Присъда по НЧХД №1708/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 73 |
| Дата: | 2 октомври 2025 г. (в сила от 18 октомври 2025 г.) |
| Съдия: | Красимир Лесенски |
| Дело: | 20245220201708 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 27 декември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба от Т. Д. А. с ЕГН:
********** от гр. П. срещу Г. Д. М., роден на ********** г. в гр. П., с настоящ
адрес в гр. П., ул. „Г. Р.“ № 9А, ет.7, българин, български гражД.н, неженен,
неосъждан, със средно образование, ЕГН: **********, за това, че на ... г. в гр.
П., в магазин „З.“, е нанесъл лека телесна повреда на Т. Д. А., ЕГН:
********** от гр. П., изразяваща се в травматични уврежД.я в областта на
палеца на лявата ръка - фисура в дисталната фаланга на палеца на лявата ръка,
кръвонасядане на нокътната плочка с размери 1,5 x 1 см., травматичен оток с
размери 4,5 x 2 см. на целия палец, ограничени и болезнени движения в
палеца на лява ръка - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото му
обвинение. Твърди, че никога не е удрял умишлено тъжителката. Сочи, че е
имал конфликт със свидетелката Й. Г., двамата се бутали и в момента, в който
се обръщал да се отдалечи от нея, тъжителката се намирала зад него, и се
движила обратното на движението му, посягайки с лявата ръка към него и
допуска, че си е закачила нокътя в тениската, която е държал, но удар от
негова страна при никакви положения не е имало, посягане към тъжителката
също.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Т. Д. А.
срещу Г. Д. М. за сумата от 8000 /осем хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за причинени от деянието на ... г. неимуществени вреди,
изразяващи се в болки за нанесени леки телесни повреди в областта на
нокътното ложе на палеца на лявата ръка, самата нокътна плочка с
кръвонасядане с размери 1.5x 1 см., оток, ангажиращ меки тъкани по проекция
на целия палец с размери 4.5x 2см. и силни болки и невъзможност за
хватателни действия и счупване на дисталната фаланга на палеца на лявата
ръка, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата и е конституиранa като граждански ищец
Т. Д. А..
Повереникът на тъжителката пледира за постановяване на присъда, с
която подсъдимият бъде признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение, да му се наложи съответното наказание, както и да се уважи в
цялост предявения граждански иск. Излага доводи. Претендира разноски.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото с
тъжбата обвинение поради липса на безспорни доказателства той да е
извършил каквото и да е престъпно деяние от обективна и субективна страна,
както и да се отхвърли предявения граждански иск. Сочи, че е налице
1
случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Излага доводи в тази насока.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Към 2024 г. тъжителката Т. Д. А. и подсъдимият Г. Д. М. работили заедно
в магазин „З.“ в гр. П..
На ... г. около ... ч. в магазина се намирали тъжителката Т. А. и
свидетелите Й. Г., Р. Т., М. Г., М. Ч. и Д. В.. Свидетелката Й. Г. пуснала в
помещението на магазина климатичната инсталация да охлажда, тъй като
спорен нея и част от останалите било задушно. По същото време подсъдимият
се връщал в магазина от обедна почивка. В ръката си той носел служебната си
тениска, с която работил, за да се преоблече. Тъй като няколко дни преди това
– в периода ... г. подсъдимият бил болен от остра вирусна инфекция и не
желаел климатика да работи на студено, за да не се разболее отново, отишъл
веднага да го изключи. Й. Г. минала зад него и отново пуснала климатичната
инсталация. Подсъдимият М. се ядосал от тези нейни действия, като заявил,
че няма да се разправя с тях и няма те да определят какво ще се случва в
магазина. Нарекъл останалите „детски гъзове“, заявил, че те „не са
повелителите на климатиците“ и няма да се съобразява с тях. Г. го попитала на
свой ред дали пък десет човека трябва да се съобразяват с него. Подсъдимият
М. се отправил отново към климатика, за да го спре, но свидетелката Й. Г.
стояла пред него. Подсъдимият се опитал да я избута, за да стигне до
климатика. Тя не се дръпнала. Тогава той я бутнал с двете си ръце назад в
раменете. Г. също размахала ръце към него в отговор, също го бутнала, след
което двамата се сбутали. Тъжителката Т. А. тръгнала към тях, за да ги
разтърве. Приближила се откъм гърба на подсъдимия. Посегнала към
подсъдимия да го дръпне назад от Г., за да не я бута. В този момент обаче
самият М. преустановил опитите си да избута Г. и да спре климатика, след
което се обърнал рязко, за да се отдалечи. При завъртането му, дясната ръка, в
която държал служебната си тениска, засрещнала палеца на лявата ръка на
тъжителката, с която ръка тя посягала към него в този момент, за да го дръпне.
Последвал сблъсък между дясната ръка на подсъдимия и палеца на
тъжителката, от който нокътят на палеца на лявата ръка на тъжителката се
отлепил и потекла кръв. В следствие на травматичните уврежД.я, тъжителката
посетила лекар. Извършен й е преглед, спряно е кръвотечението и е насочена
към специалист. На ... г. е извършен такъв, като при прегледа са установени
оток, болки, хематом под нокътя на първи пръст на лява ръка и затруднени
движения. На тъжителката е извършена лицева и странична рентгенография
на лява длан с пръсти и насоченост към палеца. След направеното изследване
е установено, че има фрактура в основата на дисталната фаланга на палеца. На
... г. на тъжителката е поставена гипсова имоблизация.
В хода на делото бе назначена съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която е видно, че на тъжителката са причинени следните
2
травматични уврежД.я в областта на палеца на лявата ръка на
инкриминираната дата - фисура в дисталната фаланга на палеца на лявата
ръка, кръвонасядане на нокътната плочка с размери 1,5 x 1 см., травматичен
оток с размери 4,5 x 2 см. на целия палец, ограничени и болезнени движения в
палеца на лява ръка. Счупването (фисура) е причинила на тъжителката
временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130,
ал.1 НК. Останалите травматични уврежД.я са й причинили болка и страД.е.
Според вещото лице механизмът на причиняване на счупването отговаря да е
в следствие на директен удар с или върху твърд тъп предмет или притискане с
такъв. ВЛ допуска, че е много възможно да се е получило и при тангенциално
действие отдолу нагоре, така че да се закачи нокътя и да се получи неговото
травмиране в горна посока. Тъй като е налице фрактура на крайната фаланга,
то това означавало, че трябва да има въздействие отгоре надолу или отдолу
нагоре, както и твърда повърхност, на която самия палец да е бил притиснат
(допир с натиск в дадената област). Не е възможно счупването да се получи в
следствие на самонараняване или в следствие на закачане на нокътя на палеца
в мека тъкан (тениска, шал и т.н.).
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в
наказателното производство доказателства, съдържащи се в обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите Й. Г., В. П., М. А., Р. Т., М. Г., М. Ч. и
Д. В., както и приложените писмени доказателства и приобщеното
веществено доказателства – запис от камера в магазин „З.“ гр. П.. Показанията
на свидетелите-очевидци Й. Г., Р. Т., М. Г., М. Ч. и Д. В. са почти идентични и
разкриват горепосочената фактическа обстановка. Всички свидетели сочат
възникналия конфликт между Г. и подсъдимия, виковете и бутането между
тях, както и опита на тъжителката да ги разтърве. Свидетелите си
противоречат само по отношение на това дали е бил налице удар от страна на
подсъдимия спрямо тъжителката. Гарадебян сочи, че не е видяла самия удар и
не го помни, само помни, че тъжителката извикала от болка и имало кръв по
ръката й. Според свидетелката Т. тъжителката си закачила нокътя в тениската,
която подсъдимият държал в ръка, в следствие на което нокътят се отлепил. Не
видяла удар или замахване от страна на подсъдимия спрямо тъжителката.
Свидетелката М. Г. сочи, че подсъдимият искал да изблъска Г. настрани, за да
стигне климатика, а Т. А. застанала отстрани на тях и посегнала по средата
между двамата, за да може подсъдимият да спре да блъска Гарадебян и тогава
подсъдимият ударил с ръката, в която държал служебната тениска,
тъжителката. Свидетелят М. Ч. сочи, че тъжителката тръгнала към
подсъдимия и Г., като казала на М. да спре да бута Г.. Като вървяла към него,
той се обърнал и посегнал да я отблъсне, като: „Лявата ръка засреща на Т. с
негова дясна, беше някъде между китката и лакътя… …До ден днешен ми е
запаметен един неприятен звук, когато се засреща самата ръка.“. Според
свидетеля Ч. в тази си ръка подсъдимият не държал нищо, а служебната му
тениска била в другата му ръка. Свидетелката Д. В. сочи, че не я видяла самия
3
удар, тъй като видимостта в този момент й е била препречена от преминаваща
колежка.
Няма спор по делото, а и се установява по безспорен начин, че
подсъдимият е бутнал свидетелката Г., тя му отвърнала, двамата се сбутали и
тъжителката се отправила към тях, за да ги разтърве. Липсват категорични и
безспорни доказателства, че към този момент подсъдимият е замахнал и
умишлено е нанесъл удар в ръката на тъжителката. В тази насока не само има
неяснота в показанията на свидетелите-очевидци, като част от тях не са
видели нанасянето на удар (Г. и В.), други сочат, че удар не е имало въобще, а
тъжителката сама си е закачила нокътя в тениската на подсъдимия, която той е
носил в ръка (Т.), но и показанията на тези, които сочат, че са видели самия
удар – М. Г. и М. Ч. са противоречиви един на друг. Според Г. подсъдимият е
ударил тъжителката с ръката, в която държи тениската и това е дясната му
ръка, а според Ч. – със свободната ръка, но пак дясната, т.е. според него
подсъдимият е държал тениската в лявата си ръка. Според Г. тъжителката
посегнала между Г. и М. и тогава подсъдимият я е ударил в ръката, а според Ч.
подсъдимият спрял да бута Г., обърнал се и едва тогава ударил тъжителката,
при това между китката и лакътя. Съдът не кредитира в тази насока
показанията на В., тъй като съгласно заключението на ВЛ, касаещо механизма
на причиняване на увреждането, счупването няма как да се получи в
следствие на закачане на нокътя. Според ВЛ така може да се отлепи самия
нокът, но не може да се счупи фалангата на палеца. В същото време съдът не
кредитира показанията на Г., че тъжителката посегнала между подсъдимия и Г.
и тогава била ударена от М.. Не се установи тъжителката да е заставала между
Г. и подсъдимия. Съдът не кредитира и показанията на Ч., че ударът от
подсъдимия е нанесен между китката и лакътя на тъжителката. Подобно
твърдение също противоречи на заключението на ВЛ, което сочи, че за
счупването на фалангата на палеца е необходим директен удар в него. Видно
от приобщения като веществено доказателство запис от разположената в
магазин „З.“ камера, приобщен по делото и възпроизведен в съдебно засеД.е,
тъжителката се приближава откъм гърба на подсъдимия, той спира да бута Г.,
обръща се и неговата дясна ръка, в която държи тениската засреща лявата ръка
на тъжителката, която последната е протегнала към него. Именно в следствие
на това засрещане са и установените наранявания по ръката на тъжителката.
Събраните по делото доказателства категорично сочат, че не е имало
умишлено посягане и удар от страна на подсъдимия спрямо тъжителката. По
никакъв начин не се установи подсъдимият да е нанесъл умишлен удар в
ръката на тъжителката с цел да увреди нейното здраве.
При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По отношение на деянието по чл.130, ал.1 от НК не се събраха
категорични, ясни и безпротиворечиви доказателства, че е налице извършено
4
престъпление от подсъдимия. От показанията на всички свидетели по делото е
видно, че скандал между подсъдимия и свидетелката Г. е бил налице, имало е
спречкване и бутане между тях, което е довело до намесата на тъжителката,
която се опитала да спре по-нататъшна ескалация, протегнала се към
подсъдимия откъм неговия гръб, който в този момент се обърнал и неговата
дясна ръка засрещнала лявата ръка на тъжителката, в следствие на което на
последната са причинени телесни уврежД.я – счупване (фисура) в дисталната
фаланга на палеца на лявата ръка, кръвонасядане на нокътната плочка с
размери 1,5 x 1 см., травматичен оток с размери 4,5 x 2 см. на целия палец. За
нанасяне на телесни уврежД.я спрямо тъжителката от страна на подсъдимия
посредством умишлен удар с ръка в ръката на тъжителката не се събраха
категорични и безпротиворечиви доказателства. Установи се безспорно, че
единствено подсъдимият се е обърнал и при това негово телодвижение,
насочено към прекратяване на спора със свидетелката Г., дясната му ръка,
държаща тениска, е засрещнала лявата ръка на тъжителката, която е била
протегната към него. Не се ангажираха от обвинението годни доказателства,
че описаното в тъжбата – „Аз бях до тях, но пред мен имаше наредени в
редица велосипеди и успях само да разперя двете си ръце между тях, за да ги
разделя и предотвратя да се случи нещо лошо на колегата ми Д. и/или на
нероденото й дете. При тази моя реакция М. ме удари с дясната си ръка по
моята лява ръка“ - действително се е случило. В самата тъжба се говори за
заставане на тъжителката между подсъдимия и Г., разперване на ръце към тях
и тогава нанасяне на удар от подсъдимия, а такива действия от страна на
тъжителката по заставане между спорещите и разперване на ръце между тях,
не се установиха въобще по делото. Точно обратното – установи се, че
тъжителката се е приближила откъм гърба на подсъдимия, протегнала е ръка
към него, действия, които той не е възприел и при обръщането си, за да се
отдалечи от Г., неговата ръка е засрещнала ръката на тъжителката. При липса
на доказателства за умишлено поведение на тъжителя, насочено към
увреждане здравето и телесната цялост на тъжителката, то съдът не установи
предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия.
Следва да се отбележи изрично по отношение на субективната страна на
деянието, че категорично не се установи подсъдимият да е действал умишлено
спрямо тъжителката, за да й нанесе телесно увреждане. Дори и да се приеме,
че, обръщайки се, подсъдимият е извършил деянието по непредпазливост,
защото не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, то съгласно чл.11, ал.4 от НК
непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи, а
чл.133 от НК не предвижда наказание за леки телесни повреди по
непредпазливост, а само такова за тежка или средна телесна повреда. Нещо
повече обаче – според съда в случая категорично е налице случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК. Непредпазливото деяние по чл.11, ал.3, пр.1 НК и
случайното деяние по чл. 15 НК се извършват от дееца, без той да е
предвиждал общественоопасните последици. В първия случай обаче деецът е
5
длъжен и е могъл да ги предвиди според обстоятелствата. Във втория случай
(чл.15 НК) деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Невъзможността за предвиждане на
настъпването на резултата означава, че при стеклите се обстоятелства деецът
нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да предотврати настъпването на
общественоопасните последици. Точно такъв е конкретният случай –
подсъдимият нито е знаел, че тъжителката е зад него, нито че тя е била
протегнала ръка към него, нито е можел да предвиди, че при обръщането си
ще засрещане със своята ръка нейната такава и ще й нанесе телесно
увреждане. В подобна насока е например Решение № 107/21.03.2015 г. по дело
№ 83/2015 г. на III НО на ВКС. Цялостното поведение на подсъдимия в
ситуацията, в която той се обръща, просто за да се отдалечи от Г. и ръката му в
този момент засреща ръката на тъжителката, протегната към него, изключва
умисъла и непредпазливостта като форми на вина, и предпоставя прилагане
на института на случайното деяние, с произтичащите от това последици -
оправдаване на подсъдимия за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради
субективна несъставомерност.
Въз основа на събраните доказателства и във връзка с гореизложените
съображения съдът прие, че подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло по
повдигнатото му обвинение с тъжбата на основание чл.304 от НПК.
По гражданския иск:
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
тъжителката против подсъдимия с правно основание чл.45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 8000 /осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение
за причинени от деянието на ... г. неимуществени вреди, изразяващи се в
болки за нанесени леки телесни повреди в областта на нокътното ложе на
палеца на лявата ръка, самата нокътна плочка с кръвонасядане с размери 1.5x
1 см., оток, ангажиращ меки тъкани по проекция на целия палец с размери
4.5x 2см. и силни болки и невъзможност за хватателни действия и счупване на
дисталната фаланга на палеца на лявата ръка, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, който
иск следва да бъде оставен без уважение като неоснователен. Предпоставките
за уважаване на подобен иск са противоправно деяние от страна на дадено
лице, извършено виновно, настъпил вредоносен резултат и причинна връзка
между виновното поведение на лицето и настъпилия вредоносен резултат. По
делото не бе безспорно установено, че подсъдимият е причинил на
тъжителката умишлено или по непредпазливост описаните в тъжбата телесни
уврежД.я, респективно настъпилите неимуществени вреди не са в следствие
на негово виновно поведение. В тази насока съдът вече изложи доводи по-
горе, които няма смисъл да повтаря.
По разноските:
6
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 от НПК направените по
делото разноски следва да се възложат на частния тъжител. По делото обаче
липсва искане за заплащане на разноски от страна на подсъдимия или неговия
защитник.
Ще следва да се осъди тъжителя Т. Д. А. да заплати сумата в размер на
320 (триста и двадесет) лв. с оглед размера на разглеД.я и отхвърлен
граждански иск, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7