РЕШЕНИЕ
№ 917
гр. Стара Загора, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря М. Огн. Н.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20245530104645 по описа за 2024 година
Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и намира правно основание в чл.34 от
ЗС във връзка с чл.341 и сл. от ГПК, като производството е във фаза след допускане на
делбата.
С Решение №238/17.03.2025г. на Старозагорския районен съд, постановено по
настоящото гражданско дело е допусната делба между С. Й. Й. и С. Ж. С. по отношение на
недвижим имот - Празно дворно място, цялото от ........ при равни квоти – по ½ идеална част
за ищеца и за ответницата.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните и заключенията на
вещото лице, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА
Видно от Решение №238/17.03.2025г. по гр. дело №4645 по описа за 2024г. на СтРС, е
допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: ........., при квоти, както
следва: 1/2 /една втора/ идеална част за ищеца С. Й. Й. и 1/2 /една втора/ идеална част за
ответника С. Ж. С..
С оглед принципа за получаване на дял в натура и за определяне на пазарната оценка
на процесните недвижими имоти, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа и
оценителна експертиза.
Видно от заключението на вещото лице, процесният недвижим имот е с пазарна
1
стойност 47098,00лв., като дела на всеки от съделителите е в размер на 23549,00лв. Имотът
е поделяем съобразно квотите на съделителите. Вещото лице е изработило първоначално
един проект за делба, като е разделило имота на два такива с равна площ и еднакво лице към
улицата. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ако имотът се раздели по начина,
претендиран от ответницата С. Ж. С., то двете му части няма да се равностойни, тъй като
частта, която ответницата претендира, че ползва фактически е с по-голямо лице към улицата
и въпреки, че може по този начин да се раздели имота на две части, те ще бъдат равни по
площ, но не и по качество.
Във връзка с възражението на ответницата, че имотът не е разделен по начина, по който
фактически се ползва, съдът назначи допълнителна задача на вещото лице, да изготви втори
вариант за разделяне на процесния имот, като само единият от новообразуваните имоти да
има лице към улицата, а вторият – да има само подход откъм улицата. Вещото лице изготви
допълнително заключение с предложени още два варианта на разделяне на процесния имот,
при единия от които подходът за „вътрешния“ имот е от източната страна, а при втория – от
западната страна.
По въпроса за фактическото разделение на ползването на имота не бяха представени
доказателства от страна на съделителя С. Ж. С., да има регламентирано фактическо
разпределение. Поради тази причина, дори и да има между страните някаква неформална
договорка, тя не обвързва съда при вземането на решение за способа за извършване на
делбата.
Макар дяловете на съделителите да са равни, съдът намира, че съставяне на
разделителен протокол и теглене на жребий не би било удачен способ за извършване на
делбата, тъй като бе установено по делото, че двамата съделители притежават и съседните
на процесния имот дворни места, а именно ищецът е собственик на УПИ ...., което е
съседното дворно място от изток на процесния имот, а ответницата е собственик на УПИ ....,
което е съседно дворно място от запад на процесния имот. Така, ако се извърши делбата чрез
разпределение, би могло всяка от страните да обедини собствения си имот – съответно УПИ
... или УПИ ... с новообразувания имот – част от съсобствения процесен имот, а при теглене
не жребий, е възможно да се стигне до разделяне, което да е еднакво неудобно и за двете
страни. Поради тази причина и съгласно разпоредбата на чл.353 от ГПК съдът счита, че
извършването на делбата по отношение на недвижимия имот следва да се извърши чрез
разделянето и разпределянето на двата новообразувани имота между съделителите
съобразно техните дялове от съсобствеността. Съгласно Постановление №7 от 28.XI.1973г.,
Пленум на ВС “т.5. а) Разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се
пристъпи към теглене на жребий.” Разпределянето на имотите по реда на чл.353 ГПК е
самостоятелен способ за делба, при използването на който не намират приложение
разпоредбите на чл.350 и чл.352 от ГПК относно съставяне на проект за разделителен
протокол, предявяване на проекта за разделителен протокол с призоваване на съделителите и
постановяване на решение, с което да се обяви проектът за разделителен протокол за
окончателен, при който, след като това решение влезе в сила, делото се насрочва в открито
2
съдебно заседание само за да се тегли жребий, и никакви други процесуални действия не
могат да се извършват.
По въпроса по какъв начин следва да се раздели имота и съответно кой от проектите за
делба от заключенията на вещото лице следва да се приложи, съдът намира, че с оглед
квотите на страните, двата новообразувани имота следва да бъдат равностойни, което не
означава само да бъдат равни по площ, а и да имат равен достъп и излаз до съседната им
улица, като имат еднакво по размер лице към улицата. Предложеното от ответницата
разделение, което е обект на допълнителното заключение на вещото лице, според съда е
несправедливо по отношение на единия от новообразуваните имоти, който се явява
„вътрешен“ и има много малко лице към улицата – 3,5 метра, в сравнение с другия от
новообразуваните имоти, който има лице към улицата над 20 метра. Няма обективни
основателни причини имотът да бъде разделен по този начин, дори и да е бил ползван по
този начин. Съдът намира, че следва да раздели процесния имот съобразно първоначалното
заключение на вещото лице и проекта към него, представляващ лист 56 от делото, на два
имота – съответно УПИ ... и УПИ ... с еднаква площ – по ... кв.м. всеки, и с еднакво лице към
улицата.
Предвид факта, че ищецът е собственик на съседния от изток УПИ ..., то в негов дял
следва да се постави новообразувания имот, който е източната половина на процесния и
съответно има обща граница с УПИ ...., а именно новообразувания УПИ ..... Предвид факта,
че ответницата е собственик на съседния от запад УПИ ...., то в нейн дял следва да се
постави новообразувания имот, който е западната половина на процесния и съответно има
обща граница с УПИ ....., а именно новообразувания УПИ .....
Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. Поради тази причина съдът следва да определи държавна такса,
която да бъде заплатена от страните съобразно дяловете им. Страните са заплатили
възнаграждения за вещо лице, като ищецът е заплатил сумата от 300,00лв., а ответницата –
сумата от 200,00лв. Поради тази причина следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца сумата от 50,00лв., представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице
съобразно размера на дяловете.
Воден от горните мотиви и на основание чл.353 и чл.355 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА извършването на делба на следния недвижим имот: ПРАЗНО
ДВОРНО МЯСТО, ........ чрез разделянето му на два новообразувани урегулирани
поземлени имота, а именно: проектен Урегулиран поземлен имот .....; и проектен
Урегулиран поземлен имот ....... съгласно Скица-проект към заключение на съдебно-
техническата експертиза, извършена от вещо лице Н. Ц. П. (лист 56 от делото), заверен
препис от която представлява неразделна част от решението.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С. Й. Й. с постоянен адрес: г......, ЕГН ********** следния
3
недвижим имот: проектен Урегулиран поземлен имот ........ съгласно Скица-проект към
заключение на съдебно-техническата експертиза, извършена от вещо лице Н. Ц. П. (лист 56
от делото), заверен препис от която представлява неразделна част от решението.
Пазарната стойност на този дял възлиза на 23549,00лв. /двадесет и три хиляди
петстотин четиридесет и девет лева/.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С. Ж. С. с постоянен адрес: ......., ЕГН ********** следния
недвижим имот: проектен Урегулиран поземлен имот ......... съгласно Скица-проект към
заключение на съдебно-техническата експертиза, извършена от вещо лице Н. Ц. П. (лист 56
от делото), заверен препис от която представлява неразделна част от решението.
Пазарната стойност на този дял възлиза на 23549,00лв. /двадесет и три хиляди
петстотин четиридесет и девет лева/.
ОСЪЖДА С. Й. Й. с постоянен адрес: ............., ЕГН ********** да заплати държавна
такса върху стойността на своя дял от недвижимия имот в размер на 941,96лв. /деветстотин
четиридесет и един лева и 96 стотинки/ по сметка на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА С. Ж. С. с постоянен адрес: ........, ЕГН ********** да заплати държавна
такса върху стойността на своя дял от недвижимия имот в размер на 941,96лв. /деветстотин
четиридесет и един лева и 96 стотинки/ по сметка на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА С. Ж. С. с постоянен адрес: .........., ЕГН ********** да заплати на С. Й. Й. с
постоянен адрес: ........, ЕГН ********** сумата от 50,00лв. (петдесет лева), представляваща
разноски за възнаграждение за вещо лице съобразно размера на дяловете.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4