РЕШЕНИЕ № 260001
гр. Враца, 15.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на 16.04.2025 год. в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
БОРИС ДИНЕВ
при участието на секретаря Миглена Костадинова, като
разгледа
докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №
145/2021 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 263417/24.02.2021
г. на Ц.П.Д. ***, ЕГН **********, подадена чрез особения й представител адв. К.К.
*** против решение № 260065/10.02.2021 г. по гр. дело № 616/ 2020 год. по опис
на РС-Враца в частта, с която са
уважени предявените против нея искове, като е признато за установено на
основание чл.422 ГПК, че дължи на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК: *** сумите,
за които е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение № 2072 от
20.08.2019 г. по ч.гр.дело № 3326/2019 г. по описа на Районен съд Враца, както
следва: 1) на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ - сумата от
1713,25 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление от 25.04.2008 г. и допълнително споразумение от 23.05.2017 г. към
него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2019 г. до
окончателното й изплащане; 2) на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ - сумата от 120,00 лева,
представляваща такса при изискуем кредит; 3) на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. с чл.430 ТЗ - сумата от 70,00 лева,
представляваща такса по погасителен план; 4) на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 430 ТЗ - сумата от 125.65 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 28.08.2018 г. до 14.06.2019 г.; 5) на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр., вр.чл.86 ЗЗД, вр. с чл.430 ТЗ - сумата от 32.08 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 28.08.2018 г. до 14.06.2019 г., както и в
частта, с която е осъдена да заплати на ищеца "Банка ДСК" ЕАД
деловодни разноски за исковото и заповедното производство.
Жалбоподателката /чрез особения представител/ твърди,
че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че за
сумата 125.65 лв. и сумата 32.08 лв. решението е недопустимо, като постановено
по недопустим иск. Сочи, че има качеството потребител, а двете суми всъщност
имат характера на неустойка, каквато не се дължи и не следва да бъде
присъждана. Поддържа, че решението е
неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и
в противоречие с доказателствата, които налагат извод, че договорът за кредит и
споразумението за встъпване в дълг са нищожни.
Искането до въззивния съд е обжалваното решение да
бъде обезсилено, евентуално отменено, а исковете за посочените по-горе суми
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Не се сочат нови доказателства и не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемото дружество "Банка
ДСК" АД, ЕИК: *** е подала писмен отговор, със становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни съображения.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и разноски.
В открито съдебно заседание депозираните жалба и
отговор се поддържат от страните, не се представят нови доказателства.
След преценка на доводите във въззивната жалба и
доказателствата настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че
договорът за банков кредит не съдържа неравноправни по своя характер клаузи по
смисъла на чл. 143 – 148 ЗПП и отговаря на условията за действителност,
визирани в чл. 6, чл. 7, т. 4 – 14, чл.
8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК ( отм. ). Настоящият съдебен състав се
солидализира с подробните изводи на Районен съд - Враца досежно нищожността на
договорите по ЗПК.
Правилен е и изводът, че в разглеждания случай не се
касае до хипотезата на заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД. Заместването в дълг предполага наличието на
действително правоотношение - страни, предмет, основание. Сключеният договор
между банката и наследника от 23.05.2017 г. относно изпълнението на
задълженията, произтичащи от договора за банков кредит, визиращ признание на
дължимите на банката суми и наличието на отстъпки от страна на банката, следва
да се квалифицират като спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. В резултат на
спогодбата от 23.05.2017 г. между банката и Ц.П.Д. е възникнало облигационно
отношение по договор за банков кредит, по силата на което наследникът поема
задълженията на наследодателя си, произтичащи от договора за кредит за текущо
потребление.
Видно е от представените по първоинстанционното дело
доказателства, че "Банка ДСК"
ЕАД надлежно е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като е обявила на
кредитополучателя предсрочната му изискуемост с покана, връчени му чрез ЧСИ И.
Ц., рег. №*** от регистъра на КЧСИ, район на действие ОС-Враца. ЧСИ е връчил
уведомлението по реда на чл.47 ГПК, като е удостоверил извършените действия по
връчване в протокол от 28.06.2019 г.
Въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на
районния съд и намира, че решението е поставено при правилно приложение на
материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по
делото, като на основание чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите
на първоинстанционния съд, които напълно
споделя.
Относно изложените във въззивната жалба оплаквания и
съобразно чл.269, изр.2 от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
Не могат да бъдат споделени изложените във въззивната
жалба оплаквания за непредоставяне от страна на Банката - ищец в
първоинстанционното производство, на необходимата преддоговорна информация и
по-конкретно стандартен европейски формуляр за потребителски кредит, тъй като
както правилно е посочил районният съд, като доказателство по делото е приета декларация,
подписана от ответника Ц.Д. на 23.05.2017 г., с която тя декларира, че й е
предоставена необходимата преддоговорна информация по чл.5, ал.2 от закона за
потребителския кредит. При систематично тълкуване на Закона се налага изводът,
че стандартният европейски формуляр за потребителски кредит е част от
необходимата преддоговорна информация. Доколкото с наличната по делото
декларация Ц.П.Д. е декларирала, че й е предоставена необходимата преддоговорна
информация, налага се изводът, че Банката кредитодател е изпълнила законовите
си задължения.
При всичко изложено, настоящият съдебен състав намира,
че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъде уважено
искането на Банката -въззиваем за присъждане на съдебно-деловодни разноски,
представляващи депозит за възнаграждение на особен представител и
юрисконсултско възнагждение.
Въззивната жалба е неоснователна, като е подадена
от особен представител на въззивника - ответник, който не дължи такси и
разноски вместо представлявания.
Затова въззивникът Д. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд - Враца дължимата държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 41.21 лева - чл.18,ал.1 вр. чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, Врачанския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260065/10.02.2021 г. по гр. дело № 616/ 2020
год. по опис на Районен съд - Враца.
ОСЪЖДА Ц.П.Д. ***, ЕГН
********** да заплати на "Банка ДСК" ЕАД - гр.София, ЕИК: ***
сумата от 377 лева - разноски за
особен представител., както и сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.П.Д. ***, ЕГН
********** да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса за
производството пред въззивната инстанция в размер на 41.21 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.