РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. Търговище, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Ж.Люб. И.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20253530100884 по описа за 2025 година
Производството е по предявен иск с пр. осн. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД вр.
чл. 22 от ЗПК и чл. 143 и сл. от ЗЗП; на обусловения иск-чл.55,ал.1,пр. първо
от ЗЗД вр. чл. 143,т.20 от ЗЗП.
Ищцата В. С. К. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Б. Й.–САК твърди в исковата молба, че
сключила с ответника “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК175074752
гр.София Договор за потребителски кредит № 40012894502/21.10.2022г. за
сумата от 5000лв. със срок от 36 месеца, размер на вноската по кредита от
243,48лв., при ГЛП 41%, ГПР 49,21% и обща сума в размер на
8765,02лв.Излага, че съгласно условията на договора, в същия са включени и
задължения на ищцата за заплащане на допълнителни услуги, а именно-за
услугата „Фаст“-2000лв. и за услугата „Флекси“ -1250лв., при което общата
дължима сума по кредита става в размер на 12015,02лв. и общ размер на
вноската от 333,76лв. Като излага подробни съображения относно
уговорените условия по договора ищцата приема, че клаузите по уговорените
възнаграждения за допълнителни усулги са нищожни, като противоречаща на
закона-чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД и чл.143,ал.1 и чл. 146,ал.1 от ЗЗП и като
противоречаща и на добрите нрави-основание по чл. 26,ал.1, пр. трето от ЗЗД,
като освен това посочените суми за допълинтелни услуги не са включени при
изчисляването на ГПР по договора, който, при включването им, би бил много
1
над максимално допустимия размер по чл. 19,ал.4 от ЗПК, при което ищцата
счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за
прогласяване нищожността на договора изцяло, а доколкото платеното вън от
главницата по този договор подлежи на връщане поради начална липса на
основание, ищцата е предявила и обусловен иск за връщане на недължимо
платеното по договора в размер общо на 6400лв., претендира разноските по
делото.В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се
представлява.Постъпила е молба от процесуалния й представител адв.Б. Й.–
САК с искане за разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и нейния
представител, като моли съда да уважи предявените искове изцяло,
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез юрисконсулт И. Т., в който предявените искове се оспорват изцяло, като
неоснователни.Излагат се подробни съображения относно валидността на
договора, като ответникът се позовава на договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД,
на различната правна същност на договорната и мораторната лихва, както и за
валидно определен ГПР в договора, цитира се съдебна практика;претендират
се разноски. В съдебно заседание представител на ответника не се
явява.Постъпила е молба от процесуалния му представител, в която се иска
разглеждане на спора в отсъствие на представител на ответника, въведените с
отговора възражения се поддържат изцяло, като се иска отхвърлянето на
исковете, претенидрат се разноски, въвежда се и възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение, платено от ищцата по чл. 78,ал.5 от ГПК.
След преценка на събраните доказателства и като взе предвид доводите
и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че помежду им
е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит №
40012894502/21.10.2022г. , като съдът приема, че спрямо него са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Видно от съдържанието на посочения договор, в
Раздел IV страните са уговорили предоставянето на кредит в размер на
5000лв., за срок от 36 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска
е 243,48лв., при ГЛП 41% и ГПР 49,21% , с обща сума за плащане 8765,02лв.,
като в същия раздел е уговорено предоставянето на допълнителните услуги
„Фаст“ с възнаграждение в размер на 2000лв. и „Флекси“ с възнаграждеине в
размер на 1250лв., при което общия размер на кредита става 12051,02лв., а
месечната погасителна вноска-333,76лв. По делото са приложени СЕФ и
погасителния план към договора.С оглед дадените указания от съда,
ответникът е представил по делото и счетоводна справка за извършваните
плащания от ищцата по договора по пера.От заключението по назначената
2
ССчЕ, прието като неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира
изцяло като компетентно, безпристрастно и отговарящо на поставените
задачи, както и от уточнението на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че ищцата е изплатила по договора сумата от общо 8332,67лв.,
като към момента на сключването на договора -21.10.2022г. законната лихва е
била в размер на 10,49%.Установява се още, че при изчислението на ГПР по
договора, ответникът е взел предвид само главницата, срока на кредита и
годишнишя лихвен процент, при което ГПР е в размер на 49,21%, като при
добавяне и на сумите по допълинтелните услуги, ГПР би бил в размер на
96,6535%, съставляващ деветкратния размер на законната лихва.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е иск за нищожност на Договор за потребителски кредит №
40012894502/21.10.2022г. , сключен между страните, като съдът намира
следното: Доколкото правоотношението между страните касае потребителски
заем, то същото попада под правната регламентация на ЗПК и ЗПП, като в
разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, а съобразно чл.22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.
12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в
тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Съгласно практиката на ВКС в
решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I ГО, Определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО, ако съдът установи
нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се
съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е
очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено
възражение за нищожност, като в тази връзка, съдът приема следното: Видно
от съдържанието на договора, страните са уговорили възнаграждение за две
допълнителни услуги, а именно услуги „Фаст“ с уговорено възнаграждение за
тази услуга в размер на 2000лв. и допълнителна услуга „Флекси“ с уговорено
възнаграждение за нея в размер на 1250лв., дължими заедно с месечната
погасителна вноска по кредита, при което договорът се оскъпява със сумата от
3200лв., или с 65%, като по този начин се позволява на заемодателя да получи
сигурно завишено плащане, а и посочените като услуги възможности не са
свързани с каквито и да е негативни последици за кредитора при
неизпълнение, както и с никакви права на длъжника в тази връзка, сочещо, че
с уговарянето им се нарушават принципите на добросъвестността и добрите
нрави по см. на чл. 26,ал.1, пр. трето от ЗЗД, поради което посочените клаузи
3
за уговорени допълнителни услуги съдът приема за нищожни.Доводите на
ответника за това, че се касае до възможност за закупуване на доп. услуга или
доп. услуги, а не задължение, не променят този извод на съда. На следващо
място съдът приема, че договорът противоречи и на разпоредбата на чл.
11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради следното: Съгл. посочената разпоредба, договорът
за кредит включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но
единствено като абсолютна процентна стойност-49,12%.Липсва посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради
което неоснователни са и доводите за това, че ответницата е била запозната с
условията на договора и е получила достатъчна преддоговорна информация са
изцяло неоснователни. На следващо място не става ясно при ГПР от 49,12%
какво друго е включено него извън фиксирания годишен лихвен процент от
41,00%, поради което не може да се прецени дали така посочения ГПР е вярно
изчислен и дали не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид
забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК, като е очевидно, че тези разходи за
допълнителни услуги не са включени в обявения от кредитора ГПР, което
съставлява самостоятелно нарушение на закона, а ако бяха включени, съобр.
заключението на вещото лице, то ГПР би бил 96,6535%, . Във връзка с
договорите за кредит, сключвани от настоящия ответник “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК175074752, е постановено Решение от 21.03.2024г. по
дело C‑714/22 на СЕС, съобр. което „ когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница“.С оглед на изложеното съдът приема, че посочения ГПР в договора
4
единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата
сума, дължима от потребителя и без да е включена и стойността на
допълнителните услуги е нарушено императивното изискване по чл.
11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо недействителността на
договора изцяло, на осн. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като нарушаването на
императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК съставлява нищожност
поради противоречие със закона-чл. 26,ал.1,предл. първо от ЗЗД,
обстоятелство, обуславящо основателността на предявения иск на
прогласяване нищожността на догоовра и неговото уважаване, на осн. чл.
26,ал.1,пр. първо от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143 и сл. от ЗЗП.
По предявения обусловен иск с пр. осн. чл. 55,ал.1,предл. първо от ЗЗД,
съдът приема следното: С оглед установената нищожност на процесния
Договор за потребителски кредит № 40012894502/21.10.2022г. , сключен
между страните, следва да се приеме, че съобр. разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
установяваща, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, то ищцата дължи единствено
неизплатената част от главницата, но не и други суми по него.Видно от
заключението на вещото лице, ищцата е изплатила по договора сума в общ
размер на 8332,67лв., като при главница от 5000лв., следва да се приеме, че
същата е изплатила сумата от 3332,67лв. без основание.Съгл. разпоредбата на
чл. 55,ал.1,предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне.В случая е безсторпо установено, че процесният договор за кредит
е нищожен, поради което е налице начална липса на основание за заплащане
на сумата от 3332,67лв., обстоятелство, обуславящо частичната основателност
на предявения иск за връщане на даденото без основание и неговото
уважаване до размер от 3332,67лв., като за разликата над този размер и до
пълния предявен такъв от 6400лв., претенцията е неоснователна и следва да се
отхвърли, на осн. чл. 55,ал.1предл. първо от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора, всяка от страните има право на
разноски, съобрадно степента на уважаване на исковете.Така ищцата е
направила разноски в размер на 306лв. държавна такса, 350лв. депозит за вещо
лице и 780лв. платено адв. възнаграждение или общо 1430лв., като при липса
на данни какъм размер на адв. възнаграждение е уговорено по всеки от двата
иска, съдът приема, че е уговорено по равно или по 390лв.В тази връзка, за
неоснователно приема съдът вързражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на платеното адв. възнаграждение от ищцата,
доколкото защитата е проведена по два иска, като съдът приема, че за
извършената работа от процеусалния представител на ищцата, с оглед липсата
на висока фактическа и правна сложност на делото и пазарната стойност на
5
адвокатския труд, минималното възнаграждение по всеки от двата иска следва
да е поне в размер на по 400лв,. а уговореното такова общо за двата иска е
780лв., т.е. под този размер, обуславящо оставяне без уважение на
възражението на ответника по чл. 78,ал.5 от ГПК, като
неоснователно.Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
въднаграждение, което се определя от съда, на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК и съдът
приема, че съобр. разпоредбата на чл.25,ал.1 от НЗПП юрисконсултското
възнаграждение на представителя на ответника следва да се определи в размер
на 300лв.Така ищецът има право на разноски по първия иск в размер на 50лв.
д. такса, 390лв. адв. възнаграждение и 350лв. депозит за вещо лице или общо
790лв., а по втория иск има право на разноски по съразмерност в размер на
335,92лв., а ответникът има право на разноски съобр. степента на отвърляне
на втория иск в размер на 72лв., при което ответникът следва да заплати на
ищеца разноски по втория иск в размер на 375,92лв., или общо 1163,50лв.,
определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
40012894502/21.10.2022г., сключен между В. С. К. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, кв.Запад, бл.*, вх. *, ет. *, ап. * и ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от С.Н., Н.Л., Я.Ч.-
управители, поради противоречие със закона, на осн. 22 от ЗПК и чл.
26,ал.1,пр. първо от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В,
представлявано от С.Н., Н.Л., Я.Ч.-управители, да заплати на В. С. К. с ЕГН
********** от гр.Търговище, кв.Запад, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от
3332,67лв., получена при начална липса на основание, като за разликата над
този размер и до пълния предявен такъв от 6400лв., отхвърля иска, като
неоснователен, на осн. чл. 55,ал.1предл. първо от ЗЗД.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В,
представлявано от С.Н., Н.Л., Я.Ч.-управители да заплати на В. С. К. с ЕГН
6
********** от гр.Търговище, кв.Запад, бл.*, вх. *, ет. *, ап. * разноските по
делото в размер на 1163,50лв., определени по съразмерност и компенсация, на
осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7