Решение по адм. дело №242/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Г. Д. К., [населено място], чрез адв. В. В., САК срещу Заповед № GPAM - 1815711/06.05.2025г. издадена от Г. Т. С. – командир на отделение към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че на посочената дата е управлявал собственото си МПС, но не е бил след употреба или под въздействието на наркотични вещества. Оспорва резултатите от техническото средство като „фалшиво положителни“. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед като материално незаконосъобразна и постановена при нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В.. Поддържа жалбата, моли същата да се уважи и да му бъдат присъдени сторените разноски.

В съдебно заседание ответникът по жалбата се представлява от гл. юрисконсулт В.. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт (ЗППАМ) е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 4023370/06.05.2025г.

От фактическа страна се основава на това, че на 06.05.2025г., около 15:20ч. в [населено място], по [улица]в посока от ПВ „****“ към квартал ***** водачът Г. Д. К. е управлявал личния си лек автомобил „*****“ с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка срещу входа на „*****“ с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARRC 0079 e отчетен положителен резултат в 15:20ч. за кокаин с проба № 169. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0146202 с осем броя стикери и е придружен до ЦСМП „***** Прието е, че водачът е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП на Г. Д. К., при възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същия управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози и е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В хода на съдебното производство, като писмени доказателства е приета представената от ответника административна преписка, както и протокол № 25/ТКХ – 7618 от 14.08.2025г. на Национален институт по криминалистика за токсикохимична експертиза, извършена на основание постановление за назначаване на експертиза от 07.05.2025г. по ДП № 204/2025 г. по описа на Първо РУ-Перник. От заключението на същата е видно, че вследствие на представени за изследване биологични проби /кръв/ от Г. Д. К. е било установено наличие на бензоилекгонин, метаболит на кокаин, включен в списъците – приложения от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Жалбата против Заповед № GPAM - 1815711/06.05.2025г. издадена от Г. Т. С. – командир на отделение към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Перник, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 313з-363- от 28.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник са определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР Перник да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, като в т. 1.7 са делегирани правомощия на командирите на отделения в РУ при ОДМВР Перник.

Процесната заповед е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че водачът е управлявал под въздействието на наркотични вещества или техни аналози /кокаин/, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Правното основание за издаване на процесната заповед е чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Разпоредбата съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване, на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.

Според тази разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП хипотези, а именно – водачът управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Редът, по който се установява употребата от водачи на наркотични вещества или техни аналози, е посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста (чл. 3а от Наредбата).

В случая показанията на техническото средство са били оспорени и от жалбоподателя е била дадена кръвна проба за химическо изследване. При наличието на оспорване на резултатите от дрегера и вземане на биологични проби от кръв, законодателят е предвидил, именно резултатите от изследването на посочените биологични проби да са определящи. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: "При химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв". От представената по делото справка се установява, че в кръвната проба на жалбоподателя са открити наркотични вещества, включени в Списък I, приложение 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, т. е. според изследването на кръвната проба жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня на проверката и съответно на съставяне на АУАН.

Химико – токсикологичното изследване на кръвна проба е представено до приключване на съдебното дирене, поради което на основание чл. 142, ал. 2 от АПК съдът преценява, че то потвърждава установените факти от ответника, а именно че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози на 06.05.2025г. Неоснователни са доводите, изказани в съдебно заседание, че има разминаване в резултатите от изследванията с техническо средство и кръвната проба – напротив, кръвната проба потвърждава резултатите от дрегера.

Преследваната с налагането на мярката цел е посочена в самия закон и тя е да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустанови административното нарушение. Прилагането на мярката спрямо водач, управляващ превозното средство при употребата на наркотични вещества или техни аналози, несъмнено има за цел да осигури безопасността на движението по пътищата и по този начин да способства за ограничаването на многобройните пътно-транспортни произшествия в страната, нерядко и с човешки жертви.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Перник /юридическото лице, в чиято структура се намира органа, издал оспорената заповед/ направените по делото разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от Граждански процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Перник, III състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Д. К., [населено място], чрез адв. В. В., САК срещу Заповед № GPAM - 1815711/06.05.2025г. издадена от Г. Т. С. – командир на отделение към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. Д. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], № 50, вх. А, ет.5, ап. 32 да заплати на ОДМВР Перник сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.