№ 6190
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100102417 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът „Адванс Пропъртис“ ООД и
ответникът Агенция за публичните предприятия и контрол /АППК/.
В исковата молба ищецът „Адванс Пропъртис“ ООД твърди, че по
искане на ответника АППК в рамките на производство по обезпечаване на
бъдещ иск му били наложени обезпечителни мерки възбрана на недвижим
имот /вписана на 29.11.2019г./ и запор на налични поименни акции /наложен
на 16.12.2019г., заменен със залог с платежно нареждане от 12.10.2021г./.
Наложените обезпечителни мерки надвишавали обезпечителната нужда,
поради което „Адванс Пропъртис“ ООД ги обжалвало, вследствие на което
възбраната била отменена и заличена на 02.03.2022г. Преди налагането на
възбраната ищецът възнамерявал да построи в недвижимия имот сграда и да я
отдаде под наем, но преценил, че построяването на сградата, ако я построи със
собствени сили и средства, ще му бъде икономически по-неизгодно, отколкото
ако възложи строежа на трето лице. Ищецът сочи, че на 29.11.2019г. сключил
предварителен договор за учредяване право на строеж и строителство с „БГ
Билдконструкт“ ООД, което следвало да построи сградата и да я отдаде под
наем, но налагането на възбраната се явило пречка за сключване на
окончателен договор, поради което предварителният договор бил прекратен
със споразумение от 23.12.2019г., а строежът се забавил и трябвало да се
реализира от ищеца. Предвид забавянето на строителството и настъпилата
пандемия и инфлация стойността на изграждането на сградата в периода 2020-
2021г. се повишила с 5 410 239,05 лева, в сравнение със стойността на
строителството, която ищецът би платил, ако сградата беше изградена по-
рано, през 2019г., от „БГ Билдконструкт“ ООД, поради което ищецът твърди,
че вследствие на възбраната е претърпял загуби на стойност 5 410 239,05 лева,
които предявява като частичен иск от 120 000 лева.
1
Също така ищецът твърди, че поискал и му била допусната от съда
замяна на наложената мярка запор на дружествени дялове с учредяване на
залог в пари, като внесъл по сметка на СГС сумата 52 252 446,02 лева, която
била цената на обезпечените бъдещи искове. Впоследствие исковете били
частично уважени, като за стойността на отхвърлените размери ищецът сочи,
че има пропусната полза в размер на законната лихва за периода от внасяне на
гаранцията до освобождаването й, поради което претендира сумата 4 872
000,65 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът АППК е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Излага доводи, че обезпечените
бъдещи искове са били частично основателни, поради което не е налице
първата предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно обезпеченият
иск да е отхвърлен. Възразява, че предварителният договор с „БГ
Билдконструкт“ ООД е нищожен, тъй като липсва съгласие между
съконтрахентите, евентуално е симулативен. Излага доводи, че към датата на
сключване на предварителния договор „БГ Билдконструкт“ ООД не е било
вписано като юридическо лице в търговския регистър, респ. лицето, което е
изразило воля за сключване на предварителния договор, не е имало
правомощието да представлява дружеството. Самото дружество „БГ
Билдконструкт“ ООД е в процудера по ликвидация и не е извършвало
строителна дейност нито във връзка с конкретния обект, нито по други
обекти. Ответникът оспорва твърдението, че ищецът не е могъл да
предположи за предстоящото налагане на обезпечителни мерки, тъй като
сочи, че е уведомявал „Адванс Пропъртис“ ООД за дължимата неустойка и го
е канил да му я плати доброволно преди да поиска обезпечение на бъдещите
искове. Твърди, че няма причинно-следствена връзка между забавянето на
строителството и наложената възбрана, тъй като към датата на налагане на
възбраната нито „Адванс Пропъртис“ ООД, нито „БГ Билдконструкт“ ООД са
били започнали действия по строителството. Оспорва, че стойността на
пропуснатата полза върху залога е в размер на законната лихва. Сочи, че
учредяването на залога, с който е заменен запорът на дружествени дялове, е
вследствие на решение на представляващите „Адванс Пропъртис“ ООД,
поради което няма причинно-следствена връзка между поисканата и
допусната обезпечителна мярка и твърдените пропуснати ползи.
Предявен е осъдителен иск по чл.403 ГПК за сумите /след допуснато
изменение по реда на чл.214 ГПК/:
- 5 908 946,36 лв.– обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпени загуби вследствие наложена възбрана на подробно описан имот на
ищеца с ид. № 68134.1503.1076, находящ се в гр. София, ул. ******** с площ
40 179 кв.м. и върху находящите се в този поземлен имот 13 сгради, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 28.02.2024г. до плащането;
- 4 871 841,60 лв. обезщетение за имуществени вреди, вследствие
учреден залог за сумата 26 917 904,30 лева за замяна на наложена
обезпечителна мярка запор на дружествени дялове, които имуществени вреди
представляват законната лихва за периода 12.10.2021г.-29.06.2023г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 28.02.2024г. до плащането.
2
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че искът, по който е
допуснато обезпечението, е бил отхвърлен; вреди; причинна връзка между
наложеното обезпечение и вредите.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че договорът,
сключен между „Адванс Пропъртис“ ООД и „БГ Билдконструкт“ ООД, е
нищожен поради липса на съгласие, евентуално поради симулация.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и
правна страна:
С приетия за окончателен договор като безспорно е отделено, че в полза
на АППК е допуснато обезпечение на бъдещ арбитражен иск срещу „Адванс
Пропъртис“ ООД и „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД за сумите 52 252 446,02
лева неустойка по чл.92 ЗЗД и 927 476,08 лева – обезщетение за забава за
периода 15.10.2019г.-20.12.2019г.
За обезпечаване на бъдещия иск са наложени възбрана на подробно
описан поземлен имот с ид. № 68134.1503.1076, находящ се в гр. София с
площ 40 179 кв.м. и върху находящите се в този поземлен имот 13 сгради,
както и запор на притежаваните от „Адванс Пропъртис“ ООД налични
поименни акции в „Параходство български флот“ АД и в „БМФ Порт Бургас“
ЕАД.
Обезпеченият иск е предявен от АППК срещу „Адванс Пропъртис“ ООД
и „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД на 17.12.2019г. и е образувано ВАД
№173/2019г., приключило с окончателно решение от 10.05.2023г. на АС при
БТПП, с което ответниците са осъдени да платят солидарно на ищеца 25 334
541,75 лева неустойка, като искът е отхвърлен до сумата 52 252 446,02 лева,
както и 408 167,62 лева обезщетение за забава, като искът е отхвърлен до
сумата 927 476,08 лева.
Възбраната е вписана на 29.11.2019г. в АВ. Запорът на поименните
акции е наложен на 16.12.2019г. След обжалване обезпечението е отменено
частично поради свръхобезпечаване – относно наложената възбрана, като
същата е заличена на 02.03.2022г. За остатъка от обезпечението „Адванс
Пропъртис“ ООД подало молба за замяна, като на 12.10.2021г. представило
документ за внесена по сметка на СГС парична сума от 52 905 601, 60 лева.
Гаранцията е освободена след приключване на производството по обезпечения
иск на 29.06.2023г.
Спори се относно наличието на причинно-следствена връзка между
допуснатите обезпечителни мерки и вредите и размера на вредите.
По-конкретно от събраните писмени доказателства, заключения към
приетите технически експертизи и обясненията на управителя на ищеца Г. Д.
се установява следното:
На 08.08.2008г. е сключен приватизационен договор за продажба на 70%
от капитала на „Параходство Български морски флот“ ЕАД, по който
купувачът е поел задължение да поддържа средногодишен общ тонаж на
корабите от минимум 1 300 000 DWT за десетгодишен период. Поради
3
констатирано от АППК частично неизпълнение е начислена неустойка, за
което купувачът и гарантът „Адванс Пропъртис“ са уведомени с писмо от
27.09.2019 г. с указан срок за доброволно плащане до 14.10.2019 г.
В началото на м. мой 2019г. „Адванс Пропъртис“ ООД получава виза за
проектиране за изграждане на сграда за производство на телевизионна и
радио продукция, администрация, заведение за хранене, подземни гаражи,
складове и дизел генератори и две офисни сгради с подземни гаражи за
нуждите на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, в което „Адванс Пропъртис“
ООД е било мажоритарен собственик към онзи момент /л.85/
На 02.09.2019 г. „Адванс Пропъртис“ ООД и „БГ Билдконструкт“ ООД
сключват предварителен договор за продажба на право на строеж за
изграждане на недвижим имот, като страните уреждат параметрите на
бъдещото застрояване и последващото реализиране на инвестиционния
проект. За този предварителен договор се установява достоверна дата, с оглед
представено извлечение от Общия регистър на нотариус В. И. за
удостоверяване верността на препис на частен документ, представен на
09.06.2021г. Установява се, че на 23.12.2019 г. е подписано допълнително
споразумение за прекратяване на предварителния договор.
От протокол от УС на съдружниците – учредители в „БГ
Билдконструкт“ ООД от 06.11.2019г. е видно, че дружеството е учредено по
решение на съдружниците Г. П. П. и „БГ Инфраконструкт“ АД.
На 28.11.2019 г. АППК подава в Софийски градски съд молба за
обезпечение на бъдещ осъдителен иск срещу „Адванс Пропъртис“ ООД и
„Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД за общо 53 224 922, 10 лв. (52 252 446,02
лв. неустойка и 972 476,08 лв. лихва), като иска налагане на възбрани върху
недвижими имоти на ищеца и запор върху притежавани от него акции. С
определение от 28.11.2019 г. съдът допуска обезпечението и налага
поисканите мерки. Впоследствие с определение от 26.02.2020 г. СГС оставя
без уважение молба на „Адванс Пропъртис“ ООД за отмяна на обезпечението
по чл. 402 ГПК, но с окончателно определение № 10243 от 25.08.2021 г. по
в.ч.гр.д. № 1490/2020 г. Софийският апелативен съд отменя възбраната върху
недвижимия имот в гр. София, ул. „Поручик Й. Тодоров“, като в останалата
част потвърждава определението на СГС и оставя в сила запора върху
акциите. В последствие по реда на чл. 398, ал. 3 ГПК, съдът отменя наложения
на 28.11.2019 г. запор върху 7 631 460 броя поименни акции, представляващи
70% от капитала на „Параходство Български морски флот“ АД, и върху 5 000
броя поименни акции, представляващи 100% от капитала на „БМФ Порт
Бургас“ ЕАД и ги заменя със залог в пари.
Столична община одобрява инвестиционните проекти за строителство
на 14.02.2020 г. и издава Разрешение за строеж № 32/19.02.2020 г. за обекта в
ПИ с идентификатор 68134.1503.1076 в м. „НПЗ Искър – север“, район
„Искър“.
Представен е договор за наем на сградата от 14.04.2020г. между „Адванс
Пропъртис“ ООД и „Нова Броудкастинг Груп“.
4
По делото са представени писмени доказателства за реално извършени
строително-монтажни работи и доставки през 2020–2021 г., включително
протоколи образец 19, количествено-стойностни сметки, актове и фактури. От
тях е видно, че строителството е реализирано през периода 02.03.2020г.-
09.12.2021г., като са осчетоводени и платени работи по различни части на
обекта (вкл. „ОВК“, „Електро“, довършителни работи и др.), както и аванси и
междинни плащания към изпълнители. Общият размер на разходите за
строителство достига 43 654 066,99 лв.
По делото е прието заключение към комплексна съдебно-икономическа и
съдебно-техническа експертиза, от което е видно, че няма реализирани
дейности от „БГ Билдконструкт“ ООД по строежа на процесната сграда в
периода 02.09.2019 г. – 23.12.2019 г., като изводът е обоснован с липсата на
актувани СМР и липса на плащания/фактуриране към този конкретен
изпълнител за посочения период. Изчислена е законната лихва върху сумата
26 917 904,30 лв. за периода 12.10.2021 г. – 10.05.2023 г. в общ размер 4 444
893,72 лв., както и за периода 12.10.2021г.-29.06.2023г. – 4 871 841,60 лв.
Анализирана е ценовата динамика в строителството както за периода 2019-
2021г. по основното заключение, така и за периода март 2020 г. – декември
2021 г. по допълнителното заключение и е отговорено на въпросите относно
промяната в средните пазарни цени на приетите и заплатени от ищеца СМР. За
целта са приложени две взаимно проверяващи се методики: метод на
дисконтираните парични потоци и метод на амортизирана възпроизводителна
стойност.
По основното заключение по метода на дисконтираните парични потоци
експертизата отчита средно увеличение на стойността на изпълненото
строителство за периода 2019-2021г. от 21,42% като използва дисконтов
фактор, съобразен със среднопретеглена цена на капитала и конкретните
времеви интервали на плащанията. По метода на амортизираната
възпроизводителна стойност и на база тенденцията на продажни цени в
строителството за същия период, експертизата намира средно увеличение от
23,19%. В о.с.з. вещите лица сочат, че най-достоверно би било да се осредни
процента от двата метода, тоест средното увеличение на цените в
строителството е 22,30%.
По допълнителното заключение по метода на дисконтираните парични
потоци експертизата отчита средно увеличение на стойността на изпълненото
строителство за периода март 2020 – декември 2021 г. от 14,02%, а по метода
на амортизираната възпроизводителна стойност и на база тенденцията на
продажни цени в строителството за същия период, експертизата намира
средно увеличение от 20,50% или средно – 17,26%. Заключението отчита и
индикативна „инфлация в строителния сектор“ за периода март 2020 –
декември 2021 г. от приблизително 24,7%.
Съгласно обясненията, събрани по реда на чл. 176 ГПК, на управителя на
ищеца Г. Д., през 2019 г., когато групата притежавала „Нова телевизия“, е
предвидено изграждане на специализирана сграда, отговаряща на
технологичните изисквания на телевизионно производство, като с Г. П. –
5
управител на „БГ Билдконструкт“ – било договорено да построи сградата, а
„Нова Броудкастинг Груп“ да бъде дългосрочен наемател. В процеса на
преговорите имало идея за учредяване на ново дружество, чиято цел била да
управлява изграждането на обекта. Управлението на това дружество също
било предвидено да бъде поверено на Г. П..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Чл. 403 ГПК съдържа три хипотези: 1/ искът, по който е допуснато
обезпечението, е отхвърлен или 2/ искът не е предявен в дадения на ищеца
срок, или 3/ делото е прекратено. При настъпването на някоя от тези хипотези
/като в конкретния случай се твърди първата/ ответникът по обезпечения иск
може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на
обезпечението вреди.
По отношение на възражението на ответника АППК, че когато
обезпечените искове са били частично уважени, не е налице първата хипотеза
на чл.403 ГПК, а именно „искът, по който е допуснато обезпечението, е
отхвърлен“, съдът намира, че това възражение всъщност касае въпроса дали
първата хипотеза обхваща и частичното отхвърляне на обезпечените искове
или само пълното им отхвърляне.
Целта на чл.403 ГПК е да възстанови имущественото равновесие,
нарушено от временната, но интензивна намеса в правната сфера на ответника
чрез наложените обезпечителни мерки. Буквалното и систематично тълкуване
на израза „искът бъде отхвърлен“ води до извод, че той включва и частичното
отхвърляне. Законодателят не е ограничил приложното поле само до пълно
отхвърляне, нито е използвал словосъчетание, което да изключва частично
отхвърляне /например израза „искът бъде отхвърлен изцяло“/. Следователно
терминът „отхвърлен иск“ по чл. 403 ГПК обхваща отхвърлената част от
претенцията, а не само случаи на пълна неоснователност на предявените
обезпечени искове. Това тълкуване съответства и на принципите за
равнопоставеност на страните и за пропорционалност на процесуалните
ограничения. Обезпечението е оправдано дотолкова, доколкото окончателно
признатият по делото интерес се нуждае от защита. Когато искът е уважен
само частично, обезпечението е оправдано до размера на уважената част, а за
разликата се оказва материално неоправдано. Тъкмо за тази разлика възниква
правото на обезщетение по чл. 403 ГПК. Противното би подменило смисъла
на разпоредбата, защото би оставило без компенсация вредите от онази част
на обезпечението, която окончателно се е оказала неоснователна. Това
тълкуване съответства и на принципите за равнопоставеност на страните и за
пропорционалност на процесуалните ограничения. Приемането, че при
частично отхвърляне не възниква право на обезщетение, би довело до
очевидно несъразмерни резултати: достатъчно би било уважаване на
минимална част от иска и ищецът ще избегне всякаква отговорност за
вредите, причинени от значително по-голямо по размер обезпечение. Така при
една завишена претенция и уважаване на предявените обезпечени искове в
незначителна част, може да се стигне до тежко засягане на ответника без
реална възможност за възмездяване, макар по-голямата част от обезпечението
6
да е била неоснователна. Подобно разбиране противоречи на основния
гражданскоправен принцип за пълно обезщетяване на вредите, които са пряка
и непосредствена последица от противоправното засягане.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че изразът „искът бъде
отхвърлен“ по чл. 403, ал. 1 ГПК обхваща и хипотезата на частично
отхвърляне на обезпечения иск. Нормата се прилага за отхвърлената част и
осигурява обезщетяване на вредите, причинени от обезпечението в тази част.
Обезщетение не се дължи за частта от обезпечението, която съответства на
окончателно уважената част от иска, тъй като за нея обезпечението е било
оправдано.
По отношение на размера на вредите: С Определение № 313 от
11.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 449/2017 г., II т. о., ТК ВКС е дал отговор на
въпроса "Съизмерима ли е вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК със
законната лихва върху внесената като обезпечение сума?", а именно: налице е
понесена имуществена вреда под формата на пропусната полза и нейният
минимален размер е съизмерим със законната лихва върху дадената в залог
сума за периода на задържането й. В конкретния случай е приложима
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно която при парично задължение,
независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване
вреда за ищеца, размерът на която е освободен да доказва, е винаги законната
лихва, освен ако действително претърпените вреди са в по-висок размер,
който подлежи на пълно доказване. Прието е, че пропуснатите ползи са
неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на
предположението за състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха
засегнати благата. В хипотезата на претендирана вреда от неправомерно
задържана парична сума, размерът на тази вреда се заключава в заплащане на
законната лихва по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. През периода на задържане
на гаранцията/залога ищецът е бил в невъзможност да я ползва за
задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което същият
е пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване. Сходно на разгледаното е и възприетото разрешение в решение
№ 432 от 27.12.2011 г., по гр. д. № 1380/2011 г. на III г. о на ВКС, според което
обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва се дължи и
върху иззета с акт за митническо нарушение сума, за която при проведеното
наказателно производство е постановена оправдателна присъда по
обвинението за валутно престъпление. За периода на задържане на сумата,
като предмет на престъплението, според състава на касационната инстанция,
ищецът търпи вреди поради лишаване от ползването й, чийто минимален
размер е съизмерим със законната лихва за периода на задържане на сумата.
Съобразено гореизложеното, както и възприетото в трайната съдебна
практика разрешение по приложението на чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.),
разпоредба, аналогична на чл. 403, ал. 1 ГПК, израз на която е решение № 29
от 04. 02. 1998 г., по гр. д. № 449/97 г. на петчленен състав на ВКС и др.,
според което търсената по този ред отговорност е безвиновна, обезпечителна,
7
но специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална
регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на
обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото
правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и
непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с
неоснователно допуснатото обезпечение, е прието, че вредата в хипотезата на
чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима, като минимален размер, със законната
лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и
непосредствена последица от същото това обезпечение. В този смисъл са
Определение № 65 от 4.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1684/2018 г., II т. о., ТК,
решение № 156/18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г. на ІІ ТО, решение № 281 от
04.10.2011 г., по гр. д. № 1684/2010 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 854 от
1.04.2018 г. на САС по т. д. № 77/2018г., Определение № 293 от 13.07.2020 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1085/2020 г., III г. о., ГК/.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е формирана
трайна съдебна практика по въпроса дали при иск по чл.403 ГПК вредата
представлява законната лихва върху запорираната сума и тя е в смисъл, че
законната лихва е минималният размер на причинените вреди. В случая
кредиторът на едно парично вземане е лишен от възможността да го получи от
банката в желания от него момент, което означава, че е налице период от
време, през който той не може да разполага с паричните суми, с които иначе
(при неналагане на запор върху банковата му сметка) би разполагал. В
хипотезата, при която кредиторът не получава дължима парична престация,
му се дължи обезщетение в размер на законната лихва по правилото на чл.86
ЗЗД и не се изисква кредиторът да установява, че действително е претърпял
именно този размер на вредите като пропуснати ползи, тъй като това е
минимумът, който законът установява. При запор на парична сума по сметка
на ответника невъзможността тази сума да бъде получена е пряка последица
от поведението на ищеца, поискал запора, поради което и той отговаря
безвиновно за пропуснатите ползи, освен в хипотезите на прекратяване
делото/отхвърляне на иска поради настъпил в хода на производството нов
факт, който е довел до отпадане на правния интерес от водене на делото и/или
отхвърляне на иска, а такава хипотеза в случая не се установява.
По отношение на възражението на ответника, че стойността на
пропуснатата полза върху залога е в размер на законната лихва, както и че
учредяването на залога, с който е заменен запорът на дружествени дялове, е
вследствие на решение на представляващите „Адванс Пропъртис“ ООД,
поради което няма причинно-следствена връзка между поисканата и
допусната обезпечителна мярка и твърдените пропуснати ползи: Съдът
намира, че хипотезата, при която първоначално е наложен запор върху
налични поименни акции, а впоследствие по искане на ответника
обезпечението е заменено със залог на пари по чл. 398 ГПК, не прекъсва
причинно-следствената връзка между обезпечението и вредите, като по
отношение на размера на претърпените вреди следва да се приложи
8
горецитираната практика, доколкото и при залога се касае за парична сума, с
която ответникът не може да се разпореди. Замяната е функционален
заместител на първоначалната мярка, постановена в рамките на същото
обезпечително производство с идентична цел – гарантиране на евентуалното
удовлетворяване. Правната причина за имущественото ограничение през
целия период остава допуснатото обезпечение; без него не би се стигнало
нито до първоначалния запор върху акции, нито до последвалия залог на
парични средства. Поведението на ответника по замяна на обезпечението
следва да се приема като действие за ограничаване на вредите, а не като
основание за изключване на отговорността по чл. 403 ГПК. Този извод
кореспондира с практиката на Върховния касационен съд относно действието
на чл. 403 ГПК при замяна с паричен залог и относно минималния размер на
вредата. В решение № 156 от 18.12.2017 г. по цитираното т.д. № 449/2017, II
т.о., ТК, ВКС изрично възприема приложимостта на чл. 403 ГПК „и в
хипотезата на замяна на първоначално допуснатото обезпечение по чл. 398,
ал. 2 ГПК със залог в пари“, като приема, че „вредата в хипотезата на чл. 403,
ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва
върху учредения като обезпечение залог в пари за периода“, доколкото
лишаването от ползване на внесената сума е пряка и непосредствена
последица от обезпечението. С оглед на същата логика, при частично
отхвърляне на обезпечения иск, минималното обезщетение се изчислява върху
онази част от дадената в залог сума, която надхвърля окончателно признатото
вземане, за периода на задържането, а по-големи вреди се присъждат при
надлежно доказване /като случая такива не се претендират/.
По отношение на възражението, че предварителният договор е нищожен,
тъй като липсва съгласие, евентуално - тъй като към датата на сключването му
„БГ Билдконструкт“ ООД не е било учредено и впоследствие вписания
управител не е имал представителна власт: Следва да се посочи, че по делото
не са събрани доказателства за липса на съгласие или симулативност на
договора. Съгласно чл. 67 ТЗ дружеството възниква като правен субект от
момента на вписването му. До този момент то не съществува като правно
субект и не може да има представител, поради което подписаният договор е
извършен без представителна власт. Правилото на чл. 42 ЗЗД предвижда, че
такъв договор е висящо недействителен и може да породи действие за
представлявания само ако бъде впоследствие потвърден, като потвърждението
трябва да бъде в същата форма, която се изисква за упълномощаването или
самата сделка. Специалната уредба на чл. 69 ТЗ предвижда, че ако правното
действие е извършено от учредителите или от лице, надлежно упълномощено
от тях, и е изрично посочено, че се действа от името на дружеството в процес
на учредяване, след вписването правата и задълженията преминават по силата
на закона върху нововъзникналото дружество. Това преминаване има
автоматичен характер и не е необходимо отделно ратифициране или нова
сделка. В случаите когато действието не е извършено от учредител или
упълномощен представител или не е отбелязано, че се действа от името на
дружество в процес на учредяване, договорът обвързва само лицата, които са
9
го подписали, и те отговарят солидарно към третата страна. След вписването
дружеството може да направи договора действителен спрямо себе си чрез
изрично потвърждение по чл. 42 ЗЗД или чрез мълчаливо потвърждение по чл.
301 ТЗ, което настъпва ако дружеството узнае за договора и не се
противопостави незабавно. Мълчаливото потвърждение може да се изрази в
приемане и ползване на престацията, в осчетоводяване и плащане по договора
или в друга форма на поведение, която недвусмислено показва приемането на
договора. Ако липсва потвърждение и не са налице предпоставките на чл. 69
ал. 2 ТЗ договорът не поражда последици за дружеството и е валиден
единствено между третата страна и лицата, които са го подписали, като за тях
възниква лична и солидарна отговорност. Потвърждаването поражда обратно
действие и договорът се счита породил действие спрямо дружеството още от
момента на сключването му. Когато законът изисква специална форма за
сделката, потвърждението трябва да бъде направено в същата форма, а
компетентен да го извърши е законният представител на вписаното дружество
или съответният орган според вътрешните правила на дружеството.
Следователно договорът, сключен преди вписването от името на дружеството,
не поражда действие за него поради липса на субект и представителна власт,
но след вписването може да произведе действие по силата на закона, ако са
изпълнени предпоставките на чл. 69 ал. 2 ТЗ или по силата на последващо
потвърждаване изрично или мълчаливо, каквото безспорно е налице в случая.
Съдът намира, че възражението на ответника за нищожност или
симулативност на предварителния договор не се установява от събраните
доказателства. Налице са последователни подготвителни действия по проекта,
които удостоверяват, че проектът е реален и икономически планиран за
изпълнение чрез външен изпълнител/инвеститор. Прекратяването на
предварителния договор непосредствено след вписването на възбраната
показва, че именно обезпечението е осуетило реализирането му. Дори и при
хипотетична недействителност на конкретния предварителен договор, това не
премахва обективния ефект на възбраната: тя прави невъзможно или
икономически неразумно сключването на аналогичен окончателен договор с
всяка трета страна и обезпечаването на финансиране върху обременен имот.
Относно възражението на ответника, че липсва причинно-следствена
връзка между наложената възбрана, отмяната й поради свръхобезпечаване и
поскъпването на строителството на сградата този период: Спорът се свежда до
това дали наложената в полза на АППК възбрана върху недвижим имот на
„Адванс Пропъртис“ ООД е в правнорелевантна причинна връзка с
увеличението на цената на строителството на планирана сграда и дали това
увеличение представлява вреда от обезпечението по смисъла на чл. 403 ГПК.
Както беше посочено, по молба на АППК на 29.11.2019 г. е вписана
възбрана върху поземлен имот на ищеца. Преди възбраната ищецът е
организирал реализацията на инвестиционен проект чрез възлагане
строителството на „БГ Билдконструкт“ ООД и последващо отдаване под наем;
сключен е предварителен договор на 02.09.2019 г. и договор за наем с „Нова
10
Броудкастинг Груп“ ЕООД, предвиждащи експлоатация на бъдещата сграда от
01.10.2021 г. Възбраната е отменена като свръхобезпечаване и заличена на
02.03.2022 г. Междувременно Столична община е одобрила инвестиционните
проекти (14.02.2020 г.) и е издадено разрешение за строеж (19.02.2020 г.), а
работите са изпълнявани и заплащани основно през 2020–2021 г. Общият
размер на разходите за СМР по представените документи възлиза на 43 654
066,99 лв.
Следва да се посочи, че възбраната представлява вписано спрямо всички
трети лица ограничение върху разпореждането с имота и учредяването на
вещни права върху него. Макар формално да не е забрана за строеж, в
конкретния случай тя обективно е осуетила сключването на окончателния
договор с външния изпълнител/инвеститор, който е трябвало да получи право
на строеж и да обезпечи финансиране. Вписаната възбрана прави подобни
разпоредителни сделки икономически и правно рискови за насрещната страна.
Именно поради възбраната предварителният договор е прекратен на
23.12.2019 г., а ищецът е бил принуден да реализира строежа сам, след
отпадане на мярката. Тези обстоятелства са пряка последица от обезпечението
и не са резултат от свободен избор на ищеца.
Обстоятелството че към датата на възбраната формално не са започнати
строително-монтажни работи, не води до прекъсване на причинно-
следствената връзка. Наличието или липсата на актувани работи през
септември–декември 2019г. е ирелевантно за въпроса защо не е сключен
окончателният договор и защо проектът не е реализиран по предвидения
модел. Същественото е, че при нормално развитие на проекта (без възбраната)
ищецът е можел да сключи окончателен договор и да започне строежа по-рано
чрез външния изпълнител/инвеститор, а възбраната е препятствала това. В
този смисъл тя е достатъчна и годна причина за настъпилото забавяне.
Увеличението на цената на строителството към момента на
фактическото изпълнение е непосредствено следствие от забавянето. Поради
това съдът намира, че за определяне ценовия израз на поскъпването на
строителството следва да кредитира основното заключение към комплексната
експертиза, според което средното увеличение на цените в периода 2019-2021
е 22,30%. Преценката следва да се извърши към периода 2019г.-2020г., а не
към периода 2020г.-2021г., тъй като именно през 2019г. е наложена процесната
възбрана, довела до забавянето в построяването на сградата. Повишението на
цените на труд, материали и услуги в строителството в този период е типично
и предвидимо за сектора явление. То не е самостоятелна, извънредна причина,
която да прекъсва причинната верига, а нормално следствие от отлагането във
времето. Следователно, ако без възбраната строителството би се реализирало
по-рано при по-ниски цени, то разликата между реално заплатените суми
иплатимите суми при своевременно изпълнение представлява пряка и
непосредствена вреда от обезпечението.
Размерът на вредата се определя математически въз основа на приетите
доказателства. При действително платени СМР в размер на 43 654 066,99 лв. и
поскъпване 22,30% спрямо ценовото равнище към 2019 г., базовата стойност
11
без поскъпването е 35 694 249,38 лева /43 654 066,99 лв., разделена на 1,223/.
Разликата между реално платеното и базовата стойност представлява точно
увеличението на цената поради отлагането и възлиза на 7 959 817,61 лв., която
сума е по-висока от претендираната.
Неоснователно е и възражението, че ищецът е предвидил риска от
обезпечителни мерки поради предварителна покана за плащане от АППК.
Отговорността по чл. 403 ГПК се поражда от съдебно наложеното
обезпечение, което обективно е ограничило правната сфера на ищеца и е
довело до забавянето и до увеличената цена. Като съпоставя установените
факти и експертните изводи, съдът приема, че между наложената възбрана и
увеличението на цената на строителството е налице адекватна причинна
връзка. Увеличението е пряка и непосредствена имуществена вреда от
обезпечението в частта, в която то се е оказало материално неоправдано.
Ето защо искът по чл. 403 ГПК е основателен за предявените суми.
По разноските:
Предявените искове са с обща цена 10 780 787,96 лева, които съдът е
намерил за основателни.
Ищцовата страна е претендирала разноски, съгласно списък: държавна
такса - 431 237,88 лева, адвокатско възнаграждение – 180 000 лева, което се
претендира без ДДС, 3000 лева - депозит за вещи лица. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.2, т.8 НВАР при посочения материален интерес
ориентировъчния размер на адвокатското възнаграждение е 179 334,73 лева.
Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22
г., както и фактическата и правна сложност на делото, обема на събраните
доказателства и извършени процесуални действия, цената на исковете,
приключването на производството в три съдебни заседания, намира, че следва
да определи адвокатското възнаграждение в минималния ориентировъчен
размер по НВАР.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.403 ГПК Агенция за публичните
предприятия и контрол с БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. Врабча №23,
да плати на „Адванс Пропъртис“ ООД с ЕИК131159471, със гр. София, ул.
Николай Хайтов №3а, сумите:
- 5 908 946,36 лева - обезщетение за имуществени вреди /претърпени
загуби/, вследствие наложена възбрана на подробно описан имот на ищеца с
ид. № 68134.1503.1076, находящ се в гр. София, ул. ******** с площ 40 179
кв.м. и върху находящите се в този поземлен имот 13 сгради, ведно със
12
законната лихва от датата на исковата молба - 28.02.2024г. до плащането;
- 4 871 841,60 лева - обезщетение за имуществени вреди /пропуснати
ползи/, вследствие учреден залог за сумата 26 917 904,30 лева за замяна на
наложена обезпечителна мярка запор на дружествени дялове, които
имуществени вреди представляват законната лихва върху сумата за периода
12.10.2021г.-29.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 28.02.2024г. до плащането.
- 613 572,61 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13