РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в
публично заседание на десети март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря В. П. и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 1180 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С решение №
2080/22.10.2019 г. по гр.д.№2621/2019г. по описа на ПлРС е признато
на основание чл.422 вр. чл.124 ГПК по отношение на Л.И.М., че дължи на
кредитора „*****”ЕАД със седалище гр.П.следните суми: 372.65 лв. - главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2019 г.;
41.65 лв. - лихва
върху главницата за периода от 02.12.2016 г. до
06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед № 924/14.03.2019 г. по ч.гр.д.№
1593/2019 г. на ПлРС. Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК Л.И.М. да заплати
на „****”ЕАД със седалище гр.П. сумата общо 475 лв. направени деловодни
разноски по настоящето дело.Осъден е Л.И.М. да заплати на „*****”ЕАД със
седалище гр.Плевен сумата общо от 75 лв. - разноски по ч.гр.д.№ 1593/2019 г.
по описа на ПлРС.Производството по делото е проведено при участието на „*****”
ЕООД със седалище гр.Варна като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Депозирана
е въззивна жалба от Л.И.М. срещу решение
№ 2080/22.10.2019 г. по гр.д.№ 2621/2019 г. по описа на ПлРС.Излагат се доводи
за незаконосъобразност на същото.
За
въззиваемата страна – „****”ЕАД със седалище гр.Плевен процесуалният
представител изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивната жалба е
процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно,
поради което по силата на чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите
във въззивната жалба съдът приема за
установено следното.
Във въззивната
жалба се твърди, че въззивникът се е отказал от услугите на „****”ЕАД през 1996 г. с демонтирането на 3 бр.радиатори в процесния имот,
няма договорни отношения с въззиваемия и в имота няма монтирана щранг-лира.
В хода на
първоинстанцинното производство са назначени две експертизи -
съдебно-икономическа и съдебно-техническа.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза е видно, че в процесния имот няма начислено
отопление от налични ИРУ за периода, няма ползване и на топла вода.Размерът на
главницата, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2019 г., е 372.65 лв., която
включва: сума за отопление без ИРУ - в баня с ранг лира - 145.41 лв., сума от
ТЕ, отдадена от сградната инсталация - 215.53 лв., суми за услуга дялово
разпределение.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза е видно, че имотът на въззивника се намира в
топлофицирана жилищна сграда.Банята се отоплява от щранг-лира.В апартамента не
се ползват отопление и БГВ.Индивидуалната сметка на въззивника включва два
компонента: делът на имота за отдадената ТЕ в сградната инсталация; топлинна
енергия, отдадена от щранг-лира в банята.Тя представлява гладки тръби с
диаметър 1 1/4" и височина 2х 2,60м.
Относно довода на
въззивника, че в банята има щранг, но няма лира, то съгласно чл.153, ал.6 от
ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, какъвто е и процесния случай. Съгласно §1, т.37 от ДР
на ЗЕ отоплително тяло е и щранг - лирата.
Продажбата
на топлинна енергия се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда
на чл.150 от ЗЕ, каквито са приложени по делото, като не е необходимо
сключването на отделен договор.
Съгласно чл.153, ал.2 и ал.3 ЗЕ, когато
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено
това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от
нейното самостоятелно отклонение, като се смятат за клиенти на топлинна енергия
до датата на прекратяване на топлоснабдяването, но такива данни няма.
Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за продажба на топлинна енергия.
От
събраните по делото доказателства се установява факта на реалното доставяне на
начислената ТЕ, от страна на въззиваемия до имота на въззивника.В имота на
въззивника има само щранг лира в банята, която няма самостоятелен
измервателен уред, което е съобразено при изчисляването на дължимите суми. В
Методиката за дяловото разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост - Приложение към чл.61, ал.1 към Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабдяването, е посочено, че при наличие на щранг лира, без уред за дялово
разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път (т.6.9) и се прилага разпоредбата на т.6.5.
Според функциите си, щранг – лирите се причисляват към
отоплителните тела на инсталацията, за които няма техническа възможност за
монтаж на уред за дялово разпределение и индивидуално регулиране, както е
посочило и ВЛ инж.Йорданов.Поради тази причина енергията за щранг – лирите се
получава на база мощността им по изчислителен път според т.6.9 от
горепосочената методика.
Относно довода на въззивника, че за незаявена, недоговорирана
услуга не се заплаща, то съгласно тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. на ВКС
по тъл.д.№ 2/2016 г., ОСГТК, на което се позовава въззиваемия, за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във вр. с §1 от ДР на ЗЗП, т.е. следва да се
приеме, че не се касае за такава услуга.
Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на
процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия на
основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща направени по делото
разноски за юристконсултско възнаграждение за настоящата инстанция с оглед на
чл.25, ал.1 НЗПП.
Водим от горното,
Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2080/22.10.2019 г. по гр.д.№ 2621/2019 г. по описа
на Плевенски районен съд.
Осъжда на основание чл.78, ал.8 ГПК въззивника Л.И.М.,
ЕГН **********, да заплати на
въззиваемия „****”ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.”***”№ ***, ЕИК ***, сумата от 100 лв.,
представляваща направени по делото разноски за юристконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: