№ 165
гр. В., 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.Б.Й. Б. Й.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело №
20251300500235 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №331/ 30.06.2025 г. по гр.дело № 20221320102194 г. по
описа на Районен съд –В. е отхвърлен предявеният от И. И. К. от
с.*****,ЕГН ********** против Община Д. иск по чл.109 СК, за извършване
на ремонт на участък от общинска улица „Д.“ ***, така че при дъжд да не се
изливат дъждовните води в урегулиран поземлен имот ХIII -956 в кв. 85 по
регулационния план на с. А., общ. Д..
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от
И. И. К. чрез А. Р. - ВАК Гр. В. , ул. Бдин № 24 .Поддържа се ,че решението е
постановено при нарушение на закона и необосновано.
Сочи,че ВРС отхвърлил иска , като приел че:
1. ВРС правилно приел, че ищцата е собственик на увредения имот;
2. Правилно и в съответствие с анализа на доказателствата по делото приел,
1
че имотът се наводнява при дъжд, вследствие на имот собственост на
ответника - улица „Д.“, като не било спорно, че улицата е публична общинска
собственост
3. Неправилни и без да съответстват на доказателствата по делото и закона
били изводите на съда , че искът е неоснователен , поради това , че:
3.1.Ответникът не носи отговорност, че с действията си и бездействията
си- ремонт и непоставянето на отводнителни съоръжения на пътя , каквито са
задължителни съгласно нормативната база в Наредба ...., като собственик на
съседния имот не е извършил нужното , за да отстрани причините за
наводняването на имота на ищеца при дъжд;
3.2. Вината била изцяло на ищеца ,защото „ отказал" да бъдат поставени
бордюри ,поради това ,че ще възпрепятстват достъп и до имота , макар, че в
описания проект според вещото лице не били описани бордюри за ремонта и
извършените СМР , то по „ мнението на съда" имало възможност да се сложат
подходящи такива .
Иска се да бъде обсъдено :
1. Доказано било по делото , че дъждовни води/ дори обикновен дъжд,
не порой/ навлизат и заливат имота на ищцата, като нанасят поражения и в
къщата и в дворното й място -като пораженията са специално мазето в мазето ,
което се пълни във вода- свидетелските показания на свидетелката И. и на
свидетеля И.а, както и заключението на вещото лице относно действията /
бездействията на ответника във връзка с наводняването на имота на ищцата.
2. Поддържа се ,че през 2021 г. Община Д. извършила ремонт-
полагане на нова асфалтова настилка на ул. „Д.“, като видно от свидетелските
показания на свидетеля И. и свидетеля И.а, след ремонта проблемът с
отичането на водите в имота на ищцата се задълбочил и е станал сериозен-
доколкото въпреки наклона преди този ремонт само при обилни валежи се е
случвало да навлизат води , а след ремонта и при обикновен и несилен валеж
се стичали реки в имота на ищцата.
3. В заключението си вещото лице посочило , че не може да каже как
е извършен ремонта - т.е променян ли е наклонът поради това , че няма
проект за ремонта, а само количествена сметка за СМР-та. Вещото лице не
можело да отговори и как е извършен ремонтът във връзка с положен нов
асфалт / дали е изтърван стария/ и т.н., тъй като това са скрити ремонтни
2
работи.
Според плана на община Д. бил предвиден тротоар между улицата и
границите на имота - такъв нямало и не бил изграждан. Според вещото лице в
предвидените СМР не били описани „ високи бордюри и решетки за отичане
на водата - такива и нямало подставени на място. „ Няма данни в протокола
акт обр. 19 от м.11.2021 г да са изграждани СМР ,при които да се изгради
някакъв вид преграда по височина пред имота или решетки".
В заключението се констатирало , че сегашният наклон е в допустимите
4 процента , но ремонтът не е съобразен с това , че по ул. „Д.“ се оттичат
дъждовни води от друга перпендикулярна улица с голям наклон. За
извършеният ремонт вещото лице заявило в съдебно заседание:„ Няма точен
проект, а представените СМР - та не включват съоръжения, които биха могли
да отклонят теченията на дъждовни води към улицата , макар че има
денивелация. Категорично следва да се направят решетки ,които да ограничат
навлизането на вода в двора на къщата."
Видно от изложеното - доказано било по делото, че предвидените и
извършените СМР с „ въпросния ремонт" не са били от такъв характер , че да
решат правилно и в съответствие с НАРЕДБА № РД-02-20-2 ОТ 28 АВГУСТ
2018 г. за проектиране на пътищата проблемът с навлизането на голям поток
дъждовни води от съседни улици и по самата улица „ Д.", която граничи с
имота на ищеца.
Съгласно чл.209 от въпросната наредба повърхностните води в обхвата
на пътя, както и водите, които се стичат към него, се отвеждат посредством
пътни окопи, риголи, предпазни окопи, готови отводнителни улеи и др. т.е:
- дори да се приеме, че при ремонта не е променян наклона на улицата / за
последното липсват категорични доказателства - вещото лице посочвало , че
това са „ скрити работи",няма предходен и текущ проект ,по който да
проследи запазван ли е или не наклона на пътя;
- доказано било по делото , че такива съоръжения нито са планирани , нито са
поставени от Община Д. като собственик на пътя , включително и при
извършване на настоящия ремонт, т.е налице е бездействие на общината,
чиито краен ефект е довел до това , че от улицата дъждовните води се изливат
в имота на ищцата, което състояние продължавало и към момента и
застрашавало нейната собственост.
3
Твърди се ,че ВРС изцяло бил игнорирал анализа на задълженията на
ответника да се поставят отводнителни съоръжения на улицата, което ако би
обсъдил, би довело до различен извод, а именно , че с бездействието си
ответникът отговаря по чл.109 ЗС и искът е основателен.
2. Предмет на анализ в решението на ВРС било само възражението на
ответника , че ищецът е „ виновен" защото е отказал поставянето на бордюри,
което му било предложено след като започнал да се жали до разни
институции. Този анализ страдал от следните пороци:
- първо ,възражението на ответника следвало да се обсъжда само във
взаимовръзка с изпълнение на задълженията на Община В. като собственик
на улицата да извърши посочени в т.1 от настоящата действия свързани с
проектиране и изграждане на съоръжения, предвидени в наредбата за
отводняване на пътя, с оглед на проблемния характер на въпросната улица.
След като било доказано по делото , че такива не са планирани, още по- малко
извършвани, това възражение не следвало въобще да се обсъжда;
- второ : такива СМР - бордюри не са били предвидени в представените
на вещото лице обр.19 на СМР и съответно не са и поставяни;
-трето: не станало ясно какви бордюри впоследствие , след ремонта се твърди ,
че са предлагани за поставяне - вещото лице в заключението си подробно
описвало различните видове бордюри и кой вид,евентуално би имал някакъв
ефект.
Преценката на съда „ че по негово мнение е имало възможност да се
сложат подходящи" била произволна.
Четвърто: възражението на ищеца във връзка с достъпа до имота.
Доказано по делото било, че към имота има един единствен достъп и той е към
улица „Д.“.
За да се осигури такъв достъп до имота ,бордюрите следвало да са ниски
в частта за достъпа, което евентуално би ограничило, но не би решило
проблема с навлизането на вода в имота, без Общината да извърши нужното
по строителен стандарт, посочен в наредбата , с поставянето на нужните
отводнителни съоръжения.
Горното се потвърждавало от изявлението на вещото лице в съдебно
заседание : поставянето на високи бордюри би ограничило навлизането на
4
вода , но при силни дъждовни води не би го предотвратило.
С оглед на изложеното се иска да не се споделят изводите на ВРС, че
само и единствено отказът на ищеца да се поставят „ някакви неизвестно
какви „ бордюри" ,непредвидени като СМР, е единствената причина за
вредоностния резултат и освобождава Община Д. от задължението й , като
собственик на улицата, да извърши ремонтните дейности съгласно правилата
на Наредбата , като постави нужните съоръжения за оттичане на дъждовните
води, като незаконосъобразни и необосновани.
Иска се да се уважи настоящата жалба ,да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се уважи иска по чл.109 ЗС като основателен и
доказан , като се задължи Община Д. да преустанови бездействието си и да
извърши ремонт на участъка от общинската улица ул. „Д.“ *** ,в с. А. пред
имота на ищцата , съгласно строителните норми и да постави нужните
съоръжения за оттичане на дъждовните води съгласно нормативните
изискания , така че при дъжд дъждовни води да не се изливат в имота на
ищцата.
Въвзивникът поддържа жалбата си в с.з.чред адв.Р. .
Въззиваемата страна оспорва жалбата в писмен отговор и в с.з.чрез своя
процесуален представител.
Страните поддържат своите становища в с.з.чрез своите процесуални
представители.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Постъпила е искова молба от И. И. К. от с.*****,ЕГН **********
против Община Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Твърди се от ищцата, че е собственик на къща, разположена на ул. „Д.“ *** в с.
А., в урегулиран поземлен имот XП-965 в кв. 85 по регулационния план на с.
А., общ. Д.. Излага се, че след направен ремонт на общинския път /ул. „Д.“/, се
засилила денивелацията му към двора на ищцата и към двора на съседа й Ц.,
поради това дори при лек дъжд цялата вода се оттичала в имота й, като го
наводнява, включително мазето.
Сочи се, че в резултат на това цялото мазе и покъщнината в него са в
мухъл. Наложило се да закупи ново обзавеждане и да направи ремонт, но
5
последният, към настоящия момент, ще е излишен, тъй като няма да е
отстранена причината за влагата.
Излага се, че целият двор е пълен с пясък от улицата, който влиза с
водата.
Поддържа се, че ако продължава да се оттича вода в имота, основите ще
подадат и къщата ще падне. Сочи се, че от оцветяването на самата улица може
да се установи механизма на изтичане на дъждовната вода и за да се спре
водата да тече в имота й, е необходимо да се промени наклона на част от
пътното платно на ул. „Д.“, която улица е общинска собственост.
Посочва се, че се е обърнала към кмета на Община Д. да отстрани
посочения недостатък на ремонта на улицата с молба с вх. № УТ-9400-209 от
18.08.2022 г., но до настоящия момент не са предприети никакви действия по
отстраняване на горепосочения проблем.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да задължи на основание
чл. 109 от ЗС, Община Д. да извърши ремонт на участък от общинска улица
„Д.“ ***, така че при дъжд да не се изливат дъждовните води в урегулиран
поземлен имот ХМ1-956 в кв. 85 по регулационния план на с. А., общ. Д.,
одобрен със заповед № 398 от 23.12.1088 год.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника е постъпил писмен
отговор, в който се излага, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Подържа се ,че не е ясно кой имот се наводнява,както и че при извършения
ремонт не се е променила денивелацията на улицата. Наклонът бил запазен,
както е бил и преди ремонта за полагането на асфалта. Излага се ,че
строителят е поискал да бъдат поставени бордюри на улицата и то по-високи,
но ищцата и съседът й са отказали. Поддържа, че опА.ията за наводняване на
къщата са неоснователни и че наклонът на улицата не може да бъде променен.
По делото е назначена и извършена съдебно -техническа експертиза.
По делото няма спор между страните ,че ищцата И. И. К. е собственик
на поземлен имот УПИ ХП-965 кв.85 по регулационен план на с.А. общ.Д. ,с
площ около 900 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда със
застроена площ 70 кв.м.,като имотът е с административен адрес ул.“Д.“
№14,който факт се потвърждава и от представения нотариален акт за покупко-
6
продажба на недвижим имот.
Не е спорно също така и че през 2020 година е започнал ремонт на улица
„Д.“,приключен през 2021 г.,като е положена асфалтова настилка.
От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което
не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и
компетентно изготвено, се установяват следните обстоятелства: процесния
поземлен имот се намира в крайна зона на регулацията на населеното място,
над него е улица „Д.“ и друг квартал на селото, след което следва
неурбанизирана територия - земеделски и горски имоти.През м.07.2020
година е открита строителната площадка за ремонт на улица „Д.", който е
завършен през м. 11.2021 год. съгласно представен на вещото лице от
Общината протокол/Акт Обр. 19 за извършени СМР. Съгласно протокола,
подписан от Възложител и Изпълнител за обект №4 -Ремонт на асфалтова
настилка на улици в с.А. - ул.“Д. " са извършени: подравняване на пътната
основа, фрезоване с дебелина 4 см/ отнема се от асфалта/, извършени частични
кърпежи, положен битумен разлив и положена плътна смес с дебелина 4 см /
достига се отново отнето ниво от 4 см на пътното платно/. Вещото лице е
посочило ,че тези СМР вече не са видими в дълбочина/ скрити работи/ и се
установяват само по документи.
Вещото лице сочи ,че няма как към момента да се отговори каква е била
денивелацията на улицата преди ремонта,тъй като няма проекти за ремонта, за
да се види съществуващо положение, на място вече е поставена новата
асфалтова настилка. Асфалтовото платно на улицата е на по-високо ниво от
терена на описания имот на И. К..
Отразено е ,че в плана е предвиден тротоар между границата на имота и
уличното платно, но реално на място преминаването от нивото на улица „Д."
към жилищната сграда е по тревна площ с денивелация от 24 до 29 метра ,като
сградата е изградена в основната си част на около 3 м от уличната регулация ,
има и стъпала при входа, с които разстоянието е по-малко от 3 м.
Вещото лице е посочило,че за ремонта през 2020-2021 година няма
изготвен технически проект, за да могат да се видят проектни коти на пътното
платно.Отразено е ,че към датата на огледа м.09.2024 год.. надлъжния наклона
на ул.“Д.“ пред имота на ищцата е 3%. ,закръглено, с което се осигурява
оттичане на водата по пътното платно.Осигурен е и напречен наклон.
7
Вещото лице сочи,че пред имота на И. К. има поставени частично
бордюри по дължина на улицата,а в частта около входа към имота - няма
бордюри,както и че към улица „Д.“- на около 15 метра на изток от имота на И.
К. съществува пресечка с друга улица със силен наклон (около 6%), по която
след евентуален валеж водата се стича от тази улица в пътното платно на
ул.“Д.“ и при валеж ул.“Д.“ трябва да приеме количеството повърхностни
води и от двете улици.
Вещото лице е посочило,че в протокол/акт обр.19 от м. 11.2021 год. няма
данни за СМР , при които да се изгради някакъв вид преграда във височина
пред имота или решетки,както и че ниските бордюри пред имота на И. К. / и
липсващи при входа на имота/ спомагат за прелИ.е на водата при по-силен
дъжд и навлизането й по наклона към терена на УПИ XII-965 кв.85 на
ищцата,както и че към улицата имота на И. К. няма ограда на по-висока
бетонова основа, която би го запазила.
В заключението си вещото лице е посочило следното: „... при
съществуващите нива на прилежащи улици към процесния имот и съседни
улици, евентуални повърхности води от дъждове навлизат в имота на И. К. и
жилищната й сграда, тъй като той е на по-ниско ниво от улицата и няма
защита с високи бордюри и метални решетки пред имота. Няма предвидени и
изпълнени такива СМР в предоставените ми от Община Д. -количествено
стойностна сметка, протокол обр.19. В тези документи се описва ремонт на
асфалтовата настилка основно. Бордюрите са част от ремонта на улицата, но
няма описани какви видове бордюри да се поставят. За ремонта няма изготвян
проект, а само описани предвидени строителни дейности. Наклонът на
улицата осигурява оттичане на повърхностните води след ремонта , но
навлизането на вода в имота на И. К. се получава и от факта, че по улица „Д."
се събират повърхностни дъждовни води и от близка улица с голям наклон...“.
При изслушването в с.з.вещото лице е посочило,че имотът е с
денивелация повече от 50 см. и че е под нивото на улицата няма изградени
подпорни стени и няма ограда на по-висока бетонова основа,че ул. „Д.“има
наклон ,но не към имота,както и че при по-малко количество валежи,ако има
бордюри,би се ограничило навлизането на вода.
По делото са изслушани и свидетели.
В показанията си свидетелят Ц. М. И. ,който е собственик на съседния на
8
ищцата имот ,сочи ,че когато вали дъжд всичката вода, която е по улицата,
след ремонта на общината, влиза в имота на И. и в неговия. Посочва,че няма
шахта на улицата, както и че той и ищцата са отказали поставянето на
бордюри ,защото от тази страна е единствения вход към имотите им,които са
под нивото на пътя .
Свидетелката Татяна Г. И. в показанията си потвърждава факта,че
имотът на ищцата се наводнява при дъжд след ремонта,както и че няма
изградена ограда.
Свидетелят П.Н.В. сочи следното:“... Аз съм заместник кмет на Община
Д. и отговарям за строителството ... Зная за проблеми в с. А. на ул. „Д.“. Част
от собствениците имат оплаквания от наводнения при дъжд. Знам за случая на
И. К. - ищцата по делото. Когато е правен ремонтът на улицата, когато е
положен новият асфалт не е променян наклонът на улицата. Новият асфалт е
положен върху стария, като не се променя геометрията на пътя. Около 4 см. е
отнет от стария асфалт и толкова е сложен нов, не се променя височината на
пътя при това положение. Колкото се отнема, толкова се полага.
Предложихме на И. и Ц. да се сложат бордюри, но те категорично
отказаха. Имотите са наводнявани и преди, не е във връзка с ремонта от 2023
г. Къщите са на скат, на тази улица на И. къщата е под пътя около метър. Вода
влиза в имота, за мазетата не знам. От лявата страна са сложени бордюри пред
други къщи и там вече няма проблеми, не са се оплаквали хората.Не мога да
кажа защо И. отказа да се сложат бордюри. Няма тротоарна площ, защото е на
скат“.
Окръжен съд-В. дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като
същите не си противоречат и кореспондират помежду си.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
9
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС, т. нар. негаторен иск (actio
negatoria - отрицателен иск) е иск за собственост. В Закона за собствеността
той е уреден като един от исковете за защита на правото на собственост наред
10
с положителния ревандикационен иск (vindicatio rei) и конститутивния иск за
определяне на граници (actio funium regundorum).
Негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен,
защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху
(засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия)
имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение
за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото
(по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по
преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено
нещо.
В съвременното вещно право предмет на делото по негаторния иск може
да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на
ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да
задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху
имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на
ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение. Затова
решението по негаторния иск не съдържа диспозитиви за правото на
собственост върху засегнатия и пречещия имоти, а само за съществуването
или несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или
на друго бреме (право на въздействие), което собственикът е длъжен да търпи.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема
владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от
него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да
въздейства върху вещта, поради което цената на иска и дължимата държавна
такса следва да се определят според естеството на това въздействие.
Исковете за защита на правото на собственост не са процесуално
средство за упражняване на съдържащите се в правото на собственост
правомощия, а за защита на различни аспекти на правото на собственост
според вида и интензитета на тяхното накърняване. Правото на собственост е
11
предмет на делото, когато се претендира неговото съществуване или
несъществуване, а когато това право се защитава от ограничаване или друго
накърняване, предмет на делото е несъществуването на съответните
ограничения и неправомерността на накърненията, както и преустановяването
на неправомерните въздействия и възстановяване в положението отпреди
нарушението.
В хипотезата на предявен осъдителен негаторен иск съдът не дължи
произнасяне с отделен диспозитив относно правото на собственост, тъй като
същото по вече изложените съображения не е предмет на делото.
Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това
лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да
е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава
ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си.
Обхватът на иска и ефектът от него, когато е основателен, са твърде
широки. При упражняването му ищецът постига не само отричане на
основанието за въздействие над неговия имот. Той може да постигне и
премахване на източника на въздействието чрез съдебна принуда, за да
възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди
нарушението.
В случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на
издаденото разрешение и/или на други строителни книжа заинтересованият
собственик (съсобственик) не е длъжен да търпи и понася ограниченията,
които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние,
когато е нетърпимо според закона. При нетърпимост на същото всяко
отклонение от разрешението или строителните книжа следва да се счита за
съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите,
санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-
градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни
планове и техническите нормативи, по които следва да се осъществи
строежът. Следва да се приравни към липсата на разрешение за строеж
случаят, когато издаденото разрешително е нищожно като административен
акт.
С оглед на тези положения негаторният иск за отричане и за премахване
12
на всяко неоснователно действие, въздействие и състояние, което пречи на
собственика, смущава и ограничава по друг начин неговото право и
правомощията и/или ги застрашава, е допустим като средство за защита на
правото на собственост, включително и при завършване на строеж в
съсобствен или съседен имот, и може да бъде предявен пред съда. При
предявен иск от собственик или съсобственик съдът е длъжен да приеме
исковата молба, да разгледа същата по същество и да произнесе решение за
разрешаване на спора със силата на присъдено нещо между страните. При
разрешаването му следва да се съобразяват и констатациите на техническите
органи, както и да се преценяват тяхната действителност и обвързващо
значение, включително и по отношение на потърсилия правната защита чрез
иска.
В случая се установява по несъмнен начин,че при валеж имотът на
ищцата се наводнява.
Причините за това са обективни и са посочени в заключението на
вещото лице:
-асфалтовото платно на улицата е по-високо от терена на имота на
ищцата И. К. ;
-силна денивелация между асфалтовото платно на улицата и имота на
ищцата И. К. ;
-към улица „Д.“ на около 15 метра на изток от имота на И. К.
съществува пресечка с друга улица сьс силен наклон (около 6%), по която
след евентуален валеж водата се стича от тази улица в пътното платно на
ул.“Д.“ и при валеж ул.“Д.“ трябва да приеме количеството повърхностни
води и от двете улици;
Като основна причина съдът приема ,че такава е липсата на
бордюр,който би възпрепятствал оттичането на водата към имота на
ищцата.Безспорно се установява ,че след асфалтирането на улицата не са
поставени бордюри пред имота на ищцата, и то по нейно изрично
настояване.Свидетелят П.В. е категоричен ,че ищцата е изразила несъгласие
да се поставят бордюри :“Предложихме на И. и Ц. да се сложат бордюри,но
те категорично отказаха“.В този смисъл са и показанията на свидетеля Ц. М.
И. .
13
От показанията на свидетеля П.В. е видно ,че дворовете на къщите ,пред
които са сложени бордюри ,не се наводняват и няма оплаквания от техните
обитатели.
При отказа на ищцата обаче бордюри няма как да бъдат поставени,и
съответно да се предотврати оттичането на дъждовната вода в процесния
имот.
Въззивната инстанция споделя извода на районния съд ,че е налице
недобросъвестно поведение на ищцата ,която сама създава условия за
наводняването на собствения си имот ,поради което не може да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение .
Неоснователни са развИ.ите от ищцата доводи пред Районен съд-В. и
пред въззивната инстанция относно това ,че наводняването на имота на
ищцата се дължи на неправилно извършени ремонтни работи от страна на
ответника .Установява се по най-категоричен начин ,че след извършения
ремонт е достигнат надлъжен и напречен наклон, с който водата трябва да се
оттича по улицата –в тази насока е заключението на вещото лице Л. А. ,която
е формирала своя извод след измервания на място с високоточен GPS на
нивото на пътното платно пред дома на ищцата с двата края и средата на
улицата. Достигнат е надлъжен и напречен наклон, с който водата трябва да
се оттича по улицата .
Неоснователни са и развитите доводи относно това ,че след ремонта
било „повдигнато“ асфалтовото покритие ,тъй като от заключението на
вещото лице е видно ,че при ремонта са извършени подравняване на пътната
основа, фрезоване с дебелина 4 см/ отнемане от асфалта/, частични кърпежи,
полагане на битумен разлив и полагане на плътна смес с дебелина 4 см.,при
което е достигнато предишното ниво на пътното платно.
Неоснователни са и развитите във въззивната жалба доводи относно
това ,че при ремонта на улицата не били неспазени изискванията на Чл.209 от
НАРЕДБА № РД-02-20-2 ОТ 28 АВГУСТ 2018 г. за проектиране на пътищата
относно правилата за отвеждане на повърхностните води посредством пътни
окопи, риголи, предпазни окопи, готови отводнителни улеи и др. ,тъй като
съгласно Чл.1 ал.1 от Наредбата тя не се прилага в урбанизираните територии
–очевидно е ,че в настоящия случай изграждането на пътни окопи, предпазни
окопи и готови отводнителни улеи ще възпрепятства достъпа до имота.
14
Следва да се подчертае ,че при предявен негаторен иск предмет на
делото са само конкретни действия (бездействия )на ответника ,които пречат
на ищеца свободно да се ползва от собствеността си (в конкретния случай се
твърди в исковата молба ,че в резултат на ремонта е нарушена денивелацията
на имота и че е нужно да се промени наклона на уличното платно ).Напълно
недопустимо е съдът да излиза извън правораздавателната си власт и да
задължава общини да извършват ремонти и строително-монтажни дейности
на обекти от общинската инфраструктура –последните са въпрос на
целесъобразност и се извършват от общините съгласно разпоредбите на
ЗМСМА ,Закона за публичните финанси и пр. и са в правомощията
единствено на органите на местното самоуправление.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото въззивникът И. И. К. от с.*****,ЕГН
********** следва да бъде осъдена да заплати на Община Д. направените
пред Окръжен съд-В. разноски в размер на 500 лв.за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №331/ 30.06.2025 г. по гр.дело №
20221320102194 г. по описа на Районен съд –В..
ОСЪЖДА И. И. К. от с.*****,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Община Д. направените пред Окръжен съд-В. разноски в размер на 500 лв.за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15