№ 1323
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20251000501226 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 759/07.02.2025 г., постановено по гр.д. № 5536/2024 г. по
описа на СГС, ГО, е осъдена ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД да заплати на М.
Е. К., на основание чл. 432 КЗ, сумата от 15 000лв. - обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта
на В. Л. Н., предизвикана от ПТП на 14.05.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.05.2024 г. до окончателното заплащане на обезщетението. За
разликата до предявения размер от 30 000 лв. - част от пълния размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 120 000 лв., исковата претенция е
отхвърлена, като неоснователна. К. е заварена дъщеря на загиналия, родена от
предходен брак на майка й, но отглеждана от загиналия като фактически неин
баща, без да е осиновена.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Застрахователното дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа в жалбата си, че в производството пред първата инстанция ищцата
не е доказала утвърдения от нея механизъм на настъпване на произшествието
по изключителна вина на водача на автобуса. Напротив – от събраните
1
доказателства се установява, че за настъпване на вредоносния резултат
основен принос има починалият пострадал, който е управлявал велосипед в
тъмната част на денонощието, без светлоотразителна жилетка и светлинна
сигнализация на двуколесното ППС, с концентрация на алкохол в кръвта 1.72
промила, като не е спазил знак Б2 и е отнел предимството на правомерно
движещото се МПС, навлизайки в кръстовището. С поведението си
пострадалият е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2,
чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 26, чл. 79, т. 1, т. 2 и т.5, както и чл. 80, т. 1 и т. 2 ЗДвП,
като е създал предпоставки за настъпване на произшествието. Тези изводи се
потвърждават и от приетата по делото САТЕ, поради което въззивникът
поддържа, че преобладаващ принос за настъпване на вредоносния резултат
има пострадалият, като процентното му изражение следва да бъде определено
на 85–90%. Поради изложеното моли въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение в частта, в която искът е уважен, а при условията на
евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение, прилагайки
точно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Претендира присъждане
на разноски за двете инстанции.
Ищцата, чрез процесуалния си представител, обжалва решението в
частта, в която претенцията не е уважена. Сочи, че съдът неправилно е
занижил размера на присъденото обезщетение, като не е съобразил
принципа на справедливост, по-конкретно: доказаната близост между ищцата
и починалия, напълно идентични на тази между баща и дъщеря; не е отчел
възрастта на загинал и пострадала към датата на ПТП; субективните
възприятия на ищцата от случилото се; начина на извършване на деликта; и не
на последно място - съдебната практика в подобни случаи. Моли решението
да се отмени в отхвърлителната му част и исковата претенция бъде уважена
изцяло. Претендира разноски.
Страните взаимно оспорват жалбата на насрещната им страна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта -
само в обжалваната му част. Относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства по делото, Апелативен съд гр.София намира следното:
2
Пред СГС са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от М. Е. К. (фактическа дъщеря на загинало в катастрофа лице),
против ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, с предмет – присъждане на
обезщетения в размер на 30 000 лв., частичен иск от пълна претенция в размер
на 120 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на В. Л. Н., настъпила след ПТП на 14.05.2019 г., ведно със законната
лихва от 14.05.2024 г. до окончателното заплащане на обезщетението.
Фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл. 432, ал.
1 от КЗ, са следните, като те се установяват и от приетите по делото авто-
техническа и съдебномедицинска експертиза:
На 14.05.2019 г., около 23,45 ч. на път I-4 (София – Варна), в с.
Брестница, обл. Ловеч, в района на кръстовище между ул.“В. Левски“ и ул.“
Осми март“ е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на
автобус „Сетра С328ДТ“ с рег. № ***, управляван от Т. Т. и велосипед Rekord,
управляван от В. Н.. Автобусът непосредствено преди удара се движел в
направление гр.София по ул.“В. Левски“ със скорост от около 65 км./ч.
Велосипедистът се движил по ул.“Осми март“ със скорост от около 10 км./ч.
Велосипедистът навлизайки в кръстовището и завивайки надясно се ударил в
предна дясна част на автобуса. Автобусът при своето движение реализирал
контакт чрез предната си дясна част (десни фар и мигач) с велосипеда и
велосипедиста от лявата му страна, и идващ от дясно спрямо посоката на
движението на автобуса, като към момента на удара водачът не предприел
действия за промяна на посоката на движение на управлявания от него
автобус и за намаляване скоростта чрез екстрено задействане на спирачната
система. Велосипедът при своето движение за извършване на десен завой е
ударен в лява странична част. След контакта между двете ППС, автобусът
отминал мястото на удара, без да прегази велосипеда и велосипедиста, докато
велосипедът е изтласкан напред и в дясно от мястото на контакта.
Пред въззивната инстанция липсват доказателства, установяващи
различен от приетия механизъм на произшествието.
Според вещото лице причината за настъпилото произшествие е
субективна, обусловена от поведението на водача на велосипед и навлизането
му в коридора за движение на автобуса, движещ се по „път с предимство”. В
конкретните условия произшествието е било непредотвратимо от страна на
3
водача на автобуса - за да може да предотврати произшествието максималната
скорост на движението му би следвало да е не по-висока от 30 км/ч, с която би
могъл да спре преди мястото на удара. Вещото лице е категорично, че водачът
на велосипеда е имал обективна възможност да възприеме приближаващия
автобус за по-кратко време, тъй като спирачният му път, след като автобусът е
бил звуково, зрително и фактически възприемаем, е по-малък от пътя, изминат
до мястото на удара. Велосипедистът е изскочил внезапно на пътя и водачът
на автобуса не е могъл да осъществи спиране преди удара.
При контакта с автобуса и падането на пътното платно велосипедистът
Н. получил телесни увреждания, довели до неговата смърт. Това се установява
от заключението по приетата съдебномедицинска експертиза, според което
пострадалият бил със съчетана травма, с водеща закритата гръдна и
гръбначно-мозъчна травма, довели до остра вътрешна кръвозагуба.
В производството пред първата инстанция е приет и протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на
пострадалия, установяваща при В. Н. алкохол в кръвта 1,71 промила.
Приета е съдебно - токсикологичната експертиза, утвърждаваща че при
тази концентрация на алкохол в кръвта на Н. към момента на настъпване на
смъртта му, той е бил в средна фаза на алкохолно опиване по класификацията
на Р.. Била е засегната способността на му да възприема и анализира
своевременно и критично заобикалящата го информация, която се
обработвала със забавяне. При тази концентрация на алкохол в кръвта, според
експерта, повечето индивиди проявяват признаци на объркване при внезапни
промени в заобикалящата ги среда, поради неспособност за своевременно
анализиране на постъпващата информация, съответно забавяне във вземането
на решения и тяхното изпълнение.
Пред първата инстанция е приета и съдебнопсихологична експертиза,
която е установила, че ищцата е имала негативни емоционални съС.ия
вследствие смъртта на втория й баща В. Н.. Установяват се емоции на
интензивна скръб, чувство за загуба, потиснатост, песимистични
интерпретации. Според вещото лице е имало изградена емоционална и
доверителна връзка между ищцата и втория й баща. Тя е разчитала на него.
От приетите пред първоинстанционния съд гласни доказателства – св. А.
К. (леля на ищцата) и св. Н. К. (вуйчо на загиналия), е установено, че
4
пострадалият и майката на ищцата живеели 20 години на съпружески начала и
ищцата е била отгледана от него от 2-3- годишна възраст. Съвместното
живеене е довело и до емоционална връзка, като детето е възприемало
пострадалия като свой баща и го е наричало „тате“, а той нея „дъще“.
При тези данни, съобразявайки и направеното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на велосипедиста В. Н.
(управлявал велосипеда в тъмната част на денонощието в населено място,със
светлинно несигнализирано ППС, след употреба на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,7 промила (чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП), като е излязъл
внезапно на път с предимство, по който се е движил другият участник в ПТП и
по този начин пострадалият е нарушил и нормата на чл.50, ал.1 ЗДвП.), СГС е
приел, че налице принос на пострадалия за произшествието в размер на 50%. С
оглед на това е намалил и дължимото обезщетение на ищцата от общо
претендирания частичен размер от 30 000 лева на 15 000 лева.
Пред въззивната инстанция спорен за страните е размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и приносът на
пострадалия за настъпване на произшествието.
Този състав на САС приема следното:
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Както е посочено в решение №
169/28.02.2012 г. по т.д. №762/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и
противоправно, то следва да е в причинна връзка с вредите, за да е налице
съпричиняване (в този смисъл са решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/
2008 г. на ВКС, II т. о; решение № 206/ 12.03.2010 г. по т. д. № 35/ 2009 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 58/ 29.04.2011 г. по т. д. № 623/ 2010 г. на ВКС, II т. о.
и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че
доказателствената тежест за наличието на съпричиняване е на направилия
5
възражението ответник, както и по въпроса, че това възражение следва да
съдържа твърдения относно конкретното поведение на пострадалия, което е в
причинна връзка с ПТП.
В настоящето производство е установено, че пострадалият е управлявал
велосипеда в тъмната част на денонощието в населено място, без
светлоотразителна жилетка и светлини на велосипеда, след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 1,7 промила, като е излязъл
внезапно на път с предимство. С поведението си пострадалият е нарушил
разпоредбите на: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП - съгласно който, на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози; Чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП - съгласно
сочените разпоредби, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, както и при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 25, ал. 1 и ал. 2, както и на
чл. 26 ЗДвП - водачът преди да започне маневрата, следва да се е убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и след това да извърши маневра,
като преди да започне маневрата си, свързана с отклонение встрани, да подаде
ясен и достатъчен за възприемане от останалите участници в движението
сигнал, в конкретния случай; чл.80, т.1 и 2 ЗДвП. Водачът на велосипеда
следва да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън
населените места, през тъмната част на денонощието, както и да се движи
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Нарушавайки изброените правила велосипедистът е застрашил собствения си
живот и живота на другите участници в движението.допринесъл е в по-голяма
степен за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо настоящият състав
приема, че размера на приноса му за настъпване на произшествието е 70%.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените
от ищцата вреди, въззивният състав приема, че неправилно е определен от
6
първостепенния съд пълният паричен еквивалент, който би обезщетил
търпените от ищцата вреди. В случая следва да се съобразят установените
отношения между пострадалия и ищцата, които сакато между дете и родител,
проникнати от обич, взаимна помощ и подкрепа; възрастта на пострадалия в
момента на ПТП – 38 години и възрастта на ищцата – 23 години; преживяната
остра стресова реакция и настъпилата промяна от стресогенното събитие.
Съдът отчита и икономическата конюнктура към момента на произшествието,
и практиката на съдилищата в подобни случаи. Затова настоящият съдебен
състав намира, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл. 52 ЗЗД на
претърпените от М. неимуществени вреди е сумата от 90 000 лева. След
приспадане на определения процент съпричиняване от 70% на пострадалия,
като се отчита, че ищцата е предявила частичен иск за 30 000 лв., дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 27 000 лева.
Решението подлежи на отмяна в частта, в която исковата претенция е
отхвърлена за разликата над 15 000 лева до сумата от 27 000 лева. В
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
При този изход на делото ответната застрахователна компания следва да
бъде осъдена да заплати на адв.С. Ч. хонорар в размер на 2 800 лева,
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА за въззивната
инстанция, съразмерно с уважената част от иска. На ответното
застрахователно дружество следва да се присъдят разноски за въззивната
инстарция в размер на 86 лева, и в размер на 1 450.50 лева, адвокатско
възнаграждение, в оглед отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №759 от 07.02.2025 г., постановено по гр.д. №
5536/2024 г. по описа на СГС, в частта, в която е отхвърлен иск по чл. 432,
ал.1 от КЗ на М. Е. К. против ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, за сумата над 15
000лв. до сумата от 27 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания поради смъртта на фактическия й баща В. Л. Н., настъпила
поради ПТП от 14.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2024
7
г. до окончателното заплащане на обезщетението, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК: ********* и адрес: гр.
София 1301, район “Възраждане”, ул. “Света София” № 7, ет. 5, да заплати на
М. Е. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432 КЗ, сумата от
още 13 000 (тринадесет хиляди) лв, обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания поради смъртта на фактическия й баща В. Л. Н., ведно със
законната лихва върху главница от 13 000 лв. от 14.05.2024 г. до
окончателното заплащане на обезщетението.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК: ********* и адрес:
гр.София 1301, район “Възраждане”, ул. “Света София” № 7, ет. 5, да заплати
на адв.С. Ч., САК, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2 800 (две хиляди и
осемстотин) лева, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Е. К. да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ЗАД
“ОЗК - Застраховане” АД разноски за въззивната инстарция в размер на 86
лева, и сума в размер на 1 450.50 лева, адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8