Решение по НАХД №15718/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 983
Дата: 12 ноември 2021 г.
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20211110215718
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 983
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:В.Н.
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от В.Н. Административно наказателно дело №
20211110215718 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА нарушителя ИВ. Н. Ч., роден на ***г. в гр.Хасково,
българин, български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран,
неосъждан, неженен, с постоянен адрес: гр.***, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 12.11.2021 година, около 01:00 часа, в град София,
бул. „Княз Александър Донкуков” пред заведение „Кама Сутра“ извършил
непристойна проява, като се обърнал към полицай Атанас Кордев с думите
„Искаш ли да те убия, какъв си ти бе!“, след което бутнал от ръцете му папка
с документация, с което нарушил обществения ред и спокойствие, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява
престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс- нарушение по чл. 1 ал. 2
УБДХ, поради което и на основание чл. 6 ал. 1 б. А УБДХ му НАЛАГА
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване или протест в срок от 24 часа пред
Софийски градски съд.
1

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

Председател: В.Н.

Производството по делото е образувано по внесен в СРС, НО акт за
установяване на дребно хулиганство, с който е повдигнато
административнонаказателно обвинение по чл. 1, ал. 2 УБДХ срещу
нарушителя ИВ. Н. Ч..
В съдебно заседание СРП, редовно уведомени, не изпращат
представител.
В съдебно заседание нарушителя дава обяснения, в които изразява
съжаление за стореното, като в последната си дума моли за снизхождение.
Съдът съобразявайки материалите по делото и становището на
нарушителя приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Нарушителят И.Н. Ч., роден на *** в гр.Хасково, българин, български
гражданин, с висше образование, трудово ангажиран, неосъждан, неженен, с
постоянен адрес: гр.***, ЕГН **********.
През нощта на 11.11.2021г., срещу 12.11.2021г., нарушителят И.Ч.,
заедно със свой приятел посетил нощно заведение бар „Кама Сутра“, находящ
се в гр. София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 19. Поради употреба на
голямо количество алкохол, същият бутнал и счупил статуя в заведението,
във връзка, с което възникнал спор между него и управителя на бара, който
ескалирал и за извеждане на нарушителя от заведението било потърсено
съдействието на охраната, а в последствие и на МВР.
Около 01,00 часа на 12.11.2021г., докато се намирал на тротоара пред
заведението, заедно с полицейските служители от състава на патрул при 05
РУ-СДВР- полицаи Атанас Кордев и Николай Лазаровски, които били
изпратени по сигнала, нарушителят влязъл в спор с тях. В хода на същия той
отправил към полицай Кордев думите „Искаш ли да те убия, какъв си ти бе!“
и бутнал папката от ръцете му.
При това, нарушителят бил задържан от служителите на 05 РУ-СДВР по
реда на ЗМВР.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена на
база следните доказателствени източници, а именно: докладни записки от
12.11.2021г. до Началника на 05 РУ-СДВР, сведение от Филип Димитров,
сведение от Калоян Йорданов, сведение от Владислав Божилов, сведение
И.Ч., заповед за задържане на лице по реда на ЗМВР, Акт за констатиране на
дребно хулиганство. Горепосочената доказателствена съвкупност е логична,
последователна и безпротиворечива, и съдът я постави в цялост в основата на
изводите си по фактите, като предвид липсата на противоречия между
доказателствените източници, включително депозираните от страна на
нарушителя обяснения, и с оглед разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК,
1
съдът намира, че не е необходимо обсъждането на всеки един от тях
поотделно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна, следното
Актът за констатиране на дребно хулиганство е съставен от
компетентен орган- полицейски инспектор при 05 РУ-СДВР, като същият има
изискуемото от чл.2, ал.1 УБДХ съдържание. Актът е своевременно предявен
на нарушителя, който го е подписал без възражения.
Съобразно изложените по-горе факти, съдът намира, че деянието
осъществено от нарушителя ИВ. Н. Ч. представлява непристойна проява,
изразяваща се в оскърбително отношение към органите на реда, което и
изрично посочено като възможна форма на хулиганството в примерното
изброяване, дадено в чл.1, ал.3 УБДХ и описаното в акта поведение на
нарушителя обективно е от естество да доведе до нарушаване на обществения
ред и спокойствие. От друга страна обаче, извършеното от страна на
нарушителя И.Ч. се характеризира с ниска степен на обществена опасност-
нисък интензитет на хулиганските действия и кратка продължителност на
същите, поради което не представлява престъпление по чл. 325 от
Наказателния кодекс.
В този смисъл са налице обективните елементи на състава на
нарушението на чл. 1, ал. 2 УБДХ. Налице са и субективните елементи на
нарушението по чл. 1, ал. 2 УБДХ като след преценка на фактите от
обективна страна относими към поведението на дееца съдът приема, че
същият е действал при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и действията му са били насочени към това.
Ето защо нарушителят Маринов следва да бъде признат за виновен по
обвинението за нарушение на чл. 1, ал. 2 УБДХ.
При реализиране на административнонаказателната отговорност на
дееца съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства,
изразеното съжаление от страна на нарушителя, ниския интензитет на
хулиганските действия и кратката им продължителност. В тази връзка за
справедливо наказание при индивидуализация на санкцията, съдът приема
наказанието глоба, в размер равен на минималния, а именно 100 лева. Така
определената административна санкция е достатъчна, за да постигне в
пълнота целите на наказанието, без да прилага прекомерна принуда.
Така мотивиран съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2