РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. гр. Хасково, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20225640100607 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „ЮБЦ" ЕООД с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, срещу Л. М. Л..
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД и ответника било сключено допълнително споразумение към договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от
12.10.2017 г., с който му била предоставена мобилна услуга за ползване на
мобилен номер *********, по който абонатът потребил и не заплатил
електронни съобщителни услуги на стойност 85,35 лв. за периода 01.04.2019
г. – 30.06.2019 г., за което били издадени фактури № **********/01.05.2019
г., **********/01.06.2019 г., **********/01.07.2019 г. Съгласно чл. 29 от
Общите условия на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитали
месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като
БТК определяла началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-
1
късно от 29-то число на месеца. Незаплащането в срок на издадените фактури
обусловило правото на оператора на основание т. 43 от Общите му условия да
прекрати едностранно договора между тях и да му издаде крайна фактура,
включваща и гореописаната сума и посочена като баланс от предходен
период. На 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД
сключило договор за цесия със "С.Г.Груп" ООД, по силата на който
последното дружество придобило вземанията по горепосочената фактура
спрямо Л. М. Л.. На 01.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило всички свои
вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ" ЕООД. Ищецът сочи, че към
исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г.Груп" ООД, което дружество уведомило
длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД за
цесията от 16.10.2018 г., и от свое име, в качеството си на цедент от 1.10.2019
г. Сочи се още, че за заплащане на дължимата сума, ищецът подал заявление
по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2710/2021 г. по описа на
Районен съд – Хасково. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение било подадено възражение от длъжника. Предвид изложеното се
иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 85,35 лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
01.04.2019 г. – 30.06.2019 г. по допълнително споразумение към договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от
12.10.2017 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД. Претендират се и
направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
С исковата молба е направено искане да бъде постановено
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з.,
като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
2
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, като с Определение № 445/23.03.2022 г. на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки
за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с
което да бъде уважен предявения иск, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не
е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че
решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2710/2021 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат общо на 205,00 лева, от които 25,00
лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят
такива в размер общо 205,00 лева, от които 25,00 лева – внесена държавна
такса и 180,00 лева - платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Л. М. Л., ЕГН
********** от с. *******************, че дължи на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.
„България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 85,35 лева, представляваща
стойността за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
01.04.2019 г. – 30.06.2019 г. по сключено между Л. М. Л. и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД допълнително споразумение към
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** от 12.10.2017 г., прехвърлена на „С.Г.Груп“ ООД по силата на
договор за цесия от 16.10.2018 г. между „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие - на “ЮБЦ” ЕООД по
силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. между “ЮБЦ” ЕООД и „С.Г.Груп“
ООД.
ОСЪЖДА Л. М. Л., ЕГН ********** от с. **********************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” №
81, вх. В, ет. 8, сумата от 410,00 лева, от която 205,00 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело и 205,00 лева, представляваща
направени разноски по ч. гр. д. № 2710/2021 г. по описа на РС – Хасково, за
които е издадена Заповед № 843/25.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
4