Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 21.05.2018                 Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На двадесет и пети април                          две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1854 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

         Производството е по иска с правно основание член 49, ал.3 от СК.

Ищцата – Д.И.Р. твърди, че с ответника сключили граждански брак на 20.06.2015г. с Акт за граждански брак № 55 на Община К., който е първи и за двамата. От брака си имат родено едно дете - И.Р.Р., родено на ***г. с ЕГН **********. След сключването на брака двамата заживели в жилището на родителите й в град С., улица „С.С.” № 21, като ползвали самостоятелен етаж и двамата били отделно домакинство. Още от самото начало нещата помежду им не потръгнали. Веднага след сключването на брака, ответникът коренно се променил и станал различен човек от това, което бил преди брака. Започнал да прави неоснователни скандали, проявявал капризи и непрекъснато бил недоволен. Ревнувал я неоснователно. Преследвал я непрекъснато. Следвал я с кои приятелки излиза и с коя приятелка пие кафе. Бил недоволен от това, че учи и има желание да се образова и развива, а той не желаел. Непрекъснато се ядосвал, когато се подготвя за изпитите. Излизал, като казвал, че ще работи, а после по цяла нощ не се прибирал. След раждането на детето поела изцяло грижите за отглеждането му, като разчитала само на помощта на майка й. Ответникът не успял да осъзнае напълно, че е станал баща и не успял да поеме отговорност, като такъв. Не желаел да й помага за отглеждането на детето. Не го взимал дори на ръце, когато плаче. Продължил да се прибира късно през нощта, а понякога дори не се прибирал в къщи. Случвало се да звъни на Р. по телефона, когато той не си бил в къщи, защото имала нужда от помощта му, а той умишлено не вдигал телефона си и не й се обаждал. Ответникът по време на съвместното им съжителство постоянно използвал нея и родителите й да поемат финансовата издръжка. Родителите плащали всичките им сметки - ток, вода и други разходи. Р. често взимал заеми от техни близки приятели, а после задлъжнявал, защото не успявал да ги върне. Дори и след раздялата им продължавали да я срещат близки и познати и да й споделят, че Р. им дължал пари. Повечето от доходите, които получавал използвал само за задоволяване на свои лични нужди, а не покривал нуждите на семейството. Нейни познати й казвали, че са виждали ответника по заведения с други жени. Това я поставяло в неудобни ситуации, като постоянно се чувствала унизена. При всяко негово прибиране в дома им, правила опити да разговаря с него, за да изяснят отношенията си и да му припомни, че има задължения към семейството им, но всички опити от нейна страна завършвали със мълчание от негова страна или прекратяване на разговорите. Също така от близки познати научила, че Р. често посещава казино и обичал да залага пари. Р. започнал да залага вещи на семейството им, както и нейни лични вещи. Заложил лаптопа й и в последствие не успял да го откупи. Парите, които взимал от вещите, които залагал харчел лично за себе си. От няколко месеца отношенията помежду им напълно охладнели, като вече били във фактическа раздяла повече от три месеца. През времето на фактическата им раздяла не възразявала Р. да взима детето им и да се среща с него, въпреки че знаела, че той не може да поеме отговорност, като баща. В началото на месец октомври Р. взел сина им И., като уговорката им била да го вземе само за няколко часа. Вечерта, тъй като Р. не връщал детето, започнала настоятелно да му звъни по телефона. Тъй като Р. отказвал да върне сина им, се наложи да поде сигнал на телефон 112, след което с представители на полицията взела детето. Същото било болно, с много висока температура, а Р. не бил взел никакви мерки за лечението му, дори не я уведомил, че сина им не се чувствал добре. До момента за издръжка на детето Р. й е дал само около 100 лева, като не се интересувал болно ли е, има ли нужда от лекарства. Не е давал пари за лекарства на сина им. И.в момента бил във възраст, която била свързана с бързото му израстване и това налагало постоянно закупуване на нови дрехи и обувки. Същият имал нужда от храна подходяща за неговата възраст и играчки. Ежемесечно се налагало да закупува лекарства. Живеела при много добри битови условия и била в състояние да поеме всички грижи по отглеждането и възпитанието на И., още повече че можела да разчита и на помощ от страна на родители й. Продължавала да изплаща кредит, който изтеглили, като семейство, а парите от този кредит похарчил Р. само за негови нужди. И към момента продължавала да плаща сметката на Р. за телефона, тъй като СИМ картата му била на нейно име. Продължавали да я срещат хора и да й споделят, че са виждали Р. през деня пиян и силно повлиян от алкохола. Твърди, че по време на съвместното им съжителство, Р. пиел всяка вечер бира и друг алкохол повече от нормалното (по пет или шест бири на вечер). По време на съвместното им съжителство, Р. нито веднъж не й е купил подарък, дори и по повод - рожден ден, Коледа и др. Не й е подарявал цветя. Не се е държал уважително. Счита, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да се заздрави, тъй като в резултат на неговото поведение и действия помежду им настъпило пълно отчуждение и не било възможно съвместното им съжителство като съпрузи. Помежду им липсвали обич, взаимно уважение и разбирателство.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответника с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника Р.А.Р.. Моли съда да й предостави упражняването на родителските права върху детето - И.Р.Р., роден на ***г. с ЕГН **********, а на ответника да определи режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00ч. до 16.00ч. в неделя, както и 10 дни през лятото, които да не съвпадат с нейния годишен отпуск, като бащата ще взима и връща детето от мястото определено за живеене и отглеждането му, а именно - местоживеенето на майката. Моли съда, да осъди ответника да заплаща на детето И.Р.Р., чрез мен неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 190 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпването на законна причина даваща основание за отменяването или изменянето на същата, ведно с лихвата по закон за всяка просрочена вноска. Моли съда, да й предостави ползването на семейното жилище, представляващо етаж от къща, находяща се в град С., улица „С.С.” № 21, тъй като същото било собственост на родителите й. Претендира след развода да носи предбрачното си фамилно име Т.. Не претендира издръжка.

Ответникът – Р.А.Р. не депозира писмен отговор по реда на член 131 от ГПК, не взима становище по предявения брачен иск, не взема участие в проведеното открито съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи, на основание валидно сключен граждански брак на 20.06.2015г. с Акт за граждански брак № 0055 от 20.06.2015г., съставен в: Община К..

Представеното удостоверение за раждане се удостоверява, че от брака си съпрузите имат родено едно дете - И.Р.Р., родено на ***г. с ЕГН **********.

Във връзка с установяване на въведените брачни основания, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съдът е допуснал свидетели на ищцовата страна, от показанията на които се установява следното: Свидетелят П.С.Т., майка на ищцата твърди, че страните били семейство три години, като живеели в техния дом. В момента Д. живеела в дома им със сина си - И., а ответникът Р. не й било известно къде живеел. Разказва, че след като се оженили, заживели в техния дом, на отделен етаж, с отделно домакинство. Твърди, че Р. се прибирал вкъщи само за да яде, да го изпере Д. и да се наспи. Двамата не са излизали като семейство, не са ходели на почивки, нито се виждали с приятели. За толкова време, двамата само един, единствен път посрещнали техните кумове и едни техни приятели. Твърди, че много често виждала дъщеря си разстроена. Същата й се оплаквала, че е плакала. Споделяла й е, че всеки път, когато се опита да говори с него по даден въпрос, той й казвал: „не ме занимавай с глупости“. Много я ревнувал. Дава пример с това, че когато Д. ходила на зъболекар, той й казвал: „ти не ходиш на зъболекар, а ходиш да се виждаш със зъболекаря и да пиеш кафе“. По същия начин реагирал, когато ищцата ходела на училище, тъй като била студентка, задочно обучени – упреквал я, че не ходела да учи, а да излиза на кафе с приятели и с приятелки. Сочи, че в началото се отнасял добре към образованието, много я подкрепял, заедно отишли, за да се запише, приели я, но след като отишла на очни, започнали проблемите и недоволства. Докато тя била на очни, живеела в дома на чичо си (брат на баща й). Прибирала се, когато им свършвали лекциите. Р. излизал сутрин рано, вечер се прибираше след 22-23 часа. Д. й е споделяла, че дори по цяла нощ не се прибирал с оправданието, че много работи. Въпреки, че работел на една редовна работа и една допълнителна, те постоянно били без пари. Твърди, че със съпруга й поемали финансовата издръжка на семейството за ток, вода, отопление. Те си поемали само издръжката за храна. Твърди, че от брака си, двамата имат родено едно дете - И., което е на 2 години и 7 месеца. Към момента изцяло майката се грижела за него, а през цялото останало време й помагала в отглеждането му, защото живеели в една къща и когато имало нужда, ищцата разчитала изцяло на нея. Разказва за инциденти с детето, когато то паднало. Д. търсила Р.десет пъти по телефона, но той не й вдигал, съответно тя ги помолила да закарат детето до болницата. Сочи, че бащата не поемал никаква отговорност към детето. Единствената грижа по време на съжителството им спрямо детето от негова страна била сутрин, когато си пиел кафето и пушел цигара, да го гушне за малко, защото вечер, когато се прибирал, детето вече спяло. След като ответникът се изнесъл от семейното им жилище, в началото идвал да взима детето, но постепенно идванията се разредили. Твърди, че идвал, взимал го, казвал на Д., че няма да го върне, после го връщал и един ден наистина не го върнал. Детето било болно. Обадили се на тел. 112, на което се отзовали. Дошла полиция, която намерила детето, взела го и им го предали с 38 градуса температура. Бащата не бил му купил някакви лекарства. Той никога не се е грижил за детето си, когато било болно. За рождения му ден миналата година, дал на Д. някакви пари, с които тя да му закупи дрешки. Като цяло, бабата и дядото по майчина линия издържали и това дете. Намира, че около 300-350 лева била необходима месечна издръжка за детето. Твърди, че като чистила на техния етаж, намирала карти за казина. Попитала нейна приятелка, която работи в казино, дали ответникът е ходил. Тя й отговорила, че е ходил веднъж при нея и тъй като знаел, че се познавали, повече не посетил казиното. Твърди, че имала шивашко ателие за услуги и при нея идвали много хора, нейни клиентки, които са й казвали, че Р. дължал пари за ток за едно помещение, което ползвал. Чувала и от други места, че вземал пари на заем и не ги връщал. Свидетелят С.И.ОВ К.твърди, че бил кум на страните по делото. В момента двамата неживеели заедно – ответникът бил в чужбина и нямал контакт с него, а ищцата била при своята майка си. Преди да се оженят по-често излизали заедно, но като се появило детето не излизали толкова често. Причината била, че Р. искал да излизат само двамата, по мъжки. Твърди, че с Р. имали общ бизнес - гараж за пребоядисване на автомобили, като по този начин искали да изкарват допълнително някой лев. За да стартират бизнеса, първоначалната идея била да изтегли заем, половината от който Р. да му върне, защото той не можел да изтегли такъв, предвид на обстоятелството, че имал по-голям заем, изтеглен преди да напусна военните. Твърди, че ответникът не му върнал тези пари. В продължение на повече от година, ответникът постоянно вземал някакви бусове, без неговото знание и все нямал пари, поради което постоянно му искал пари назаем, защото е закъсал. Намира, че припечелените пари Р. ги харчел за себе си. Същият употребявал алкохол, дори и по време на работа. От 10.00 часа сутринта започвал с едни бири и в 6-7 часа вечерта продължавал в някой кръчма. Не се прибирал при съпругата си. Като семейство един единствен път излезли заедно до Л., но без детето. Д. идвала с детето до гаража за пет минути, за да го види. Не е виждал да купува лекарства на детето си, когато било болно, не е виждал да полага грижи за него.

         Други доказателства от значение по делото не са представени.

         Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно вината за разстройството на брака – съдът намира, че от приетите гласни доказателства, безспорно е установено, че страните имат влошени отношения. По делото се събраха категорични доказателства относно причините, довели до фактическата раздяла, респ. дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съдът намира за безспорно установени твърденията на ищцата с исковата молба въз основа на събраните гласни доказателства, че неразбирателство на съпрузите, дължащо се на поведение на ответника е довело до настъпилата между тях фактическа раздяла. Същият проявявал неоснователно недоверие, съмнение и ревност спрямо съпругата си; не полагал грижи за семейството си и не участвал в издръжката му. Тези факти безспорно се извеждат от приетите по делото доказателства. Със свидетелските показания на ищцовата страна, в чиято безпристрастност съда няма основание да се съмнява и които не се оспориха от ответната страна, се охарактеризира  брачната връзка. Събраните гласни доказателства сочат, че напускането на семейното жилище от страна на ответника е продиктувано от поведението на същия, а именно - проявена необоснована ревност, злоупотреба с алкохол, неразбирателството между съпрузите и дезинтересираност на ответника от семейството и неговата издръжка. Фактическа раздяла между страните датира повече от три месеца.

По делото не се установиха данни и факти, които биха могли да бъдат изтълкувани като брачни нарушения на ищцата. От ответната страна не се ангажираха безспорни и категорични доказателства за оспорване на въведените от ищцата брачни основания за прекратяване на делото с развод. Настъпилата между страните фактическа раздяла е индиция за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва извода, че брачната им връзка е формална и изпразнена от съдържание.

Предвид изложеното и установената фактическата обстановка, съдът счита, че бракът следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника.

Относно родителските права, издръжка на детето и режим на свиждане:

Претенция за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните малолетно дете - И.Р.Р. е предявила само ищцата. Ето защо, съдът счита, че упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните дете, следва да се предоставят на майката. На бащата следва да се определи режим на лични отношения с детето, така както е посочен в исковата молба, а именно - всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, имайки предвид, че към настоящия момент детето е много малко – няма навършени три години и е силно привързано към майка си, както и 10 дни през лятото, несъвпадащ с годишният отпуск на майката.

По отношение на издръжката на детето, по делото не са ангажирани писмени доказателства за доходите на страните. С оглед неангажиране на доказателства за доходите им, съдът намира, че същите получават около средното за страната трудово възнаграждение.

Съдът определя, че необходимата месечна издръжка на детето е в общ размер от по 350.00 лева. В тази връзка са и приетите показания от разпитания свидетел - П.Т., която има преки наблюдения по отглеждането на детето и твърди, че около 350 лева е необходима месечна издръжка за детето. В така определената издръжка, родителите следва да участват по равно. В тази връзка, по делото не са ангажирани доказателства, ответникът да е задължено лице спрямо друго лице по закон, която да обуславя затруднение за осигуряването й. Съдът намира, че така определената сума е съобразена с възможностите на родителят, предвид обстоятелството, че същият реализира около средната за страната заплата.

         При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на детето и възможностите на родителите, съдът счита че искът е основателен до размера от по 175.00 лева и до този размер следва да бъде уважен. Издръжката следва да се присъди от подаване на иска - 28.11.2017г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Следва да се присъди и законната лихва при забава от датата на падежа до окончателното плащане. За разликата до пълният предявен размер от 190.00 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

 Относно издръжката между съпрузите - Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище - съдът намира, че същото следва да го предостави за ползване на ищцата, предвид изразеното от същата желание за това и изричната претенция на  ползването му.

Относно фамилното име - Съгласно член 53 от СК, след развода, съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Тълкуването на посочения текст дава основание да се заключи, че възстановяването на фамилното име преди брака е поставено изцяло във волята на този съпруг, който е променил името си. В случая е налице изразено такова желание от страна на съпругата. При това положение, съдът намира, че следва да се постанови, същата да възстанови на фамилното си име от преди брака - Т..

По отношение на разноските:

         Тъй като вината за развода е на съпруга, искането на ищцовата за присъждане на разноските е основателно. Ответникът следва да ú заплати направените по делото разноски в размер на 625.00 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 25.00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 600.00 лева. Същия следва да заплати и в полза на ВСС допълнителна държавна такса по допускане на развода в размер на 20.00 лева. Ответникът следва да заплати по бюджета на съдебната власт, в полза на РС-К., държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 252.00 лева, изчислено върху 36-месечните платежи.

Мотивиран от изложеното и на основание член 49, ал.3 от СК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между Д.И.Р. *** с ЕГН ********** и Р.А.Р. *** с  ЕГН **********, сключен с Акт за граждански брак № 0055 от 20.06.2015г., съставен в Община К., като дълбоко и непоправимо разстроен.

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройството на брака има съпругът - Р.А.Р..

                   ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете - И.Р.Р. с ЕГН ********** на майката - Д.И.Р. *** с ЕГН **********.

         ОПРЕДЕЛЯ режим на свиждане на бащата - Р.А.Р. *** с  ЕГН ********** с детето - И.Р.Р. с ЕГН **********, всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, както и 10 дни през лятото, несъвпадащ с годишният отпуск на майката.

ОСЪЖДА Р.А.Р. *** с  ЕГН ********** да заплаща на детето И.Р.Р. с ЕГН **********, като малолетно чрез неговата майка и законен представител - Д.И.Р. *** с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 175.00 (сто седемдесет и пет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2017г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното изплащане, като за разликата над 175.00 лева до пълният предявен размер от 190.00, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо етаж от къща, находяща се в град С., улица „С.С.” № 21 на съпругата – Д.И.Р. *** с ЕГН **********.

                  ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата да носи предбрачната си фамилия Т..

                   ОСЪЖДА Р.А.Р. *** с  ЕГН **********, да заплати по бюджета на съдебната власт, в полза на РС-К. държавна такса в размер на 272.00 лева.

                   ОСЪЖДА Р.А.Р. *** с  ЕГН ********** да заплати на Д.И.Р. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 625.00 лева.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.