№ 665
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Анна Кофинова
при участието на секретаря Анна Щ. Т.а
в присъствието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100603714 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозирана жалба от служебния защитник на
подсъдимия Я. Ц. Т. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 132 състав ,от 15.04.2025г., по НОХД 3225/2024г., с която
подсъдимия Я. Т. е признат за виновен в това,че: В периода от 20.03.2023г. до
18.04.2023г. в гр.София , в условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К. П. С. и В. С. В. и
поддържал заблуждение у В. С. В. и с това им причинил имотна вреда в общ
размер на 7850 лева, както следва:
На 20.03.2023г. в гр.София възбудил у В. С. В. заблуждение- че ще му
достави лек автомобил „Ауди- А 3“ от Германия, с което му причинил имотна
вреда в размер на 2000 лева;
На 22.03.2023г. в гр.София възбудил у К. П. С. заблуждение- че ще му
достави лек автомобил „Мазда 3“ от Германия, с което му причинил имотна
вреда в размер на 2950 лева;
1
На 24.03.2023г. в гр.София поддържал у В. С. В. заблуждение- че ще му
достави лек автомобил „Ауди- А 3“ от Германия, с което му причинил имотна
вреда в размер на 1700 лева;
На 18.04.2023г. в гр.София възбудил у В. С. В. заблуждение- че ще му
достави лек автомобил „Фолксваген- Голф“ от Германия, с което му причинил
имотна вреда в размер на 1200 лева , поради което и на основание
чл.209,ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение, на основание чл.66,ал.1 НК
е отложено с изпитателен срок от 5 години.
Със същата присъда подсъдимият Я. Т. е бил осъден, на основание чл.45
ЗЗД да заплати обезщетение за причинени от инкриминираните деяния
имуществени вреди в размер на 4900 лева за гражданския ищец В. С. В. и в
размер на 2950 лева за гражданския ищец К. П. С. ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на сумите.
С въззивната жалба служебния защитник на подсъдимия Т. атакува
първоинстанционния съдебен акт единствено в частта относно размера на
наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ с искане за
неговото намаляване до 1 година, като изпълнението му бъде отложено за
срок от 3 години.
В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено на
29.09.2025г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд , служебния
защитник на подсъдимия Т. заявява,че поддържа изложените във въззивната
жалба доводи и искане, като в заключителните си думи моли въззивния съд да
намали наложеното на подсъдимия наказание.
Подсъдимият Т. подкрепя изказаните от неговия защитник доводи и
изявление, че поддържа въззивната им жалба, като при упражняване на
правото си на последна дума заявява,че оставя решението на въззивния съд.
Частните обвинители и граждански ищци С. и В., както и техния
упълномощен повереник не се явяват пред въззивния съд и не вземат лично
участие в съдебното заседание, за което са били своевременно призовани.
Прокурорът в производството пред Софийски градски съд изразява
становище, че инкриминираните деяния и авторството на подсъдимия Т. са
доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена
2
съвкупност,която била подробно анализирана от първия съд, като наложеното
на подсъдимия наказание било коректно определено по вид и размер, и с
оглед на това обжалваната присъда се явява правилна, законосъобразна и
обоснована във всичките й части и като такава следва да бъде потвърдена.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че жалбата на служебния защитник на подсъдимия е
допустима,тъй като е депозирана своевременно и от легитимирана страна в
наказателния процес.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която
се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в
мотивите към присъдата.
При постановяване на своята присъда първонстанционният съд подробно
и коректно е анализирал всички събрани по делото доказателства и е възприел
фактическа обстановка, която не се различава от тази описана в обвинителния
акт и която всъщност не се оспорва от страните и се споделя изцяло от
въззивния съдебен състав, поради което нейното възпроизвеждане и в
настоящото решение е абсолютно ненужно.
Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в мотивите към
присъдата на районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа
обстановка непротиворечиво се установява от събраните в хода на съдебното
следствие и на досъдебното производство доказателства, доказателствени
средства и способи, закрепени по съответния процесуален ред в обясненията
на подсъдимия Т., в показанията на свидетелите С., В. и М., от приложените
по делото писмени доказателства- справка за съдимост, справки от банки,
справки от мобилни оператори, разпечатки от електронна кореспонденция.
Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал , като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите
към оспорваната негова присъда.
Показанията на свидетелите В. В. и К. С. , в качеството им на очевидци,
са носители на пряка доказателствена информация за времето и мястото на
3
извършване на инкриминираните деяния, за начина и съдържанието на
осъществената между тях и подсъдимия Т. телефонна и електронна
комуникация и за конкретните действия на подсъдимия,чрез които същия на
няколко пъти поемал конкретни ангажименти към всеки от свидетелите да им
достави желани от тях леки автомобили срещу конкретна сума, за
предоставяне от страна на В. и С. на исканите от подсъдимия суми по банков
път по сметка на подсъдимия Т., за изпращаните телефонни снимки на
автомобили от подсъдимия на всеки от свидетелите С. и В. и за различните
обяснения давани от Т. на свидетелите, за причините, поради които не
изпълнява поетите от него задължения за доставяне на леки автомобили от
Германия за всеки от двамата свидетели В. и С.. Правилно районният съд е
кредитирал изцяло тези показания на свидетелите В. В. и К. С.,дадени от тях в
хода на съдебното следствие , като е съобразил ,от една страна,
обстоятелството,че всеки от свидетелите е последователен в позицията си и
непротиворечиво излага твърденията си за възприетите лично от него
действия/поведение/ на подсъдимия, а от друга и обстоятелството,че тези
твърдения на посочените двама свидетели са в съответствие помежду си и
дори взаимно се допълват. Наред с това коментираните показания на
свидетелите В. В. и К. С. се подкрепят категорично от показанията на
свидетеля М., които осъществил първоначалния контакт между двамата
свидетели и подсъдимия, чрез посредничеството на своя зет и лично възприел
проведения между свидетелите В. и С. телефонен разговор с подсъдимия,
изявленията и обещанията на последния, поетите от него ангажименти и за
получаваната от В. и С. последваща информация за развилите се събития , за
различните извинения изтъквани от подсъдимия, за да не изпълни
задълженията си по доставяне на леките автомобили заплатени от двамата
свидетели и за последващото укрИ.е на Т.. Коментираните твърдения на
свидетелите намират подкрепа и в обясненията на подсъдимия Т., който
признава обстоятелствата за неговите контакти с двамата
свидетели,договорките между тях, поетите от него задължения, за получените
от свидетелите пари, за неизпълнение на поетите от подсъдимия ангажименти,
както и за това,че въобще не е напускал пределите на Германия и пристигал в
България с поръчаните от свидетелите леки автомобили, въпреки уверенията,
които е давал на В. и С..
Коментираните гласни доказателства и най-вече обсъжданите показания
4
на свидетелите В. и С. намират категорична подкрепа и в приложените по
делото писмени доказателства- банкова информация за осъществените от
свидетелите парични трансфери по сметка на подсъдимия, информация от
мобилните оператори за ползваните от свидетелите и подсъдимия електронни
устройства, за провеждана между тях комуникация, разпечатки от мобилни
телефони за разменени електронни съобщения и снимки.
При такава фактическа обстановка, правилно установена и от районния
съд, предходната съдебна инстанция напълно обосновано от правна страна е
приела, че с действията си подсъдимия Я. Т. е осъществил обективните и
субективните признаци на състава на престъпление чл.209,ал.1;вр.чл.26,ал.1
НК.
От обективна страна безспорно се установява, че на 20.03.2023г. в
гр.София убедил В. В.,че ще му закупи от Германия и ще му докара до
България лек автомобил „Ауди А 3“ и получил от свидетеля сумата от
2000лева; на 22.03.2023г. в гр.София убедил К. С.,че ще му закупи от
Германия и ще му докара до България лек автомобил „Мазда 3“, като получил
от свидетеля сумата от 2950лева; на 24.03.2023г. в гр.София убедил В. В.,че за
да му осигури искания автомобил „Ауди А 3“ от Германия е необходимо
заплащане на допълнителна сума, като получил от свидетеля сумата от
1700лева и на 18.04.2023г. в гр.София убедил В. В.,че ще му закупи от
Германия и ще му докара до България и лек автомобил „Фолксваген Голф“ и
получил от свидетеля сумата от 1200лева.
Посочените обстоятелства са съставомерни признаци от обективната
страна на състава на престъплението по чл.209,ал.1 НК,тъй като
гореописаните действия на подсъдимия Т. са били годни и обективно са били
насочени към това да създадат у всеки от свидетелите В. и С. убеждение, че
подсъдимия Т.,който пребивавал в Германия може и ще намери, закупи и
достави в България употребявани леки автомобили, желани от свидетелите и
така да мотивира всеки от тях да извърши желани от Т. разпоредителни
действия със свои парични средства в полза на подсъдимия. Така създадените
у свидетелите В. и С. представи не отговаряли на обективната
действителност, тъй като в конкретния случай , подсъдимия Т., който
действително пребивавал в Германия не е имал намерение и реално не е
осъществил никакви действия за изпълнение на поетите от него ангажименти
5
по открИ.е, закупуване и транспортиране до България на леки автомобили за
свидетелите, въпреки заплатените от тях, именно поради породените от
обещанията на подсъдимия очаквания, парични суми. Вместо това
подсъдимия Т. продължил да изнася пред всеки от свидетелите, при
поддържаната между тях електронна кореспонденция, неверни твърдения
относно действията си за изпълнение на договореното и трудностите, който
среща/изпращане на снимки на автомобили, които твърдял,че бил закупил, за
потегляне с тях към България, за претърпени аварии/. В конкретния случай без
съставомерно значение е обстоятелството по чия инициатива е бил
осъществен първоначалния контакт между свидетелите В. и С. и подсъдимия
Т. по повод желанието на свидетелите да си закупят употребявани автомобили
от Германия. От значение е единствено това,че подсъдимия Т. поел
ангажимент да осигури такива автомобили за всеки от свидетелите,като ги
убедил,че разполага с такава възможност, въпреки че не е имал намерение да
изпълни така поетото задължение и че именно тези уверения на подсъдимия
са причина за извършените от страна на В. и С. имуществени разпореждания в
полза на Т..
От субективна страна подсъдимия Я. Т. е извършил всяко от деянията
при форма на вина пряк умисъл – съзнавал е че създава у свидетелите
неверни представи за действителността, че именно така създадените неверни
представи са мотивирали всеки от свидетелите да извърши разпоредителни
действия със свое имущество, съзнавал е че с този акт на имуществено
разпореждане уврежда имуществените интереси на свидетелите, а самия той
неправомерно се облагодетелства , като пряко е целял настъпването на
именно този престъпен резултат.
Законосъобразен е изводът на районния съд, че гореописаната престъпна
дейност на подсъдимия Я. Т. е осъществена от него в условията на
продължавано престъпление, съгласно чл.26,ал.1 НК. Това е така, тъй като
всяко от инкриминираните деяния, извършени от Т. спрямо всеки от
свидетелите В. и С., са били осъществени през непродължителен период от
време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината, всяко от тях
самостоятелно осъществява признаците на състав на едно и също
престъпление по чл.209,ал.1 НК и представлява от обективна и субективна
страна продължение на предходното.
6
Районният съд в своите мотиви е посочил коректно онези установени по
делото обстоятелства,които са от значение за индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия Т.. Правилно районният съд е
акцентирал върху необремененото/към инкриминирания период/ съдебно
минало на подсъдимия и направените от него самопризнания, оценявайки ги
като смекчаващи отговорността му обстоятелства и на характеристиките
/продължителност, последователност, упоритост,множественост на деянията,
значителния размер на вредните последици настъпили за две отделни
физически лица/ на осъществената от Т. престъпна дейност, приемайки
същите за отегчаващи отговорността му такива. Горните обстоятелства
аргументират извод , че извършената от районния съд индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия Я. Т. ,именно по реда и на
основание чл.54 НК, при съобразяване наличието и на смекчаващи и на
отегчаващи отговорността му обстоятелства,които са в баланс помежду си, се
явява правилна и законосъобразна. Поради това въззивния съд намира,че
определеното на подсъдимия Я. Т. от първоинстанционния съд наказание
„лишаване от свобода“, около средния размер на пределите, визирани в
санкционната част на чл.209,ал.1 НК, а именно за срок от три години, се явява
законосъобразно.
Законосъобразен,предвид наличието на предпоставките на чл.66,ал.1
НК, а и аргументиран е изводът на районния съд, че за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 НК, не е необходимо подсъдимия Т. да изтърпи
така определеното му наказание ефективно.
Поради тези обстоятелства въззивния съд намира,че отправения от
страна на служебния защитник на подсъдимия Т. към присъдата на районния
съд, упрек за явна несправедливост /необосновано завишаване/ на наложеното
на Т. наказание „лишаване от свобода“, е лишен от основание.
Законосъобразно, предвид разпоредбата на чл.45 ЗЗД, районният съд е
осъдил подсъдимия Я. Т. да заплати на гражданския ищец К. С. обезщетение в
размер на 2950 лева,ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на сумата и на гражданския ищец В. В. обезщетение в размер на 4900
лева,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, за
претърпените от всеки от тях имуществени вреди, явяващи се пряка
последица от извършените от Т. инкриминирани деяния. Правилно първия съд
7
е приел, че осъществените от Т. деяния са противоправни, извършени са от
него виновно, като от същите пряко и непосредствено са произтекли вредни
последици за ищците С. и В., които са с имуществен характер и се изразяват в
заплатени от тях на подсъдимия конкретни парични суми.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК
районният съд е осъдил подсъдимия Я. Т. да заплати по сметка на съда
държавна такса върху уважената част от предявените граждански искове в общ
размер на 314 лева, както и сумата от 600 лева на частния обвинител и
граждански ищец С. и сумата от 800 лева на частния обвинител и граждански
ищец В., за направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение на
техния повереник.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат те
поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 15.04.2025г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 132 състав по НОХД 3225/2024г.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8