№ 18864
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110158338 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Т..” ЕАД е предявило срещу Е. Л. Г. и Л. Ц. М. кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които искат да се признае за установено, че ответниците дължат
на ищеца следните суми:
За Е. Л. Г.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Б.., БЛ..., ет. 3, ап...1, аб.№ ... за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. в размер на 193, 90 лв., ведно със законна лихва за периода от 13.07.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 04.05.2023 г. в размер на 24, 17 лв., цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 8,07 лв., ведно със
законна лихва за периода от 13.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
сумата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 04.05.2023 г. в размер на 1,65
лв.;
За Л. Ц. М.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Б.. БЛ..., ет. 3, ап...1, аб.№ ... за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 969,51 лв., ведно със законна лихва за периода от
13.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.05.2023 г. в размер на 120, 83 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер
на 40, 34 лв., ведно със законна лихва за периода от 13.07.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
04.05.2023 г. в размер на 8, 24 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил насрещен иск от страна на ответника Л. Ц. М.
срещу ищеца „Т..” ЕАД с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се иска
осъждането на „Т..” ЕАД да заплати сумата в размер на 1366,71 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злоупотреба с право от
страна на „Т..” ЕАД.
1
Ищецът твърди, че между него и ответниците е било налице облигационно
отношение, възникнало с тях, в качеството им на собственици процесния имот, въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на наследодателите на
ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна
енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърдят, че са налице
пороци в заповедното производство, водещи до недопустимост на последвалото исково
производство. Оспорват представителната власт на процесуалния представител на ищеца.
Оспорват да е налице валидно сключен договор между СЕС и фирмата и за дялово
разпределение „Т...“ ЕООД. Оспорват да са използвали доставената от дружеството
топлинна енергия. Твърдят, че претендираните суми не са изчислени законосъобразно.
Посочват, че ищецът е претендирал първо да бъдат погасявани погасени по давност
задължения, а след това актуални такИ.. Правят възражение за погасяване на задълженията
по давност. Молят за прекратяването на делото, евентуално за отхвърлянето на предявените
искове.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран насрещен иск от страна на ответника Л. М..
Твърди, че „Т..” ЕАД е извършила злоупотреба с право, формализъм и пренебрежение на
правата и интересите на потребителите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от „Т..” ЕАД,
с който оспорва предявения насрещен иск. Счита, че не е надлежна страна, доколкото не би
могло да действа виновно. В допълнение на това счита, че доколкото между страните са
налице договорни отношения, не би могло да се претендира срещу него деликтна
отговорност. Оспорва да е извършил противоправно поведение, като посочва, че подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение е упражняване на конституционно
гарантирано право на защита. Моли за прекратяването на насрещния иск или за неговото
отхвърляне като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да
получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на
претендирания размер. По исковете чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат,
че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
2
По иска с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца по него е да
докаже, че вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (негови
служители) е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и че е налице причинна
връзка между твърдените вреди и противоправното поведение.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт от 15.11.2013 г., с който ответникът Л. М. е продал
на ответницата Е. М.а собствената си 1/6 идеална част от процесния апартамент № 11,
находящ се в гр. София, район „К..“, жк „Б..“, БЛ..., ет. 2. Приет е и нотариален акт от
11.03.2022 г., с който върху същия имот е била учредена договорна ипотека за обезпечаване
задължението на кредитополучателя Я Л. М.а, със съгласието на ипотекарните длъжници –
двамата ответници Е. М.а и Л. М.. Съгласно приложената на л. 28 по делото молба от
Държавна спестовна каса и извършеното върху нея отбелязване през 1991 г. върху същия
апартамент е била вписана законна ипотека за обезпечение изплащането на отпуснат заем за
жилищно строителство на Ц Е М.. От приложеното на л. 20 по делото удостоверение за
наследници се установява, че Ц Е М. е починал на 16.08.2017 г. и същият е имал две деца –
ответника Л. М. и П. М., който е починал преди баща си, през 2013 г., като е оставил за свои
наследници Ц. М. и ответника Л. М.. След съвкупна преценка на приетите по делото
писмени доказателства съдът намира, че по делото е установено, че процесният апартамент
е бил собственост на Ц. М., починал на 16.08.2017 г., като след неговата смърт ответникът Л.
М. е придобил правото на собственост върху имота, а впоследствие на 15.11.2013 г. е
прехвърлил 1/6 идеална част от него на ответницата Е. Л. Г. (с предходна фамилия М.а).
Така, по делото е установено, че ответникът притежава 5/6 идеални части от правото на
собственост върху апартамента, а ответницата – 1/6 идеална част, поради което всеки от тях
отговаря за задълженията за реално потребена топлинна енергия при посочените квоти.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в имота през процесния период е
имало 3 броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители на разход на
отопление, като на 21.07.2021 г. трите отоплителни тела са били отсъединени и връзките са
били затапени, а на същата дата са били отчетени и показанията на уредите. Тези
констатации се потвърждават и от представения от третото лице-помагач протокол (л. 154).
За следващия отоплителен период не е бил предоставен достъп до имота за отчитане и не е
била начислена топлинна енергия за отопление на имота, тъй като демонтажът е бил взет
предвид. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била изчислявана по
формулата, заложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема
3
кубатура на апартамента съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото
лице. Съгласно заключението в имота има монтиран един водомер за топла вода, чиито
показания са били отчетени на 21.07.2021 г. при демонтажа на отоплителните тела, а за
следващия отоплителен период поради неосигурен достъп е била изчислена служебно
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база един потребител при разход 140
л. на денонощие. Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото
количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че топломерът е преминал
метрологична проверка през 35 месеца вместо през 24 месеца, но не е бил сменян и при
проверките не са били констатирани отклонения извън допустимите, поради което съдът
намира, че по-дългият период между метрологичните проверки не се е отразил върху
коректността на измерванията. Съгласно заключението стойността на реално потребената
топлинна енергия в процесния имот през процесния период се равнява на 1257, 93 лв.
Предвид установените по-горе квоти в съсобствеността, ответникът отговаря за 5/6 от тази
сума или за 1048, 27 лв., а ответницата за 1/6 или за 209, 65 лв.
Следва да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. май 2020 г. – от 15.07.2020 г., за вземането за м. юни 2020 г. – от 15.08.2020 г.
и т.н. Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
13.07.2023 г., възражението за изтекла погасителна давност по отношение главниците за
4
топлинна енергия се явява неоснователно, тъй като за вземането за м. май 2020 г.
погасителната давност изтича след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. С оглед диспозитивното начало, въпреки установената по-голяма стойност на
реално потребената топлинна енергия, исковете за главница за топлинна енергия срещу
двамата ответници следва да бъдат уважени в предявените размери.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата
стойност на посочената услуга. Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, погасено с изтичане на тригодишна погасителна давност се явява
вземането за м. май 2020 г. По реда на чл. 162 ГПК като взе предвид общия брой месеци,
включени в периода, за който се претендира главницата, и общия размер на претенцията,
отнесени към броя месеци, за които не е налице изтекла погасителна давност, съдът намира,
че искът за главница за дялово разпределение срещу Л. М. следва да бъде уважен за сумата
от 38, 59 лв. за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. и да бъде отхвърлен за разликата над 38,
59 лв. до пълния предявен размер от 40, 34 лв., както и за периода от 01.05.2020 г. до
31.05.2020 г., а срещу Е. Г. за сумата от 7, 72 лв. за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. и да
бъде отхвърлен за разликата над 7, 72 лв. до пълния предявен размер от 8, 07 лв., както и за
периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура. В чл. 32, ал. 3 от общите условия
от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки за отчетния период се издават кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 обезщетение за забава в размер на законната лихва
се начисява само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. По делото не се установи и не се твърди плащане от страна на ответника, като предвид
пълното уважаване на предявените искове за главници за топлинна енергия, изцяло
5
основателни се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за забава.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По насрещния иск
По делото не се установи твърдяното от ответника/ищец по насрещния иск
противоправно поведение от страна на ищеца, изразяващо се в извършена злоупотреба с
право, формализъм и пренебрежение на правата и интересите на потребителите. Съгласно
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза стойността на реално потребената
в имота топлинна енергия дори е на по-висока стойност от претендираната от дружеството.
Липсата на противоправно поведение е достатъчно основание за отхвърляне на предявения
насрещен иск, без да се изследват останалите предпоставки за уважаването му.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
заповедното производство във връзка с предявените срещу Е. Г. искове ищецът е направил
разноски в общ размер от 12, 89 лв., от които 4, 56 лв. държавна такса и 8, 33 лв.
юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство – разноски в общ размер от 129,
44 лв. (1/6 от 776, 67 лв., от които 376, 67 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение). Съразмерно с уважената част от исковете,
ответницата Е. Г. дължи разноски за заповедното производство в размер на 12, 78 лв. и
разноски за исковото производство в размер на 128, 30 лв. В заповедното производство във
връзка с предявените срещу Л. М. искове ищецът е направил разноски в общ размер от 64,
44 лв., от които 22, 77 лв. държавна такса и 41, 67 лв. юрисконсултско възнаграждение, а в
исковото производство – разноски в общ размер от 647, 22 лв. (5/6 от 776, 67 лв., от които
376, 67 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение). Съразмерно с уважената част от исковете, ответницата Е. Г. дължи
разноски за заповедното производство в размер на 63, 87 лв. и разноски за исковото
производство в размер на 641, 53 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, че Е. Л. Г. (с предишно фамилно име М.а), ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „Б..“, БЛ..., ет. 2, ап...1, дължи на „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Я.” № .., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ,
сумата от 193, 90 лв., ведно със законна лихва за периода от 13.07.2023 г. до изплащане на
вземането, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Б.., БЛ..., ет. 3, ап...1, аб.№ ..., за
периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 24, 17 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 04.05.2023 г., и 7, 72 лв., ведно със законна лихва за периода от 13.07.2023 г. до изплащане
на вземането, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 39262/2023 г. по описа на СРС, 71 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за разликата над 7, 72 лв. до пълния предявен размер от 8,07 лв. и за
6
периода от 01.05.2020 г. до 31.0.2020 г., както и изцяло иска за сумата от 1, 65 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 04.05.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, че Л. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Б..“, БЛ..., ет.
2, ап...1, дължи на „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я.”
№ .., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, сумата от 969, 51 лв., ведно със
законна лихва за периода от 13.07.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. Б.., БЛ..., ет. 3, ап...1, аб.№ ..., за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 120, 83
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.05.2023 г., и 38, 59 лв., ведно със законна
лихва за периода от 13.07.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39262/2023 г. по описа
на СРС, 71 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над
38, 59 лв. до пълния предявен размер от 40, 34 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 31.0.2020
г., както и изцяло иска за сумата от 8, 24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
04.05.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Б..“,
БЛ..., ет. 2, ап...1, срещу „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я.” № .., насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, с
който се иска осъждането на „Т..” ЕАД да заплати сумата в размер на 1366,71 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злоупотреба
с право от страна на „Т..” ЕАД.
ОСЪЖДА Е. Л. Г. (с предишно фамилно име М.а), ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Б..“, БЛ..., ет. 2, ап...1, да заплати на Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Я.” № .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното
производство в размер на 12, 78 лв. и разноски за исковото производство в размер на 128, 30
лв., съразмерно с уважената част от предявените срещу нея искове.
ОСЪЖДА Л. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Б..“, БЛ..., ет. 2, ап...1,
да заплати на Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я.” № ..,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 63, 87 лв.
и разноски за исковото производство в размер на 641, 53 лв., съразмерно с уважената част
от предявените срещу него искове.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Т...“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7