№ 45312
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110146445 по описа за 2025 година
Производството по делото е по постъпила искова молба от ЗК „Уника“ АД срещу
ЗК „Лев Инс“ АД.
В срока за отговор на исковата молба по делото е постъпил такъв от ответника, с
който заявява, че признава предявените искове, като представя доказателство за
погасяване на задължението в цялост, в това число и дължимата държавна такса, без
доказателство за плащане на адвокатско възнаграждение.
С молба с вх. № 351894/28.10.2025 г. ищецът, чрез изрично упълномощен за това
процесуален представител, заявява, че се отказва от предявените искове и моли
производството по делото да бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или
отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Съдът, след като съобрази,
че в случая не е необходимо съгласието на ответника за направения отказ от
предявения иск, намира, че с оглед изявлението на ищцовата страна производството по
делото следва да бъде прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на делото – прекратяване на производството с оглед направен
отказ от исковете поради извършено плащане след образуване на делото, право за
присъждане на разноски възниква за ищцовата страна.
С депозирана молба от ищеца от 28.10.2025 г. се прави искане в негова полза да
бъде присъден заплатеният адвокатски хонорар, като представя доказателство за
платена сума в размер на 820,80 лева с вкл. ДДС.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение, в случай че същото надхвърля минималния
размер съгласно Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения. Възражението е
основателно.
Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II
т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. Ето защо съдът не следва да определя
възнаграждение по всеки от исковете поотделно.
1
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В случая с оглед направеното от ответника признание на
исковете и извършено плащане на процесните суми, съдът намира, че спорът не се
отличава с правна или фактическа сложност, която да е обусловена от събирани в
производството гласни доказателствени средства или експертни заключения, като
производството е приключва преди насрочването му в открито съдебно заседание, без
да се налага явяването на процесуалните представители на страните. Предвид
изложеното, и като съобрази и цената на предявените искове, настоящият състав
счита, че в полза на ищцовото дружество следва да бъде определено адв.
възнаграждение в размер на сумата от 600 лева, към която сума да се прибави и
дължимият ДДС. Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 720 лева
с вкл. ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 233 ГПК производството по гр. дело № 46445 по описа
на Софийски районен съд за 2025 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати
на ЗК „Уника“ АД, ЕИК ********* сумата от 720,00 лева с вкл. ДДС, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2