№ 1564
гр. Русе, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20254520101539 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Е. И. Х., ЕГН **********, от гр.
*******, чрез адв. Д. Г., АК Ловеч, против „Креди Йес“ООД, ЕИК *********, гр. *******,
представлявано от Управителя В. М. И., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за сума в размер на 759 лв., която моли да се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца, като недължимо платена, при изначална липса на
основание по недействителен/нищожен Договор за паричен заем № 843179 от 11.04.2024 г., с
която неоснователно ответника се обогатил за сметка на ищеца, който върнал общо 2259 лв.
за получен заем в размер на 1500 лв. Ищецът твърди, че между страните бил сключен
договор за заем. В него било предвидено задължение за представяне на обезпечение, като
при неизпълнение се дължала неустойка. Излагат се съображения за недействителност на
договора на основание чл. 22 ЗПК и за нищожност на клаузата на неустойка. Иска се
осъждането на
ответника за заплати сумата от 759 лева, платена без основание по договора и разноските.
Претендираното право по чл. 55, ал. 1, предл. ЗЗД произтича от следните
обстоятелства: обогатяване на ответното дружество без основание; обедняване на ищеца;
връзка между настъпилата за ответното дружество полза и настъпилата за ищеца вреда.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез адв. Н. Ш. АК Хасково е подал
писмен отговор, с който оспорва иска претенцията като неоснователна и недоказана.
Намира, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК са спазени, като договорът имал
необходимото съдържание. На последно място, счита, че клаузата за неустойка за
непредставяне на обезпечение е действителна и отговаря на присъщите функции по чл. 92
ЗЗД. Иска се отхвърлянето на иска и присъждането на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото договор от 11.04.2024 г. се
установява, че между страните е бил сключен договор за паричен заем № 843179, по който
1
ответникът, е предоставил сумата в размер на 1500 лева, която е следвало да бъде върната в
срок до 11.07.2025 г. с плащането на 15 месечни погасителни вноски.
Уговорен е месечен лихвен процент от 3.330%, а ГПР е посочен на 48.187%. В чл. 6
от договора страните са постигнали съгласие за обезпечаването му с два от изброените
варианти-поръчител, ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, а в чл. 8 е
предвидена неустойка от 1834,99 лева при непредставяне на обезпечението в 3-дневен срок
от сключването, която е разсрочена с месечните
погасителни вноски, като с неустойката общото задължение по кредита възлиза на 3765 лв.
Не е спорно между страните, че ответното дружество е вписано в регистъра на
финансовите институции по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит
и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК
„обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Като обща дължима сума по договора е
записана 1930,01 лева, но тя не съответства на реално дължимата, тъй като в нея не са
включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорките по
чл. 6, предвиждащи предоставянето на обезпечение и чл. 8, предвиждащи дължимостта на
неустойка.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението
самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при
неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на
сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането
на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително е уговорена
неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски,
без да може да компенсира едно евентуално повишаване на риска. По този начин,
неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в
договора годишен процент на разходите от 48.187% и общата дължима сума–1930,01 лева не
отговарят на действителните такива и в тях следва да се включи и сумата за неустойка.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща
2
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.;
Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220
от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 2344/2019 г./ ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в
договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22
ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От приетото удостоверение за
активен кредит изх. № 3578 от „Креди Йес“ООД, се установява, че по договора ищеца е
получил сума от 1500 лв. и платил сума от общо 2259 лева за главница, лихва и неустойка.
Съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК плащанията над предоставения кредит от 1500 лева се
явяват извършени при начална липса на основание и подлежат на връщане на потребителя.
Ето защо искът е основателен за претендираната сума от 759 лева, недължимо
платена по договора и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
50 лева за държавна такса.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в
полза на адв. Д. Д. Г., от Адвокатска Колегия Ловеч, следва да бъде присъдена сумата от 480
лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, гр. *******, представлявано от
Управителя В. М. И., да заплати на Е. И. Х., ЕГН **********, от гр. *******, сумата от
759 лева– платена без основание по договор за паричен заем № 843179 от 11.04.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба на 14.03.2025 г.
до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Е. И. Х., ЕГН
**********, сумата от 50 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Д. Д. Г., от
Адвокатска Колегия Ловеч, с № **********, адрес: гр. *******, сумата от 480 лева –
адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Е. И. Х. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4