РЕШЕНИЕ
№ 546
гр. Търговище, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Ст. Й. Й.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20253530100899 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.357 от КТ .
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане
на:
- сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит
- сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща дължимо и
неизплатено възнаграждение за социално битово и културно обслужване,
дължими за периода от 01.05.2022 година до 30.04.2025 година, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска –
19.06.2025г. до окончателното изплащане.;
- сумата от 300 лева , представляваща обезщетение за забава на
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и
- сумата от 15 лева, представляваща обезщетение за забава на
допълнителното възнаграждение за социално битово и културно обслужване
дължими за периода от 01.05.2022 година до 30.04.2025 година от
датата на дължимостта на съответното трудово възнаграждение през периода
до датата на завеждане на иска.
Ищцата твърди в исковата си молба, че работи в ответната детска
градина като „старши учител детска градина“. През м. май 2025г. установила,
1
че при изплащане на трудовото и възнаграждение работодателят не и
начислява всички дължими суми. Конкретно това се дължи на неправилно
определяне на трудовия и стаж и професионален опит. Въз основа на този
трудов стаж към работната и заплата се изчисляват добавки към основното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и за социално
битово и културно обслужване. При изчисляване на тези добавки съгласно чл.
24 от колективния трудов договор на общинско нИ. /ОКТД/ е предвидено да се
взема предвид целия трудов стаж на работника или служителя. А
работодателят и е изчислявал размера на добавките, като е взел предвид само
стажа по специалността. От там се явява разлика в начислените суми за двете
добавки.
Със заявление от 28.05.2025 година поискала от работодателя да и
начисли дължимото възнаграждение за три години назад. От начало и било
обещано това да се случи. След това и заявили, че ще и начислят тези суми, но
от м. март 2025г. В действителност са начислени от 01.05.2025 година. Заявили
и, че следва да търси правата си в съда.
Общият размер на неизплатените и суми, дължими по нейни
изчисления за периода от 01.05.2022 година до 30.04.2025 година възлиза на
5150 лева, от които 5000 лева за допълнително възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит и 150 лева за допълнително възнаграждение за
социално битово и културно обслужване.
Отделно от това, тъй като тези плащания е следвало да се правят към
всяко месечно възнаграждение, и се дължат и законните лихви върху всяко от
тях от датата на дължимостта на съответното трудово възнаграждение до
датата на завеждане на иска. Тези обезщетение за забава изчислява общо в
размер на 315 лева, от които 300 лева за забава на допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и 15 лева за забава на
допълнителното възнаграждение за социално битово и културно обслужване
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати посочените по-горе суми.
В последното открито заседание, след приемане на писменото
заключение по съдебна-счетоводна експертиза, по искане на ищцовата страна,
съдът прекрати производството по делото само в частта на иска за сумата от
150 /сто и петдесет/ лева дължимо и неизплатено възнаграждение за социално
битово и културно обслужване, дължими за периода от 01.05.2022 година до
30.04.2025 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
завеждане на иска – 19.06.2025г. до окончателното изплащане.; и в частта на
иска за сумата от 15 лева обезщетение за забава на допълнителното
възнаграждение за социално битово и културно обслужване за периода от
01.05.2022 година до 30.04.2025 година от датата на дължимостта на
съответното трудово възнаграждение през периода до датата на завеждане на
иска, на осн. Чл.232 ГПК.
В същото открито заседание, след приемане на писменото заключение
2
по съдебна-счетоводна експертиза, по искане на ищцовата страна, съдът
допусна изменение на осъдителните искова, а именно - увеличение на
размера, както следва:
от 5000 лв. на 6531.20 лв. - представляваща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит,
дължими за периода от 01.05.2022 година до 30.04.2025 година, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 19.06.2025г.
до окончателното изплащане;
от 300 лв. на 1302.29 лв. - представляваща обезщетение за забава на
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит,
дължими за периода от 01.05.2022 година до 30.04.2025 година от датата на
дължимостта на съответното трудово възнаграждение през периода до датата
на завеждане на иска - 19.06.2025г.
Ищцата редовно призована не се яви лично и се представлява от
пълномощник – адв. И. И. от АК-Търговище, който поддържа предявените и
висящи искове с направеното увеличение по размер, и моли да се присъдят
разноските по делото вкл. присъждане на адв. възнаграждение в хипотезата на
чл. 38,ал.2 от ЗАдв.. Представя писмена защита.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, съгласно
който счита исковете за допустими, но неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени, като му се присъдят направените по делото разноски.
Съображенията на ответника са следните:
Действително ищцата - В. К. А. и към момента е в трудово правни
отношения с детска градина № 1 „В. -Т., считано от 13.09.2021г., като същата
работи на длъжност „старши учител детска градина".
За това, че ищцата вероятно е член на синдикална организация,
директорът разбрал след подаване на заявление от нейна страна вх. №
100/28.05.2025г. с желанието й да се признае придобит трудов стаж и
професионален опит за периода 16.11.1996 - 01.07.2007г. като се цитира чл. 24
ал. 1 от Общинския КТД и се иска начисляване на допълнително
възнаграждения затова.
Още на следващия ден официално е поискана информация относно
синдикалното членство на служителя с писмо изх. № 96/29.05.2025г. връчено
на ищцата в същия ден. След представяне на документите беше подготвено и
подписано допълнителното споразумение към трудовият й договор,
отразяващо стажа до 2007г.
До този момент - месец май 2025г. директорът на детската градина не е
имал информация като работодател за синдикалното членство на ищцата. В
личното й трудово досие също не се съдържат никакви документи в тази
насока. Освен това всяко от допълнителните споразумения, които са
подписани от служителя са по реда на чл. 119 от КТ тоест по взаимно съгласие
3
на страните и в този ред на мисли ищцата се е съгласила на всяка от
посочените в допълнителните й споразумения суми и процент трудов стаж и
професионален опит и не е имала претенции по отношение на тях.
Ето защо за минал период не следва да се начислява исканото
допълнително възнаграждение като главница и още по-малко като лихви за
забава.
От друга страна, с приемане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са получени от работодателя Указания №
ПК 25/1/23.07.2007 по прилагане на Наредбата, където е записано, че
посоченото в параграф едно от Заключителните разпоредби е защитна норма,
която се прилага само за заварените към 01.07.2007г. работници и служители в
предприятията и ще действа докато се намират в трудово правоотношение със
същия работодател при условие, че няма промяна в размера на основната
работна заплата.
Ответникът редовно призован в открито заседание се представлява от
адв. С. И. от АК-Шумен, която поддържа писмения отговор и моли исковете
за бъдат отхвърлени като неоснователни, като се присъдят разноските по
делото. Подробни съображения са изложени в представената писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е обстоятелството, че между страните по делото е налице
валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор №
376/13.09.2021г.., по силата на който същата работи на длъжност „старши
учител“, видно и от представеното по делото трудово досие на ищцата.
От Допълнително споразумение № 327/21.05.2025г. към трудов
договор № 376/13.09.2021г., сключено на осн. чл. 119 от КТ; Наредба
4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда и Анекс №Д01-
30/31.03.2025 г. към КТД № Д01 - 415/28.12.2023 г.; Общински КТД № РД-Д-
67/20.02.2024 г. и двустранно подписано от страните се установява, че е приет
трудов стаж на ищцата по специалността от 14г. и 02 мес. и 29 дни, като
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е
определено в размер на 14 %, като ищцата е подписала същото с особено
мнение, изразено писмено върху споразумението в частта относно неправилно
изчислено допълнително възнаграждение. От Заявление Вх.рег.№
100/28.05.2025г. изпратено от ищцата до работодателя се установява, че
ищцата е поискала да й бъде признат придобития трудов стаж и
професионален опит за периода от 16.11.1996г. до 01.07.2007г., който да се
приложи и в посоченото по-горе допълнително споразумение.
С Искане Изх. № 96/29.05.2025г. на директора, на осн. чл. 6 от ОбКТ №
РД-Д-67/202024г. и във връзка със заявлението на ищцата, е поискано същата
да представи доказателства за членството й в синдикална организация, като не
е спорно по делото, че ищцата е представила такива. От допълнително
4
споразумение № 346/30.05.2025г. към трудов договор № 376/13.09.2021г.,
сключено на осн. чл. 119 от КТ; Наредба 4/20.04.2017 г. за нормиране и
заплащане на труда и Анекс №Д01- 30/31.03.2025 г. към КТД №Д01 -
415/28.12.2023 г.;ОбКТД № РД-Д- 67/20.02.2024 г. и заповед №
344/29.05.2025г. на директора на ДГ, двустранно подписано от страните се
установява, че допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит на ищцата е определено в размер на 24%.
От заключението по назначената ССЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно и отговарящо на
поставените задачи се установява, че вещото лице е взела предвид стажа на
ищцата за периода от 16.11.1996 г. до 01.07.2007г. на база чл.24 от КТД, .От
заключението на вещото лице се установява също, че са налице неизплатени
суми за допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2025г. в общ размер на 6531.20 лв., като
при определянето им е взет предвид трудовия стаж на ищцата по чл.24 от
ОбКТД, а размерът на обезщетението за забава върху тези суми, считано от
датата на дължимостта им до завеждане на иска е общо 1302.29 лв.
Видно от приложените Указания на МС № ПК 25/01/23.07.2007г., в
същите е посочено, че при определяне на условията по чл. 12, ал.5 от НСОРЗ
няма пречка с КТД или във вътрешни правила за организацията на работната
заплата да се уговори или определи, придобитият стаж в друго предприятие да
се зачете изцяло като трудов стаж и професионален опит по см. на НСОРЗ, ако
той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба.
Съгласно съдържанието на ОбКТ № РД-Д-67/202024г., в чл.24 е
посочено, че Общината и работодателите при определяне на
продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за които се
изплаща допълнително трудово възнаграждение, зачитат изцяло за придобит
трудов стаж и професионален опит по см. на НСОРЗ и придобития до
01.07.2007г. по трудово правоотношение.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на дължимо, но неизплатено трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 6531.20
лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2025 г., както и акцесорен иск за
присъждане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 1302.29
лв. за периода от датата на дължимостта на съответното трудово
възнаграждение до датата на завеждане на иска-19.06.2025г.
Няма спор между страните по делото за това, че между тях е било
налице валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността
“старши учител“ в ответната детска градина.
Единственият спор между страните е за това - дали на ищцата е било
дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за трудов стаж и
5
професионален опит, респ. в какъв размер, като в тази връзка, съдът приема
следното: Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ, трудовото възнаграждение се
формира като сбор от основно и допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер, а съгласно чл. 6, ал. 1 от НСОРЗ, допълнителните трудови
възнаграждения са определените с наредбата или с друг нормативен акт
възнаграждения, които се изплащат задължително -т. 1 и договорените с
индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се
изплащат според договорените условия -т. 2. Съгласно чл. 12, ал. 4 (Изм. - ДВ,
бр. 11 от 2008 г.), т. 1 НСОРЗ при определяне размера на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
работодателят отчита, освен трудовия стаж, придобит при него ( чл. 12, ал. 2
НСОРЗ), и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго
предприятие по смисъла на § 1, т. 2 ДР КТ на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия, като условията, при които се зачита
сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4, се
определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с
вътрешните правила за определяне на работната заплата в предприятието ( чл.
12, ал. 5 с. а.). В този смисъл, съдът приема за неоснователни доводите на
процесуалния представител на ответника за това, че не може с КТД (ОбКТД)
да се определя продължителността на признатия за трудов стаж
професионален опит. Неоснователни са и доводите на ответната страна за
това, че щом ищцата е подписвала допълнителните споразумения, то тя е била
съгласна с така определения процент на допълнителното трудово
възнаграждение, респ., че тя няма право да получи действително следващия й
се размер на допълнително трудово възнаграждение, тъй като така
подписаните доп. споразумения протИ.речат на горепосочените императивни
законови норми, установени в КТ и НСОРЗ. Неоснователни са и доводите за
липса на уведомяване от страна на ищцата за синдикалното й членство,
доколкото, съгл. чл. 124 от КТ работодателят е задължен да заплаща на
служителя възнаграждение за извършената работа, при което същият следва
да положи необходимата грижа по установяване на дължимия размер на това
възнаграждение, а неосведомеността на работодателя относно синдикалното
членство на ищцата не може да се вмени във вина на последната.
Съобразявайки изложеното, съдът приема, че на ищцата се дължи
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2025г. , което не е
изплатено от работодателя, като относно размера на същото, съдът се позовава
на заключението на вещото лице, съобразно което, дължимото такова е в общ
размер на 6531.20 лв. за посочения период от 01.05.2022г. до 30.04.2025г,
обуславящо основателността на предявения главен иск и неговото уважаване,
на осн. чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 12 от НСОРЗ. Забавата на работодателя да
изплати изцяло дължимото допълнително трудово възнаграждение на ищцата
обуславя основателност и на предявения акцесорен иск за присъждане на
обезщетение за забава, което съдът приема, че съобразно заключението на
6
вещото лице е в размер на 1302.29 лв., считано от датата на дължимостта на
всяко месечно доп. трудово възнаграждение до предявяването на иска-
19.06.2025г., при което претенцията следва да бъде уважена, на осн. чл. 86,ал.1
от ЗЗЗД.
Досежно разноските по делото: С оглед изхода от спора, ищцата има
право на разноски съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.1
ГПК, но такива не е направила в настоящия трудов спор. Ответникът има
право на разноски съобразно прекратената част от производството, като видно
от представения договор за правна защита и съдействие, преводно нареждане
по банков път и списък на разноските по чл.80 ГПК, уговореното и заплатено
от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на
980 лв. общо, но доколкото липсват данни какъв размер на адвокатско
възнаграждение е уговорено между ответника и процесуалния му
представител за всеки отделен иск, съдът приема, че е уговорено по равно за
всеки от четирите иска, или по 245лв. за всеки иск. Така, за прекратената част
от производството по два от предявените искове, ответникът има право на
разноски в размер на 490лв., които ищцата, макар да е освободена от
заплащане на такси и разноски към съда, не е освободена от заплащане на
такива към ответника и следва да му ги заплати, на осн. чл. 78 ал.4 от ГПК.
Ответникът следва да заплати на пълномощника на ищцата адв. И. И.
от АК-Търговище адв. възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗАдв.,
за предоставената на ищцата безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38
ал.1 т.2 от ЗАдв. Относно размера на същото съдът съобрази обстоятелството,
че са предявени общо четири иска, два от които са оттеглени, съобрази и
извършената от адв.И. работа по делото /напр. изготвената мотивирана
искова молба ведно с приложените писмени доказателства и своевременно
направени доказателствени искания; явяване и активно участие в две открити
заседания; след като се е запознал с писменото заключение по
ССчЕ.изготвена и представена молба за оттегляне на два от исковете по реда
на чл.232 ГПК и за увеличение размер на два от исковете, по реда на чл.214
ГПК, пледиране в хода на устните състезания и отделно от това представя
писмена защита/, съобрази като ориентир и минималното адв.
възнаграждение за всеки от тях, определено по реда на чл. 2 ал.5 вр. чл. 7 ал.2
т. 1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска
работа, поради което приема, че на адв.И. И. -ТАК ответникът следва да
заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., на осн. чл. 38,ал.2 от
ЗАдв.
Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд –Търговище:
държавна такса върху цената на уважените два иска в размер на общо 313.38
лв., от която 261.29 лв. – д.-т. върху цената на първия уважен иск и 52.09 лв.-
д.т. върху цената на втория уважен иск, както и сумата от 200 лв.,
представляваща разноски от бюджета на съда за съдебна-счетоводна
експертиза, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК във вр. чл.83 ал.2 ГПК и във вр. чл.83
ал.1 т.1 от ГПК.
7
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Детска градина № 1 „*********“, БУЛСТАТ *********, гр.Т.
ул. „Тр.” № **, представлявана от Директора Г. Д. Б., ДА ЗАПЛАТИ на В. К.
А. , ЕГН **********, с адрес гр. Т., ул. „П. К.“ № , ет. , следните суми: сумата
от 6531.20 лв., представляваща незаплатено допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от
01.05.2022г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 19.06.2025г., до
изплащане на задължението и сумата в размер на 1302.29 лв.,
представляваща незаплатено обезщетение за забава, считано от датата на
дължимостта на всяко месечно допълнително трудово възнаграждение до
предявяването на иска - 19.06.2025г., на осн. чл. 128 т.2 от КТ, във вр. чл. 12
от НСОРЗ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. К. А. , ЕГН **********, с адрес гр. Т., ул. „П. К.“ № **,
ет.*, ДА ЗАПЛАТИ на Детска градина № 1 „*******“, БУЛСТАТ *********,
гр.Т., ул. „Тр.” № *, представлявана от Директора Г. Д. Б., разноски в размер на
490 лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78 ал.4 от ГПК и във вр.
чл.232 ГПК.
ОСЪЖДА Детска градина № 1 „*********“, БУЛСТАТ *********,
гр.Т., ул. „Тр.” № **, представлявана от Директора Г. Д. Б., ДА ЗАПЛАТИ на
адв.И. И. И. АК Търговище, личен № **********, служебен адрес
гр.Търговище, ул.“Лилия“, № 4, вх.А, ет.1, кантора 1, адвокатско
възнаграждение в размер на 1200лв., на осн. чл. 38 ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Детска градина № 1 „*********“, БУЛСТАТ *********,
гр.Т., ул. „Тр” № **, представлявана от Директора Г. Д. Б., ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС Търговище държавна такса върху уважените искове в размер на
общо 313.87 лв. и разноски в размер на 200 лв. –за съдебна счетоводна
експертиза, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК във вр. чл.83 ал.2 ГПК и във вр. чл.83
ал.1 т.1 от ГПК..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8