№ 3571
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело №
************ по описа за ** година
Производството е образувано по предявени от „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, срещу „М.Т.**“ ЕООД, ЕИК **, искове, както следва:
1) с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че
„М.Т.**“ ЕООД дължи на „А1 България” ЕАД сума в размер на 1234,95 лв.,
представляваща неплатени месечни такси и потребление за предоставяне на
услуги по договор **, партида **, ID на договор ** от 12.10.** г. за периода от
09.10.2023 г. до 09.05.** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.10.** г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
85,14 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за
периода от 14.12.2023 г. до 29.10.** г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. №13520/** г. по описа на РС – Варна;
2) с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92
ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че „М.Т.**“ ЕООД дължи на „А1
България” ЕАД сума в размер на 1357,36 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договор **, партида **, ID на договор ** от 12.10.** г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.** г. до окончателното
й изплащане, както и сума в размер на 69,75 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата, начислена за периода от 27.04.** г. до 29.10.** г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №13520/** г. по
описа на РС – Варна.
1
В исковата молба ищецът „А1 България” ЕАД излага, чрез адв. Р., че
сключил с „М.Т.**“ ЕООД договор **, партида **, ID на договор ** от
12.10.**, с който ищецът се задължил да предоставил на ответника мобилни
услуги, а последният се задължил да заплаща стойността им. С Приложение
№1/07.10.** г. за срок от две години била активирана услуга за номер ** с
план „A1 VIP М клас“ със стандартна месечна такса 200 лв. без ДДС и
промоционална такса за срока на договора 170,45 лв. без ДДС. През ** г.
месечните такси били актуализирани със средногодишния индекс на
потребителските цени за 2021 с 3,3%, през 2023 г. - таксите над 25 лв. били
актуализирани с 2 лв. без ДДС, а през **г. - с 9,5%. За периода от 09.10.2023 г.
до 09.05.** г. мобилният оператор издал 7 бр. фактури, но сумите по същите
не били заплатени. Считано от 26.04.** г. договорът бил прекратен
едностранно от мобилния оператор, на основание т. 54.12 от ОУ поради
забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя, която била
продължила повече от 124 дена. Поради неизпълнението и неспазване на
срока на действие се дължала неустойка, която била определена във фиксиран
размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за
мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM
карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на
посочения в договора срок за всеки мобилен номер. За неустойката също била
издадена фактура. Абонатът бил изпаднал в забава. Излага, че по депозирано
от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК било образувано ч. гр. д. №13811/** г. по описа на РС – Варна. Срещу
издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение по чл. 414
ГПК. По изложените съображения отправя искане за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „М.Т.**“
ЕООД.
В открито съдебно заседание за ищецът „А1 България” ЕАД не се явява
закон представител и не изпраща упълномощен такъв.
Ответникът „М.Т.**“, се представлява от адв. Е. **, която моли да се
отхвърли искът, като неоснователен и недоказан.
От представените писмени доказателства, от назначената съдебно –
техническа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза, от становището на
представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка,
след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 12.10.**, страните са сключили договор **, партида **, ID на договор
** от 12.10.**, с който ищецът се задължил да предоставил на ответника
мобилни услуги, а последният се задължил да заплаща стойността им. С
Приложение №1/07.10.** г. за срок от две години била активирана услуга за
номер ** с план „A1 VIP М клас“ със стандартна месечна такса 200 лв. без
ДДС и промоционална такса за срока на договора 170,45 лв. без ДДС/ л. 4- 7/
2
За претендираните месечни такси А1 България” ЕАД, е издал на
фактури на „М.Т.**“ ЕООД, за задълженията за всеки отделен месец, както
следва:
за периода 09.10.2023г. – 08.11.2023г. на стойност 208, 14 лв.
за периода 09.11.2023г. – 08.12.2023г. на стойност 211, 36 лв.
за периода 09.12.2023г. – 08.01.**г. на стойност 208, 14 лв.
за периода 09.01.**г. – 08.02.**г. на стойност 248, 44 лв.
за периода 09.02.**г. – 08.03.**г. на стойност 227, 80 лв.
за периода 09.03.**г. – 08.04.**г. на стойност 227, 80 лв.
за периода 09.04.**г. – 08.05.**г. на стойност 2461,51 лв.
От СТЕ, която съдът кредитира като пълна, ясна и обоснована се
установява следното:
В софтуерната система на мобилния оператор съществува процесния
договор. Услугите му са отнесени към ID на клиент – **; - ID на партида – **;
- ID на договор – ** (буквен договор).
Активността на услугите за периода 09.10.2023г. - 09.05.**г. следната: e
20.11.2023 г. - временно спиране на изходящи обаждания - Collection Partial
Suspend; 22.11.2023 г.; -активиране; 21.12.2023 г.; - временно спиране на
изходящи обаждания - Suspended; 21.02.** г. - временно спиране на изходящи
и входящи обаждания- Suspended;
Услугата по процесния договор била прекратена на 26.04.**г. На
ответника са изпращани СМС със съдържание, че са му спрени услугите, и
има неплатени задължения.
При плащане за забавените задължения изцяло, алгоритъмът за
прекратяване на договора се спира, и услугите се активират в пълен обем.
От назначената съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като пълна, ясна и обоснована се установява следното:
В счетоводството на „А1 България” ЕАД, процесните фактури са
отразени. Ответникът не е ползвал право на приспадане на данъчен кредит за
процесните фактури.
Ответникът е заплащал редовно издадените към него фактури за периода
от ноември ** г. до октомври 2023 г. Статусът на платените фактури е
„затворена“. Плащанията са извършвани в брой.
Размерът на задълженията на ответника в счетоводството на „А1
България“ ЕАД е общо и по пера за билинг (месечни такси и потребление) е
месечни такси – 1191,16 лв - други такси – 43,79 лв - неустойка – 1357,36 лв.
За дължимата неустойка е издадена фактура **********/26.04.** г.
Начислена е неустойка в размер на 5 месечни такси 226,226 лв без ДДС, или
1357,36 лв. с ДДС.
Общият размер на обезщетението за забава за процесния период е
3
117,01 лева. Обезщетение за забава за начислената неустойка е 95,98 лева.
„А1 България“ ЕАД води своето счетоводство съгласно
Международните стандарти за финансово отчитане, приети от Европейския
съюз.
От така изложената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи.
За да бъде уважен първият предявен иск с правно основание правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
228 ЗЕС, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Следва да
са налице следните предпоставки:
1/ валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с
уговорен размер на месечните такси;
2/ предоставяне на уговорените мобилни услуги за процесния период;
3/ периода и размера на дължимите суми;
4/ размерът на дължимите лихви за забава;
В случая по делото е доказано, че е сключен валиден договор **,
партида **, ID на договор ** от 12.10.**,
От назначената по делото съдебно - техническа експертиза се
установява, че услугата е предоставяне в пълен обем до 21.12.2023г., след този
период на ответника не са представяни уговорените мобилни услуги. Тоест
ищецът е предоставял мобилни услуги в периода от 09.10.2023г. до
21.12.2023г. и само за този период следва да бъде уважен предявеният иск.
По размера на предявени иск:
Дължимите месечни такси за периода 09.10.2023г. – 08.11.2023г. са на
стойност 208, 14 лв.;
Дължимите месечни такси за периода 09.11.2023г. – 08.12.2023г. са на
стойност 211, 36 лв.
През декември месец услугата е предоставяна 13 дни , поради което за
този месец се дължи 90,09лв. (208.14 лева /сметката за месец декември/ делено
на 30 по 13)
Общо дължимата сума за месечни такси е в размер на 509, 5 лева.
Съгласно назначената експертиза лихвата за забава по фактурата за
периода 09.10.2023г. – 08.11.2023г. е 25,42 лв. Лихвата за забава по фактурата
за периода 09.11.2023г. – 08.12.2023г. е 23,48 лв.
Лихвата по фактурата за периода 09.12.2023г. – 08.01.**г. е изчислена
служебно от съда с лихвен калкулатор/
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/ и е на стойност 9 лв. Сумата
върху която е начислена е 90, 09 лева, което според съда се дължи за месец
декември.
Общо дължимата сума за лихва за забава е в размер на 57, 09 лева.
4
Предвид изложеното следва предявените искове следва да бъде уважен
частично, като бъде прието за установено, че „М.Т.**“ ЕООД дължи на „А1
България” ЕАД сума в размер на 509, 05 лева. представляваща неплатени
месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор **,
партида **, ID на договор ** от 12.10.** г. за периода от 09.10.2023 г. до
21.12.2023г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.**
г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 57, 09
лв.,представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
14.12.2023 г. до 29.10.** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. №13520/** г. по описа на РС – Варна,
като предявените искове следва да бъде отхвърлен за сумата от 725, 09
лв. представляваща разликата над присъдената сума от 509, 05 лева до
претендирания размер от 1234,95 лв., представляваща неплатени месечни
такси и потребление за предоставяне на услуги по договор **, партида **, ID
на договор ** от 12.10.** г. за периода от 21.12.2023г. до 09.05.** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.10.** г. до окончателното й
изплащане,
както и за сума в размер на 28,08 лева /двадесет и осем лева и осем
стотинки/ представляваща разликата над присъдената сума от 57, 09 лева до
претендирания размер от 85,14 лева лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 14.12.2023 г. до 29.10.** г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. №13520/** г. по описа на РС – Варна;
По отношение на предявени иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявения иск следва да са налице следните
предпоставки:
1/ Валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с
уговорен месечни такси;
2/ разваляне на договора по вина на ответника;
2/ валидно уговорена неустойка, дължима при разваляне на договора по
вина на ответника.
В случая не е налице втората предпоставка за уважаване на иска –
разваляне на договора за мобилни услуги.
Ищецът се позовава на едностранно прекратяване на договора по вина
на абоната, настъпило автоматично на основание т. 54.12 от ОУ, а именно
забава за заплащане на дължимите по договора суми, продължила повече от
124 дена. По същество тази клауза урежда предпоставките и последиците
на разваляне на договора по вина на ответника. Настоящият състав споделя
принципното становище за диспозитивния характер на нормата на чл. 87
ЗЗД, но доколкото развалянето на договора по съществото си е
5
потестативно право, то надлежното му упражняване в хипотезата на т.
54.12 от ОУ изисква отправяне на нарочно изявление в тази насока до
длъжника. Доказателства за отправено до ответника волеизявление за
разваляне на договора липсват, като изпращането на съобщения за
просрочени задължения и деактивирането на услугата не съставляват
такова изявление. - Решение № 352 от 03.04.2025 г. по в. гр. д. № 226 / 2025
г. на Окръжен съд - Варна
По настоящото дело не се установя ищецът да е отправил до ответника
изявление за развален на договора. Отправни ни са само изявление, че има
незаплатени задължения, и са му спрени всички услуги. Това, че ищецът не е
считал договора за развлен, се потвърждава от установеното от СТЕ, че при
плащане на задълженията услугите се активират в пълен обем. Когато
договорът се развали облигацинната връзка между страните отпада и страните
по него не дължат изпълнение по него.
Тъй като в случая не се установява да е налице надлежно разваляне на
договора през периода, за който се претендират неустойката, то съдът намира,
че исковите претенция за неустойка се явява недоказана, а оттам и
неоснователна.
По разноските:
Ищецът е предоставил доказателства само за сторените разноски по
назначените експертизи.
За настоящото производство му се дължат разноски в размер на 244, 45
лева съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не е предоставил доказателства за сторени по делото
разноски.
Съобразно постановките на т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на ВКС, ОСГТК, исковият съд следва да
се произнесе по разноските както за настоящото дело, така и за тези, сторени в
заповедното производство.
За заповедното производство на ищеца се дължат следните разноски:
19, 24 лева за държавна такса и 171,57 лева за адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковите претенции.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че „М.Т.** ЕООД“, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, 9000, район Приморски, ул. ** № 5, вх. В, ет. 2,
6
ап. 12, дължи на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, сума в
размер на 509, 05 лева/ петстотин и девет лева и пет стотинки/
представляваща неплатени месечни такси и потребление за предоставяне на
услуги по договор **, партида **, ID на договор ** от 12.10.** г. за периода
от 09.10.2023 г. до 21.12.2023г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.10.** г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
57, 09 лева/ петдесет и седем лева и девет девет стотинки/ ,представляваща
лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 14.12.2023 г. до
29.10.** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№13520/** г. по описа на РС – Варна,
КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 725, 09 лева/ седемстотин
двадесет и пет лева и девет стотинки/ представляваща разликата над
присъдената сума от 509, 05 лева до претендирания размер от 1234,95 лв.,
представляваща неплатени месечни такси и потребление за предоставяне на
услуги по договор **, партида **, ID на договор ** от 12.10.** г. за периода от
22.12.2023г. до 09.05.** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.10.** г. до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 28,08 лева/ двадесет и осем лева и осем
стотинки/. представляваща разликата над присъдената сума от 57, 09 лева до
претендирания размер от 85,14 лева лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 14.12.2023 г. до 29.10.** г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. №13520/** г. по описа на РС – Варна;
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че „М.Т.**“ ЕООД дължи на „А1 България” ЕАД сума в размер на
1357,36 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор **,
партида **, ID на договор ** от 12.10.** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.10.** г. до окончателното й изплащане, както и сума
в размер на 69,75 лв., представляваща лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 27.04.** г. до 29.10.** г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. №13520/** г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА „М.Т.** ЕООД“, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, 9000, район Приморски, ул. ** № 5, вх. В, ет. 2, ап. 12
да заплати на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, сумата от 244,
45 /двеста четиридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща сторени разноски за гр.дело №15454/2025 г. по описа на ВРС,
съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „М.Т.**“ ЕООД“, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, 9000, район Приморски, ул. ** № 5, вх. В, ет. 2, ап. 12
7
да заплати на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, сумата от 190,
81 лева /сто и деветдесет лева и осемдесет и една стотинки/, от които 19, 24
лева за държавна такса и 171,57 лева за адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковите претенции, сторени по ч. гр. д. №13520/** г. по
описа на РС – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8