№ 21903
гр. София, 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110104755 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на „Алианц България“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Г. И., срещу
ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/сумата от 1478,40 лева /вкл.
15 лева ликвидационни разноски/, представляваща неизплатено регресно
вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, за възстановяване на увреждания по застрахован
лек автомобил марка „Тойота Корола“, с рег. № СВ****ВА, които ответното
дружество дължи като застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния за настъпване на
вредите водач на МПС с рег. № СВ****ТН при настъпило на 17.02.2023 г.
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 2/ сумата от 333,77 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неплатеното застрахователно обезщетение за периода от
18.05.2023 г. до 26.01.2025 г. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.02.2023г., в гр. София, ж.к.
„Младост 1“, на ул. Владимир Пашов пред бл. 131, лицето К. М., като
управлява МПС марка „БМВ“, модел „318И“ с рег. № СВ **** ТН, удря
паркиран лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № СВ****ВА,
вследствие на което реализира ПТП. При същото на ударения лек автомобил
1
са причинени имуществени вреди. Ищецът посочва, че водачът на МПС „БМВ
318И“с рег. № СВ****ТН е напуснал мястото на настъпване на ПТП, като
ПТП-то е документирано с Протокол за ПТП № 1851896, а срещу водача е
образувана докладна записка в СДВР – ОПП, район „Изгрев“. Посочва, че
водачът на МПС с рег. № СВ****ТН К. В. М. виновно е нарушила правилата
за движение по пътищата, вследствие на което е настъпило процесното ПТП.
Твърди, че водачът на лек автомобил марка „БМВ 318И“ с рег. №
СВ****ТН е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с валидно застрахователно
покритие към датата на настъпване на процесното ПТП.
Посочва, че за увредения лек автомобил марка „Тойота Корола“ с рег. №
СВ****ВА, е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС” със ЗД „Алианц България” АД.
Твърди, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана щета
№ 0306/23/727/500289 за възстановяване на уврежданията по застрахования
лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № СВ****ВА, причинени вследствие на
процесното ПТП. В тази връзка и щетите били отстранени от сервиз
„ВЕРУНГА 2015“ ЕООД, на който ищецът е заплатил сумата от 1463,40 лв. на
30.03.2023 г.
На следващо място по делото се твърди, че ищецът като застраховател
по застраховка „Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. В тази връзка се твърди, че в случая ПТП
настъпило поради виновни и противоправни действия на водач на МПС с рег.
№ СВ****ТН, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗД „Бул Инс“ АД в срока на валидно
застрахователно покритие.
Предвид встъпването в правата на увреденото лице ищцовото дружество
изпратило до ответника регресна покана чрез писмо. Застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ЗД
„Бул Инс“ АД обаче не е заплатило претендираното застрахователно
обезщетение и в свое писмо от 18.05.2023 г. е отговорило, че следва щетата да
бъде окомплектована и изпратена до ответното дружество, с което мълчаливо
отказва изплащане на застрахователно обезщетение. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат уважени, като моли ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 1478,40 лева, представляваща неизплатена сума по
регресната претенция /включваща и 15 лева ликвидационни разноски/.
С исковата молба са представени: копие от Протокол за ПТП № 1851896
от 17.02.2023 г.; уведомление за щети по МПС по щета № 0306/23/727/500289;
застрахователна полижа № BG/01/122003705075; Наръчник за ползване и
общи условия по застраховка „Моята кола“; опис на щета №
0306/23/727/500289; снимки на увреденото МПС – 11 бр.; свидетелство за
регистрация на МПС – част 2-ра за МПС с рег. № СВ****ВА; приемо-
предавателен протокол по поръчка № 469762 от 20.03.2023 г.; фактура №
*********; извлечени за осчетоводяване по счетоводна система; доклад по
щета № 0306/23/727/500289; уведомително писмо с изх.№ РГ-
2
00494/18.05.2023 г; лихвен калкулатор за изчисляване на размера на законната
лихва за забава.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото ЗД „Бул Инс“ АД, е постъпил писмен отговор, в който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „БМВ 318“, с
рег. № СВ****ТН.
Оспорва обаче механизма на настъпване на процесното ПТП, както и
наличието на противоправно и виновно поведение на застрахования при
ответника водач. Посочва, че по делото не е ясно кой е виновен за настъпване
на процесното ПТП, тъй като не е известен водачът, управлявал лек автомобил
„БМВ 318“, с рег. № СВ****ТН.
В условията на евентуалност, в случай, че се установи вина на
застрахования при ответника водач, прави възражение за съпричиняване на
вредите от страна на водача на МПС „Тойота Корола“ с рег. № СВ****КА, тъй
като е спрял или паркирал управляваното от него МПС на място, което е
забранено за паркиране и по този начин значително е допринесъл за
настъпване на вредите. Оспорва предявените иск за главница и по размер, като
посочва, че доколкото към датата на настъпване на ПТП процесният лек
автомобил не е бил в гаранция, при ремонт на автомобила с оригинални части
обезщетението надвишава средните пазарни цени.
Посочва, че по делото няма доказателства действително да е направен
ремонт на процесния лек автомобил, тъй като няма приложено възлагателно
писмо, нито калкулация за ремонт, не става ясно кои части и детайли в каква
степен са увредени. Оспорва увреденият лек автомобил да е бил в добро
състояние към датата на настъпване на ПТП. Въз основа на посоченото моли
съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
По делото са разпитани свидетели: Г. Х. С. /водач на л.а. марка „Тойота“/
и К. Р. Р. / установена като действителен водач на МПС марка „БМВ“ след
представяне на административното наказателната преписка/. Изслушана е
съдебно автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. № 196128/05.06.2025 г./.
От МВР е постъпила административно наказателна преписка,
съдържаща НП № 23-4332-006465 срищу К. Р. Р., АУАН, докладни записки и
сведение. От Столична община от своя страна е постъпило писмо с
информация за схемата на паркиране в района на ПТП.
В проведеното на 28.10.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изразява становище за отхвърляне на
иска изцяло евентуално частично. Също претендира разноски.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
3
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № BG/01/122003705075 / 22.12.2022 г.
застраховака „Моята кола“, застрахователен пакет „Макс“ / се установява, че
относно л.а. марка „Тойота“, модел Корола с регистрационен номер № СВ
**** ВА, собственост на Г. Х. С. е налице имуществена застраховка
„автокаско“ при ищцовото дружество със срок на действие от 30.12.2022 г. до
29.12.2023 г. – за сумата от 8700 евро при премия от 1205.97 лева, платима на
четири равни вноски. Липсва спор между страните, че премиините вноски са
внасяни редовно.
Липсва спор / а и от проверка за сключена застраховка „Г.О.“/ и че от своя
страна л.а. марка БМВ, модел 318И с регистрационен номер № СВ****ТН,
собственост на К. В. М., имал валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ при ответното дружество с период на валидност от
23.03.2022 г. до 22.03.2023 г.
Страните не спорят и че на 17.02.2023 г. около 18.35 часа, двата
автомобила се намирали в гр. София, в района на ж.к. Младост 1 – ул.
Владимир Пашов в зона на паркинг пред бл. 131Б, когато между тях
настъпило ПТП.
Съгласно представения по делото протокол за ПТП №
1851896/17.02.2023 г. същото настъпило на 17.02.2023 г. около 18.35 часа в гр.
София, като л.а. марка „БМВ“ се движел по ул. Владимир Пашов с посока от
улицата към бл. 131 и пред вх. Б по неизяснени причини реализирал ПТП с
паркиран л.а. марка „Тойота“, след което водачът на л.а. „БМВ“ напуснал
мястото на ПТП.
Съгласно представената по делото административно наказателна
преписка на място са повикани служители на МВР, които са установили, че
водач на л.а. марка „БМВ“ е не собственикът на същото, а лицето К. Р. Р.. В
тази връзка и последната е подписала декларация, че именно тя е управлявала
л.а. марка „БМВ“ на процесната дата и по време на процесните събития.
Поради това на К. Р. Р. е издадено въз основа на АУАН, НП № 23-4332-
006465/13.04.2023 г., съгласно което същата е предприела маневра „движение
на заден ход“, но без да се увери, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението като така е реализирала ПТП, но въпреки това е
напуснала мястото на същото без да уведоми органите на МВР. За посочените
нарушения на К. Р. Р. са наложени наказания – глоба и лишаване от право да
управлява МПС за определен срок. К. Р. Р. доброволно е предала СУМПС като
е подписала и НП и същото е влязло в сила на 06.05.2023 г.
Съгласно постъпило писмо от СО същата не разполата с проект за
организация на движението на ул. Владимир Пашов в района на бл. 131. Сочи
се обаче че престоят и паркирането в района на посочената локация са
разрешени.
В резултат на ПТП били нанесени вреди и по двата автомобила, като за
л.а. марка „Тойота“ същите били: облицовка предна броня, капак – преден,
4
фар блок комбинирани светлини – предни леви, фар за мъгла преден ляв и
калник преден ляв.
На следващо място в показанията си свидетелят Г. Х. С. / водач на л.а.
Тойота/ сочи че помни през февруари 2023 г. автомобилът му да е участвал в
ПТП, макар да не може да уточни дата. Разказва, че паркирал автомобила си
пред жилищния блок, където е домът му, и се качил до имота си, а когато
отново слязъл пред сградата заварил колата си ударена. Уточнява, че възприел
щети по предна лява част на колата – фар, броня и преден ляв калник.
Свидетелят не видял автомобила, който ударил неговия, но двама случайни
минувачи му посочили виновната кола – марка „БМВ“, черен цвят, която била
спряна в близост.
Предвид това свидетелят се обадил в МВР, за да регистрира щетата.
Междувременно на място дошло момиче, което посочило, че именно то било
шофьор на виновния за ПТП автомобил марка „БМВ“. Поради това й на
момичето бил съставен акт, макар според очевидците шофьор да бил мъж,
който избягал.
Свидетелят разказва, че неговият автомобил бил оставен на паркинг пред
блока и около него имало паркирани и други коли, което било разрешено.
Поддържа, че зоната била паркинг пред бл. 131, вх. Б на ул. Владимир Пашов.
Уточнява, че автомобилът му бил паркиран с предната част към улицата,
затова и в предна лява страна настъпил ударът.
Свидетелят твърди и че според очевидците на инцидента другияг
автомобил правил „дрифт“, но водачът загубил контрол над МПС. Самият
автомобил „БМВ“ според свидетеля имал множество поражения по бронята,
вероятно от предишни събития.
В протокола за ПТП свидетелят разпознава своя подпис за участник № 2.
Допълва, че след ПТП се обърнал към своя застраховател по застраховка
„Каско“ и автомобилът му бил отремонтиран.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка К. Р. Р. / водач на
л.а. „БМВ“/ се установява, че познава собственика на л.а. „БМВ“ – лицето К.
М.. Двете имали уговорка К. М. да продаде л.а. „БМВ“ на свидетелката Р. на
вноски, но докато последната изплати колата я управлявала с пълномощно.
Свидетелката разказва, че през 2023 г. участвала с автомобила в две ПТП
– по-леко, а именно процесното и по-тежко ПТП в друг случай.
Относно процесното ПТП разказва, че настъпило зимата на 2023 г. в ж.к.
Младост. Спомня си, че тя не осъзнала настъпването на самото ПТП, но
помни, че на място били повикани служители на МВР, които снели показания
от нея и от другия водач. Счита, че вероятно е ударила със своя автомобил
другата кола по невнимание и доколкото не осъзнала настъпване на удара,
напуснала ПТП / паркирала своя автомобил на известно разстояние, където
имала работа/.
Свидетелката си спомня също, че другият автомобил бил ударен в
предната си част, а нейната кола имала драскотини по задната броня.
Уточнява, че очевидци на инцидента възприели ПТП и тя макар да не го
5
била осъзнала приела вината си и понесла наказание – един месец била
лишена от правоуправление и платила глоба.
Относно мястото на инцидента твърди, че същият настъпил на паркинг
пред блок в глуха улица в близост до Окръжна болница. Там за да се влезе
следвало да се направи лек завой заради паркираните коли и в тази връзка
свидетелката счита, че при маневрата е възможно да е засегнала спрелия
автомобил.
Свидетелката разпознава своя подпис в НП и АУАН по делото. Допълва,
че при пристигането на служителите на МВР „на място“ тя вече била при
колага си.
При преценка на показанията на свидетелите съдът констатира, че
между същите досежно механизма на настъпване на ПТП и останалите
писмени доказателства е налице съответствие. Поради това съдът кредитира
показанията на свидетелите, а въпросът за вината за ПТП ще бъде обсъден
при обсъждането им от правна страна.
Предвид настъпилото ПТП и нанесените щети по л.а. марка „Тойота“ по
делото липсва спор, че в ищцовото дружество била образувана щета №
0306/23/727/500289/20.02.2023 г. – като в уведомлението за щета били описани
уврежданията по МПС.
За отстраняване на посочените щети се е наложил монтаж и демонтаж на
детайли и боядисване. Посочените операции като труд и материали са
извършени за сумата от общо 1463.40 лева. Ремонтът на увредения автомобил
е извършен от доверен сервиз „Вирунга 2015“ ЕООД. Представен е и
платежен документ, от който е видно, че сумата от общо 1463.40 лева е
преведена от ,,Алианц България“ ЗАД на доверения сервиз „Вирунга 2015“
ЕООД на 30.03.2023 г.
Предвид плащането дружеството ЗАД ,,Алианц България“ се е обърнало
към ответното дружество като застраховател на виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
тази връзка и ищецът отправил регресна покана до ответника за заплащане на
сумата от 1478.40 лева – формирана от стойността на щетите и сумата от 15
лева ликвидационни разноски. От ответното дружество не последвало
плащане – като ответникът изпратил до ищеца уведомително писмо в този
смисъл на 18.05.2023 г.
На последно място по делото е изготвена съдебно автотехническа
експертиза с вх. № 196128/05.06.2025 г.
Видно от заключението по същата на 17.02.2023 г. около 18.35 часа в гр.
София, на ул. Владимир Пашов пред бл. 131, вх. Б водачът на л.а. марка
„БМВ“, модел „318И“ предприел маневра за движение на заден ход,
вследствие на което реализирал ПТП с намиращ се зад него в паркирано
състояние л.а. „Тойота“, модел „Корола“. След инцидента водачът на л.а.
марка „БМВ“, модел „318И“ напуснал мястото на ПТП.
В резултат на ПТП видимите щети по л.а. „БМВ“ били задна броня и
заден десен калник, а по „Тойота“: предна лява част, ляв фар, преден ляв
6
калник, преден капак и преден ляв фар за мъгла. Според вещото лице щетите
по лек автомобил „Тойота“ се намират в пряка и непосредствена зависимост с
настъпилото на 17.02.2023 г. ПТП.
От своя страна към датата на ПТП лек автомобил „Тойота“ е в
експлоатация от 7 годинаи, 1 месец, 18 дни от датата на първата регистрация –
30.12.2015 г. и вероятно не е бил в гаранция. На следващо място според САТЕ
претърпените от л.а. „Тойота“ вреди възлизат към датата на ПТП на стойност
– 3671.95 лева по пазарни цени, а по средни пазарни цени без съобразяване
цените от официалния сервиз на марката – 2309.92 лева. Ако се съобразят
цените по методика към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното
застраховане сумата би била 2092.63 лева.
От своя страна стойността на ликвидационните разноски възлиза на 15
лева – 25 лева.
На последно място вещото лице сочи, че няма данни в района на ПТП да
има поставени пътни знаци, забраняващи престои и паркиране на МПС.
В съдебно заседание на вещото лице не са поставени уточняващи
въпроси.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие – по
застраховка „Каско“ между него и увреденото лице; 2) наличие на валидно
сключен застрахователен договор към момента на застрахователното събитие
– по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
ответното дружество и причинителя на вредата; 3) настъпване на самото
застрахователно събитие и механизма на същото; 4) уведомяване на
застрахователя по „Каско“ за настъпването на събитието в срок; 5)
установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 6)
заплащане на обезщетение в същия размер на увреденото лице /в случая на
сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС/ и 7) наличие на твърдените
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач
спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ – а именно, че ПТП е настъпило по
изключителна вина на водача, застрахован при ответника. При установяване
на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права спрямо него.
В настоящия случай по делото липсва спор, че увреденият л.а. марка
„Тойота“ е имал имуществена застраховка „Каско“ при ищеца – към датата на
7
ПТП 17.02.2023 г. Липсва спор и че л.а. „БМВ“ е имал задължителна
застраховка „Г.О. на автомобилистите“ при ответното дружество – към датата
на ПТП 17.02.2023 г. На следващо място по делото липсва спор и относно
датата на застрахователното събитие – а именно 17.02.2023 г., както и относно
мястото на настъпване на същото – в гр. София, ж.к. Младост 1, пред бл. 131,
вх. Б на ул. Владимир Пашов – в зона па паркинг пред жилищната сграда.
Липсва спор и че л.а. „БМВ“ е ударил л.а. „Тойота“, докато последният е
бил в спряло състояние в областта на предна лява страна, поради което и л.а.
„Тойота“ е претърпял щети. Претенцията за възстановяването им е подадена
своевременно, поради което и при ищеца е образувана щета. От САТЕ и
писмените доказателства по щетата се установяват вида на щетите по л.а.
марка „Тойота“ – предна лява част, ляв фар, преден ляв калник, преден капак
и преден ляв фар за мъгла. Установява се и че същите са отстранени след
съответен ремонт като стойността на щетите възлиза на общо 1463.40 лева –
при съобразяване на стойността на ремонт в доверен сервиз. Според САТЕ
стойността на ремонта при съобразяване на цените от официален сервиз би
възлизала на 3671.95 лева, а ако не се съобразяват цените от официалния
сервиз – на 2309.92 лева, съответно по методика – 2092.63 лева, в която част
САТЕ не е оспорена от страните. На последно място по делото се установи и
че ищецът е заплатил сумата от 1463.40 лева – на трето лице /доверен сервиз/
за ремонт на пострадалия автомобил.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно вината на
двамата водачи за настъпване на същото. По този въпрос съдът намира, че
следва да се основе на представения протокол за ПТП, но и на свидетелските
показания и на САТЕ.
Предвид това и съдът намира, че вина за настъпване на ПТП има св. К. Р.
Р. като водач на МПС марка „БМВ“. Това е така, доколкото същият е нарушил
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
както и че при избиране скоростта на движението да се съобразяват със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Заедно с
това водачът Р. е нарушила и чл. 40 от ЗДвП, съгласно който преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Заедно с това по време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности.
Така в настоящия случай св. Р. е управлявала л.а. „БМВ“ с несъобразена с
пътните условия скорост – в тесен участък с множество паркирани
автомобили е предприела маневра движение назад, в хода на която е загубила
контрол над МПС. Доколкото в този момент в непосредствена близост имало
8
паркирани правомерно автомобили в това число увреденият л.а. Тойота, то св.
Р. не се е уверила, че с маневрата си няма да създаде опасност за движението.
Св. Р. не е осигурила и друго лице, което евентуално да й сигнализира за
опасност при маневрата.
Досежно наведеното възражение на ответника за липса на изключителна
вина на водача на л.а. „БМВ“ за настъпване на ПТП настоящият състав
намира, че в случая предвид механизма на ПТП същото е неоснователно.
В случая по делото не се установи водачът на л.а. марка „Тойота“ да е
нарушил правилата на ЗДвП вкл. не се установи да е паркирал/спрял за
престои в забранен за това участък.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
/Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Решение № 206/
12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. №
623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
действително не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай по делото въобще не се установи нарушение на
ЗДвП от водача на л.а. марка „Тойота“. Предвид това и съдът намира, че с
поведението си водачът на л.а. марка „Тойота“ не е съпричинил вредоносния
резултат.
Поради това и исковата претенция е основателна до пълния заявен
размер от 1478.40 лева – с включени ликвидационни разноски от 15 лева,
които според САТЕ са в обичаен размер. Съгласно САТЕ стойността на
ремонта възлиза дори на по-висока стойност – независимо дали ще се
съобразяват цените от официалния сервиз или не, а дори и да се вземе най-
ниската стойност по методика. Поради това и възражението на ответника, че
сумата е завишена няма как да бъде споделено.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
От приложеното по делото уведомление от ответното дружество до
ищеца се установи, че към 18.05.2023 г. същото е било поканено от ищеца да
плати процесната сума, но е отказало плащане. Ето защо и съдът приема, че
ответникът е валидно поставен в забава. В тази връзка и след извършване на
сходни изчисления с лихвен калкулатор съдът приема, че искът за
обезщетение за забава също е основателен в пълния си размер от 333,77 лева
9
за периода от 18.05.2023 г. до 26.01.2025 г.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са заявили и двете страни, но предвид изхода на
делото, такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 901.22 лева, от които
481.22 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, 350 лева – депозит за САТЕ и
70 лева депозит за свидетел, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК /л.
156 от делото/. От представените по делото платежни нареждания се
установява, че посочените суми са действително заплатени. Предвид изхода на
делото на ищеца се дължи сумата от 831.22 лева, доколкото свидетелят на
ищеца не е пожелал заплащане на разноски за явяването си.
Сумата, внесена като депозит за свидетел ищцовото дружество следва да
поиска да му бъде възстановена от съда.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 ДА ЗАПЛАТИ на „Алианц България“
АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. Сребърна № 16,
следните суми: 1/сумата от 1478,40 лева /вкл. 15 лева ликвидационни
разноски/ - главница, представляваща неизплатено регресно вземане за
заплатено от ищеца „Алианц България“ АД застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, за възстановяване на увреждания
по застрахован лек автомобил марка „Тойота Корола“, с рег. № СВ****ВА,
които ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД дължи като застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
виновния за настъпване на вредите водач на МПС, марка „БМВ“, модел
„318И“ с рег. № СВ****ТН при настъпило на 17.02.2023 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 2/
сумата от 333,77 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 18.05.2023 г. до 26.01.2025 г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на „Алианц България“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
гр. София, ул. Сребърна № 16, сумата от общо 831.22 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 4755/2025 г. на СРС /
за адвокатско възнаграждение с ДДС и експертиза/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11