РЕШЕНИЕ
№ 1223
гр. Кюстендил, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20251520100404 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано от „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Г.С.Р.“ №***, ет.*, ап.**, против
Д. И. А., ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул. „Д. Б.“ №**.
В исковата молба се твърди, че на 12.06.2019 г. между ответника Д. И. А.
и „Банка ДСК“ АД бил сключен договор за банков стоков кредит № *****, по
силата на който е бил отпуснат кредит в размер на 246,33 лева. Погасяването
на сумата следвало да се осъществи на 8 ежемесечни анюитетни вноски в
размер на 32,12 лева и една изравнителна вноска от 29,90 лева. На 19.03.2020г.
между „Банка ДСК“ АД и „Макроадванс“ АД било сключено допълнително
споразумение към рамков договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който процесното вземане е прехвърлено на ищеца изцяло с всички
привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Ищецът твърди, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпратено
уведомително писмо от името на „Банка ДСК“ АД чрез упълномощения
цесионер „Макроадванс“ АД. Поддържа, че е налице виновно неизпълнение
на ответника на т.2 и т.4 от Договора, като на 13.02.2020г. задължението
падежирало в пълен размер, респ. същото станало изцяло изискуемо.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде признато за установено спрямо Д. И. А., че същият дължи на
ищеца „Макроадванс“ АД, сумите, както следва: 170,11 лева непогасена
1
главница по Договор за стоков кредит № ***** от 12.06.2019г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и Д. И. А., прехвърлен с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 24.04.2019 г. от „Банка ДСК“ ЕАД на
„Макроадванс“ АД; лихва за забава в размер на 61,74 лева за периода от
05.12.2021г. до 05.12.2024г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 09.12.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Исковите претенции са предявени в частичен размер в сравнение с
претенциите по заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда
особен представител, е упражнил правото си на отговор. Ответникът, чрез
назначения от съда особен представител, счита, че предявеният иск е
недопустим, тъй като ответникът не е уведомен надлежно за осъществената
цесия.
От друга страна, договорът следвало да отговаря на изискванията на
ЗПК, като не отговарял на изискванията на чл.5 от ЗПК да бъде предоставена
на ответника пълна и точна информация за условията на потребителския
кредит. Не му е предоставен Европейски стандартен формуляр, изготвен от
кредитора. Нарушено било императивното задължение за предоставяне на
преддоговорна информация.
В договора не била посочена формулата за изчисляването на годишния
процент на разходите по кредита, поради което се прави възражение за
недействителност на договор за стоков кредит №****от 12.06.2019г.
На последно място се твърди, че еднократната застрахователна премия в
размер на 12,43 лева била незаконосъобразна, тъй като в договора нямало
информация за какво е необходима и се изисква заплащането й. Към
процесния договор липсвал приложен договор за застраховка.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, е издадена Заповед
за изпълнение №1461/09.12.2024 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2962 по
описа за 2024 г. на Районен съд - Кюстендил срещу Д. И. А., ЕГН **********,
с адрес в гр.К., ул. „Д. Б.“ №**, за сумата от 220,50 лв. - главница по Договор
за стоков кредит №***** от 12.06.2019 г., сключен с „Банка ДСК“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г., и сумата от 80,02 лв. –
обезщетение за забава за периода от 05.12.2021 г. – 05.12.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 09.12.2024 г. до изплащане на вземането,
и са присъдени разноски в полза на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.1, вр. с ал.5 от ГПК. С разпореждане № 133/09.01.2025 г. е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, връчено на
заявителя на 16.01.2025 г., който е представил
2
доказателства за депозирана искова молба, подадена по пощата на 14.02.2025г.
От приложения Договор за стоков кредит № ***** от 12.06.2019 г., се
установява, че на посочената дата между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е
сключен договор за кредит, по силата на който кредиторът се е съгласил да
предостави на кредитополучателя сумата стоков кредит в размер на 246,33 лв.
за закупуване на автомобилен плеър JVC, два броя автомобилни усилватели
Hertz и сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка с „Групама
Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет
„Стандарт+“ с еднократна премия в размер на 12,43 лв. Съгласно уговореното
срокът за издължаване на кредита е 9 месеца, считано от неговото усвояване, с
падеж на месечните вноски 5-то число
на месеца, съгласно погасителен план, като се олихвява с фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 39,95% годишно. Видно е от погасителния план,
подписан от страните, че се съдържат падежите и размера на месечните
погасителни вноски, както и включената в
съответната вноска лихва и главница, като първата вноска е с падеж
05.07.2019 г., а последната с падеж 12.03.2020 г., посочен е и ГПР в размер
48,29%. Приложени са Общи условия, неразделна част от договора, подписани
от кредитора и кредитополучателя. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено
след настъпване на падежа за цялото вземане.
Представено е уведомително писмо от „Банка ДСК“ ЕАД до
„Технополис България“ ЕАД за предоставения кредит в размер на 233,90 лв. и
касов бон за същата сума, издаден от „Технополис България“ ЕАД.
От приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания се
установява, че на 24.04.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлил на ищеца
„Макроадванс“ АД вземанията, посочени в Приемо-предавателен протокол
срещу покупна цена, като видно от представеното извлечение, че в него са
включени вземанията към ответника. Извършената цесия е потвърдена
изрично с изявление на цедента, приложено на л.18 от делото. По делото е
представено пълномощно, изходящо от „Банка ДСК“ ЕАД, с което
упълномощава цесионера „Макроадвнас“ АД да уведоми от негово име
длъжниците за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания и
допълнителното споразумение към него. Представено е уведомително писмо
от 14.05.2020 г. за извършената цесия, изходящи от ищеца, в качеството на
пълномощник на цедента без данни за получаването им от
кредитополучателя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 2962/2024 г. на Районен съд
- Кюстендил е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието
на изискуеми вземания по издадената в полза на цедента заповед за
3
изпълнение по договор за кредит с твърдяното съдържание, сключен между
ответника и цедента, по силата на който за ответника е възникнало
задължение за връщане на заета сума в посочения размер заедно с
уговореното възнаграждение за ползването й и изпадането на ответника в
забава, които вземания са валидно прехвърлени в полза на ищеца от
предходния кредитор, както и че цесията е съобщена на длъжника от
надлежната страна.
От приложеното ч.гр.д. № 2962/2024 г. по описа на Районен съд -
Кюстендил се установява, че в полза на ищеца срещу ответника по реда на чл.
410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
претендираните суми, заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1,
вр. с ал.5 от ГПК, и в законоустановения преклузивен срок ищецът е предявил
иск за установяване на част от вземанията за главница и лихва за забава, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид правата и
задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията
произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен
служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с
императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че отговаря
на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9 от ЗПК, поради което приема, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по силата на който първият се е задължил в качеството
на кредитор да предостави на ответника в качеството на кредитополучател
сумата 246,33 лв. със задължение за връщането й за срок от 9 месеца на
месечни погасителни вноски съобразно подписания погасителен план, заедно
с възнаграждение в размер 39,95 % годишен лихвен процент при ГПР 48,29%.
Ответникът не оспорва, че сумата по кредита е усвоена съобразно
уговореното, което се потвърждава и от издадения касов бон за закупени
стоки, поради което съдът приема, че кредиторът е изпълнил задължението си
за предоставяне на заетата сума.
От представения погасителен план е видно, че към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, всички задължения по
договора за кредитополучателя са станали изискуеми и са с настъпил падеж.
Длъжникът не е представил доказателства да е заплатил вземанията за
4
главница на уговорените падежи, поради което съдът прави извод, че в полза
на кредитора е възникнало вземане в размера, който се претендира от ищеца с
исковата молба.
Изчислено с онлайн калкулатор обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху претендираната главница е в размер на 61,74 лв. за
периода 05.12.2021 г. – 05.12.2024 г., поради което съдът приема, че в полза на
кредитора е възникнало вземане за лихва за
забава в размер на претендираната сума за процесния период.
По делото са наведени възражения срещу сключения между цедента и
цесионера договор за продажба на вземания. Съдът обаче не констатира
основания за нищожност, за които съдът следи служебно, поради което
намира, че вземанията по договора с ответника са валидно прехвърлени на
ищеца в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно уведомен с
връчване на препис от исковата молба, съдържаща уведомление от предишния
кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца. От представеното по
делото пълномощно се установява, че цесионерът е надлежно упълномощен
да съобщи цесията на длъжника. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4 от
ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г.,
ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента (стария кредитор).
Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В
случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е
извършено от името на стария кредитор по изрично пряко упълномощаване от
цедента по силата на приетото пълномощно. Получаването на уведомлението
е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл.
235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването
на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск, за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът
приема, че с връчването на съобщение за извършената цесия, като
приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за
цесията. По тези съображения следва, че процесната цесия има действие за
длъжника и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на
прехвърленото вземане, то ищецът - цесионер се явява носител на това
вземане.
По изложените съображения съдът достигна до извод, че предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Като правоувеличаваща последица от предявяване на иска следва да бъде
уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от
09.12.2024 г. (денят, в който е входирано заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда), съобразно отправеното с исковата молба искане, до
окончателното плащане.
Вземането над исковата претенция до пълния размер на сумата от 300,52
5
лв., която е била предмет на издадената в производството по ч.гр.д. №
2962/2024 г. на Районен съд - Кюстендил Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1461/2024г., не се претендира в настоящото
производство, поради което в посочената част заповедта подлежи на
обезсилване като преценката за това е на заповедния съд.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени
направените разноски. Доколкото исковата претенция е свързана с
установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена
в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този
момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ
размер на 75,00 лв. – 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за производството
по делото в размер на 75,00 лв. за държавна такса, 400 лева за особен
представител и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност
на делото. Следователно с оглед изхода на спора по предявените искове на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в общ
размер 625,00 лв. Ответникът не е направил разноски, такива не му се и
дължат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. И. А., ЕГН **********, с адрес
в гр.К., ул. „Д. Б.“ №**, дължи на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Г.С.Р.“ №***, ет.*, ап.**, сумата
в размер на 170,11 лева (сто и седемдесет лева и единадесет стотинки)
непогасена главница по Договор за стоков кредит № ***** от 12.06.2019г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д. И. А., прехвърлен с договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.04.2019 г. от „Банка ДСК“
ЕАД на „Макроадванс“ АД; лихва за забава върху главницата в размер на
61,74 лева (шестдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки) за периода
от 05.12.2021г. до 05.12.2024г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 09.12.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
1461/09.12.2024 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2962/2024 г. по описа на
Районен съд - Кюстендил.
ОСЪЖДА Д. И. А., ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул. „Д. Б.“ №** да
заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление в гр. С., ул. „Г.С.Р.“ №***, ет.*, ап.**, сумата от 75,00 лв.
(седемдесет и пет лева) разноски за заповедното производство и сумата в
размер на 625,00 лв. (шестстотин двадесет и пет лева) - разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. №2962 по описа за
2024 г. на Районен съд – Кюстендил да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7