РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Ямбол, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20242330103557 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от М. А. Г. от гр. Я. против „Айс Вайп Дистрибюшън“ ООД-
гр.П., в която се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е
прекратено със Заповед № *** г. на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ –по взаимно съгласие.
Уволнението е незаконосъобразно, тъй като ищцата не е приела устно отправеното
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, дори категорично го е
отхвърлила. Отказала е да подпише заповедта за прекратяване на договора. Останала е без
работа поради уволнението до 30.09.2024 г., когато е сключила нов трудов договор с друг
работодател, по който е получавала по-ниско възнаграждение. Работила е при него до
03.12.2024 г.. Затова иска на основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ да бъде признато
уволнението за незаконно и да бъде отменена заповедта за уволнение, да й се присъди
обезщетение поради оставане без работа вследствие на уволнението в размер на 571 лв. за
периода от 18.09.2024 г. до 29.09.2024 г. на осн. чл. 344 ал.1 т. 3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ; както
и обезщетение в размер на 1381 лв. за периода от 30.09.2024 г. до 03.12.2024 г., което
представлява разликата между възнагражденията, получени от предходния и новия
работодател на ищцата, на основание чл. 344 ал.1 т. 3 вр. чл. 225 ал.2 от КТ, ведно със
законната лихва от подаване на искоата молба и разноските по делото.
В с.з. исковете се поддържат. Направено е оспорване на автентичността на Заявление от
М. А. Г. до *** на „Айс Вайп Дистибюшън“ ООД в частта относно подписа на ищцата,
положен под заявлението, и относно датата 18.09.2024 г., изписана ръкописно в текста на
документа, поради което съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК.
1
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 от ГПК оспорва исковете като недопустими и
неоснователни. Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение за
длъжността „***“ на стоките на работодателя.. Възраженията си основава на фактите, че е
изтекъл давностният срок за предявяване на исковете; че трудовият договор е прекратен по
взаимно съгласие, за което ищцата е подала молба за прекратяването му на *** г., когато е и
прието от работодателя. Тя е възразила само срещу връщането на служебния автомобил.
Претендира разноски при прекратяване на делото, съотв. при отхвърляне на исковете. В с.з.
ответникът чрез адв. А. А. оспорва исковете по съображенията в отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е, че е съществувало между страните трудово правоотношение, по което
ищцата е изпълнявала длъжността „***”, въз основа на представения Трудов договор от ***
г. Основната й заплата е договорена в размер на 1550 лв. Договорът е прекратен със Заповед
№ *** от работодателя, считано от 18.09.2024 г. В нея като основание за уволнението е
вписано „по взаимно съгласие на страните, изразено писмено“, като е посочен чл. 325 т.1 т.1
от КТ.
Страните не спорят, че заповедта е била изпратена по куриер, но ищцата е отказала да я
подпише и практката е върната обратно на работодателя. За тези факти са представени и
Електронно изявление № ***г. на „Еконт Експрес“ АД, товарителница към Електронно
изявление № *** г. на „Еконт Експрес“ АД, разписка, приета на 04.10.2024 г. № *** с
получател ответника. Заповедта е представена от ответника в оригинал.
Ответникът е представил и Заявление вх.№*** г. от ищцата до управителя на „Айс Вайп
Дистрибюшън“ ООД, с което е направено искане за освобождаване от заеманата длъжност,
считано от 18.09.2024 г. Последната дата е изписана ръкописно в текста на документа.
Молбата не съдържа дата на съставяне на документа, освен датиране на приемането му от
работодателя.
Според вещото лице по графологичната експертиза, чийто извод е категоричен,
подписът в заявлението е положен от М. А. Г., а цифровият ръкописен текст „***“ не е
изписан от нея.
Св.Х. – живеещ на *** с адв. С. Г.- ***на ищцата- дава показания, че последната е
заминала за гр.П. на ***г. и в същия ден се е върнала с автобус. Участвала е в среща, по
повод ревизия, след което в края на деня свидетелят я е прибирал от гр.С., закъдето
навъщане е намерила транспорт. Разказала е, че ревизията не е минала по начина, по който е
очаквала. Р.- ***- й е казал, че ще се наложи да я освободят от работа, но тя не е приела
предожението му да бъде по взаимно съгласие. Освен стоката и паричните средства е
върнала и автомобила. Разбрала е около седмица по-късно, от И. в НАП, че договорът й е
прекратен. С. Г. е потърсила *** с молба да уточнят, защо *** е освободена, и са се
уговорили, документите да бъдат изпратени по „Еконт“. Ищцата е отишла в офис на
„Еконт“, а свидетелят я е изчакал отвън. Излязла е без документите, защото указанията са
2
били да си вземе копие от тях, ако ги подпише. М. Г. е заснела с телефона си документите и
след това ги е върнала на куриера.
Св.Р. Т. - *** в ответното дружество- заявява, че физически ревизии в него се извършват
на място два пъти в годината, на пролет и на есен, когато се сменят и гумите на служебните
автомобили. Ищцата е дошла в средата на септември и е подала молбата за напускане-
представеното по делото в оригинал заявление. Свидетелят е уведомил *** на дружеството,
който е наредил тя да остави стоката и автомобила.. Свидетелят не е записвал по
заявлението нищо. Предал го е на ***, който го е входирал по-късно, защото към момента не
е бил в Б. Според свидетеля единственото несъгласие на ищцата е било относно служебния
автомобил, с който е искала да се върне обратно и някой да отиде по-късно да го прибере.
Свидетелят заявява, че не помни точната дата на представяне на заявлението. Сочи, че е
било при идването й в гр.П. Дала го е в готов вид подписано. В същия ден са съставени
протоколи, подписани от ищцата, че издава автомобила, стоката, принтера и телефона,
всички вещи, ползвани от нея като ***. Свидетелят отрича да й е предлагал прекратяване на
трудовия договор. Само сочи, че работният процес е бил труден при нея. Ставала е късно,
идвала е късно, не от 08,00 до 17,00 ч. или от 09,00 до 18,00 ч., а от 11-12 ч. докъм 14 ч. е
ходела по обекти. Това е било видно от GPS системата на автомобила.
Св.И. В. – служител в ответното дружество като *** в офис- сочи, че ищцата през
септември миналата година, около 17.09 се е явила в офиса за физическа ревизия.
Пристигнала е доста късно, не когато трябва- сутринта, а следобед. В същия ден е била
освободена. Служителите са изготвили приемо-предавателни протоколи за приемане на
телефон, автомобил, фискално устройство и стоката, налична в автомобила. Това имущество
е било предадено във връзка с желанието й да напусне. Подписала е протоколите в
присъствие на свидетелката. При връщането на служебния автомобил е изразила нежелание
да го предаде. Искала е да се прибере с него до Я. и след това някой да отиде да го вземе,
каквато практика в дружеството няма. Предала е молба за напускане на Р., с когото е
разговаряла, и след това той е поискал служителите да подготвят приемо-предавателни
протоколи. Свидетелката не е присъствала на разговора му с ищцата.
Ищцата е представила Трудов договор от *** г. с друг работодател, с договорено
възнаграждение от 933 лв. Същият е прекратен на 04.12.2024 г., съгласно Заповед от
03.12.2024 г.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 и 3 от
КТ, които са допустими.
Неоснователни са възраженията в отговора на ответника, че първият иск не попада в
приложното поле на разпоредбата и е недопустим. Касае се за иск по чл.344 ал.1 т.1 - за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението С исковата молба е направено искане
именно за признаване на незаконността на уволнението, а искането за отмяна на заповедта, с
която е извършено, по същество представлява искане за отмяна на уволнението по смисъла
3
на посочената разпоредба.
Неоснователно е възражението, че искът е погасен по давност. Съгласно чл. 358 ал.1 т.2
от ГПК исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове: 2-месечен - по
спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение
на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно
ал.2 т.1 пр. поседно, сроковете по предходната алинея започват да текат при искове относно
прекратяване на трудовото правоотношение от деня на прекратяването. В случая
прекратяването е настъпило на *** г., а исковата молба е подадена по куриер на *** г., видно
от Електронно изявление от същата дата. на „Еконт Експрес“ АД (лист *** от делото).
Искът по чл.344 ал.1 т.1 - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението е
основателен. Законността на уволнението, свързана с наличие на посоченото в заповедта
основание към момента на извършването му, следва да бъде доказана от работодателя, на
основание чл. 154 ал.1 от ГПК..
Съгласно чл.325 т.1 от КТ, трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните
да дължи предизвестие, по взаимно съгласие, изразено писмено. Взаимното съгласие е
постигнато в момента, в който съвпаднат двете волеизявления за прекратяване на трудовия
договор. Съвпадане означава, че волеизявленията и на двете страни имат едно и също
съдържание. Необходимо е освен това и уведомяване на насрещната страна за приемането
на предложението й за прекратяване на договора в 7-дневен срок от получаването му.
Работодателят не доказа надлежно релеватните факти. Ищцата оспорва автентичността
на молбата за освобождаване от работа, както относно подписа си, така и относно датата на
прекратяване на трудовия договор. Въпреки установеното авторство на подписа,
обстоятелството, че не е написала ръкописната дата *** г., осуетява пълното доказване на
фактическия състав на цитираната норма. Оспорването на документа в частта относно
подписа следва да се обяви за недоказано на осн. чл. 194 ал.3 от ГПК
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 60 от 07.05.2015 г. по гр.
д. № 5467/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС, прекратяването на трудовото правоотношение по реда на
чл. 325, т. 1 КТ по взаимно съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между
тях трудов договор да прекрати своето действие, считано от определен момент нататък.
Всяка от страните следва да изрази волята си ясно, категорично, безусловно и свободно.
Необходимо е волеизявленията на двете страни за прекратяването на трудовия договор да
съвпаднат, в това число и по отношение на датата, от която договорът се счита прекратен. С
оглед на това при несъвпадане волята на страните относно датата на прекратяване на
договора, липсва взаимно съгласие. Предложението за прекратяване на договора по взаимно
съгласие може да бъде направено от всяка от страните - от работника или служителя и или
от работодателя. Другата страна трябва да вземе отношение по направеното предложение и
да уведоми предложителя в седмодневен срок. Предложението трябва да бъде направено в
писмена форма. Ако в съдебния процес е оспорено основанието по чл. 325, т. 1 КТ за
прекратяване на договора и във връзка с това оспорване се установи, че датата, от която се
иска прекратяването, не е изписана от предложителя и същата не се установява с други
4
доказателствени средства, не може да се приеме, че е постигнато съгласие относно тази дата
и следователно, че е налице прекратяване на договора по взаимно съгласие.
По разгледания от ВКС случай, аналогичен на настоящия, е прието, че оспореното
основание, на което трудовият договор е бил прекратен, не е осъществено, след като от
графологичната експертиза се установява, че датата на молбата, въз основа на която е
издадена атакуваната заповед, както и датата, от която се иска прекратяването на трудовото
правоотношение, не са изписани от ищцата. Според съда, доколкото в случая работодателят
не е установил при условията на пълно и пряко доказване, че работникът е посочил датата,
от която договорът следва да се счита прекратен, не може да се приеме, че има
волеизявление в тази насока, прието от него.
В настоящия случай, освен недоказването на съгласие за датата на прекратяване, не е
установена и датата на подаване на молбата, за което съдът е указал доказателствена тежест
на ответника. Единствените преки доказателства, че ищцата е подала молбата на датата на
физическата ревизия, на която се е явила лично в офиса на работодателя, са показанията на
св. Р. Т. - *** в ответното дружество, които следва да се преценят по критериите на чл.172 от
ГПК. Същото се отнася до косвените показания на св.В.– *** в офис на ответното
дружество, която не е присъствала на разговора между двамата, а е уведомена от св.Т..
Следва да се отбележи, че ищцата не е датирала молбата си. Дата върху нея е поставена от
***, който я е входирал, според св. Т., а именно „***г.“. Същата е оспорена от ищцата като
предхождаща фактическото й явяване в офиса в гр.П. Ангажирала е показанията на св. Х. –
съжителстващ на *** с адв. С. Г.- ***на ищцата, които сочат датата ***г., когато свидетелят
е прибрал последната от гр.С. при завръщането й с автобус от срещата. Показанията му
също попадат в приложното поле на чл. 172 от ГПК. Същевременно свидетелите на
ответника не помнят точната дата на ревизията, сочат ориентировъчно *** При тези данни
не може да се приеме, че е установено подаване на молбата от ищцата на *** г. Още повече,
че според св.Т., *** не е бил тогава в Б. и е приел молбата след завръщането си, т.е.
антидатирано е записаното от него върху документа. Св. Т. и Св. В. заявяват, че при това
посещение на ищцата в офиса са били съставени протоколи за предаване на служебните
вещи с оглед освобождаването й от работа. Ответната страна е поискала срок да представи
копие от протоколите, съдържащи дата, но не е последвала процесуална активност в тази
посока. Това поведение, както и нежеланието за съдействие по искането на ищцата за
установяване на маршрута на служебния автомобил посредством GPS системата, за която
споменава св.Т., са индиция, че явяването на ищцата в офиса и подаването на молбата не са
извършени на *** г. Т.е. не може да се направи категоричен извод, че е изразила воля за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
Датата на волеизявлението на предложителя за прекратяване на трудовото
правоотношение е обсъдена и в Решение № 244 от 03.10.2016 г. по гр. д. № 2123/2016 г., ІV г.
о. на ВКС, според което правно значение има фактът, кога е направено това изявление, въз
основа на което е издадена от представител на работодателя резолюцията, приемаща
същото, считано от определена дата. Този факт е в доказателствена тежест на работодателя,
5
тъй като всички елементи от фактическия състав, при които законът допуска прекратяване
на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, следва да бъдат установени от него.
Законът изисква страната, към която е отправено предложението за прекратяване на
договора по взаимно съгрласие, не само да вземе отношение по него, но и да уведоми
другата страна в 7-дневен срок, като при пропускане на срока необоримо се презумира
липсата на приемане. Поради това, за да се счете уволнението законно, ответникът следваше
да докаже, че предложението на ищцата за прекратяване на договора по взаимно съгласие е
направено и постъпило у него не повече от 7 дни преди приемането. Щом такИ.
доказателства по делото не са ангажирани, при приложение на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема недоказания от
работодателя факт за неосъществил се. Щом е така, представителят на дружеството не е
направил изявление за приемане на предложението в законния 7-дневен срок от направата
му, което означава, че предложението не е прието. Приемането след изтичане на срока не
удовлетворява изискванията по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и поради това извършеното уволнение
е незаконно, като няма значение дали в предприятието на ответното дружество е имало или
не е имало обичайна практика работниците да бъдат заставяни да подават "молба за
напускане" едновременно с назначаването им (както твърди и пълномощникът на ищцата в
последното с.з.). В настоящия сходен случай съдът следва да приеме за неосъществил се
твърдения факт, че молбата за освобождаване от работа е подадена 7 дни преди приемането
й от *** на дружеството, поради непроведено пълно доказване на релевантния факт от
ответника.
По изложените съображения съдът счита, че искът като основателен следва да се уважи.
Акцесорният иск по чл. 344 ал.1 т. 3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение
за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, е основателен.
Претендира се обезщетение поради оставане без работа в размер на 571 лв. за периода от
***г. до *** г. Не е спорно, че основното трудово възнаграждение, влизащо в състава на
брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се изчислява обезщетението по чл.
228 от КТ, е 1550 лв., както и че за периода преди сключването на нов трудов договор
ищцата е била безработна. Поради това искът следва да се уважи. Искът за обезщетение в
размер на 1381 лв. за периода от 30.09.2024 г. до 03.12.2024 г., което представлява разликата
между възнагражденията, получени от предходния и новия работодател на ищцата, е с
правно основание чл. 344 ал.1 т. 3 вр. чл. 225 ал.2 от КТ. От представения нов трудов
договор е видно, че уговореното основно трудово възнаграждение е в размер на 933 лв.,
поради което на основание чл. 225, ал. 2 КТ ищцата има право на обезщетение, тъй като след
незаконното уволнение е работила на по - ниско платена работа до новото уволнение,
настъпило на 04.12.2024 г.. Месечната разлика в основните заплати е равна на 617 лв. За два
месеца (от 30.09.2024 г. до 30.11.2024 г.) разликата е 2 по 617 лв., т.е. 1234 лв. За двата
работни дни от декември (02.12 и 03.12.2024 г.) е 64,94 лв., т.к. за един работен ден от
декември е дължимо възнаграждение, изчислено като част от посочената разлика между
възнагражденията по процесния договор с ответника и новия, в размер на 32,47 лв. Или е
6
дължимо обезщетение общо от 1298,94 лв. Искът следва да бъде уважен до този размер, а за
разликата до претендирания-да бъде отхвърлен.
При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на разноските е частично
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част
от исковете. Искането е по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно която
разпоредба в случаите по ал. 1 (при безплатна адвокатска помощ), ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. Претендираното възнаграждение от 800 лв. не
надвишава определеното по реда на чл. 7 ал.1 и 2 от Наредбата за възнаграждения за
адвокатска работа. Съразмерно на уважената част от първоначално предявените искове е
дължимо възнаграждение от 588,12 лв.
Искането на ответника по чл. 78 ал.3 и ал.4 ГПК е частично основателно Налице са
данни за заплатено възнаграждение на адвоката в размер на 2400 лв. Отхвърлен е частично
само единият от трите разгледани обективно съединени иска и е прекратено производството
по иска за сумата от 2200 лв. обезщетение за оставане без работа за периода 04.12.2024 г.-
18.03.2025 г., поради оттеглянето му. По възражението на насрещната страна по чл. 78 ал.5
ГПК съдът приема, че минималното възнаграждение за първоначално предявените четири
обективно съединени иска, вкл. оттегления, е дължимо възнаграждение общо от 2435,10 лв.,
определено по реда на чл.7 ал.1 и ал.2 т.1 и 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска
работа към момента на сключване на договора за правна помощ от ответника (1077 лв. за
първия иск, 400 лв. за втория, за третия- 438,80 лв и 520 лв. за оттегления). Т.е. възражението
е неоснователно. Ето защо следва се присъди сумата от 635,65 лв. за отхвърлената част от
третия иск и за иска, по който производството е прекратено.
Съгласно чл. 78 ал.6 от ГПК при уважаване на иска заплащането на таксите и съдебните
разноски се възлага на осъдената страна. За първия иск-неоценяем-ответникът дължи ДТ 30
лв., за оценяемите –за първия 50 лв., а за уважената част от иска по чл. 225 ал.2 от КТ-51,96
лв. Следва да заплати съразмерно и съдебните разноски за вещо лице.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
Обявява за недоказано оспорването на Заявление вх.№*** г. от М. А. Г. до *** на „Айс
Вайп Дистрибюшън“ ООД в частта относно подписа на М. А. Г..
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на М. А. Г. от гр. Я., к-с
***, извършено със Заповед № *** г. от „Айс Вайп Дистрибюшън“ ООД- гр.П., ул.***
Търговски комплекс „*** ЕИК ***.
ОСЪЖДА „Айс Вайп Дистрибюшън“ ООД- гр.П., ул.***, Търговски комплекс ***
7
ЕИК *** да заплати на М. А. Г. от гр. Я., к-с ***на осн. чл. 344 ал.1 т. 3 вр. чл. 225 ал.1 от
КТ обезщетение поради оставане без работа в размер на 571 лв. за периода от 18.09.2024 г.
до 29.09.2024 г., ведно със законната лихва от 19.11.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Айс Вайп Дистрибюшън“ ООД- гр.П., ул.***, Търговски комплекс ***
ЕИК *** да заплати на М. А. Г. от гр. Я., к-с *** на осн. чл. 344 ал.1 т. 3 вр. чл. 225 ал.2 от
КТ обезщетение за по-нископлатена работа в размер на 1298,94 лв. за периода от 30.09.2024
г. до 03.12.2024 г., ведно със законната лихва от 19.11.2024 г. до окончателното плащане, а
искът за разликата до 1381 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ .
ОСЪЖДА „Айс Вайп Дистрибюшън“ ООД- гр.П., ул.“***, Търговски комплекс ***,
ЕИК ***да заплати на адв. С. А. Г. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал.2 от Закона
за адвокатурата в размер на 588,12 лв.
ОСЪЖДА М. А. Г. от гр. Я., к-с „*** да заплати на „Айс Вайп Дистрибюшън“ ООД-
гр.П., ул.***, Търговски комплекс *** ЕИК *** направените по делото разноски в размер на
635,65 лв.
ОСЪЖДА „Айс Вайп Дистрибюшън“ ООД- гр.П., ул.***, Търговски комплекс ***, ЕИК
*** да заплати ДТ в размер на 131,96 лв. и съдебните разноски за вещо лице в размер на
554, 30 лв.
Решението на основание чл. 315 ал.2 от ГПК подлежи на обжалване в 2 - седмичен срок,
считано от обявената в с.з. дата 01.10.2025 г., пред ЯОС.
Препис от решението –на страните!
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
8