид от двете страни по суперфицията и не е
предприето изменение на договора, обективиран в нотариалния акт. Според
страната залата представлява отделен обект извън суперфицията и затова
правилно съдът приема, че със завършване на строителството този имот е
придобит от ищеца на основание чл.92 от ЗС с изключение на тези
помещения от него , които представляват общи части в сформираната етажна
собственост. Налице е удостоверение за въвеждане в експлоатация от
01.06.2010г. Извън проекта се установява от експертизата, че в залата са
обособени две помещения с отделна складова част и санитарни възли.
Обособено е и помещение за обслужване на главното електрическо табло на
сградата , което на осн. чл.38 от ЗС представлява обща част. Според
събраните доказателства владението върху процесната зала е осъществявано
от сина на управителката на „О.“ ЕООД. Едва през 2019г. възникнал спор
след предявяване претенции от страна на ответника П., който се позовава на
права придобити от „К.“ ЕООД, което дружество от своя страна има
процесната зала на основание апорт на същата в това дружество от „С.“
4
ЕООД, съответно вписан на 01.08.2012г. в ТР. Според страната тези действия
не са били придружени от предаване на владението. Едва през 2020г. П. е
влязъл в имота след като е изнесъл вещите на ищеца. Аргументите за
осъществено владение от страна на „С.“ЕООД се окачествяват като
несъстоятелни. Моли се за оставяне на въззивните жалби на С.П. и „К.
“ЕООД да бъдат оставени без уважение.
Становище от „С.“ ЕООД – в несъстоятелност, представлявано от
синдик С. по делото не е постъпило.
Съдът след преценка на доказателствата по делото приема за
установено следното:
Производството по гр.д.№1556/19г. по описа на ОС – Бургас е било
образувано по исковата молба на „О.“ ЕООД против „С.“ ЕООД и „К.“ ЕООД,
входирана в съда на 11.10.2019г., съответно – вписана надлежно в Службата
по вписвания – РС – Н. на 29.11.2019г. На основание чл.124 от ГПК и чл.92 от
ЗС се претендира да се приеме за установено, че ищеца е станал собственик
на обект – многофункционална зала с площ от 204 кв.м – самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 51500.506.602.1.46 находяща се в жилищна сграда в
КК С.. Наред с това се претендира на осн. чл.108 от ЗС „К.“ ЕООД да предаде
владението на имота. Тъй като се констатира, че два дни преди вписването на
исковата молба това дружество е сключило договор за покупко-продажба със
С.П. съдът е конституирал като ответник по иска по чл.108 от ЗС С.П. като с
решението си е прекратил производството по чл.108 от ЗС по отношение на
„К.“ ЕООД.
Установено е било по делото, че ищецът е собственик на поземлен
имот в КК С. с площ от 2925 кв.м както и че през 2007г. е учредил на
ответника „С.“ ЕООД /с предходно име „А.“ ООД/ право на строеж срещу
задължение за строителство. Между страните са били разпределени обектите
в сградата в договор в нотариална форма. По проект на приземно ниво под
плочата на първия етаж е бил предвиден паркинг с обособени 8 паркоместа и
маневрена зона. Паркинга имал открита и закрита част като границата е била
маркирана от носещите колони на сградата. Относно изясняване на
релевантните обстоятелства по делото са назначени и приети две експертизи
– извършена от в.л.арх.А. и от в.л.– геодезист – Г.. Установява се, че през
2010г. с изменение на проекта на място на част от паркинга е била обособена
процесната зала с площ от 204 кв.м. Това изменение не е било отразено от
страните по договора за суперфиция и той съответно не е бил променян в
съответствие с изменението на проекта.
Първоинстанционният съд е приел в решението си, че тази зала е извън
обема на суперфицията и със завършването на сградата на основание чл.92 от
ЗС тя е придобита от ищеца по приращение на осн. чл.92 от ЗС. Изключено е
помещение от 10 кв.м , в което се намира ел.таблото на сградата като обща
част.
Не се спори, че през 2012г. „Строй А 2000“ ЕООД апортирал този
имот в „К.“ ЕООД. Впоследствие е прехвърлен на ответника П.. Съдът е
5
кредитирал показанията на свид.Проданов, свид.М. съобразно които е приел,
че помещението е било ползвано от сина на управителката на „О.“ ЕООД,
който го държал заключено и имал свои вещи вътре. След придобиване на
собствеността през 2019г. ответникът П. през м.март 2020г. влязъл в имота и
изнесъл вещите, които са били вътре.
Като е признал собственически права на ищеца на основание чл.92 от
ЗС върху реална част от процесния имот с площ от 194 кв.м с изключение на
общото помещение от 10 кв.м, в което е разположено ел. таблото на сградата
и съдът е осъдил ответника П. да предаде владението върху тази реална част
от имота с площ от 194 кв.м. Съобразно уважаването на претенцията са
присъдени и разноски.
Въззивните жалби са допустими -същите са депозирани от страни в
производството пред първоинстанционния съд – С.П. и „К.“ ЕООД в
законоустановения за това срок от страни имащи правен интерес от
обжалване на съдебния акт на окръжния съд. Внесени и са определените от
съда държавни такси.
По основателността на жалбите съдът съобрази следното:
Не се спори, че в резултат на договорните отношения между ищеца –
въззиваем „О.“ ЕООД и „А.“ ЕООД /с правоприемник – „С.“ ЕООД – в
несъстоятелност/е била изградена сграда в к.к.С. като разпределението на
обектите в нея е било извършено с нотариалния акт за учредяване на право
на строеж срещу задължение за построяване от 12.02.2007г. Собственикът –
учредител е запазил за себе си имоти с РЗП 1915.07 кв.м, а приобретателят –
строител – 5061.43 от общата застроена площ 6976.50 кв.м. Не се спори и че
вследствие преработка на проектите през 2010г. – изменение на проекта на
сградата на мястото на паркинга на приземното ниво е изградена процесната
многофункционална зала , която не фигурира и не е предмет на
разпределение по нотариалния акт за учрезяване правото на строеж. Това е
прието и в обжалваното пред настоящата инстанция решение. Съдът обаче е
приел, че процесната зала представлява обект извън обема на суперфицията
и затова представява приращение по чл.92 от ЗС и като такова следва да бъде
включен в патримониума на собственика на терена.
Настоящата инстанция намира този извод на първоинстанционния съд
за неправилен и погрешен. Приращението предполага физически
новосъздаден обект. В процесния случай е налице само промяна в
предназначението на съществуващ по суперфицията обект– приземен паркинг
под плочата на първия етаж от сградата. Налице е документална промяна в
проектната документация и фактическо преустройство на самия паркинг, за
да бъде обособен в зала. Няма обаче новосъздаден обект извън първоначално
предвидения обем и РЗП на сградата. Това изключва хипотезата на
приращение по смисъла на чл.92 от ЗС. Действително е налице нов
самостоятелен обект в сграда с отделен идентификатор, но това е следствие
на вътрешно преустройство в сградата и правни действия. Няма новосъздаден
обект по смисъла на приращението по чл.92 от ЗС. В случай на приращение
6
би следвало да бъде увеличена и общата РЗП на сградата с тази на залата.
Това би предполагало новосъздадена застроена площ за самата зала, както и
наличие и на първоначалния паркинг. В процесния случай е налице само
промяна, преустройство на предвидения паркинг в нещо друго – процесната
многофункционална зала. Макар и промяната да е фактически осъществена –
документално и на практика – изразяваща се в липса на паркинг под плочата
на първия етаж от сградата и наличие на процесната зала, то страните не са
преуредили отношенията си по повод това преустройство и промяна в
обектите на сградата, не са уредили проблема по собствеността върху този
новосъздаден обект в сградата с отделен идентификатор. На практика такъв
обект възниква, но съобразно договорните отношения между страните,
уредени с нот. акт от 12.02.2007г. за разпределение на обектите в сградата
такъв обект няма и вследствие на това възниква и спора между страните.
Преди преустройството приземния етаж е представлявал паркинг със
ситуирани осем паркоместа /подробно описани в нотариални акт от
12.02.2007г. с номерация, площ – застроена и обща площ, граници, заедно
припадащи идеални части от общите части на паркоместата – вж. л.11 по
делото на окръжния съд/ и зони за влизане, излизане и маневриране. Макар
и да е противоречив правния режим на понятието „паркомясто“, то е
безспорно че не представлява самостоятелен обект на вещно право на
собственост, въпреки че в правния мир се наблюдават случаи на прехвърляне
на собственост върху паркоместа и то в нотариална форма. Преобладаващото
становище е, че то представлява разпределение правото на ползване на терен,
отреден за паркиране на автомобили между собствениците на самостоятелни
обекти в сграда като в никакъв случай не може да се приеме, че това
представлява разпределение собствеността на този терен. Това налага извода ,
че въпросните паркинг площи – в т.ч. паркоместа, зоните за подход и
излизане от паркинга, зоните за маневриране и т.н. въпреки извършеното
разпределение на паркоместа – както и в настоящия случай с нотариалния
акт от 12.02.2007г. в който са упоменати тези паркоместа по номера, площи
/застроена площ, обща площ на паркомястото/, граници и т.н. представляват
общи части към сградата като обособяването и разпределението на
паркоместа представлява разпределение на ползването на тези места като
площи от разгънатата застроена площ / РЗП/ както е в процесния случай с
покрития паркинг, разположен под плочата на първия етаж на сградата. Т.е. –
при сключването на договора за учредяването на правото на строеж и
разпределение на обектите в бъдещата сграда този приземен паркинг,
разположен под плочата на първия етаж представлява обща част на сградата,
въпреки обособените и разпределени осем броя паркоместа.
След промяната от 2010г. на мястото на паркинга вече има
многофункционална зала. Не е създаден физически нов обект, извън
съществуващата РЗП на сградата. Т.е. – ситуиран е нов обект по проект, но на
мястото на съществуващ вече изграден паркинг на приземния етаж – т.е. в
рамките на вече построената сграда, находящ се под плочата на първия етаж –
7
самостоятелен обект в сграда с идентификатор, съответно заснет в
кадастралната карта на населеното място с идентификатор 51500.506.602.1.46
с площ от 204 кв.м. Тази многофункционална сграда с площта си излиза извън
общите части на сградата и е годна да бъде обект на правото на собственост,
в нечий патримонуим. В процесния случай обаче не се спори, че след
възникването в правния мир на този самостоятелен обект в сграда –
многофункционална зала страните по договора - „О.“ ЕООД и „С.“ ЕООД не
са преуредили договорните си отношения по повод възникването на този
обект и собствеността върху него. Според настоящият съдебен състав в
случая възниква обект в режим на съсобственост между страните по договора
при дялове съобразно дяловете на страните в сградата съобразно
притежаваната РЗП на всяка от тях спрямо цялата РЗП на сградата- т.е. – за
„О.“ ЕООД 1915.07 /6976.50 ид.ч. и за „С.“ ЕООД - 5061.43 / 6976.50 ид.ч
/респ. – за последващите правоприемници на тази страна – „К.“ ЕООД и
впоследствие – С.П./. Съсобствеността не е прекратена и към настоящия
момент.
В насока на гореизложения извод настоящата инстанция намира
възраженията за изтекла придобивна давност от страна на „С. “ЕООД, на
последващия приобретател „К.“ЕООД и С.П. за неоснователни. Липсва
доказано владение от страна на тези страни– спокойно, необезпокоявано при
отричане, отблъскване права и претенции на други лица по отношение на
спорния обект. Въззивниците оспорват изводите на първоинстанционния съд
в тази насока като сочат, че те са направени въз основа само на показанията
на свидетели, които евентуално са заинтересувани. Настоящият съдебен
състав изцяло споделя направените в тази насока изводи от
първоинстанционния съд – че нито апортът, нито продажбата са свързани с
предаване на фактическа власт. Установено е и настоящата инстанция го
намира за безспорно, че едва през м.март 2020г. въззивникът – ответник П. е
влязъл във владение, след като е изнесъл вещите на ищеца. Т.е. – до този
момент не е било налице отричане, отблъскване претенциите на другата
страна по отношение собствеността и владението на обекта и поради това не
може да се приеме, че е било налице изобщо владение върху този
самостоятелен обект от страна на ответниците по смисъла на чл.68 от Закона
за собствеността – явно, спокойно, необезпокоявано, за себе си. Това
изключва придобиване на имота по давност, в каквато насока са претенциите
на ответниците.
При съвпадащи частично изводи с постановеното от
първоинстанционния съд решение се налага неговата частична отмяна.
Въззиваемият – ищец „О.“ ЕООД действително има право на собственост
върху процесната зала, но частично – за 1915.07 / 6976.50 ид.ч. За тази част
изводите на настоящата инстанция и на първоинстанционния съд съвпадат –
относно основателността на претенцията за установяване право на
собственост и за осъждането на ответника П. да предаде на осн. Чл.108 от ЗС
част от процесния самостоятелен обект. За останалата част обаче - 5061.43 /
8
6976.50 ид.ч, съответно апортирани в „К.“ ЕООД и прехвърлени на П.
решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта за установяване
правото на собственост и иска по чл.108 от ЗС и претенциите на „О.“ЕООД за
тази ид.част, за която няма права – следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани /в процентно съотношение – 72.55% уважаване
на въззивните жалби/. В останалата част като правилно и законосъобразно
решението следва да бъде потвърдено - относно приетото право на
собственост и ревандикацията върху имота за частта, за която се установява
наличие на права от страна на ищеца- за 1915.07 /6976.50 ид.ч./в процентно
съотношение 27.45% неоснователност на въззивните жалби/. Правилни и
законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд по отношение на
помещението – обща част с площ от 10 кв.м, в което е разположено
ел.таблото на сградата и по отношение на която претенциите на ищеца са
отхвърлени.
Съобразно уважената част на жалбите на страните – въззивници и
потвърдената част на решението следва да бъдат присъдени и разноските по
делото на страните, както и да се редуцират присъдените в
първоинстанционното производство.
На „О.“ ЕООД в първоинстанционното производство са присъдени
разноски в размер на 12 600 лв. Съобразно частичната отмяна разноските
следва да бъдат редуцирани /намалени/ със съответната част от 72.55 %,
равняващи се на 9141.30 лв. Решението следва да бъде отменено в частта за
разноските с тази сума.
„К.“ ЕООД е направил разноски от 2580 лв., присъдени са му 150 лв.,
съответно следва да се присъдят още 1871.80 лв.
Пред настоящата инстанция „К.“ ЕООД и П. са направили разноски по
1197.50 лв. – заплатени държавни такси. От тези суми следва да им бъдат
присъдени по 868.80 лв. – съответни на 72.55%, които следва да бъдат
заплатени от „О.“ ЕООД.
„О.“ ЕООД пред настоящата инстанция е направил разноски в размер
на 8400 лв. От тази сума следва да му бъдат заплатени от въззивниците
2305.80 лв. съответни на 27.45%.
Мотивиран от горното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №335 от 03.11.2021г., постановено от Окръжен
съд – Бургас по гр.д.№1556 по описа на съда за 2019г. В ЧАСТТА, с която е
прието за установено по отношение на ответниците по делото „С.“ ЕООД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.З., „К.“ ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление – гр.С. и С. АЛ. П., ЕГН ********** от гр.Н.,
кв.Ч. №* вх.* ет.* ап.*, че ищецът „О.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление – гр.Я. е собственик на 5061.43 /6976.50 / пет хиляди шестдесет и
едно цяло и 43 стотни върху шест хиляди деветстотин седемдесет и шест
9
цяло и 50 стотни/ ид.ч на реална част от 194 кв.м от самостоятелен обект в
сграда – имот с идентификатор 51500.506.602.1.46 – въведен в кадастралната
карта като зала с площ от 204 кв.м с административен адрес – гр.Н., КК С. –
Запад, ВК „Р.“, онагледен на скица към заключението на в.л.В. Г., приложена
на лист 512 от делото на окръжния съд, която реална част е оградена с черен
контур, с изключение на обозначеното със зелен контур и щрих помещение
от 10 кв.м, обслужващо главното ел. табло на сградата като вместо
отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „О.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление – гр.Я., с който на основание чл.124 от ГПК се претендира да се
приеме за установено по отношение на ответниците по делото „С.“ ЕООД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.З., „К.“ ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление – гр.С. и С. АЛ. П., ЕГН ********** от гр.Н.,
кв.Ч. №* вх.* ет.* ап.* , че ищецът „О. ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление – гр.Я. е собственик на 5061.43 / 6976.50 /пет хиляди шестдесет и
едно цяло и 43 стотни върху шест хиляди деветстотин седемдесет и шест
цяло и 50 стотни/ ид.ч на реална част от 194 кв.м от самостоятелен обект в
сграда – имот с идентификатор 51500.506.602.1.46 – въведен в кадастралната
карта като зала с площ от 204 кв.м с административен адрес – гр.Н., КК
Слънчев бряг– Запад, ВК „Р.“, онагледен на скица към заключението на в.л.
В. Г., приложена на лист 512 от делото на окръжния съд , която реална част е
оградена с черен контур като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ Решение №335 от 03.11.2021г., постановено от Окръжен
съд – Бургас по гр.д.№1556 по описа на съда за 2019г. В ЧАСТТА, с която
ответника С. АЛ. П., ЕГН ********** от гр.Н., кв.Ч. №* вх.* ет.* ап.* е
осъден да предаде на „О.“ ЕООД, ЕИК* със седалище и адрес на управление –
гр.Я. 5061.43 /6976.50 / пет хиляди шестдесет и едно цяло и 43 стотни върху
шест хиляди деветстотин седемдесет и шест цяло и 50 стотни/ ид.ч от реална
част от 194 кв.м от самостоятелен обект в сграда – имот с идентификатор
51500.506.602.1.46 – въведен в кадастралната карта като зала с площ от 204
кв.м с административен адрес – гр.Н., КК С.– Запад, ВК „Р.“, онагледен на
скица към заключението на в.л.В. Г., приложена на лист 512 от делото на
окръжния съд, която реална част е оградена с черен контур като вместо
отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „О.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление – гр.Я. с който на основание чл.108 от ЗС се претендира ответника
С. А. П., ЕГН ********** от гр.Н., кв.Ч. №* вх.* ет.* ап.* да бъде осъден да
предаде на „О.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.Я.
5061.43 / 6976.50 / пет хиляди шестдесет и едно цяло и 43 стотни върху
шест хиляди деветстотин седемдесет и шест цяло и 50 стотни/ ид.ч от реална
част от 194 кв.м от самостоятелен обект в сграда – имот с идентификатор
51500.506.602.1.46 – въведен в кадастралната карта като зала с площ от 204
кв.м с административен адрес – гр.Н., КК С. – Запад, ВК „Роз гардън
резиденс“, онагледен на скица към заключението на в.л.В. Г., приложена на
10
лист 512 от делото на окръжния съд, която реална част е оградена с черен
контур като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ Решение №335 от 03.11.2021г., постановено от Окръжен
съд – Бургас по гр.д.№1556 по описа на съда за 2019г. В ЧАСТТА, с която
ответниците по делото „С.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление – гр.З., „К.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление –
гр.С. и С. АЛ. П., ЕГН ********** от гр.Н., кв.Ч. №* вх.* ет.* ап.* са осъдени
да заплатят на „О.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.Я.
сумата в размер на 9141.30 /девет хиляди сто четиридесет и един лева и 30
ст./- направени по делото разноски пред първоинстанционния съд от общо
присъдени 12600 лв.
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление –
гр.Я. да заплати на К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление– гр.С.
допълнително сумата в размер на 1871.80/хиляда осемстотин седемдесет и
един лв.и 80 ст./лева – направени разноски в първоинстанционното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №335 от 03.11.2021г., постановено от
Окръжен съд – Бургас по гр.д.№1556 по описа на съда за 2019г. в останалата
му част.
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление –
гр.Я. да заплати на С. А. П., ЕГН ********** от гр.Н., кв.Ч.№.*вх.*.ет.* ап.*
и на „К.Г “ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.С. на всеки
поотделно сумите от по 868.80 /осемстотин шестдесет и осем лева и 80 ст./
лева – направени разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН ********** от гр.Н. кв.Ч. №* вх.* ет.* ап.* и
на „К.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.С. да
заплатят поравно на „О.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление –
гр.Я. сумата в размер на 2305.80 /две хиляди триста и пет лева и 80 ст./ лева –
направени от страната разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11