Решение по КНАХД №1455/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ДРИЙМ БИЛД 2018“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ***, представлявано от управителя Т. Н. Е., подадена чрез пълномощника му адв.Я. С., с посочен по делото съдебен адрес, против Решение №139 от 11.06.2025 г., постановено по АНД №259/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение било неправилно, поради противоречие с материалноправни разпоредби и нарушение на административнопроизводствените правила. Като касационно основание се сочи (некоректно) нормата на чл.209, т.3 от АПК.

Излагат се съображения за неправилен извод на въззивния съд относно това, че деянието е установено към датата на извършване на проверката, когато и неизпълнението на задължението на работодателя да застрахова за своя сметка за риска „трудова злополука“ работника С. Д. М. на длъжност водопроводчик, възникнало за работодателя при сключване на трудовия договор с това лице, е останало неизпълнено. Твърди се, че въззивният съд неправилно бил приел за осъществени от обективна страна признаците на състав на административното нарушение.

Основен порок на проверяваното решение бил пренебрегването на факта, че застрахователният договор, сключен с Полица №0111240037001640 от 22.04.2024 г. между „ДРИЙМ БИЛД 2018“ ООД и „Дженерали Застраховане“ АД не бил сключен поименно за конкретни работници, а се отнасял до определен брой застраховани служители, работещи при „ДРИЙМ БИЛД 2018“ ООД, в конкретния случай 41 работника, без индивидуално посочване на имената им. Това означавало, че правата и задълженията на страните по договора се определяли на база брой на застрахованите работници, а не на база конкретни физически лица. В случая се касаело за договор за застраховка трудова злополука, който действал занапред от датата на сключването му 22.04.2024 г. От тази дата занапред застрахователят носел риска за евентуално настъпило застрахователно събитие във връзка с безопасното изпълнение на трудовите задължения на работещите в дружеството, което било в синхрон с разпоредбата на чл.52 от ЗБУТ. Твърди се, че приложеният на застрахователя поименен списък се отнасял, съгласно Специални условия за застраховка трудова злополука при процесния застраховател, единствено и само за определяне или коригиране на застрахователната премия, дължима от дружеството. Същото не касаело покритието на застрахователния риск, който носел застрахователят, както и не било клауза за действителност на застрахователното покритие на сключения застрахователен договор. Представянето на поименен списък на застрахователя имало информативен характер, като същото не изключвало покритието на 41 броя работници при дружеството, независимо от тяхното поименно персонифициране или промяна. Изводът на съда можело да бъде основателен при условие, че контролният орган е установил по-голям брой работници от описания в застрахователната полица, за което нямало доказателства. Игнорирайки изложеното, и като тълкувал превратно клаузите на застрахователния договор, въззивният съд бил достигнал до неправилен извод за липса на застрахователно покритие на работника С. Д. М. към процесната дата при извършената на място проверка на обекта, което било основание за отмяна на постановеното решение.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и измененото с него Наказателно постановление.

Ответникът, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Районен съд – Хасково е изменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №26-2500032 от 19.03.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на „ДРИЙМ БИЛД 2018“ ООД, [населено място], за нарушение на чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), във връзка с чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, и на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 300 на 100 лева.

За да постанови този резултат, съдът е установил, че на 03.02.2025 г. от служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково е била извършена проверка за спазване трудовото законодателство на обект на контрол – строителен обект с местонахождение [населено място], при която на място е бил заварен да работи като водопроводчик С. Д. М., назначен с Трудов договор от 04.12.2024 г. с работодател „ДРИЙМ БИЛД 2018“ ООД. При поискване от контролните органи с призовка, от страна на работодателя им била представена Застрахователна полица №0111240037001640/22.04.2024 г. за групова застраховка „задължителна трудова злополука“ със застраховател „Дженерали застраховане“ АД, [населено място] и застраховащ „ДРИЙМ БИЛД 2018“ ООД, [населено място], с 41 застраховани лица, и Добавък №1 към същата полица от дата 05.02.2025 г., ведно със списък на новоназначени работници, включващ лицето С. Д. М.. Контролните органи установили, че посоченото дружество, като работодател, не е изпълнило изискването да застрахова за своя сметка за риска „трудова злополука“ работника С. Д. М., с което е допуснало нарушение на трудовото законодателство, квалифицирано по чл.52 от ЗЗБУТ, вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.

Въззивният съд е приел, че няма допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН, че този акт формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като въведените от актосъставителя твърдения за обстоятелствата около извършване на описаното в него нарушение дават достатъчна възможност на адресата му да разбере въведените съставомерни признаци на деянието, съобразно фактическия състав на разпоредбата, под която същото е субсумирано, и не нарушава правото му на защита. Съдът е приел за правилно вписването в АУАН, че деянието е установено към датата на извършване на проверката и неизпълнението на възникналото от датата на сключване на трудовия договор с работника задължение на работодателя е останало неизпълнено към тази дата. Съдът е преценил също, че при издаване на Наказателното постановление са спазени изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително е посочил, че в случая ясно е очертан фактическия състав на чл.415в, ал.1 от КТ, като бланкетната част от диспозицията на тази норма е запълнен с необходимото препращане към нарушените материалноправни норми. Въззивният съд е приел за доказано, че между дружеството „ДРИЙМ БИЛД 2018“ ООД като работодател и работника С. Д. М. към 03.02.2025 г. е съществувало валидно трудово правоотношение, а дружеството е адресат на разписаното в чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ задължение да застрахова за своя сметка за риска „трудова злополука“ (вр. чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и Заповед №РД-06-45 от 23.10.2024 г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г.) работника, изпълняващ длъжност водопроводчик на строителния обект.

Съдът е приел, че са осъществени от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ, вр. чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, доколкото както актосъставителят, така и наказващият орган са взели предвид последващото благоприятстващо поведение и действие на работодателя по сключване на Застрахователна полица №0111240037001640/22.04.2024 г. и реализиране на Добавък №1 към същата от дата 05.02.2025 г. ведно със списък на новоназначени работници, включващ работника С. Д. М.. Посочил е, че с него на практика веднага установеното нарушение е било отстранено, а липсват данни за настъпили допълнителни вредни последици за лицето, изпълняващо трудова функция. Приел е деянието за правилно квалифицирано, но наложената имуществена санкция за недостатъчно добре индивидуализирана и несъобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което е намалил нейния размер от 300 лева на минималния предвиден размер от 100 лева.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за постановено при наличието на касационното основание, предвидено в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.63в, предл.първо от ЗАНН (за наличието на което, на основание чл.218, ал.2, предл.последно от АПК, вр. чл.63в, предл.второ от ЗАНН съдът следи и служебно), като в случая законът е приложен неправилно.

Въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, въззивният съд е постановил решението си без да изясни в пълнота фактическата обстановка.

Настоящата инстанция намира за правилен изводът на районния съд, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена, като съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на дружеството нарушение, съответно не е засегнато правото на санкционираното лице да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, посочени като нарушени, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на възприетото за установено нарушение и на прецененото от административнонаказващия орган отстраняване на нарушението веднага след установяването му при липса на произтекли за работника вредни последици.

Неправилно обаче въззивният съд е приел за доказано извършването на вмененото на дружеството касатор административно нарушение.

Разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ регламентира изискването работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, да се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Според ал.2 на същата разпоредба, при определяне на условията и реда по ал.1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

В чл.2, ал.1 от приетата на основание чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ (съгл. §3 от Заключителните разпоредби) Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. При липса на спор относно обстоятелството, че икономическата дейност с код по КИД-2008 41 – строителство на сгради, е с коефициент на трудов травматизъм 1.20, по-висок от средния коефициент на трудов травматизъм за страната 0.63 (съгласно обнародваната в ДВ бр.97/2024 г. Заповед №РД-06-45 от 23.10.2024 г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г. на Министъра на труда и социалната политика), несъмнено е, че работник, който извършва работа в тази дейност на предприятието, е подлежал на задължително застраховане за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя към момента на извършването на работата. От събраните по делото доказателства е видно, че на посочената в АУАН и НП дата 03.02.2025 г., когато е била извършена проверката от контролните органи, е установено, че работникът С. Д. М., назначен с Трудов договор с работодател „ДРИЙМ БИЛД 2018“ ООД, работи като водопроводчик на строителния обект, т.е. същият е подлежал на задължително застраховане за риска „трудова злополука“.

Доказателствата по делото обаче не установяват по несъмнен и категоричен начин, че към посочената дата С. Д. М. не е бил застрахован за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя му.

Изложените в Наказателното постановление съображения в тази насока почиват на неправилна интерпретация на закона и условията на Застрахователна полица №0111240037001640/22.04.2024 г. и Добавък №1 към същата.

Административно-наказващият орган е посочил в НП, че „видно от „Специални условия за Задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ на „Дженерали застраховане“ АД“, Застрахователят носи отговорност за новоназначени работници/служители авансово за периода от датата на назначаването им до датата на получаване на уведомлението за назначаването на работника. В противен случай, аналогичен на настоящия, Застрахователят носи отговорност за покритите рискове занапред, а именно от датата на получаване на уведомлението, която е 05.02.2025 г. в настоящия случай.“ Така изложените твърдения принципно съответстват на посоченото в т.24, вр. т.21.2 и т.21 от Специалните условия за Задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ на дружеството – застраховател „Дженерали Застраховане“ АД, представени по делото. Същите обаче са относими само към изменението на застрахователен договор по поименен списък, какъвто е възможно да бъде сключен по т.14.2 от Специалните условия. В случая между застраховащия „ДРИЙМ БИЛД 2018“ ООД и застрахователя „Дженерали застраховане“ АД не е бил сключен такъв вид застрахователен договор, при сключването на който се прилага списък (по образец на Застрахователя) в който се вписват застрахованите лица.

Видно от Приложение №2 – „Застраховани лица“ към полица №0111240037001640, представляващо неразделна част от застрахователния договор, застрахованите лица не са вписани поименно, а като брой лица – 41. Това означава, че застрахователният договор, сключен за срок от 12 месеца, считано от 00:00 часа на 26.04.2024 г. до 24:00 часа на 25.04.2025 г., с който се застраховат за риска „трудова злополука“ 41 лица, е сключен по предоставената в т.15 от Специалните условия на застрахователния договор възможност да бъде сключен по средносписъчен състав на предприятието, въз основа на информация за общия месечен фонд „Брутна работна заплата“. По отношение на застрахователен договор по средносписъчен състав, в т.27 от Специалните условия е предвидено, че рискът се носи авансово от Застрахователя, а в раздела за изменение на този вид договор не е регламентирано задължение на застраховащия в определен срок от назначаването на подлежащ на застраховане работник да уведомява застрахователя. Напротив, от изрично посочените в т.25 и т.26 задължения на застраховащия в този случай е видно, че по време на действие на застрахователния договор е възможна промяна в броя на застрахованите лица, която се отразява единствено върху преизчисляването на застрахователната премия.

Ето защо настоящият съдебен състав намира (за разлика от възприетото по КАНД №1418/2025 г. по описа на АдмС – Хасково) за основателни възраженията в касационната жалба, че в случая назначеният по трудов договор от 04.12.2024 г. работник С. Д. М. може да се счита застрахован за риска „трудова злополука“ по сключената на 22.04.2024 г. и действаща към 03.02.2025 г. застрахователна полица, сключена по средносписъчен състав на предприятието работодател. Този извод не се променя от допълнително подписания на 05.02.2025 г. Добавък №1 към същата полица, тъй като видно от съдържанието на този Добавък, същият се сключва „за отразяване на промени в застрахователната полица“, с изброяване на напуснали лица и новоназначени служители с тяхната МБРЗ, но списъкът на новоназначените служители в този случай не представлява предоставяне от застраховащия на информация на по т.21.2 от Специалните условия. Този списък няма характер и на правопораждащ сключването на застрахователен договор за поименното застраховане на С. Д. М. считано от дата 05.02.2025 г.

Като е обсъждал неотносими обстоятелства относно Полицата за групова застраховка „Задължителна трудова злополука“, административнонаказващият орган неправилно е приел за доказано нарушението, предвидено в чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Въззивният съд не е изследвал други обстоятелства, различни от дотук изложените, от които да се установи по несъмнен и категоричен начин, че към датата на проверката санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да застрахова за своя сметка като работодател работника С. Д. М. за риска „трудова злополука“, респективно че е извършило вмененото му административно нарушение. При това административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана незаконосъобразно, за недоказано от обективна страна изпълнително деяние.

Оспореното решение е валидно и допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като се отмени изцяло и измененото с него Наказателно постановление.

Предвид изхода на спора, основателна е своевременно заявената от страна на касатора претенция за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи на 300 лв. заплатено в брой възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2025 г., представен в производството пред районния съд.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №139 от 11.06.2025 г., постановено по АНД №259/2025 г. по опис на Районен съд – Хасково, вместо което

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-2500032 от 19.03.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково да заплати „ДРИЙМ БИЛД 2018“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ***, разноски по делото за двете инстанции в размер на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно.