№ 258
гр. Свиленград, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620101056 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път” № 260, срещу М. Т. К., с ЕГН: **********, с регистриран постоянен и
настоящ адрес: ......... ..... ... .... .., с която са предявени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на парични
суми, дължими по Договор за потребителски кредит № PLUS-19811776 от 06.02.2023 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ (чийто
правоприемник е ищецът), като кредитор, и М. Т. К., като кредитополучател, а именно:
сумата 5895,15 лв. – главница, сумата 4761,00 лв. – договорна (възнаградителна) лихва,
дължима за периода 15.07.2023г. – 26.08.2024г., сумата 876,57 лв. – мораторна лихва,
дължима за периода 15.07.2023г. – 26.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024 г.) до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 06.02.2023 г. бил сключен Договор за потребителски кредит №
PLUS-19811776 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК:
*********, в качеството му на Кредитор, и М. Т. К., в качеството му на Кредитополучател,
по силата на който Кредиторът предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на
6000,00 лв., при задължение за погасяването му в срок до 15.02.2028г., на 60 месечни вноски
по погасителен план.
Кредитополучателят погасил 16 месечни вноски по погасителния план и изпаднал в
забава на плащането на погасителната вноска с падеж 15.07.2024 г. С оглед на това и на
основание чл.5 от договора кредитът станал предсрочно изискуем.
Ищецът, по силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 2023 г. и
на основание чл.15, т.1 от ТЗ бил правоприемник на кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“.
С оглед допуснатото просрочие на вноските по процесния договор и на основание чл.
от същия, с исковата си молба ищецът правил изявление за обявяване на кредита за изцяло и
предсрочно изискуем.
1
Ответникът направил плащания по договора в общ размер на 2991,20 лв., от която
сума били прихванати 867,02 лв. – за главница и 2124,18 лв. – за договорна лихва. Към
датата на подаване на исковата молба (02.09.2024г.) общият дълг по кредита бил в размер на
11532,72 лв., включващ претендираните суми за главница и лихви.
Поради изложеното, ищецът иска от съда да уважи предявените искове и да му
присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от
ГПК особен представител, оспорва предявените искове изцяло - по основание и размер.
Оспорва твърденията на ищеца за наличието на валидно сключен договор за кредит между
праводателя му и ответника, за неизпълнение на задълженията на ответника по процесния
договор и за изпадането му в забава. Прави възражение за нищожност на всички клаузи в
договора за кредит, поради това, че са неравноправни, като неотговарящи на изискването за
добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя – чл.146, ал.1 от ЗЗП. Прави и възражение за нищожност на
договора за кредит на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД - поради противоречие със
закона и в частност със Закона за защита на потребителите. Прави и възражение за
нищожност на договора за кредит на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – поради
накърняване на добрите нрави, доколкото претенцията за общата сума от 11532,72 лв.,
съпоставена с размера на кредита - 6000,00 лв., не била морално оправдана. По тези
съображения ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и прецени събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е, а и от справка в Търговския регистър се установява, че ищецът е
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
поради което се явява легитимиран да претендира вземания на това дружество.
От представения с исковата молба Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
19811776 от 06.02.2023 г. и обективирания в него погасителен план се установява, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в качеството му на кредитор, се е
задължил да предостави на ответника М. Т. К., в качеството му на кредитополучател, кредит
в размер на 6000 лв., който е следвало да се върне в срок до 15.02.2028 г., на 60 месечни
вноски, всяка една в размер на 186,95 лв., платима на 15-то число на месеца. Договорът е
сключен при лихвен процент 27,68% и годишен процент на разходите (ГПР) 33,16%.
Посочена е обща стойност на плащанията – 11217,00 лв. Уговорена е т.нар. „такса
ангажимент“ в размер на 150,00 лв., като е предвидено в т.2, изр. 4 и 5 от договора, че
таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата от общия размер на кредита. От съдържанието на т.2 от договора се установява, че
срещу заплащане на „такса ангажимент“ кредитополучателят получава фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия,
размери и срокове.
Съгласно т.5 от договора: „При забава на една или повече месечни погасителни
вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. …“.
Посочено е в договора (в последния абзац, преди подписите на кредитополучател и
кредитор), че с полагането на подпис върху същия кредитополучателят удостоверява, че е
получил преддоговорна информация в съответствие със закона за потребителския кредит и
екземпляр от договора за кредит.
2
Представен е с договора Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК - Стандартен
европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация, с която трябва да бъде
запознат кредитополучателят, съобразно изискванията на чл.8 от ЗПФУР.
Видно от представено платежно нареждане от 07.02.2023 г. кредиторът „БНП Париба
С.А.“ – клон София е превел на кредитополучателя М. Т. К. сумата 5850,00 лв., с основание
за плащане „СЪГЛ. ДОГОВОР PLUS-19811776“.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че размерът на кредита по процесния договор е формиран от главница в размер
на 6000,00 лв., включваща „такса ангажимент“ от 150,00 лв. Видно от заключението,
кредитът е усвоен чрез банков превод по сметка на ответника, така че му е преведена сумата
5850,00 лв., като от главницата от 6000,00 лв. е удържана т.нар. „такса ангажимент“ (т.2, изр.
4 и 5 от договора). Вещото лице е посочило, че от получената справка от ищеца и от
движението по кредитната сметка на ответника е констатирало, по кредита има платени три
вноски в общ размер на 560,85 лв. Въпреки това, в заключението си е отразило извършените
погашения по кредита в два варианта – при платени 3 вноски (както е констатирало вещото
лице) и при 16 вноски (както твърди ищецът). Видно от заключението, при погасени 3
вноски по кредита и при настъпила предсрочна изискуемост на 05.06.2025 г. (датата на
получаване на препис от исковата молба от особения представител на ответника),
ответникът –кредитополучател има следните задължения по процесния договор: сумата
5895,15 лв. – главница, сумата 2911,98 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за
периода 15.07.2023 г. – 05.06.2025 г., сумата 205,25 лв. – мораторна лихва, дължима за
периода 16.06.2023 г. – 05.06.2025 г.
Исковата молба съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
а препис от нея е получена от ответника, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен
представител, на датата 05.06.2025 г.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Основателността на предявените осъдителни искове се обуславя от наличието на
валидно правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от
съдържанието на който е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на
договора, настъпилата изискуемост на вземането и неизпълнение от задълженото лице. За
установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема съдържание,
следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор.
В случая, договорът за заем е сключен при условията на чл.6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), който дефинира, че договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика
и на потребителя. Несъмнено, използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид приложения договор, правоотношението
между страните попада в обхвата на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на преддоговорна информацията на потребителя, както и
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския
закон, а в случаите на електронни изявления – Законът за електронния документ и
електронния подпис (сега - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
3
услуги).
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №
910/2014". Чл. 3, т. 35 от посочения Регламент предвижда, че "електронен документ"
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или
звуков, визуален или аудио-визуален запис. Тъй като процесният договор за кредит е
сключен под формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен
подпис от кредитополучателя, електронния документ е представен по делото на хартиен
носител, на основание чл.184, ал.1 ГПК.
От представения по делото на хартиен носител сключен от разстояние договор за
кредит, в който се съдържат индивидуализиращи личните данни на ответника – заемател -
три имена, ЕГН, адрес, телефон, имейл и банкова сметка, подписан с квалифициран
електронен подпис от кредитополучателя, е достатъчно да бъде направен обоснован извод за
възникване на облигационно правоотношение между страните въз основа на сключен
помежду им договор за кредит. В този връзка, неоснователно е възражението на особения
представител на ответника за липса на сключен договор за кредит между праводателя на
ищеца и ответника.
Процесният договор за кредит безспорно има характеристиките на договор за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно разпоредбата на
чл.18, ал.5 от ЗПФУР, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се
прилагат и разпоредбите на чл.143 - 148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от
разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на
потребителя Стандартния европейски формуляр съгласно Приложение 2. В случая се
установи, че с полагането на подпис върху договора кредитополучателят е декларирал, че е
получил преддоговорна информация в съответствие със ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците,
визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е
недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 27,68
%. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита, върху
остатъчната главница или върху главницата и застраховката и за какъв период се отнася -
годишен, месечен или за периода на договора. Т.е. не става ясно как е разпределян
лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и
застраховка или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Действително, при
фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но
това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която
разпоредба съдът констатира да е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/
4
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размер
на лихвен процент, както и че същият е фиксиран. Никъде в договора не е посочено какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е
приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя
фиксиран размер. В последните изречения на т. 5 от договора са посочени условията за
начисляването на законна лихва за забава, но не и на лихвения процент, уговорен в раздел
„Параметри и условия“. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, която е императивна.
Съдът намира, че в случая не е спазено и императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, според което договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
В процесния договор формално е посочен ГПР – 33,16 %, но липсва яснота какви
точно разходи се включват в посочения годишен процент на разходите.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР се изчислява по формула, съгласно
Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. В случая, уговорена е и „Такса ангажимент“, която не е ясно
дали се включва в ГПР. По този начин потребителят - кредитополучател е бил поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. За спазване на законовото изискване в договора трябва да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на кредита представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение,
че за да разбере действителния размер на ГПР трябва да тълкува всяка от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
Отделно от това, съдът намира за нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.
21, ал. 1 от ЗПК, клаузата в договора за кредит за включване в задължение на длъжника да
заплати на еднократна „такса ангажимент“ в размер на 150,00 лв., защото тя цели
заобикаляне на изискванията на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба кредиторът
не може да събира от потребителя такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Видно от т. 2 от процесния договор таксата ангажимент се заплаща
от кредитополучателя, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по см. на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и
срокове. Тъй като определянето на лихвения процент, включително дали е фиксиран или не,
е свързан със условията на договора, то следва да се приеме, че посочената такса касае
усвояването на кредита. Следователно, в настоящия случай кредиторът не предоставя
допълнителна услуга на длъжника по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а като изисква
5
заплащане на процесната такса, той заобикаля забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. По тези
съображения клаузата от процесния договор за кредит, в частта относно дължимостта на
еднократната „такса ангажимент“ в размер на 150,00 лв. е нищожна, на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Поради това, кредитополучателят не дължи
договорената „такса ангажимент“.
С оглед изложеното и на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само
на чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за
погасяването на главницата.
В случая, ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, поради което
претендира цялата дължима главница, т.е. и дължимото по непадежиралите вноски.
С оглед задължителните указания по тълкуването на чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи
предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок
налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за
едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на
задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за
промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на
правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право и обявява задълженията за
предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане
на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение № 3 от 17.04.2019 г.
на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК, в което се приема, че предсрочната изискуемост
на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл.
71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което
се упражнява с едностранно волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната
страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Не се спори, че преди подаване на исковата молба кредиторът не е упражнил правото
си да трансформира кредита в предсрочно изискуем, каквото несъмнено има, доколкото се
установи, че кредитополучателят е изпаднал в забава при неплащане на четвъртата дължима
месечна погасителна вноска, като не се установи след датата 15.05.2023 г. да е правил
плащания по кредита.
Изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба. В случая следва да се приеме, че то поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника
– кредитополучател, тъй като са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки по т.5 - забава на една или повече месечни вноски. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който
трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми.
С оглед горното, съдът приема, че в процесния случай предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила на датата 05.06.2025 г., на която дата особеният представител на
ответника е получил препис от исковата молба, обективираща уведомление на кредитора за
предсрочна изискуемост.
По делото се установи, че от ответника е била усвоена главница в размер на 5850,00
лв., т.е. това е „чистата стойност на кредита“ по смисъла на чл. 23 от ЗПК. Тъй като от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че е извършено плащане на
6
три месечни вноски в общ размер от 560,85 лв., следва да се приеме, че те са покрили част от
главницата и дължимият остатък е 5289,15 лв.
По изложените съображения претендираното вземане за главница се явява доказано
до размера от 5289,15 лв., в който и следва да се уважи иска за него, като за разликата над
този размер до претендирания такъв от 5895,15 лв. - да се отхвърли. Недължимостта на
претендираните вземания извън тези за главница, налага отхвърляне на исковете за сумата
4761,00 лв. – договорна (възнаградителна) лихва и за сумата 876,57 лв. – мораторна лихва.
Относно разноските:
Ищецът претендира разноски и с оглед изхода на спора такива следва да му се
присъдят, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Направените от ищеца разноски се установиха в размер на 4856,71 лв., съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 2227,50 лв.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Свиленград
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Т. К., с ЕГН: **********, с регистриран постоянен и настоящ адрес:
......... ..... ... .... .., да заплати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път” № 260,
сумата 5289,15 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № PLUS-
19811776 от 06.02.2023 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ (чийто
правоприемник е ищецът), като кредитор, и М. Т. К., като кредитополучател, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
02.09.2024 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер на главница от 5895,15 лв., както и за сумата 4761,00 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода 15.07.2023г. – 26.08.2024г., и за сумата 876,57
лв. – мораторна лихва, дължима за периода 15.07.2023г. – 26.08.2024г., ОТХВЪРЛЯ
предявените искове.
ОСЪЖДА М. Т. К., с ЕГН: **********, с регистриран постоянен и настоящ адрес:
......... ..... ... .... .., да заплати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път” № 260,
сумата 2227,50 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7