Решение по КНАХД №1967/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Х. Н. З., подадена чрез адв. Т., против Решение № 830/04.07.25г. по НАХД №800/2025г. на ВРС, 27 състав, с което е потвърдено наказателно постановление №24-0445-001051/31.01.25г. на Началник група в ОД на МВР- Варна, РУ Аксаково, с което са му наложени административно наказание глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че при постановяване на решението са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е извършил разпознаване на лица по установения в НПК ред /чл.170, чл.171, ал.2 и чл.171, ал.7 НПК/ - представил е снимка на свидетелите на нарушението, вместо да се следват правилата на НПК. Твърди, че липсват доказателства, че именно той е управлявал МПС, няма подписи от него, не е отведен в районното управление след като отказва да подпише АУАН и е напълно възможно И. Н. да е представил чужди документи, и да се е представил за З., тъй като е било тъмно и неосветено, и лицето е отказало съдействие. Твърди, че не са свалени регистрационните табели на МПС, което е нарушение на процедурата, неясна остава причината, поради която полицейските служители са пуснали лицето, управлявало МПС, което е било във видимо неадекватно състояние да си отиде, вместо да го закарат в РУ. Твърди, че неправилно се кредитират показанията на актосъставителя и свидетеля относно факта на отказ на лицето, управлявало МПС, да подпише АУАН, което е нарушение на процесуални правила при съставяне на АУАН. Твърди, че е недопустимо свидетелят на нарушението да свидетелства и за доказване на отказа лицето да подпише АУАН - всички факти да се установяват с едни и същи лица. Преди издаване на НП е следвало да се връчи копие от АУАН на лицето, уличено като нарушител и ако откаже, това обстоятелство да се удостовери с подписа на различно лице. Твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като не е могъл в установения срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН да представи писмени възражения, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Твърди, че след като е бил лишен от правото да получи копие от АУАН, то е бил лишен от правото да разбере в какво е обвинен, какви нарушения е извършил, както и от възможността адекватно, и в пълен обем да реализира правото си на защита. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение на ВРС и да отмени издаденото НП, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касационна жалба - Началник група в ОД на МВР- Варна, Районно управление Аксаково, редовно призован, представител не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че видно от решението на ВРС, правилно е установена фактическата обстановка, касаторът е отказал тест за алкохол и не е дал кръвна проба, както му е било предписано. Правилно съдът е преценил, че не са налице процесуални нарушения при издаване на НП, поради което решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Х. Н. З., подадена чрез адв. Т., против наказателно постановление №24-0445-001051/31.01.25г. на Началник група в ОД на МВР- Варна, РУ Аксаково, с което са му наложени административно наказание глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 07.12.2024г., около 02:50 часа свидетелите К. Н. Н. и В. Д. П., двамата полицейски органи при РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна, били на работа като изпълнявали задълженията си на пътя между [населено място] и [населено място], и извършвали проверки във връзка с изоставен на пътното платно автомобил. Там били и други служители на специализираните полицейски сили при ОД на МВР-Варна. По пътя от [населено място] към [населено място], с лек автомобил марка “Фолксваген Пасат“, с рег.№[рег. номер], собственост на Г. Н. З., се придвижвал Хр.З. и при наближаване на полицейските служители спрял в близост до тях. Органите на реда му подали знак да продължи движението си, при което З. започнал да форсира автомобила, да го премества напред-назад, без да може да потегли, което поведение привлякло вниманието на органите на реда и те решили да извършат проверка на водача, осветили автомобила и му подали знак да отбие, и спре. З. преустановил движение и органите на реда предприели проверката, като му разпоредили да излезе от автомобила. При излизането му от автомобила преценили, че същият се държи неадекватно, като според тях бил в нетрезво състояние. Полицейските служители чрез документите му установили самоличността му, като му обяснили, че следва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, разяснили му и последиците от отказа да бъде тестван. З. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на алкохол, както и отказал тест за употреба на наркотични вещества. Бил му издаден талон за медицинско изследване №0172750, в който е вписано, че отказва за бъде изпробван с алкотест и че трябва да се яви МБАЛ „Св.А.“ като в талона е вписано, че отказът е направен в 02:52ч., както и че следва да се яви във МБАЛ „Св.А.“ до 50 мин от часа на връчване на талона - връчен в 03:30ч. Отказът да подпише талона за изследване е удостоверен с подписа на св.П.. Св.Н. съставил срещу З. АУАН за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, тъй като отказва тест за употреба на алкохол с техническо средство, който акт бил предявен и връчен на З., а отказът му да го подпише бил удостоверен с подписа на св.П.. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, и в срок, не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е процедурата по съставянето и връчването им, издадени са в предвидената форма, съдържат изискуемите реквизити и определения в закона обем информация, която включва описание на съставомерните фактически признаци на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, връзката между лицето, сочено за извършител и инкриминираното деяние. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като не е посочен ЕГН на същия, но това не е съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на наказаното лице. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства ВРС е приел, че жалбоподателят е осъществил вмененото административно нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП- отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, като нарушението е правилно квалифицирано и са му наложени наказания, съобразно предвидените в санкционната разпоредба и с оглед целите по чл.12 ЗАНН. Приел е за неоснователни възраженията на касатора, че с издаването на НП е допуснато нарушение на принципа „ne bis in idem“, предвид издаденото наказателно постановление № 24-0445-001052 на 31.01.2025г. от Началник група в ОД МВР-Варна, РУ Аксаково, с което са му наложени „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества по същото време и на същото място, като се е позовал на ТР № 13/2021г. по тълк. Д.№1/2021г. на ОС на ВАС. ВРС е счел, че З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Въззивният съд е приел, че не е бил нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Приел е за неоснователно твърдението на З., че не е управлявал МПС на посочената в НП дата, а МПС е управлявано от лицето И. Н., починал на 27.01.2025г., преди издаване на НП, тъй като от доказателствата по делото е установено, че именно З. е спрян за проверка от органите на полицията, като при извършване на същата са имали непосредствен визуален контакт с него и безспорно е имал качеството на водач на МПС. За ирелевантно е прието възражението, че не са били свалени регистрационните номера на автомобила, като посоченият пропуск би могъл да има значение при преценка действията на органите по изпълнение на разпоредбите на ЗДвП, но не и при установяване на конкретното нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. ВРС е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението, респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 174, ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за това, че на 07.12.2024г на пътя между [населено място] и [населено място], като водач на МПС, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта, както и не е изпълнил предписание за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта - нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП.

Правилно и законосъобразно въз основа на събраните по делото доказателства ВРС е приел, че Х. Н. З. е извършил вмененото с НП нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

В случая наказаното лице е отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. На същия е издаден и талон за медицинско изследване, но не е направил такова. С оглед алтернативната форма на двете хипотези, съобразно и Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е отказал да бъде проверен/изследван за употреба на алкохол и концентрацията му в кръвта.

Нарушението е безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства. Изрично в издадения талон за изследване е отразено, че касаторът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест.

Събраните доказателства кореспондират помежду си и са анализирани от ВРС поотделно, и в съвкупност, като съдът въз основа на тях е направил правилни изводи за извършено административно нарушение от касатора, което е доказано по безспорен и категоричен начин.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ВРС, че нарушението е описано със съставомерните му признаци, безспорно е установено, като е наложено и съответното наказание. АУАН и НП съдържат дата, място на нарушението, както и описание на обстоятелствата, при които е извършено, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. Отказът на касатора да подпише съставения му АУАН е удостоверен с подписа на един свидетел, съгласно чл.43, ал.2 ЗАНН. Отказът на З. да получи и талон за изследване № 0172750/07.12.2025 г. също е удостоверен с подпис на свидетел, при спазване на чл. 6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Настоящата инстанция споделя и изводите на ВРС, че по безспорен начин е установена самоличността на нарушителя. Не са налице доказателства, че автомобилът е бил управляван от друго лице. Безспорно, както правилно е приел и ВРС, в случая З. е имал качеството на водач на МПС, същият е бил възприет да управлява автомобила, както от св.Н., така и от св.П., като самоличността му е била установена от представените при проверката документи за самоличност. Твърденията, че на 07.12.2024 г. автомобила е бил управляван от И. Д. Н. са недоказани.

Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН е съставен по надлежния ред и установява вписаните в него факти. В тежест на касатора е било да обори установените факти, но не го е сторил. Същото е относимо и за талон за изследване за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Правилни са изводите на РС – Варна, че липсват нарушения, които да са опорочили производството по съставянето и връчването на АУАН и талона за изследване.

В хода на съдебното производство пред ВРС не е извършвано разпознаване на лице, поради което твърденията, че то е извършено в нарушение на правилата по НПК са неоснователни.

Ирелевантно към съставомерните елементи на вмененото нарушение е обстоятелството, че не са свалени регистрационните табели на автомобила. При нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП не е предвидено изземване на регистрационни табели.

Не е налице било задължение на полицейските органи да съпроводят касатора до мястото на извършване на медицинското изследване по издадения му талон, или до районното управление.

Полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда/чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г./, а в случая лицето е отказало такава проверка.

На основание чл. 3а, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. В съответствие с посочената разпоредба е издаден Талон за изследване за установяване на употреба на алкохол, но касаторът е отказал да получи.

Настоящата инстанция споделя изводите на ВРС и относно издаването на НП № 24-0445-001052/31.01.2025 г., с което на касатора на основание чл. 174, ал.3, пр.2 ЗДвП е наложена глоба 2000 лева и лишаване да управлява МПС за 24 месеца, за отказът да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества по същото време и на същото място. ВРС е позовал на Тълкувателно решение №13/20.12.2021 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, с което е прието, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.

Правилни са изводите на ВРС, че с НП на наказаното лице са наложени наказания за административно нарушение, което е извършил. Нарушението е безспорно установено, правилно квалифицирано съобразно предвидената законова норма, визираща състава и наказанията за извършено такова нарушение. Фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Наложеното наказание е с нормативно установен размер и е съобразено със степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя, и целите на наказанието относно индивидуалната и генерална превенция съгласно разпоредбите на ЗАНН.

С оглед изложеното, съдът намира постановеното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 830/04.07.2025г. по НАХД №800/2025г. на ВРС, ХХVІІ състав.

Решението е окончателно.