№ 31150
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110141541 по описа за 2024 година
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба от ответника „О.“ЕООД с искане за допълване на
Разпореждане №97042/19.06.2025г. като бъдат присъдени направените от ответника
разноски за производството в размер на 3629,54лв.
В указания срок ищецът чрез процесуален представител е депозирал молба, в която
посочва, че не оспорва заплащането на претендираните разноски, но прави възражение за
прекомерност.
Молбата е своевременно направена и по същество се явява частично основателна.
Съдът с горецитираното разпореждане е върнал исковата молба, като не присъдил
разноски на ответната страна.
В този случай с оглед разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК ответникът има право на
разноски при прекратяване на производството по делото. По прилагането на чл. 78, ал. 4 от
ГПК има формирана съдебна практика: присъждат се всички разноски, направени от
ответника, независимо от това в кой момент се прекратява производството - още в първото
съдебно заседание или на по-късен етап. Определение № 587 от 28.11.2011 г. по ч. пр. д. №
408 / 2011 г. на Върховен касационен съд.
Представени са доказателства за заплащането на адвокатски хонорар в сочения от
ответното дружество размер, поради което съдът следва да го присъди.
При горната констатация, съдът следва да се произнесе по направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
С оглед указанията на Решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22 всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК in fine, но
само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен /така
определение № 2995 от 13.06.2024г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 991/2024г./. Съгласно даденото
задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда.
Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК
обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, защитавания материален
интерес, обем на извършената от адвоката работа, като с оглед обстоятелството, че
производството е прекратено преди насрочването на делото и дейността на пълномощника
се изчерпва с подаване на отговор на исковата молба, намира, че същото следва да бъде
намалено на 1800 лева с вкл. ДДС.
1
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Разпореждане №97042/19.06.2025г. постановено по гр. д. 41541/2024г.
като ОСЪЖДА „Е......“ЕООД, с ЕИК ..... да заплати на „О.“ ЕООД, с ЕИК ....... на осн.
чл.78,ал.4 ГПК сумата от 1800лв. с вкл. ДДС – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2