Р
Е Ш Е
Н И Е
№
К., 16.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното
от съдия Косева гр. дело № 3007/2019 година за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл.49 СК.
Г.Н.К. твърди, че с ответника са съпрузи от 10.11.2015 г. Сключили граждански брак в Република К. където по това време и двамата живеели и работели. В края на месец декември 2015 год. ответникът заминал по спешност в родината си и повече не се върнал. Имали връзка само по телефона. В началото той не отговарял на повикванията й, в последствие започнал да изключва телефона си, накрая операторът на мобилната мрежа й съобщил, че няма абонат с такъв номер. От заминаването му и до сега няма връзка с ответника.
Моли съда приеме, че бракът й дълбоко и непоправимо разстроен поради настъпила трайна фактическа раздяла и да го прекрати с развод.
Ответникът А.С. чрез назначеният му особен представител адв. Г.А. взема становище, че предявения иск е допустим, с висока степен на вероятност брачната връзка да съществува само формално.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак,
съставено по акт № 17/2018 г. издаден от Община Павел баня, А.С. и Г.Н.К. са
сключили граждански брак на 10.11.2015 год. в Република К. При сключването на
брака съпрузите са запазили предбрачните си фамилни имена.
От показанията на разпитаните като свидетели Е. С. А. и А. А. А.,
съдът приема за установено, че след сключване на брака съпрузите заживели заедно
в Република К. Съвместното им съжителство продължило един месец, когато
съпругът заявил, че трябва да се върне в родината си. От тогава и вече 4 години съпрузите не живеят заедно, нямат
контакти помежду си.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Искът за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като
семейната общност е разкъсана. Повече от 4 години съпрузите не поддържат
никакви контакти, нито духовни, нито икономически, нито физически. Това е обективно състояние
на тяхната връзка и трайно установили се отношения. Бракът им е една формална връзка, която в този си вид не е в
интерес на съпрузите и на обществото.
С искът за развод няма съединени други
брачни искове.
В съответствие с
нормата на чл.329, ал.1, изр. второ ГПК разноските остават в тежест на всеки от
тях, така както са ги направили.
Съдът определя
окончателна държавна такса по допускането на развода в размер на 75 лв., от
които 25 лв. са внесени от ищцата. Останалата част от дължимия размер държавна
такса следва да бъде възложен на страните по равно, т.е. по 25 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 10.11.2015 год.
в Република К., граждански брак между А.С., индийски гражданин, роден на *** г.
и българската гражданка Г.Н.К., ЕГН ********** ***, поради настъпило в него
дълбоко и непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА А.С., индийски гражданин, роден на ***
г. да заплати по сметка на Районен съд – К. сумата 25,00 лв. /двадесет и пет
лева и 00 ст./, представляваща държавна такса по допускането на развода.
ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Районен съд – К. сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева и 00 ст./,
представляваща държавна такса по допускането на развода.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от 16.07.2020 год. пред ОКРЪЖЕН СЪД – Ст. З.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :