РЕШЕНИЕ
№ 1072
гр. Бургас, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120102502 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Дружество за
колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални
видеозаписи и на артистите – изпълнители – Профон“, Булстат *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ц.А № 77, представлявано от С.Б.Щ, срещу „Ес – би – ес
пропертис” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Сарафово,
ул. А. И. № 51А, представлявано от С.Б.С., за приемане за установено спрямо ответника, че
дължи на ищеца сума в размер на 300,14 лева, представляваща дължима главница –
възнаграждение за ползване на права по договор за публично изпълнение № 11067-755/2016
г., сумата от 33,58 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.07.2017 до
30.08.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 31.08.2018 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6452/2018 г. на БРС.
Твърди се, че между страните е сключен посоченият по-горе договор,
като длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати възнаграждение за
предоставените му по договора права за 2017 г. с падеж на задължението 15.07.2017 г.
Издадена е фактура № 30446/06.11.2018 г.
Моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно –
деловодни разноски.
1
Ответната страна чрез процесуален представител е посочила, че
предявените искове са неоснователни. Посочено е, че действително е сключен цитираният в
исковата молба договор, като размерът на годишното възнаграждение е бил определен на
база тарифа, към която препраща договорът, като е съставено приложение. Правото за
осъществяване на публично изпълнение на звукозаписи е предоставено по отношение на бар
„Велвет“ в к. к. Слънчев бряг, но след приключване на летния сезон 2106 г. през октомври
2016 г. барът е изцяло премахнат. Липсата на търговски обект води до обективна
невъзможност да се осъществява занапред публично изпълнение на звукозаписи. Поради
това и за летен сезон 2017 г. страните не са определили конкретно дължимо възнаграждение
съгласно клаузите на договора. Размерът на възнаграждението за 2016 г. не обвързва по своя
размер следващата 2017 г. Ето защо не е ясно как е определена от ищеца претенцията за
главница.
Моли се съда да отхвърли предявените искове и присъди съдебно-
деловодни разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и представените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
Не се спори между страните, че са сключили на 19.07.2016 г. договор за
публично изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи, както и че за 2017 г. не е
заплатено възнаграждение. По делото е представен сключеният договор, видно от който
срещу така предоставените права ползвателят е поел задължението по чл. 6 от договора да
заплаща годишно възнаграждение, определено на база Тарифа в приложение към договора.
Падежът на плащане на задължението е до 15 юли на текущата календарна година за
летните сезонни обекти. Срокът на действие на договора е установен до 31.12.2020 г. В
приложение 1 към договора е посочен обект, в който ползвателят ще осъществява публично
изпълнение на звукозаписи – бар – клуб „Велвет“ в к. к. Слънчев бряг, сграда Колизеум 2. В
приложение 2 е определено възнаграждение за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г. в
размер на 270,14 лева с ДДС.
Ангажирани са гласни доказателства от страна на ответника, от които
се установява, че бар Велвет е бил съборен през септември 2016 г. и оттогава не работи.
Видно от представена преписка от Община Несебър преместваем обект „дървен подиум с
павилион“ е премахнат доброволно, което е установено след извършена на 07.11.2016 г.
проверка от служители на Общината.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца процесната фактура №
2
30446/06.11.2018 г. е осчетоводена и по нея не са отразени плащания. В счетоводството на
ответника фактурата не е осчетоводена.
Съдът счита, че сключеният между страните по делото договор е
породил валидно действието си и клаузите, предвидени в него, са задължителни за страните.
Спорно между страните е дали договорът е действал в отношенията между тях за летен
сезон 2017 г., съответно дали се дължи възнаграждение за този период и как точно е
изчислено от ищеца дължимото възнаграждение.
С процесния договор е предоставено неизключителното право за
осъществяване публично изпълнение на звукозаписи и записи на музикални и
аудиовизуални произведения чрез апарати за озвучаване или по друг начин в обекта на
ползвателя, посочен в приложение 1 към договора. Договорът е консенсуален, поради което
не е необходимо да се доказва реално ползване на престацията за пораждане на действието
му. Ирелевантно за дължимостта на възнаграждението по договора е дали ответникът е
възпроизвеждал, или не в обекта си бар „Велвет“ авторските произведения, предмет на
договора. Достатъчно е, че за процесния период му е дадена възможност за това. Въпреки че
по делото безспорно се установи от събраните гласни и писмени доказателства, че обектът е
премахнат в края на септември – началото на октомври 2016 г. и през летния сезон на 2017
г. не е осъществявал дейност, няма ангажирани по делото доказателства ответното
дружество да е прекратило надлежно договора преди изтичане на срока, уговорен в него –
31.12.2020 г., поради което и дължи изпълнение на задълженията, предвидени в същия.
Искът обаче е неоснователен поради обстоятелството, че не е ясно как е
определен размерът на претенцията. С определението си по чл. 146 ГПК съдът е указал на
ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи, че размерът на претендираните
суми възлиза именно на дължимите от ответника. Ищцовото дружество не е провело
успешно доказване на правнорелевантните факти. В раздел III от договора е уреден между
страните размерът на дължимото от „Ес – би – ес пропертис” ЕООД възнаграждение срещу
ползване на правото за публично изпълнение на звукозаписи. Уговорено е, че същото ще
бъде определяно всяка година съгласно Тарифа на база предоставена от ползвателя
информация в приложение 1, съответно актуалното приложение 1А. Посочено е, че размерът
на дължимото годишно възнаграждение са определени в приложение 2, съответно
актуалното приложение 2А към договора, както и съобразно предвиденото в рамковото
споразумение между Профон и БХРА. Посочено е, че Тарифата се одобрява със заповед на
министъра на културата. По делото са приложени приложение 1, в което е описан обектът, в
който ще се осъществява публично изпълнение на звукозаписи, и приложение 2, в което е
определено дължимото годишно възнаграждение за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г.
По делото обаче не е представено приложение към договора, подписано от страните по него,
в което да е определено възнаграждението за летния сезон на 2017 г., доколкото съгласно
уговорките между страните в договора размерът на същото е се определя в приложение към
договора, което също следва да е подписано от страните. Това се налага, доколкото размерът
3
на възнаграждението е съществен елемент от договора и двете страни следва да са съгласни
с него, съответно да са удостоверили това, полагайки подпис под приложение към договора
в конкретния случай. Тъй като такова приложение, определящо дължимото за летен сезон
2017 г. възнаграждение, липсва по делото, за съда остава неясно как е определен размерът
му. Ето защо и след като ищецът не е установил как е определен размерът на претенцията
му за главница, въпреки изрично разпределената в тази насока доказателствена тежест,
искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен. Неоснователен е и акцесорният иск за
присъждане на обезщетение за забава.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора съдът
намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
понесените съдебно – деловодни разноски. Тъй като доказателства за реално сторени такива
не са представени, не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Дружество за колективно управление в
частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на
артистите – изпълнители – Профон“, Булстат *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ц.А № 77, представлявано от С.Б.Щ, срещу „Ес – би – ес пропертис” ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Сарафово, ул. А. И. № 51А,
представлявано от С.Б.С., за приемане за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
сума в размер на 300,14 лева, представляваща дължима главница – възнаграждение по
договор за публично изпълнение № 11067-755/2016 г. за предоставените му по договора
права за 2017 г., за което е издадена фактура № 30446/06.11.2018 г., сумата от 33,58 лева
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.07.2017 до 30.08.2018 г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.08.2018 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
6452/2018 г. на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4