№ 5
гр. Пещера, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20225240101063 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД срещу А. И. Р., за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника А. И. Р. дължи на
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на 340,69
лв., представляваща стойността на консумирана от обекта на ответника -
потребителя с ИТН 3163499, находящ се в с. Малко Белово, ул. ***,
електрическа енергия, за периода от 24.11.2019 г. до 23.02.2020 г., и сумата в
размер на 77,84 лв. – законна лихва за забава за периода от 11.01.2020 г. до
08.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 340,69 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед №
243/20.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 868/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите
Общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за
1
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила
на 27.06.2008 г. По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия на ищцовото
дружество, ищецът се е задължил да снабдява с електрическа енергия обект
на ответника с ИТН 3163499, находящ се в с. Малко Белово, ул. ***. За
ответника А. И. Р. е открит клиентски номер ********** в качеството му на
собственик на обекта на адрес: с. Малко Белово, ул. ***. Твърди, че ответника
А. И. Р. има качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същия ел.
енергия е за битови нужди с оглед вида на обекта на потребление - жилище.
Ищецът поддържа, че е доставил до обекта на ответника ел. енергия на
обща стойност 340,69 лв., за периода от 24.11.2019 г. до 23.02.2020 г., която
до този момент не е заплатена от ответника. Поради забава в плащането на
претендираната главница ответникът дължи законна лихва за забава в общ
размер на 77,84 лв., за периода от 11.01.2020г. до 08.06.2022 г.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си
към ответника А. И. Р., по повод на което било образувано ч.гр.д. № 868/2022
г. по описа на Районен съд – Пещера и издадена Заповед № 243/20.07.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Моли съда да уважи исковите претенции, като признае за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца процесните суми.
Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира
разноски в заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника А. И. Р., в който намира исковата претенция за
неоснователна. Твърди, че е заплащал всички битови сметки своевременно и
че не е уведомен, че дължи процесната сума.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
законен или процесуален представител. Депозира писмено становище по
делото, чрез надлежно упълномощения си пълномощник юрк. Станислава
Пенелова, в което поддържа исковата молба и моли предявените искове да
бъдат уважени.
Ответникът А. Р. в открито съдебно заседание заявява, че не поддържа
2
становището, изложено в отговора на исковата молба. Изрично посочва, че не
оспорва предявените искове по основание и размер, както и че признава
обстоятелствата, изложени в исковата молба. Сочи, че е собственик на обекта
на адрес: с. Малко Белово, ул. ***, както и че ищецът действително е
доставил до този обект ел. енергия на обща стойност 340,69 лв., за периода от
24.11.2019 г. до 23.02.2020 г., която той не е заплатил. Излага, че не разполага
с доказателства, че е заплатил претендираните суми на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното към делото ч.гр.д. № 868/2022 г. по описа на
Районен съд - Пещера се установява, че е издадена Заповед №
243/20.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
в полза на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против
длъжника А. И. Р. за следните суми: 340,69 лв., представляваща
стойността на електрическа енергия, доставена за периода 24.11.2019 г. –
23.02.2020 г., на основание Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и чл.
98а от ЗЕ, по партидата на А. И. Р., с кл. номер **********, отнасяща се за
обект на потребление на адрес: с. Малко Белово, ул. ***, с ИТН: 3163499,
77,84 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода
11.01.2020 г. – 08.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
10.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25,00 лв.
– държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Страните по делото не спорят, а и от представената справка от
Служба по вписванията – Пазарджик, се установява, че ответникът е
собственик на процесния електроснабден имот – жилищна сграда,
находяща се на адрес: с. Малко Белово, ул. ***.
По делото са представени фактура № **********/31.12.2019 г., за
отчетен период 24.11.2019 г. – 23.12.2019 г., в която е начислена
електрическа енергия за този период в размер на 538 кВтч на стойност
98,81 лв.; фактура № **********/31.01.2020 г., за отчетен период
3
24.12.2019 г. – 23.01.2020 г., в която е начислена електрическа енергия за
този период в размер на 779 кВтч на стойност 144,43 лв. и фактура №
**********/29.02.2020 г., за отчетен период 24.01.2020 г. – 23.02.2020 г., в
която е начислена електрическа енергия за този период в размер на 538
кВтч на стойност 97,45 лв. И трите фактури се отнасят за обект на
потребление с ИТН: 3163499, на адрес: с. Малко Белово, ул. ***.
Видно от представения по делото препис – извлечение от сметка,
касаеща потребителя А. И. Р., с кл. № **********, същият има
задължения към ищеца в размер на 340,69 лв. – главница за периода
24.11.2019 г. – 23.02.2020 г. и 77,84 лв. – лихва за периода 11.01.2020 г. –
08.06.2022 г. за обект на потребление с ИТН: 3163499, на адрес: с. Малко
Белово, ул. ***.
Не е спорно по делото, че ищецът действително е доставил до
процесния обект ел. енергия на обща стойност 340,69 лв., за периода от
24.11.2019 г. до 23.02.2020 г., както и че ответникът не е заплатил тази сума.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът изрично
признава тези обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй
като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от
длъжника. Съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението. Исковете
са предявени в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца
е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от
ГПК, следните кумулативни материалноправни предпоставки: наличие на
облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор
4
за доставка на електрическа енергия при общи условия; реално доставяне
на електрическа енергия от ищеца през посочения в исковата молба
период до процесния обект на адрес: с. Малко Белово, ул. ***; стойността
на доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба
размер; собствеността върху електроснабдения имот – че ответникът е
носител на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на
ползване върху обекта или наемател по договор за наем, който използва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на
вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за
продажба на електрическа енергия за същия имот; настъпил падеж на
съществуващото главно вземане, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да установи положителния факт на
изпълнението – че е заплатил претендираните суми на ищеца.
Не се спори по делото, че ищецът е краен снабдител на електрическа
енергия по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ), като притежаващ
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11
от 13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР).
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ), като в
ал. 4 от визираната правна норма е предвидено, че публикуваните Общи
условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. В чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г., е предвидено, че тези ОУ влизат в
сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от клиентите. Следователно, за да
възникне облигационно правоотношение по покупко-продажба на
електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, тъй като
обвързаността между страните възниква по силата на закона. За
възникване на облигационна връзка, въз основа на която да се породи
задължение за конкретен правен субект да заплати стойността на
потребени услуги за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги,
5
е необходимо да се установи, че този субект има качеството на клиент –
потребител на тези услуги.
В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на
понятието „битов клиент“. Според визираната правна норма това е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на
електрическа енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД, където е посочено, че под „клиент“ следва да
се разбира: потребител на електрическа енергия за битови нужди -
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си, респ. потребител на
електрическа енергия за стопански нужди - физическо или юридическо
лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет,
което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди
за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение“ АД, съгласно действащото
законодателство. Съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ потребител на
енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ.
Не е спорно по делото, че ОУ на оператора са публикувани съгласно
изискването на чл. 35 от същите, в т.ч. и на сайта на ищцовото дружество.
Ответникът има качеството на „битов клиент“ по смисъла на § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ по отношение на недвижимия имот, находящ се на адрес: с.
Малко Белово, ул. ***, за който се твърди да е доставена и начислена ел.
енергия, за периода 24.11.2019 г. – 23.02.2020 г., предвид вида на
процесния обект на потребление с предназначение жилищна сграда.
Не е спорно между страните по делото, че ответникът е собственик
на процесния електроснабден имот към исковия период.
С оглед становището на ответника в първото по делото заседание,
6
съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е обявил за безспорно
и ненуждаещо са от доказване, че страните са се намирали в
облигационни правоотношения през исковия период (че ответника е бил
потребител на ел.енергия през този период) и че е доставена по партидата
на ответника за недвижимия имот на адрес: с. Малко Белово, ул. ***
ел.енергия в размер на 340,69 лв. за периода от 24.11.2019 г. до 23.02.2020
г.
Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД ответникът се е задължил да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и
по начина, определени в по чл. 18, ал. 1 и 2 от ОУ на ищеца – 10 дни.
Според чл. 27, ал. 1 от ОУ при неплащане в срок на дължимите суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден.
Ответникът А. Р. не оспорва обстоятелството, че размера на
доставената ел. енергия до имота в с. Малко Белово, ул. ***, в периода
24.11.2019 г. – 23.02.2020 г., възлиза на 340,69 лв. В съдебно заседание
ответникът заявява, че не оспорва факта, че ищецът правилно е изчислил и
начислил размера на доставената ел. енергия до процесния
електроснабден обект за исковия период. Данните за размера на исковите
суми за главни и акцесорни вземания за процесните периоди се извличат
от представените от ищеца писмени доказателства - препис извлечение от
сметка, които не са оспорени от ответната страна, напротив -
информацията в тях се признава.
Съдът счита, че анализът на събраните по делото доказателства
аргументира извода, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през исковия период, респ. че ответникът има качеството
на потребител на ел. енергия за процесния обект в периода 24.11.2019 г. –
23.02.2020 г., както и че в този период е доставяна ел. енергия в имота,
ползван от ответника с ИТН: 3163499 на адрес: с. Малко Белово, ул. ***.
След като услугата е извършвана, то цената на същата е дължима на
ищеца. По делото ответникът А. Раладжийски не ангажира доказателства
да е заплатил доставената ел. енергия до имота в с. Малко Белово, ул. ***,
в периода 24.11.2019 г. – 23.02.2020 г., независимо от изрично дадените му
7
указания, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че
е заплатил претендираните суми на ищеца. Следователно следва да се
ангажира отговорността на ответника за заплащане на дължимите суми за
главница и лихва за забава за исковия период, доколкото плащане от
страна на ответника по делото не се установява.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за доставена
ел. енергия в размер на сумата от 77,84 лв., за периода 11.01.2020 г. –
08.06.2022 г., следва да се уважи изцяло. Съдът, на основание чл. 162 от
ГПК, с помощта на онлайн калкулатор, изчисли, че законната лихва за
посочения период върху дължимата сума за доставена ел. енергия възлиза
на 83,37 лв., който размер е по-висок от размера на исковата претенция за
законна лихва. С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския
процес, доколкото искът за лихва за забава е предявен за сумата от 77,84
лв., то същият следва да бъде уважен до този размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са
доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат изцяло
уважени.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски
както в исковото, така и в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното
производство. Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, в т.ч. и за юрисконсултско
възнаграждение. Претендирал е разноски в размер на 25,00 лв. – за
държавна такса в заповедното производство, за заплащането на която е
представил писмени доказателства и 50,00 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение. Същият е представил доказателства за заплащането на
претендираните в исковото производство разноски за държавна такса в
8
размер на 75,00 лв. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност
на делото, извършените процесуални действия и обстоятелството, че е
проведено само едно съдебно заседание по делото, намира, че
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство, определено
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде в размер на
100,00 лв. Ето защо в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в
общ размер на 250,00 лв., от която 175,00 лв. – разноски в исковото
производство и 75,00 лв. – разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 вр. чл. 415
от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че
А. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. ***, дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата в размер на
340,69 лв., представляваща стойността на консумирана електрическа енергия,
доставена до обекта на потребителя с ИТН: 3163499, находящ се в с. Малко
Белово, ул. ***, за периода от 24.11.2019 г. до 23.02.2020 г., и сумата в размер
на 77,84 лв. – законна лихва за забава за периода от 10.01.2020 г. до
08.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 243/20.07.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 868/2022 г.
по описа на Районен съд – Пещера.
ОСЪЖДА А. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. ***, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 250,00 лв., от която:
75,00 лв. - разноски в заповедното производство и 150,00 лв. – разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10