Решение по КНАХД №1947/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба подадена от Д. Д. А. чрез адвокат С. П. срещу Решение № 846 от 23.07.2025 година, постановено по АНД №2210/2025 г. по описа на Районен съд град Пловдив, ХХІІІ н.с., с което е потвърден електронен фиш Серия К № 10620102 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Д. Д. А., на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Касационната жалба е подробно мотивирана. Със същата се иска да бъде отменено решението като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалноправни разпоредби и като такова моли съда да го отмени. Прави се искане да бъдат присъдени разноски на касатора за адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция от по 400 лева или в общ размер на 800 лева. Към молбата е приложен списък с разноските.

По делото е постъпил отговор от ОД на МВР – Пловдив чрез процесуалния си представител ст. юриск. З. М. – П., с който оспорва подадената касационна жалба срещу решението на Районен съд - Пловдив, 23 н.с. и моли да се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана и се потвърди о решение то на Районен съд - Пловдив, като правилно и законосъобразно.

Прокурорът излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната фактическа обстановка:

На 30.03.2025 г. в 17:08 ч. в населено място – в [населено място], на [улица]в участък до № 111, с автоматизирано техническо средство преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120ССА8 /с принцип на измерване на скорост лазерен скоростомер/, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, било заснето движение в посока от север към юг /в посока към [улица]/ на автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № [рег. номер] със скорост от 65 км./ч. – над предвидената обща забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населено място максимална скорост от 50 км./ч. Автомобилът „БМВ 530 Д“ с рег. № [рег. номер] бил регистриран към този момент в системата на МВР като собствен на жалбоподателя Д. Д. А.. За нарушаване на забраната, въведена с нормата на чл.21 ал.1 от ЗДВП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в kм/ч: за пътно превозно средство от категория В /тази за лекия автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № [рег. номер]/ в населено място – 50 км./ч.”, за движение в населеното място със скорост над максимално допустимата – от 50 км./ч., бил издаден електронен фиш Серия К № 10620102, с който на физическото лице собственик на автомобила Д. Д. А., съобразно чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДВП била наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДВП. Санкционната норма по издадения електронен фиш била отнесена към нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП, което да е извършено от лицето нарушител при условията на повторност по см. на §.6 т.33 от ДР на ЗДВП /„Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174 ал.2 – в двегодишен срок, от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.“/, определящо се от влезлия в сила на 05.03.2025 г. електронен фиш Серия К № 10403720, с който А. бил наказан за друго по-рано извършено пак нарушение за скорост по чл.21 ал.1 от ЗДВП. В издадения електронен фиш Серия К № 10620102 било вписано извършването на процесното нарушение в условията на повторност, конкретизиран бил определящия за тази квалификация електронен фиш и датата на влизането му в сила.

По безспорен начин по делото пред ПРС е установено, че Д. Д. А. от [населено място] е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2021 г. с придобити категории В и М. До края на м. март 2025 г. спрямо А. били издадени седем наказателни постановления и тридесет и девет фиша за извършени от него като водач на пътни превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата. Един от издадените спрямо него фишове бил електронен фиш Серия К № 10403720, връчен на 17.02.2025 г., влязъл в сила на 05.03.2025 г., с който му била наложена на основание чл.182 ал.1 т.2 глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП /движение със скорост над максимално разрешената за движение в населено място/.

ПРС е обсъдил всички доказателства по делото вкл. статичното изображение – като единство от фотоизображение на заснемането движението на лекия автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № [рег. номер] към 30.03.2025 г. в 17:08 ч. в [населено място] на [улица]в участък до № 111 и текстова описателна част, изготвено с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120сса8, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР [населено място] /съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП съставлява годен източник на доказателства, в това число и за място на нарушението/ и дадена информация в същото, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посочените в обжалвания електронен фиш време и място. Съдът е оставил като неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, поради невъзможност от прочитане на цифрите на регистрационния номер на заснетия автомобил в изготвеното фотоизображение. ПРС е приел, че приложеното статично изображение – фотоизображение, от заснемане с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120ССА8, се визуализира само един автомобил, на който се разчита регистрационния номер, който пък регистрационен номер и превозно средство са вписани и в приложената текстова част при описание на снимката на ЕФ – рег. № [рег. номер] на превозно средство „БМВ 530 Д“ – този собствен на наказания Д. А.. За това и първоинстанционният съд е приел, че изготвеният от АТСС преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120ССА8 снимков материал е надлежно съставен, редовен и съответно годен като ползвано доказателство по делото.

Първоинстанционният съд е приел правилно, че техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Техническото средство е преминало и през изискуемата се метрологична проверка, което е видно пък от представения протокол за проверка. Спазени са и изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № [рег. номер] от 65 км./ч. Във фиша установената скорост на движение на автомобила била вписана, че е 62 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 65 км./ч., тъй като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 км./ч. – като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Изписаната във фиша установена скорост от 62 км./ч. не налага промяна при определянето на наказанието в различен от наложения с фиша размер – за наказание глоба при движение със скорост над максимално разрешената за движение в населено място от 11 до 20 км./ч. По отношение на размера на наложеното наказание – същото е в конкретно определен размер съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП и във връзка с нормата относно стореното нарушение при условията на повторност – чл.182 ал.4 от ЗДВП – глоба от 50 лв. в двоен размер – или в случая 100 лв., какъвто и размер е определен и с обжалвания фиш. В заключение, ПРС е приел, че лектронният фиш – Серия К № 10620102, се явява издаден съобразно изискванията на Закона, и като такъв го е потвърдил.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е извел извод за доказаност на нарушението. С оглед на тези аргументи е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил оспорения електронен фиш.

Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на РС Пловдив са неоснователни.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

По наведените касационни оплаквания:

Относно твърдението за нарушение на материалния закон:

Жалбоподателят твърди, че снимковият материал е нечетлив и не позволява идентифициране на автомобила. Възражението е неоснователно. От приложения по делото пред ПРС снимков материал е видно, че автомобилът и регистрационният му номер се разпознават ясно и съвпадат с вписания в електронния фиш. Освен това номерът е възпроизведен в текстовата част, генерирана от автоматичното разпознаване на системата ARH CAM S1, която е сертифицирана и вписана в регистъра на БИМ. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП и чл. 16, ал. 3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., статичните изображения, изготвени с одобрено техническо средство, са годно доказателствено средство за установяване на нарушението. Липсата на идеална яснота в изображението не прави фиша незаконосъобразен, когато има достатъчна възможност за индивидуализиране на автомобила и регистрационния номер, както е в случая. При това положение авторството правилно е вменено на собственика на МПС по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е представена декларация по ал. 5 от същия член за друго лице, управлявало автомобила към момента на нарушението.

Оплакването, че районният съд не е извършил пълно и обективно изследване на доказателствата, също е неоснователно. От мотивите на решението е видно, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства: електронния фиш, снимковия материал, протокола за използване на уреда, удостоверението за одобрен тип средство за измерване и протокола за метрологична проверка. Извършена е цялостна оценка на доказателствената съвкупност. Събраните доказателства от първоинстанционния съд са еднопосочни и категорично установяват нарушението и неговия извършител.

Относно възражението за неправилни изводи относно повторността:

Касаторът твърди, че по делото не са представени доказателства за влизане в сила на ЕФ серия К №10403720. Възражението е неоснователно. По делото пред ПРС е приложен предходният фиш с отбелязване на датата на връчване – 17.02.2025 г. и на влизане в сила – 05.03.2025 г. Тези данни са удостоверени от компетентния административен орган, чието удостоверително изявление има доказателствена сила до доказване на противното – такива доказателства не са ангажирани. Настоящото нарушение е извършено на 30.03.2025 г., т.е. в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33 ДР ЗДвП, поради което правилно е прието, че е извършено в условията на повторност и е приложена санкцията по чл. 182, ал. 4 ЗДвП – в двоен размер на глобата.

Относно възражението за необоснованост:

Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на обжалваното съдебно решение. В съдебното производство пред районния съд всички събрани по инициатива на съда доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение поотделно и в тяхната съвкупност, поради което изводите на районния съд са напълно обосновани и правилни, съответни на приложимия материален закон. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Няма допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон, които да обуславят отмяна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което съдът определя в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIV състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 846 от 23.07.2025 година, постановено по АНД №2210/2025 г. по описа на Районен съд град Пловдив, ХХІІІ н.с., с което е потвърден електронен фиш Серия К № 10620102 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Д. Д. А. с [ЕГН] от [населено място] [улица], ет.4 ап.13, на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Д. А. с [ЕГН] от [населено място] [улица], ет.4 ап.13, да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.