Решение по КНАХД №14/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 473
Дата: 9 юни 2021 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20217150700014
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 473/9.6.2021г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – Х административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 МАРИАНА ШОТЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

При секретар

Янка Вукева

и с участието

на прокурора

Стефан Янев

изслуша докладваното

от съдия

МАРИАНА ШОТЕВА

по канд14  по описа на съда за 2021 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик против решение № 260128/16.11.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 802/20 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 33-0000055 от 28.04.2020 г., издадено от и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация" гр. Пловдив, с което В.М.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, е санкциониран за:

-        нарушение на чл.18, т. 6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ наложена глоба в размер на 2 000 лева, наложена на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр);

-        нарушение на чл. 36, §1 т.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. с глоба в размер на 1 500 лева, наложена на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр.

В касационната жалба са изложени съображения за това, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание представител не се явява.

Ответникът по жалбата се представлява от адв. К., която моли съда да остави касационната жалба без уважение и потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Твърди се, че в административно-наказателното производство са допуснати множество и съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебното производство, всяко от които представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Районният съд правилно е отменил наказателното постановление. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно извода на въззивния съд.

 

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че не е безспорно установено, че са извършени вменените административни нарушения.

 

Въззивният съд е приел фактическа обстановка, която напълно се споделя от настоящата инстанция, с оглед на което не следва да бъде преповтаряна. Фактическата обстановка е възприета въз основа на приети по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели. Съдът правилно не е кредитирал показанията на св. П. в частта, в която твърди, че жалбоподателят е представил заповед от ръководителя за извършване на превоз. Ако е била налице такава заповед е следвало да се изземе или поне да се опише в АУАН и впоследствие в НП.

Въззивният съд е достигнал до правни изводи и относно двете твърдени нарушения, които се подкрепят от приетите по делото писмени и гласни доказателства.

Относно нарушението по пункт 1 от НП:

Разпоредбата на чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка изисква при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът да представи при поискване от контролните органи заверено копие на лиценз на Общността или Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р България в съответствие с чл.12б, ал.10 от ЗАвПр.

Няма спор, че жалбоподателят /ответник в настоящето производство/ е управлявал влекач „Скания“ с прикачено полуремарке. Нито в АУАН, нито в НП обаче е посочено чия собственост са двете ПС. Едва в съдебно заседание пред въззивния съд от показанията на св. В. М. и от представеното и прието по делото СРМПС Част I става ясно, че влекачът е собственост на „Родопа Форест" ЕООД гр. Самоков, чиито управител е св. М. На следващо място не е посочено в описанието на нарушението жалбоподателят като водач на посочените ПС дали е работник/служител при превозвача, за чиято сметка се извършва превоза.

Легалните определения за обществен превоз на товари и в частност превоз за собствена сметка са посочени в §1, т.4 от ДР на ЗАвПр, където е разписано, че това е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.

Идентично е и даденото определение в чл. 9 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Според чл. 10 от същата Наредба за извършване на превоз на товари за собствена сметка на територията на Европейската общност не се изисква лиценз или друго разрешително, като чл.12б, ал.1 от ЗАвПр предвижда едно изключение от това правило. Тази норма създава задължение за превозвача да се снабди с лиценз за извършване на обществен превоз на товари, дори и същите да са за собствена сметка, но водещо в случая са техническите особености на превозното средство.

Тоест това правило за поведение има за адресат лицето, за чиято сметка се извършва превоза. В случая обаче от описанието на нарушението в АУАН и в НП не става ясно за чия сметка се извършва превоза и кой е превозвача. Настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на въззивния съд, че това обстоятелство е от съществено значение, защото именно превозвачът е този, който следва да изпълни задължението по чл.12б, ал.10 от ЗАвПр. Ако не го изпълни и ако е лицето, за чиято сметка се извършва превоза и ако е собственик на МПС, извършващо този превоз, то именно това лице ще е осъществило нарушение на посочената разпоредба.

АНО е приел, че се касае за осъществен превоз за собствена сметка. Няма обаче нито едно доказателство, че жалбоподателят попада в хипотезата на §1, т.4 бук.а от ЗАвПр. Дори и обаче да се приеме хипотетично, че жалбоподателят е осъществявал превоз за собствена сметка, нарушението би следвало да бъде санкционирано по чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, а не както е посочено в НП - чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

АНО, върху когото лежи доказателствената тежест не е представил пред въззивния съд нито едно доказателство за обстоятелствата за вида на превоза, т.е. че същият е обществен, още по малко, че този превоз попада в някоя от предпоставките на „превоз за собствена сметка" или каква е основната дейност на дружеството „Родопа Форест". В НП, а и в АУАН е записано само, че се касае за „превоз товар за собствена сметка".

Относно нарушението по пункт 2 от НП, въззивният съд също е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на НП:

Нормата на чл.36 §1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. разписва, че когато управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни. Посочено е в описанието на нарушението, че процесното МПС е имало монтиран аналогов тахограф. В тази част въззивният съд е посочил мотиви, защо не следва да се приеме, че жалбоподателя е осъществил състава на това административно нарушение. Настоящият съдебен състав намира изводите на въззивният съд за законосъобразни.

Смисълът на разпоредбата на чл.36 §1 от Регламент №165/2014 г. е проверка на работата на съответния водач, свързана основно с времето на работа и почивки, поради което тя изисква представяне на тахографските листове, използвани от водача за деня и през предходните 28 дни. Това обаче е необходимо във връзка с работата на водача, нает/работещ при превозвача, каквото обстоятелство по делото не се установи.

Правилно въззивният съд е приел, че и в тази част НП е неправилно и необосновано, като наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя при липса на безспорни доказателства за извършване на вмененото му нарушение. Поради тази причина НП за това нарушение е незаконосъобразно и следва да се отмени.

С оглед на гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че правилно районният съд е приел, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и го е отменил. Въззивният съд е обсъдил всички допуснати нарушения и е мотивирал своето решение.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение 260128/16.11.2020 г. постановено по н.а.х. дело № 802/20 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик .

Решението е окончателно.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:           /П/

 

                    ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/

 

                                         2. /П/