№ 368
гр. Казанлък, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20255510201045 по описа за 2025 година
Обжалван е Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Жалбоподателят „К.“ ООД, гр. С., недоволен от наложеното му
наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага
оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява
за изтекла давност.
В с.з. жалбата се поддържа от адв. С. С., който моли съда да отмени ЕФ.
Претендира за разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призован в с.з. не изпраща представител. В
съпроводителното преписката писмо и в писмена молба на юрисконсулт П. И. оспорва
жалбата и моли съда да потвърди ЕФ. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Оспорва размера на адвокатския хонорар.
Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид
становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна
система по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 24.03.2022 г. в 13.44
часа било установено нарушение (посочен номер) с ППС т.а. „М.А.“ с рег. № ****** с
технически максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория Евро 5 в
община М. за движение по ПП I-6, км. 331+828 в посока нарастващ километър,
1
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Нарушението е било установено с устройство № 10321, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, с което е било извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Описаната фактическа обстановка се установява отчасти от 2 бр. фотоснимки,
Договор с предплатен баланс, справка нарушения, справка нарушение № ******,
издадено от KAPSCH, протокол № 28765/21, заповед № РД-11-983/13.09.2021г.,
становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ от
„УИСИ“, НТУ, които кореспондират помежду си.
Фактическата обстановка не се оспорва в жалбата и в с.з. в хода на съдебните
прения. Съдът накратко следва да отбележи с оглед отхвърлените от съда
доказателствени искания в с.з., че наличието на договор за предплатен аванс не е
гаранция за подаване на тол декларации от бордовото устройство, водещо до
изразходването му. От справката на АПИ е видно, че за сегмент „…476“ на 24.03.2022
г. в 13.44 часа не е имало подадена тол декларация. Тъй като от справката е видно, че
тол декларации от бордовото устройство не са били подавани за кратък период от
време – 12.28-13.58 часа може да се обсъжда маловажност на случая с оглед цената за
заплащане на преминаването през тол сегмента.
Съдът не споделя възражението за изтекла давност.
Относно давността е релевантно ТП № 1-15 на ВКС и ВАС, според което се
прилагат правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна
преследвателна давност, които са съответно три или четири години и шест месеца от
извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната
давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е
с цел реализиране на наказателната отговорност.
Нарушението е било извършено на 24.03.2022 г. и електронната система
автоматично е генерирала ЕФ.
ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). НП представлява
правораздавателен акт.
Следователно с автоматичното издаването на ЕФ наказателната отговорност е
била реализирана, а последващото връчване на ЕФ, дори и след изтичане на 3-
годишния срок има само уведомително действие за нарушителя и правна възможност
да реализира правата си по обжалване, но не и преследвателно действие.
Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ, спрямо фишовете е
приложима абсолютната давност, а тя изтича на 24.09.2026 г., т.е. няма основание за
прекратяване на наказателното преследване.
2
При правилно установената фактическа изводът, че жалбоподателят е извършил
формално нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП със забележката по-горе, той като
бордовото устройство на т.а. не е генерирало тол декларация за съответния сегмент.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В с.з. не се спори, че ПП I-6 е част от републиканската пътна мрежа и за който
се дължи тол такса за ползване.
Правилно също за извършеното административно нарушение е била наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв. по съответната санкционна норма на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
Но ЕФ следва да се отмени на две основания и приема възраженията на
жалбоподателя в тази насока:
Първото. ЕФ е бил издаден (електронно генериран) на 24.03.2022 г. Към този момент е бил в сила редакцията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
Нормата е процесуална и посочва, че само при нарушение на чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП може да се издава ЕФ, т.е. по арг. на противното изключва издаването на ЕФ по
отношение на нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която е била обнародвана със
същия бр. ДВ.
Следователно без законово овластяване за това е било генерирано електронно
волеизявление вместо да бъде започната процедура по ЗАНН по общия ред.
Следователно ЕФ е издаден в противоречие с процесуалните правила.
Второто. Според Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта
им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса " с
фиксиран размер.
В случая нормите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена
3
санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива.
Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна
норма подобна на тази на чл. 55 от НК не дава възможност на съда да определи
санкция в по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на
извършеното нарушение, предвид искането на въззиваемата страна.
Следователно ЕФ следва да се отмени като необоснован и незаконосъобразен.
Относно разноските жалбоподателят претендира разноски в размер на 960 лв. с
ДДС на осн. Списък за разноски, Договор № 305/1 от 24.07.2025 г., Фактура № 632 от
28.07.2025 г. и Преводно нареждане от 28.07.2025 г.
В писмена молба се оспорва размера на адвокатския хонорар.
Съдът приема възражението, но следва да вземе предвид, че по делото е било
осъществено процесуално представителство в открито с.з. – едно заседание, изготвяне
на жалба и пътуване на процесуален представител от гр. С.. От др. страна доколкото
предметът на делото се отнася до еднотипни дела решаване от съдилищата еднакво и
предизвестено на базата на цитираното по-горе решение на СЕС съдът счита, че
следва да присъди разноски по делото в размер на 700 лв. с. ДДС в жалбоподателя. В
останалата част до 960 лв. искането за присъждане на адвокатски хонорар следва да се
отхвърли.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на жалбоподателя „К.“ ООД, гр. С., ЕИК ********* е било
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500
лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати разноски на
жалбоподателя в размер на 700 лв. с. ДДС.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за
разликата от 700 до 960 лв. с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4