№ 241
гр. Козлодуй, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20251440100068 по описа за 2025 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на
......................... (предходно наименование Теленор България ЕАД),
............................., със седалище и адрес на управление: гр. София, с която е
предявен против Е. Д. Д., ЕГН ********** от .............................................., иск
за признаване за установено, че дължи сумите присъдени в заповедно
производство по ч.гр.д. № 450/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй, както
следва: 150.05 лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги и 355.79 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират разноски.
В съдебни заседания за ищеца не се явява пълномощник. Получено е
писмено становище, с което поддържат иска.
Ответника участва в процеса чрез особен представител адвокат Д. Н. от
Адвокатска колегия Враца в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК. В срока по чл.131
ГПК особения представител е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание особения представител на ответника се явява.
Оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът като съобрази събраните по делото писмени доказателства и
становищата на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното г.гр.д. № 450/2024 г. по описа на Районен съд
1
Козлодуй, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжникa по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, като той не е открит и не му е връчена. Иска, по който е образуван
настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК и е
допустим.
По същество:
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Е. Д. е
образувано ч.гр.д №450/2024г., по описа на Районен съд –Козлодуй и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми.
Във връзка с невъзможността да бъде връчена заповедта за изпълнение на
парично задължение на длъжника е предявен иска предмет на спора за
установяване в отношенията между страните дължимост от ответника на
вземането присъдено на ищеца в заповедното производство.
Съобразявайки изложените в исковата молба обстоятелства и
претендираното вземане обективирано в петитума, съдът намира, че са
предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове са с
правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във чл.79, ал.1 ЗЗД и във
вр. с чл.92 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже
наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между
него и ответника; че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е
мобилни услуги; сключване на договор за лизинг, предаване на лизинговата
вещ, съдържанието на правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на
същите; че договорът за мобилни услуги е прекратен по вина на абоната; че в
договора са предвидени претендираните неустойки, настъпване на
предпоставките за тяхната дължимост, размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти.
При установяване на горните предпоставки от ищеца, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си, или че са налице обстоятелства
изключващи плащането им.
По делото е представен договорът за мобилни услуги № ********* от
21.12.2021г., сключени между страните за мобилен номер +359*********.
Договора е с уговорен срок на действие 24 месеца - до 21.12.2023 г., като е
записано, че след този срок договора се превръща в безсрочен. С договора са
уговорени доставка на мобилни услуги срещу уговорена месечна цена като
абонаментни такси – с предпочетена абонаментна такса Тотал Мах в размер на
29.99лв. Договорът е подписан от страните и в частност и от ответника, като
последния не е оспорил неговата истинност, в частност автентичност, като
частен диспозитивен документ. Не е твърдял, че не е автор на положения за
потребител подпис, нито е искал откриване на производство по реда на чл.193
от ГПК по оспорване истинността на документа, в което по правилото на
чл.193, ал.3 от ГПК тежестта за доказване на неистинността му щеше да е на
оспорващия, тъй като се касае за частен документ, носещ подписа на
последния. След като такова оспорване не е осъществено, следва да се
2
приеме, че частният диспозитивен документ е истински и в частност
автентичен, респ. че между страните е сключен твърденият от ищцовото
дружество договор с приложение за мобилни услуги със соченото
съдържание.
Процесните валидни облигационни правоотношения се регламентират
от индивидуалния договор между страните и от Общите условия на мобилния
оператор, които са неразделна част от договора между страните и, видно от
декларация-съгласие от 21.12.2021 г. (приложена и част от договора), при
сключване на индивидуалния договор ответника е получил екземпляр от ОУ,
като е изразил съгласие с тях и се е задължил да ги спазва.
С подписване на договора ответника е удостоверил (потвърдил)
отразения в него факт на получаване от него на предоставеното за ползване
мобилно устройство ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey с отстъпка.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните
от ищцовото дружество мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „...при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“.
За потребените от абоната - ответник услуги за периода от 15.03.2022 до
дата 14.05.2022г. ищеца ЙЕТТЕЛ е издал следните фактури приложени в
делото: Фактура №**********/15.04.2022 г. с отчетен период на потребление
от 15.03.2022 г. до 14.04.2022 г. с дължима стойност за плащане в размер на
105.09 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по
договора услуги, с падеж на плащане 30/04/2022 г. и Фактура № **********/
15.05.2022 г. за отчетния период на потребление от 15.04.2022 г. до 14.05.2022
с дължима стойност за плащане в размер на 44.96 лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги, с падеж на плащане
30/05/2022 г. Или общо абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги
на обща стойност 150.05 лв за месечни абонаментни такси.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 150.05 лв. е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесиите договори за услуги,
като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти и е издал крайна фактура № **********/15.07.2022 г.
Уговорено е между страните в т.11 от договора, че при предсрочно
прекратяване на същия по вина или инициатива на абоната последният дължи
на мобилния оператор неустойка, формирана по начина, посочен в исковата
молба – неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок при
3
максимален размер ненадвишаващ трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, като се добавя към размера на неустойката и такава част
от разликата между стандартната цена на устройство ALCATEL 1SE 32GB
Dual Grey и заплатената за него цена при предоставянето му по договора,
съответстваща на оставащия срок на договора.
Искът за установяване дължимост на сумата общо 150.05лв. за
незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги,
начислени за периода от 15.03.2022 г. до 14.05.2022 г. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 21.12.2021г., сключени между страните за мобилен
номер +359********* е основателен и доказан. Представените по делото
фактури, в които са обективирани претендираните суми издадени за
процесния период не са оспорени от ответника като документи (не е твърдяна
неистинност на документа-невярност или неавтентичност). Потреблението на
услуги от абоната през горните под периоди е обективирано в неоспорените
справки за потребление към всяка от фактурите, които удостоверяват
ползването на фактурираните услуги. Ответникът не твърди да е заплатил
дължимите суми и не представя доказателства за осъществено плащане.
Предвид горното съдът намира, че в тази част иска по чл. 422, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД е основателен и доказан, и следва да бъде уважен. Ответникът
дължи сумата, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението предмет на заповедното производство.
Спорно по делото е налице ли са предпоставките за начисляване на
претендираната от ищеца неустойка и дължи ли се същата.
В Договор за мобилни услуги № ********* от 21.12.2021г., в последният
абзац на договора е предвидено, че при прекратяване на услугите,
предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всеки един мобилен номер до края
на срока на договора.
Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на
неустоечната клауза. В този смисъл решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.
№ 1050/2011 год. на II т.о.на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на
ВКС и др., както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по
смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.
о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и
др. При тази проверка съдът намира, че предвидената в договора клауза за
неустойка при прекратяване на същия по вина или инициатива на
потребителя противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
4
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението – така
Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.. При тази
преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации.
Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да
я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в
размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора,
като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз
основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално
договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на
договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В
този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по
дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г.
на ВКС, I т.о. В този случай няма как неустойката да бъде намалявана и да се
присъжда трикратния размер на месечните абонаментни такси, доколкото
съдът приема, че клаузата е изначално недействителна, поради противоречие с
добрите нрави, а не прекомерна. В договора не е предвидена неустойка в
размер на 3- месечни абонаментни вноски, а обхваща вноските до края на
срока на договора. Във всеки един момент ищецът може да претендира
цялата стойност на неустойката, предвидена в договора, а не само за три
месеца, както в случая.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави
е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на
задължение за неустойка по договора. Ето защо претенцията за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя
за неустойка в размер на 355.79 лв., начислена еднократно поради
5
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
21.12.2021г. за мобилен номер +359*********., следва да се отхвърли изцяло,
поради противоречието й на добрите нрави.
Също така, клаузата за неустойка за разликата между стандартната и
преференциалната цена на устройството не държи сметка за обема на
неизпълнението на потребителя, относно оставащия срок на договора и
евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали
правоотношението се прекрати на първия или последния месец от уговорения
срок, дължимото обезщетение винаги ще бъде равно на пълния размер на
направената отстъпка.
Предвид изложеното съдът следва в тази част, по отношение
претенцията по чл.422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за претендираната неустойка от
355.79лв., да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78 ГПК право на разноски се
пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство: 25 лева
– държавна такса и 480 лева с ДДС адвокатско възнаграждение или общо 505
лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от
иска следва да се присъди сума в размер на 149.85 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 25 лева –
платена държавна такса и 400 лв. възнаграждение на особения представители
480 лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение, или общо 905лв., от които
на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска, следва да
се присъди сума в размер на 268.54 лева.
Ответникът не доказа да е направил разноски и съдът не присъжда
такива в негова полза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, че Е. Д. Д., ЕГН ********** от .............................................. ДЪЛЖИ
на ............................. (предходно наименование Теленор България ЕАД),
............................., със седалище и адрес на управление: гр. София, част от
сумите присъдени в заповедно производство по г.гр.д. № 450/2024 г. по описа
на Районен съд Козлодуй - сумата от 150.05 лв. за незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
15.03.2022 г. до 14.05.2022 г. по Договор за мобилни услуги № ********* от
21.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 18.03.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД на .............................
(предходно наименование Теленор България ЕАД), ............................. със
6
седалище гр.София против Е. Д. Д., ЕГН ********** от
.............................................. за признаване за установено, че дължи част от
сумата присъдена в заповедно производство по г.гр.д. № 450/2024 г. по описа
на Районен съд Козлодуй - сумата от 355.79 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
21.12.2021г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Е. Д. Д., ЕГН ********** от
.............................................. ДА ЗАПЛАТИ на ............................. (предходно
наименование Теленор България ЕАД), ............................., със седалище и
адрес на управление: гр. София,направените по делото разноски съобразно
уважената част на иска – 149.85 лв. разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 450/2024 г. по описа на КРС и 268.54 лв. разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Враца в двуседмичен срок от връчването на съобщения с препис.
На ответника решението да се връчи чрез особения представител.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7