Решение по адм. дело №292/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2002 от 07.08.2025 г. по описа на съда, подадена от Община Дряново, [ЕИК], с която се оспорва Заповед № ДК-11-Г-1 от 09.07.2025 г. на Началник РДНСК – Габрово.

С процесната Заповед, в производство по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ и на основание чл. 156, ал. 5, във вр. с чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ във вр. с чл. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 6, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Наредба №36/21.07.2009г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, е отменено издадено Разрешение за строеж №24 от 23.06.2025 г. за строеж «Благоустрояване и изграждане на парк» ситуиран в поземлен имот I- за озеленяване и детска площадка, кв. 20 по регулационен план, който е отреден за поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр. Дряново обл. Габрово, в едно с одобрения към него инвестиционен проект /ИП/, като незаконосъобразни.

В жалбата се твърди, че оспорената Заповед била незаконосъобразно- постановена в противоречие и в несъответствие с целта на материалния закон, при съществено нарушенеие на административно производствените правила и необоснованост. Административният орган бил постановил процесната Заповед без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди всички доказателства. Не била тълкувана правилно и материалноправната разпоредба. Налице било и съществено процесуално нарушение, тъй като в оспорената Заповед липсвали мотиви. В случая не било необходимо становище на органите на държавния здравен контрол, издадено на осн. чл. 35, ал. 2 от ЗЗ във вр. с чл. 19, ал. 1 от Наредба №36/21.07.2009г.

Неправилно началник РДНСК Габрово бил приел, че се касае за проектиране и разрешаване на обект с обществено предназначение. Оспорва се констатацията в оспорената Заповед че обектът предмет на одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж представлява обект с обществено предназначение по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗЗ.

Неправилно в издадената Заповед началник РДНСК Габрово бил приел, че тъй като проектът се отнася за парк, който попада в УПИ предвидено за озеленяване и основа на зелена система са озеленените площи за широко обществено ползване, то процесния обект представлява обеккт з обществено предназначение. Съгласно §1а, б.»и» от ДР на ЗЗ «обществени места» по смисъла на чл. 54а, чл. 56 и чл. 56а, ал. 2 и 3 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на дъстъп, включително и площадките за игра. В този смисъл според жалбоподателя биланалице разлика между двете понятия, като предвидените за изграждане с проекта две площадки били именно детски площадки за игра, а не игрални площадки като не представлявали спортни обекти.

В издадената виза за проектиране изрично били посочени като строителство «изграждане на детска площадка и парк», като детската площадки не представлявала «спортен обект- игрална площадка», а парка не бил «гробищен парк» поради което и дата обекта не попадали в приложното поле на §1, т. 9, б.»г» и «ж» от ДР на ЗЗ. Редът за изграждане на детски площадки се определял в Наредба №1/12.01.2009г., където контролът съгласно чл. 63 от тази наредба се извършвал преди въвеждане в експлоатация на нова или при основно обновяване на съществуваща площадка за игра по реда на ЗУТ.

В жалбата се излага също, че визата не допускала и не включвала бъдещи СМР, такива липсвали и не били част от процесното Разрешение за строеж.

Жалбоподателят излага мотиви относно понятието «площадка за игра», като разграничава дефиницията в ЗЗ и тази от Наредба №1/12.01.2009г. По отношениие на изложените в заповедта твърдения за изграждане на трибуна да съществеващото старо игрище не бил взет предвид факта, че се касаело за поставяне на модулни съоръжения, които били преместваеми съобръжения, който факт бил предвиден изрично в част архитектура съгласно Наредба №4/21.05.2001г. В консктпуркивната част бипсвали каквито и да е било чертежи/графична част/, задължителна за извършване на СМР, като това потвърждавало факта, че се касае за поставяне на преместваеми /модълни/ съоръжения. Модулните съоръжения съгласно ЗУТ не представлявали строеж.

Претендира се отмяна на оспорената Заповед и присъждане на разноски, вкл. възнаграждение за адвокат.

Към преписката е приложен отговор на жалбата, изготвен и подписан от упълномощен служител на РДНСК – Габрово с юридическо образование, с който същата се оспорва. В него се сочи, че процесният строеж включвал обект, който представлява спортен обект съгласно §5, т. 68 от ДР на ЗУТ и за който се исизсква становище на РЗИ, каквото в случая не било налично.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят Община Дряново се представлява от адв. Г. Н., който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна, Дирекцията за национален строителен контрол, се представлява от С. П. – главен експерт и служител с юридическо образование и правоспособност при РДНСК - Габрово, която оспорва жалбата.

На основание чл. 215, ал. 5 от ЗУТ съдът е конституирал като заинтересована страна органът, издал отмененото РС – Главен архитект на Община Дряново, който не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Община Дряново е собственик съгласно Акт№2241/27.05.2015г.- за частна общинска собственост на имот представляващ УПИ I за „озеленяване и детска площадка“ от кв. 20 по регулационния план, който е отреден за ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Дряново.

Производството по издаване на процесния ИАА е започнало въз основа на Заявление, подадено от Община Дряново чрез кмета на същата, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на РС относно обект: „Благоустрояване и изграждане на парк“ в УПИ I за „озеленяване и детска площадка“ от кв. 20 по регулационния план, който е отреден за ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Дряново. По делото не е спорно и към преписката няма доказателства, че заявителят не е приложил съгласувателни становища на РЗИ.

Строежът е определен като такъв от четвърта категория съгласно изискванията на чл. 137, ал. 1, т. 4, б.“г“ от ЗУТ и чл. 8, ал. 4 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

Предвидените съгласно ИП дейности по ремонта се състоят в проектиране на алейна мрежа, който да свързва отделните композиционни елементи и да осигурява удобно пешеходно преминаване през парковата територия. Спортния сектор /съществуващо игрище/ и проектираната площадка за фитнес на открито е другия композиционен елемент в парка. От северната страна на спортното игрище са предвижда поставяне на модулни трибунни седалки за публика на спортни събития. В югоизточната част на парцела е ситуиран паркинг за посетители на парка с достъп от [улица], като едно от паркоместата е за хора в неравностойна положение. Разработено е ново пейзажно озеленяване, съобразено с цялостната концепция на парка. Проектирано е ново парково осветление с икономични лед осветители

Предвидените основни видове СМР се изразяват в разбиване и премахване на стари бетенови елементи и компрометирани бетонови стени, изкопни и насипни механизирани работи по оформяне на вертикалната планировка, извозване на строителни и други отпадъци, отлагане на терена и трасиране на алеи и площадки, прокарване на подземни комуникации /ел. и ВиК/, строителни дейности по изграждане на алеи и площадки, озеленителски дейности.

Представен е инвестиционен проект от строителен инженер.

На 23.06.2025г. от главния архитект на Община Дряново е издадено РС № 42 за строеж „Благоустрояване и изграждане на парк“ ситуиран в УПИ I- за озеленяване и детска площадка, кв. 20 по регулационния план, който е отреден за поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр. дряново, обл. Габрово. Възложител на строежа е Община Дряново.

Строежът е определен като такъв от четвърта категория съгласно изискванията на чл. 137, ал. 1, т. 4, б.“г“ от ЗУТ и чл. 8, ал. 4 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

Така издаденото Разрешение за строеж е изпратено в РДНСК Габрово на основание чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. На основание чл. 156, ал. 1 - 4 от същия Закон е извършена служебна проверка от органи на ДНСК за законосъобразността на същото, приключила с Констативен протокол № РС-ДР-24 от 08.07.2025г., съставен и подписан от инспектори при РДНСК Габрово.

В Протокола е отразено, че РС е издадено в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, според които разпоредби инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след представяне на данни от органите на държавния здравен контрол. Данни от органи на държавния здравен контрол се изискват за инвестиционни проекти за обекти по закона за храните и обекти с обществено значение по смисъла на §1, т. 9 от ЗЗ. Съгласно §1, т. 9 б.“Г“ от ДР на Закона за здравето „Обекти с обществено предназначение“ са „спортни обекти- стадиони, спортни зали, игрални площадки, фитнес центрове и зали.“

В крайна сметка е формирано заключение, че РС е издадено незаконосъобразно, в нарушение на нормата на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, т.к. не са представени данни за положително становище на органите за държавен здравен контрол, тъй като според контролните органи изпълнявания „строеж“ представлява обект с обществено презназначение по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗЗ.

На 09.07.2025г., в 2-седмичния срок от изпращане на РС до контролния орган, е издадена процесната Заповед, с която се отменя същото. Мотивът за отмяната е констатираното нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ – не са представени данни за положително становище на органите за държавен здравен контрол, тъй като според контролните органи изпълнявания „строеж“ представлява обект с обществено презназначение по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗЗ.

По тези причини и на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ е отменено процесното РС.

По делото не е спорно, че посоченото положително становище на органите за държавен здравен контрол, изискуемо съгласно §1, т. 9 от Др на Закона за здравето за „строежи“ представляващи обекти с обществено значение по смисъла на посочените по- горе разпоредби не са приложени по преписката на издаденото РС.

Процесната Заповед е издадена при спазване на процедурата и в сроковете за отмяна на РС по чл. 156 от ЗУТ и от компетентен орган по ал. 5 от същата разпоредба – началник на РДНСК – Габрово.

Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на данни за положително становище на органите на държавния здравен контрол за инвестиционни проекти за обекти по Закона за храните и обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето.

Обекти с обществено предназначение съобразно нормата на §1, т. 9, б. „г“ от ДР на ЗЗ са спортни обекти - стадиони, спортни зали, игрални площадки, фитнес центрове и зали.

Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба №36/21.07.2009г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол подлежат обектите с обществено предназначение, като този контрол се осъществява във всички обекти, независимо от тяхната собственост. Контролът е всеобхватен, на няколко етапа и започва още от проектирането на тези обекти- съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от същата наредба. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба №36 регионалните здравни инспекции извършват оценка на съответствието със здравните изисквания на инвестиционни проекти и проектни разработки и изготвят здравно заключение.

Спорният въпрос е дали обекта, предмет на Разрешението за строеж и инвестиционния проект представлява обект с обществено предназначение по смисъла на §1, т. 9, б.“г“ от ЗЗ и следователно за него да се изисква положително становище от органите на държавния здравен контрол. Следователно, съобразно посочената разпоредба, материално правна предпоставка за основателност на твърдението в оспорената Заповед е обекта да попада в някоя от категориите, изброени в б.“г“ на §1, т. 9 от ДР на ЗЗ, а именно същият да представлява стадион, спортна зала, игрална площадка, фитнес център ли зала.

На първо място следва да се отбележи факта, че предмет на отмененото Разрешение за строеж №24/23.06.2025г. и на одобрения към него инвестиционен проект е „Благоустрояване и изграждане на парк“.

Според изложеното в оспорената Заповед и Констативен протокол от 08.07.2025г., за да приеме, че е необходимо представяне на положително становище на органите на държавен контрол, административният орган е приел, че обектът, за който същото се иска не представлява "обект за обществено ползване" по смисъла на § 1, т. 9, б. "г" от ДР на ЗЗ.

Настоящият състав намира за неправилни изводите на административния орган относно вида на процесния обект. Съгласно сочената от ответника легална дефиниция, дадена в Закона за здравето, обекти с обществено предназначение са спортни обекти - стадиони, спортни зали, игрални площадки, фитнес центрове и зали. В този смисъл е и т. 11 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 9/ 21.03.2005 г. на МЗ за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, която сочи за такива спортните обекти - стадиони, спортни зали и игрални площадки. От своя страна използваното и в двата нормативни акта понятие "игрална площадка" няма своята легална дефиниция, което налага тълкуването му съобразно правилата на чл. 46, ал. 1 от ЗНА. Установява се, че в § 1а от ДР на ЗЗ, законодателят е отграничил игралните площадки от площадките за игра по смисъла на § 5, т. 70 от ДР на ЗУТ, като в дефиницията за обществени места, извън и независимо от общото посочване на обектите па § 1, т. 9, б. "г" от ДР на ЗЗ, изрично е определил за такива и площадките за игра. Конкретно процесният обект със своите характеристики по техническа документация може да бъде отнесен към дефиницията на § 5, т. 70 от ЗУТ.

Съгласно цитираната разпоредба "Площадка за игра" е обществено достъпна открита или закрита площ, предназначена за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на ползвателите. В случая, видно от представената документация предвижданията са за изграждане на две детски площадки- за деца до 3 години /78кв.м./ и за деца от 3 до 12 години /124кв.м./.

Обратно, съобразно техническите си характеристики и предназначението си, процесното баскетболно игрище изпълва дефиницията за открити обекти за спортни дейности по смисъла на § 5, т. 68, б. "а" от ДР на ЗУТ, нещо повече, обекти от този вид изрично са упоменати в последно посочената норма. Законът за здравето не борави с понятието "открити обекти за спортни дейности", а ЗУТ - с понятието "игрални площадки". Същевременно и двата закона въвеждат термина "площадка за игра", касаещ обекти, различни от тези за спортни дейности. Съобразно това настоящият състав счита, че "игрални площадки" по смисъла на ЗЗ е понятие идентично на използваното от ЗУТ "открити обекти за спортни дейности" и обхващащо игрища за колективни спортове, тенис-кортове, лекоатлетически писти, колоездачни алеи, площадки за скейтборд и ролери и т.н., съгласно изброяването в § 5, т. 68, б. "а" от ДР на ЗУТ, както и евентуално изградените спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране. Доколкото процесния обект включва баскетболно игрище, той представлява именно "открит обект за спортни дейности" или "игрална площадка" по смисъла на ЗЗ, а не "площадка за игра".

Този обект „баскетболно игрище“ е вече съществуващ и не е предмет на изграждане, в т.ч. не е обхванат от процесното разрешение за строеж и инвестиционен проект. В тази насока са и представени по делото писмени доказателства, удостоверяващи факта на съществуване на „баскетболно игрище“ на по- ранен етап. Към така съществуващото игрище се предвижда изграждане на трибуни, които представляват метална конструкция, а не са трайно изградени върху имота. В този смисъл изграждането им не представлява строеж, който следва да попадне в обхвата на издаденото разрешение за строеж. Предвид всичко изложено до тук, съдът намира, че в случая се касае за изграждане на 2 броя детска площадка за игра, а не за обект за обществено ползване по смисъла на § 1, т. 9, б. "г" от ДР на Закона за здравето. Същите не подлежат на здравен контрол на основание чл. 15, ал.1, т. 1 от ЗЗ и чл. 1, ал. 2 от Наредба № 36/ 21.07.2009 г. на МЗ за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол.

По делото беше представено и прието като писмено доказателство писмо изх. № 30-98-1/28.07.2025г. на директора на РЗИ Габрово, което установява релевантен по делото факт от съществено значение за изхода на правния спор. В процесното писмо директорът на РЗИ Габрово изрично удостоверява фактът, че обект „Благоустрояване и изграждане на парк“, попадащ в кв. 20 по плана на град Дряново, не представлява обект с обществено предназначение по смисъла на Закона за здравето. В писмото още се посочва, че от предоставената от началника на РДНСК Габрово информация, в парка са предвидени за изграждане детски площадки за игра, които попадат под специален режим на безопасност и здравна защита съгласно Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за устройството и безопасността на площадките за игра. Именно началникът на РДНСК Габрово е отправил запитването към РЗИ Габрово дали процесният обект е обект с обществено предназначение по смисъла на Закона за здравето и дали за него се изисква положително здравно становище за да бъде одобрен проектът и разрешено строителството, като към писмото е приложена информация относно самия обект.

С цитирания в заповедта чл. 61, ал. 2 ЗУТ се прави опит да се придаде на обекта значението на обект с обществено предназначение, което няма нищо общо със законовия норматив посочен изрично в ЗУТ чл. 144, ал. 1, т. 9, „данни за положително становище на органите на държавния здравен контрол за инвестиционни проекти за обекти по Закона за храните и обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето“.

В конкретния случай в издадената виза за проектиране изрично са посочени и конкретизирани „други изисквания“, а именно: конкретно допускане за строителство касаещо единствено и само „изграждане на детска площадка и парк“. Детската площадка не представлява „спортен обект-игрална площадка“, поради което не попада в приложното поле на § 1, т. 9, б. „г“ от ДР на ЗЗ. Редът за изграждането на детски площадки се определя в Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, където контролът, съгласно чл. 63 от същата наредба, се извършва преди въвеждане в експлоатация на нова или при основно обновяване на съществуваща площадка за игра по реда на ЗУТ, като нейният стопанин възлага на избран от него орган за контрол да извърши проверка за съответствието на изпълнената площадка с изискванията за безопасност по реда на наредбата, като за целта му предоставя и проектната документация по чл. 60 и 61 в зависимост от вида на площадката. Съгласно чл. 60, ал. 6 от Наредбата: „В случаите, когато площадките за игра, разположени на открито, са част от обекти за обществено обслужване, документите по ал. 3 се прилагат към част паркоустройство и благоустройство на инвестиционния проект за съответния обект“. Това условие е изпълнено и документацията е внесена в РДНСК. Желанието на възложителя е да изгради детска площадка и парк, съгласно виза в имот с предназначение „за озеленяване и детска площадка“, т.е. ако възложителят иска да изгради нещо друго, то също следва да се конкретизира с виза на главния архитект на общината съгласно изискванията на ЗУТ и за него да се издаде изрично разрешение за строеж. В оспорената заповед също е потвърдено че в парцела „има старо съществуващо игрище, което не фигурира във визата, но се коментира в проекта“, т.е. визата не допуска и не включва бъдещи СМР, съответно такива липсват и не са част от настоящото разрешение за строеж. Това, че в поземления имот, където ще се осъществява строителството има старо баскетболно игрище не го прави обект с обществено предназначение, тъй като по отношение на него не се предвижда извършване на основен или какъвто и да било друг ремонт, то не е част от инвестиционното предложение. Ще бъдат монтирани единствено трибуни, които видно от документацията по проекта са преместваеми съоръжения. По смисъла на наредбата: "Площадка за игра" е площадка за игра по смисъла на § 5, т. 70 ЗУТ.“ Същият гласи: "Площадка за игра" е обществено достъпна открита или закрита площ, предназначена за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на ползвателите.“. От изложеното е видно, че предвидената в проекта детска площадка не представлява игрална площадка и спортен обект по смисъла на § 1, т. 9, б. „г“ от ДР на ЗЗ, поради което неправилно е определен обекта от началника на РДНСК Габрово, като обект с обществено предназначение. Аналогично § 1, т. 9, б. „г“ от ДР на ЗЗ изисква съгласуване от РЗИ на проекта за изграждане на фитнес центрове и зали, а не на „площадка за фитнес на открито“. Предвиденият за изграждане паркинг също не попада сред обектите с обществено предназначение, изрично посочени в Закона за здравето. Относно предвиденото озеленяване, то се допуска, съответно, съгласно Наредба № 1 от 12.01.2009г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, където изрично е посочено каква растителност може да се засажда и не се изисква съгласуване с РЗИ или тяхно положително становище по проекта във връзка с това. За обекта е изготвена оценка за съответствие (ОСИП), като комплексен доклад съгласно ЗУТ от „Геострой сървисис“ ЕООД, съгласно който проекта е в съответствие със съществуващите изисквания към строежите. Избирателно е посочено в оспорената заповед и е цитирана част конструктивна от проекта, че според обяснителната записка в съществуващото старо игрище ще се изгражда тридесет местна трибуна, но както е посочено по- горе става въпрос за поставяне на модулни съоръжения, т.е. касае се за преместваеми съоръжения, което е изрично предвидено в част архитектура, която е водеща част, а не част конструктивна, съгласно Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. В част конструктивна липсват каквито и да било чертежи/графична част/, задължителна за извършване на СМР, т.е, потвърждава се модулният/преместваем характер на съоръжението за което не се изисква издаване на разрешение за строеж, поради което не е и включено в издаденото разрешение за строеж. В проект паркоустройство, дори не се засяга въпроса с преместваемите обекти-модулни трибуни. Т.е. модулните съоръжения, съгласно Закона за устройството на територията, не представляват строеж. Проектната документация следва да се разглежда в нейната цялост, съобразно оценката, а не избирателно, както е извършено от ответника. РДНСК не следва да правят оценка на съответствието на инвестиционния проект, а разглеждат разрешението за строеж на база извършената оценка на съответствието на инвестиционния проект.

Една от целите на ЗУТ е осъществяване на такова строителство, което да не възпрепятства развитието на територията, разглеждана като част от заобикалящата среда и че именно за това е предвидена уредбата в чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ. Безспорно е и това, че точно в изпълнение на тази цел е въведен многостепенен контрол на изпълнението на изискванията за съответствието на плановете /проектите /строежите на изискванията за опазване на околната среда. Специалните закони посочват кои са компетентните органи, които следва да извършват преценка относно необходимостта от извършване на преценка, критериите за извършване на такава преценка, както и органите които може и следва да правят такава преценка. Уредбата на ЗУТ не дава възможност на органите по разрешаване и контрол на строителството да извършват собствена преценка относно необходимостта от оценка или сами да извършат такава, която законодателят е възложил като изключително правомощие на друг административен орган. В правомощията на ответника е да следи единствено за изпълнение на изискванията на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ и в конкретния случай той е сторил точно това, упражнявайки правомощията си само и единствено в рамките на закона и осъществявайки контрол досежно изпълнението на изискванията на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ. В рамките на този контрол административният орган е констатирал, че тези изисквания не са изпълнени и е отменил като незаконосъобразно издадено разрешение за строеж.

Настоящия състав на Административен съд Габрово съдът приема, че атакуваната заповед е издадена в разрез с материално правните предпоставки и не в съответствие с целта на закона, което представлява основание за отмяната й като незаконосъобразна поради наличие на порок по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.

Съдът намира и че не е налице съществено процесуално нарушение при издаването на процесния ИАА. Производството е започнало по силата на законовия ангажимент РДНСК Габрово да бъдат уведомени за издаденото РС и ИП, като осъществяването на такъв административен контрол е нормативен ангажимент за ответника. Проверката се извършва „служебно“, по аргумент от чл. 156, ал. 2 от ЗУТ. Това не е самостоятелно производство по издаване на първоначален административен акт, а контролно вътрешно административно производство. За началото му не е предвидено задължение възложителят да бъде изрично уведомен, т.к. то е законово предвидено и задължително, което предполага знание у заинтересованото лице, че такова производство се провежда. Специалната норма не предвижда специално участие на адресатите на РС в това контролно производство, т.к. то се провежда въз основа на представени от главния архитект документи от преписката по издаването на разрешението за строеж и на контрол подлежи работата и акта на този орган.

В заключение съдът намира, че са налице основания за отмяна на процесната Заповед и подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена като основателна.

С оглед изхода на настоящия правен спор, а именно отмяна на оспорената Заповед на Началник РДНСК Габрово основателно е искането на пр. представител на ответника за присъждане на разноски. Същите представляват заплатена ДТ в размер на 50 лева и адвокатски хонорар в размер на 2400 лева. С оглед своевременно заявеното възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, на претендирания за присъждане като разноски адвокатски хонорар, съдът намира, че присъдения размер следва да бъде редуциран предвид фактическата и правна сложност на делото и възражението, като определя за присъждане размер от 1300 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004г. В останалата част до пълно заявения размер от 2400 лева претенцията за присъждане на разноски- възнаграждение за адвокат като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По тези мотиви, предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 215, чл. 156, ал. 7 и ал. 5 от ЗУТ, Административен съд Габрово

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-11-Г-2 от 09.07.2025г., издадена от началник на РДНСК Габрово, с която е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 24 от 23.06.2025г., издадено от главния архитект на община Дряново, в едно с одобрения към него инвестиционен проект за обект: „Благоустрояване и изграждане на парк“, като неправилна и незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ДНСК София да заплати на Община Дряново направените по делото разноски общо в размер на 1350 лева, като в останалата част до пълно заявения размер отхвърля претенцията за разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването чрез Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.