№ 685
гр. Варна, 01.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20233100900716 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:01 часа се явиха:
Ищците Б. С. М. и К. С. М., редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адв. Ст. Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът “Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД,
представлявано от К.С.С. и М.П. И.ов, редовно призован, представлява се от
юриск. Й., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, явяват се лично.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Юриск. Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Т.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него.
Поддържам исковата молба. Съответно оспорвам подадения отговор и най –
вече направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
поддържам насрещното ни твърдение, че ищцата е пътувала с правилно
поставен предпазен колан.
Във връзка с дадената ни възможност за ангажиране на гасни
доказателства, водим и молим да допуснете като свидетели лицата А.Л.Ф. и С.
1
Й.а Я..
На основание чл. 214 от ГПК, правя и моля да допуснете увеличение
размера на предявените исковете претенции от първоначалния размер от
26 000.00 лева за всеки ищец до пълния заявен размер в исковата молба от
200 000.00 лева. Представям писмена молба в тази посока, с препис за
ответното дружество.
Юриск. Й.: Оспорвам исковата молба, с мотивите изразени в писмения
отговор. Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него. Към
момента нямам доказателствени искания.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1545 от 23.10.2025 година:
Делото е образувано по искова молба на Б. С. М., с ЕГН ********** и К.
С. М., с ЕГН **********, против “Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД, с ЕИК *********, с която са предявени субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 26000лв.,
съставляващи частична претенция от общо 200000лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, резултат на смъртта на майка им-М.П. М., с
ЕГН **********, починала в пътно-транспортно произшествие, настъпило на
28.07.2022г., в района на община Банско, област Благоевград, на път II-19,
километър 53+700, по вина на водача на лек автомобил “Пежо Партнер“, с peг.
№*****, който е застрахован при ответника по застраховка “Гражданска
отговорност“, обективирана в Полица №******, валидна от 17.06.2022г. до
16.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.08.2022г.-датата на предявяване пред застрахователя на извънсъдебна
претенция до окончателно изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 28.07.2022г., около 18.00 часа, в
района на община Банско, област Благоевград, на път II-19, километър
53+700, е възникнало пътно произшествие, причинено от водача на лек
автомобил “Пежо Партнер“, с peг.№*****. Сочи се, че автомобилът се е
движил в посока от гр.Гоце Делчев към гр.Добринище, като на км.53+700,
излизайки от ляв завой, без да е налице техническа неизправност на
2
автомобила, водача губи контрол върху управлението и излиза вляво, извън
пътното платно. Последвал е кос удар между крайпътно дърво и дясната
предна част на автомобила, като първоначалното съприкосновение е било със
ствола на дървото, в което се е ударила дясната предна врата на колата. Сочи
се, че в причинна връзка с описания инцидент, е починала майката на ищците
М.П. М., с ЕГН **********, която се е возила на предна дясна седалка в
процесния автомобил. Поддържа се, че виновното поведението на водача на
лекия автомобил, което е предизвикало настъпване на ПТП, се намира в пряка
причинна връзка с претърпените от ищците вреди. Твърди се, че в следствие
на преждевременната и внезапна загуба на майка им, ищците са претърпели
неимуществени вреди под формата на морални болки и страдания. Твърди се,
че всеки от тях се е намирал в отношения на силна емоционална привързаност
с майка си, чиято смърт й е настъпила в момент, когато те са се нуждаели най-
много от моралната й подкрепа, съвети и житейски опит. Сочи се, че към
момента на инцидента ищецът К. М. е бил непълнолетен ученик в
математическа гимназия, като му предстояло е да започне последната учебна
година от средния курс на обучение, а след това абитуриентски бал и
кандидатстудентски изпити, а за ищцата Б. М. предстояло първото й интервю
за работа по специалността. Изложено е обстойно описание емоционалната
връзка с покойната, нейната грижа, отношение, безрезервна подкрепа и
насърчаване на личностното им развитие. Също така е описан топла връзка
между майка и дъщеря, изградени отношения на доверие, сигурност и
приятелство помежду им. Сочи се, че ищцата М. е завършила образованието в
чужбина, като в деня на първото си интервю по специалността, губи
основната си опора, с която не могла да сподели радостта. За смъртта на майка
си ищцата разбира дни по-късно, като информацията я води до шоково
състояние, а впоследствие изпада в отчаяние и безнадеждност, като изживява
трагичния инцидент болезнено и мъчително дълбоко в себе си. В исковата
молба се сочи още, че между ищеца М. и майка му е била налице развита
силна връзка на привързаност и доверие. Тя е родителят открил талантът на
ищеца към точните науки и го е насърчавала да се развива, и усъвършенства.
Ищецът е разчитал не само на мъдрите житейски съвети на майка си, но и на
познанията й по математика и физика. Сочи се, че родителят и детето са
прекарвали много време в споделяне на общи интереси и теми. След смъртта
на майка му, за ищеца остава изключително болезнената мисълта, че тя няма
3
никога да се радва на професионалната му реализация и да сподели развитието
на житейския му път. Поддържа се, че вследствие на смъртта на майка си,
ищецът бива съкрушен, смазан и сломен. Сочи се, че преживеният психически
дискомфорт от ищците се е отразил в отношенията им с близки, приятели и
познати, като са се променили и разбиранията им за ценностите в живота.
Твърди се, че към момента на процесния пътен инцидент е била налице
валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност“ при ответника,
поради което на 04.08.2022г. ищците са изпратили уведомление до ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие, а на 25.08.2022г. са
предявили и писмена застрахователна претенция, придружена от всички
налични документи, като понастоящем обезщетение не е заплатено.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
искова молба, с който претенциите се оспорват в цялост по основание и
размер. Твърди се, че в хода на извънсъдебно предявената претенция от
ищците по застрахователна полица №******, последните не са представили
достатъчно доказателства относно вината на застрахования водач и за
механизма на настъпване на произшествието, поради което застрахователят е
бил поставен в невъзможност да се произнесе по същата. Ето защо се излага,
че застрахователното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото
дело. Оспорва се твърдения механизъм на настъпване на процесното пътното
произшествие, като твърди, че застрахованият водач не е отговорен за
настъпилото ПТП. Поддържа се още, че предявеният размер на исковете е
изключително завишен и не отговаря на действително претърпените вреди,
като са развити обстойни съображения за недостоверност на описаните от
ищците болки и страдания. Твърди се, че предвид икономическата и социална
конюнктура, както и социалният статус на ищците, претенцията е
необосновано висок, както и че присъждането на подобно обезщетение би
довело единствено до неоснователно им обогатяване. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пътничка,
която е пътувала без поставен предпазен колан. Поддържа се, че липсата на
поставен колан, е от ключово значение за настъпване на леталния изход,
доколкото водачът и другият пътник в автомобила са със значително по-леки
травми. С оглед на изложеното се претендира редуциране на дължимото
обезщетение. Оспорва се акцесорния иск за присъждане на лихви като
обусловен от неоснователността на главния. Наред с това се поддържа, че ако е
4
налице забава, то същата е настъпила най-рано 15 работни дни след
представяне на последното доказателство по застрахователната преписка, по
реда на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, а именно от 27.07.2023г., поради което за начало
на евентуалната забавата може да се счете 17.08.2023г.
В законният срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват всички наведени фактически твърдения в отговора на ответника.
Сочи се, че в представените по делото писмени доказателства се съдържа
извънсъдебно признание на вината на водача на застрахования автомобил. В
този смисъл оспорват твърдението на ответника, че е бил в невъзможност да
се произнесе въз основа на предявените му документи по извънсъдебната
застрахователна претенция. Оспорва се и възражението за съпричиняване,
като се твърди, че към момента на възникване на пътното произшествие
пострадалата М. М. е била с поставен предпазен колан. В условията на
евентуалност поддържат, че дори пострадалата да е била без поставен
предпазен колан, то с оглед на конкретния механизъм на процесния инцидент,
получените изключително тежки деформации по застрахования автомобил,
локализирани отпред и отдясно, при всяко положение би настъпил фатален
резултат за майката на ищците.
С подадения от ответника отговор на допълнителна искова молба, се
поддържат вече заявените възражения и оспорвания.
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497,
ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното
ПТП-28.07.2022г. с ответното дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно лек автомобил “Пежо Партнер“, с peг.№***** по
Застрахователна полица №******, валидна от 17.06.2022г. до 16.06.2023г.
Също така че пред застрахователя е депозирана извънсъдебна претенция по
реда на чл.380, ал.1 от КЗ, за което е образувана щета №******.
Установено по задължителен за гражданския съд начин, съгласно
разпоредбата на чл.300 ГПК, съгласно влязла в сила присъда на 19.09.2025г.
№24/03.09.2025г. по НОХД №836/2025г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград, е че на 28.07.2022г., около 18.00ч., на второкласен път II-19, в
5
района на километър 54-ти, в посока гр.Гоце Делчев-гр.Добринище, С.Б. М.,
при управление на лек автомобил „Пежо Партнер", с peг. №*****, е нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно- чл.21,
ал.2 вр. ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно които е превишил скоростта на
движение, сигнализирана с пътен знак В26, въвеждаща забрана на пътните
превозни средства да се движат със скорост по-висока от 60км/ч, важащ в
района на километър 54-ти, като е управлявал моторното превозно средство
със скорост около 78,8 км/ч, в резултат на което по непредпазливост е
причинил смъртта на М.П. М., седяща на предна дясна седалка в
управляваното от него превозно средство, поради което е осъществил състава
на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.21,
ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти.
По предявения иск с правно основание чл.432 от КЗ ищците носят
доказателствената тежест за установяване на валидно сключен и действащ към
датата на ПТП договор за застраховка “Гражданска отговорност“ сключен с
ответника за лекият автомобил, който е управляван от виновното за
увреждането лице. Следва да установят настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно Д.ие от страна на застрахования на 28.07.2022г.,
причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените неимуществени вреди. Следва да установят още
датата на уведомяването на застрахователя по сключения договор за
застраховка, по повод на задължението на пострадалото лице по смисъла на
чл.498, ал.1 вр. чл.380 от КЗ.
Ответникът носи доказателствената тежест за установяване фактите, на
които основава своите възражения, в т.ч. възраженията за съпричиняване и
относно прекомерността на предявените искове.
С оглед направено изявление от процесуалния представител на ищците,
и като взе предвид, че са налице положителните процесуални предпоставки и
не са налице отрицателни такива, и на основнаие чл.214 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на основание чл.214 от ГПК, увеличение на предявените
6
частични претенции от ищците Б. С. М., с ЕГН:********** и К. С. М., с
ЕГН:**********, срещу “Застрахователно акционерно дружество Армеец“
АД, с ЕИК *********, като вместо първоначално посочените от по 26 000.00
лева за всеки от двамата ищци, исковете следва да се считат за предявени в
пълния им заявен размер от по 200 000.00 лева за всеки от тях,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки
и страдания, вследствие на ПТП настъпило на 28.07.2022г.
СЪДЪТ докладва постъпило НОХД № 836/2025 г. по описа на Окръжен
съд – Благоевград.
Адв. Т.: Да се приобщи.
Юриск. Й.: Да се приобщи.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети допуснатите писмени
доказателства, представени от страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 14; Копие от Протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.07.2022 г.; Копие от Заключение – 6 листа; Копие от
Препис – извлечение от акт за смърт № 766 от 01.08.2022 г.; Копие от
Удостоверение за наследници с изх. № 1210 от 05.08.2022 г.; Извлечение от
Справка от страницата на „Гаранционен фонд“; Копие от Претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди; Копие от Фискален бон –
2 броя; Копие от Претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от 25.08.2022 г.; Копие от Фискален бон – 2 броя; Копие от Заявление с
вх. № 130 – 323 от 04.08.2022 г.; Копие от Писмо с вх. № 1–3708 от
22.11.2023г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с допълнителната искова молба документи, както следва: Копие от
Споразумение за изплатено обезщетение за неимуществени вреди от
20.09.2023 г. на Н.И.П.; Копие от Споразумение за изплатено обезщетение за
неимуществени вреди от 20.09.2023 г. на П.М.П..
ПРИЕМА като доказателства по делото НОХД № 836/2025 г. по описа
на Окръжен съд – Благоевград.
7
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 33570 / 19.11.2025 г. на
допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допуснатата комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, с оглед, на което сне
самоличността на вещите лица, както следва:
Д. А. Д., 58 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Й. Л. М., 44 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещите лица Д. Д. и Й. М.: Представили сме писмено заключение,
което поддържаме.
Юриск. Й.: Нямам въпроси към вещите лица. Не възразявам да се
приеме заключението.
Адв. Т.: Аз също нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме
заключението.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ докладва Справка–декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена от вещото лице Д. А. Д. с комплексна съдебномедицинската и
автотехническа експертиза, за сумата от 600.00 /шестстотин/ лева.
СЪДЪТ докладва Справка–декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена от вещото лице Й. Л. М. с комплексна съдебномедицинската и
автотехническа експертиза, за сумата от 600.00 /шестстотин/ лева.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по комплексна съдебно – счетоводна и оценителна експертиза,
следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес
8
изслушаното заключение на комплексната съдебномедицинската и
автотехническа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещите лица в размер на
1 200.00 /хиляда и двеста/ лева, за изготвяне на експертизата, което е извън
рамките на първоначално определения депозит.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. в
размер на 800.00 /осемстотин/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд. 2
броя РКО за по 400.00 /четиристотин/ лева – „Централна Кооперативна
Банка“ АД от 11.11.2025 г. от 800.00 лева/.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна да внесе допълнителен депозит в
размер на 400.00 /четиристотин/ лева, в едноседмичен срок считано от днес и
представи доказателства за това в същия срок.
УКАЗВА на ответната страна, че при липса на представени
доказателства, съдът ще постанови осъдително определение по чл. 81 вр. чл.
77 от ГПК.
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване на претърпените неимуществени вреди от смъртта на майка им в
процесното пътно произшествие, както и наличието на дълбока емоционална
връзка с нея, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание, като свидетели:
А.Л.Ф. и С. Й.а Я., като вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: А.Л.Ф., 56 години, българка, български
гражданин, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. Т.:
Свидетелят Ф.: Познавам М. М. и нейното семейство. С М. първо сме
състудентки от 1986 г. Още тогава аз живеех у тях. Тя дори искаше родителите
и да ме осиновят. Станахме много близки. След това се наложи да замина в
́
Пловдив, като ние с нея продължихме да си пишем едни дълги писма. Много
9
близки бяхме.
М. имаше две деца. Първо се роди Б. и след десет години се роди К..
Според мен М. беше мечтаната майка. Освен грижата, която тя полагаше за
децата, тя им беше приятел. Те споделяха с всичко с нея. Нямаше тема Табу.
Аз съм им кръстница и на двете деца. Тя ми е разказвала и за техните
проблеми в училище и за първата любов, и как купуваме подаръци за
приятелката на К., която не знае, че му е приятелка. Тя ги караше да бъдат
практични, да бъдат правилни. Постоянно им даваше някакви задачки –
закачки, с което целеше да развива техните умения. Насърчаваше ги да учат.
Те първо бяха в Руското училище и двамата. След това Б. продължи там.
Тя го завърши с отличие. Въпреки, че и двамата в семейството са българи, тя
беше първенец в международни олимпиади по руски език и и беше
́
предложена стипендия, за да учи в Русия.
К. започна в Руското училище, но М. видя, че на него много му се отдава
математика и започнаха да се занимават в тази област повече. Той дори по
–ти–ти
физика от олимпиада награда от БАН. Беше може би 4 – 5 клас.
Насърчаваше го да спортува. Играеше шах. Всяка година идваше при мен през
–а
Априлската ваканция, защото по това време в Пловдив, в „Новотел“ се
провеждаше състезания по шах за деца.
Децата и бяха много привързани към нея. Например: Б. като замина за
́
Виена, те всеки ден се чуваха. Б. замина за Виена като завърши училище.
Нейна приятелка искаше да ходи във Виена и Б. реши, че ако са неразделни
приятелки ще заминат заедно. Въпреки, че немският и беше слаб, тя замина и
́
там учи една година немски. В същото време се подготвеше за изпити за
медицина. Докато беше във Виена, постоянно се поддържаше контакт с майка
и. Дори и М. я готвеше по физика, тъй като математическите дисциплини на
́
Б. и бяха малко по – трудни, а във Виена се кандидатстваше и с физика.
́
Контактът го поддържаха, първо по Skype и другото, което е Б. имаше
възможност четири пъти в годината да се прибира в България. Цялото лято
беше в България. Доколкото знам, М. е ходила във Виена два или три пъти при
нея.
К. беше по – малкия. Той беше късно дете. Грижите към него бяха малко
по – засилени, тъй като все пак е и момче, и е малко по – палав, но идеално се
справяше с уроците. В детската градина имаха много добра група на
10
родителите, които също общуваха прекрасно с децата. К. не пропусна нито
една олимпиада. М. беше човекът, който го насърчаваше, който му помагаше.
Той завърши също с отличие Математическа гимназия. К. беше все още
ученик, беше на 17 години, когато майка му загина.
На 28.07.2022 г. се случи трагедията. Тогава Б. беше на 28 година, а К.
на 17 години.
Аз разбрах за катастрофата същия ден. През нощта се обади брат и.
́
„Обаждам ти се да ти кажа, защото ти си най – близка. Има катастрофа.
Тръгвам за Разлог.“. Аз му казах, че ще тръгна сутринта и се срещнахме в
Разлог, където вече разбрахме, че М. вече не е сред живите.
Живях във Варна от 2010 г. до 2020 г. През този период с М. всяка
седмица се виждахме. Имахме една традиция. С децата също съм се виждала и
с К., докато си учеше уроците, и слуша музика със слушалките, докато майка
му прави забележка, и с Б., когато си се връщаше. Водила съм К. и на
спортните занимания – на плуване в база до Морската градина.
К. беше в колата, когато се случи катастрофата. За мен беше и остава да
е неразбираемо, по какъв начин М. е почувствала, че нещо ще се случи,
защото К. поне една година се водеше на предната седалка при баща си, за да
гледа как се кара кола, защото искаше да изкара шофьорски курсове. М. в
Мелник му е каза: „К.е, тоя път ти ще седнеш отзад.“. Така му е казала. Така
ми го разказа после като бяхме заедно във Варна три седмици, докато се
възстанови баща им. Когато ние пристигнахме, К. не знаеше, какво се случило
с майка му. Когато се събрахме аз и брат и, и отидохме при баща им, той му
́
съобщи. К. стана неадекватен. Ние го изведохме. „Неадекватен“ – не можа да
реагира по някакъв начин, нито заплака, нито нещо каза. Ние го заведохме в
моята колата. Там беше бившия ми съпруг, който дойде с мен, защото знае, че
ще съм много притеснена. След това отново се събрахме отново тримата – аз,
брат и и Станислав, в стаята в болницата.
́
Притеснението беше за Б., тъй като тя втори ден вече не беше чувала с
майката си. Те се чуваха всяка вечер. И тъй като Б. е много емоционална се
притеснявахме, как тя ще реагира и какво може да направи. Аз им казах, че
вземам самолета за Виена. Същият ден си взех билет и на следващия ден още
сутринта взех самолет за Виена. От там се обадих на Б., за да и кажа, че съм
́
командировка и имам възможност да се видим. Б. реагира по същия начин.
11
Нито заплака, нито каза нещо. Тя разбра от мен за смъртта на майка си. Тя ми
каза: „Аз нещо предчувствах, щом не ми се обажда два дена! Писах на К. и
той ми каза, че сега няма обхват и не може да се чуем.“. Следващите два дена
се опитвах да намеря билети за връщане. Бях помолила една позната от
агенция да ми търси билети, така че ние пътувахме не веднага. Може би два
дена се разхождаме из Виена. Б. плачеше. Ходихме до фирмата, в която тя
трябваше да започне работа и майка и беше много щастлива, че Б. ще започне
́
работа по специалността, защото тя много настояваше на това. Б. докато
учеше работеше SPAR. Това са магазини подобни на BILLA, за да може да си
помага с издръжката, защото семейство не е богато. Само двамата родители
със заплатите си. Нямат баби и дядовци, които да помагат. Така, че на Б. и
́
налагаше да работи. Майка и постоянно и казваше: „Намери си работа по
́́
специалността!“. Тъкмо си намери! Отидохме във фирмата и обяснихме, че
няма как да започне и ако могат да я изчакат. Отпътувахме за България. Тя
много държеше да се направи помен. Без да отваряме ковчега разбира се.
След смъртта на майка им, Б. страшно се затвори. К. като му се
обадихме от Виена, след като Б. разбра каза, че той е при приятел и че не иска
да се върне вкъщи, докато ние не сме там. Той се прибра като пристигнахме
ние във Варна. Той не искаше да влиза във всекидневната, която служеше и за
спалня на родителите.
К. отказа медицинска помощ, но Б. ме послужа. Аз потърсих д-р
Овчарова, тъй като само за нея бях чувала във Варна, но като я потърсих се
оказа, че тя е извън града. Тогава потърсихме в Супердок и два пъти я водих
на психолог. Тя каза, че има някаква помощ, но .... Аз във Виена се запознах и
с приятелите и. Помолих ги и да и обръщат внимание, но Б. се затвори и за тях
́́
Майката винаги липсва, но те не могат да говорят още на тази тема. Ние
говорим за майка им само на гробището, когато правим помен.
Адв. Т.: Нямам повече въпроси.
На въпросите на юриск. Й.:
Свидетелят Ф.: Децата са във Виена. И двамата са във Виена. Целта е
да могат да си помагат. Да са заедно. Те нямат собствени семейства. Б. се
затвори и не контактува почти с никого. Ходи по 17 часа на работа. К. след
като беше приет в Софийския университет, без изпит първата година, заради
отличния успех и след катастрофата не успя да си изучи немския както
12
трябва, за да постигне сертификата, който е необходим, затова отиде в София.
В София се взе малко в ръце. Изкара си немския и замина за Виена, за да може
да са заедно, защото той вижда, че по единично им е по – трудно да се справят.
Б. в момента го издържа.
Б. е там отпреди това, а К. е в Австрия от една година спрямо сега.
Юриск. Й.: Нямам повече въпроси.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същата беше освободена и напусна залата.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: С. Й.а Я., 68 години, българка, български
гражданин, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. Т.:
Свидетелят Я.: Познавах М.. Много близка приятелка от 1997 година.
С нея бяхме колежки в „Мелница Варна“. В процеса на опознаване станахме
много близки. След това се разделихме, защото аз напуснах мелницата, тя
също, но нашата дружба продължи и станахме и семейни приятели, и много
често сме били в общи срещи. Ходихме заедно на почивки. Изобщо имаме
доста близка връзка със семейството на М. и с децата. Децата се казват Б. и К..
Докато бяха малки децата, основно М. се грижеше за тях. Моите
впечатления са, че може да изглежда напудрено, но М. беше майка мечта за
мен, защото аз съм се сравнявала с нея. Тя нямаше теми, с които не може да
обсъжда с децата си и по някакъв неин много интересен начин намираше
възможност да ги мотивира. По такъв начин съм искала и аз да бъда с моите
деца, но това не се получи. М. освен, че се грижеше за тях, тя им беше
приятел. Просто искаше всичко, което знае тя, да може да им го предаде и те
да продължат нататък. Т.е. да имат добавена стойност тези деца. Не случайно
и двама завършиха с отличие. Б. завърши Руското училище с медал. К.
Математическата гимназия с отличие. На каквито и да е състезания да са
ходили и двамата, винаги са се връщали с призови места. Моята внучка също
ходеше на такива състезания, но чак такива постижения я нямала.
По – близки станахме, когато К. се роди, защото моята внучка по същото
врече се роди и оттам нататък децата също взеха да се опознават и това стана
13
едно много семейно наше приятелство, с което ходихме на екскурзии. Има
една такава система – 100 исторически обекта в България и сме посещавали
много такива места. В общи линии, тя и семейството и заделяха много време
́
за децата и всяка събота и неделя понякога и ние сме се включвали, но те
определено намираха време и разговаряха. Нямаше неща, с които можеше да
се притупа някаква тема. Ако децата имаха нужда да споделят, да търсят
подкрепа, винаги биха изслушани и самият казус е бил обсъждан. Не винаги
са били съгласни децата с родителите си, но винаги възприемаха като по –
възрастни хора, това което родителите им ги посъветваха в дадената ситуация.
Така беше и за образованието, което трябваше да последва след това. Така, че
моите впечатление са наистина ….. Какво да Ви кажа, много ми близка
приятелка и ми е много болно за това, което се случи, и най – вече за децата,
които останаха без крила. Едното крило си замина.
Б. замина да работи и да учи в Австрия. Когато тя замина почти всяка
вечер са се чували с майка си. Казвам „почти“, защото може да е имало някой
ден, в който да не са се чували ако някой е бил ангажиран. Но всяка вечер се
чуваха Skype и Б. все пак едно 18 – 19 годишно момиче, което не е делено от
вкъщи, си имаше своите притеснения в Австрия. Тя винаги е очаквала да има
на кого да се усмихне, да си изкаже ежедневието как е преминало. Това се
случваше вечерно време, когато са се прибрали. Сложена е масата. Б. отсреща
вече в Австрия и по Skype все едно са си били едно семейство. Така са
протичали дните наред. Беше и трудно докато преодолее своята адаптация
́
към Австрия. В началото Б. си идваше по – често, защото все пак се затъжваше
са тези роднински и родителски грижи. М. ходи два или три пъти в Австрия,
но това не означава, че не се е грижила за това. Тя създаде едни деца, които са
безкрайно самостоятелни и отговорни и нямаше нужда да ги дундурка. Но път
те дотолкова много и доверяваха и търсеха нейната подкрепа, и всяко нещо,
́
което ги вълнуваше, те го споделяха с майка си и в повечето случаи търсеха
или одобрение, или … в повечето случаи при тях беше дискусия. Нещото,
което се дискутираше, трябваше да бъде обосновано. Дали ще се вземе
решението, което настояваше майката или децата, но решението трябва да
бъде обосновано и не се оставяха нещата да се подредят от само себе си.
М. загина юли 2022 г. Тогава на К. му предстоеше XII клас. Щеше да
бъде абитуриент следващата година. Децата не можаха да понесат смъртта на
майка си и продължава да седи тези болка и рана. Това беше някакъв шок.
14
Изведнъж. Изневиделица. Никой не е подготвен за такова нещо. Децата бяха
на различна възраст. Б. беше 27 – 28 годишна, а К. на 17 години.
Б. беше изпаднала в ступор. Аз мисля, че ходи на психолог. Два – три до
пет пъти най – много да е ходила, защото аз настоявах за повече. С нея съм си
говорила много. Виждали сме са. Тя не е същото дете, което беше преди това.
Този огън в очите, който го имаше преди, го няма. Предстоеше магистратура.
Не можа да се събере, за да си издържи последните изпити. Това нещо е
демотивира. Смята го за излишно. Казвала ми е, че няма кой да и се зарадва.
́
Мъчила съм се по някакъв начин да я събера. Даже и казвам, че майка и ще се
́́
радва за това, което и предстои и че трябва да направи усилия. Тя вече си
́
завърши магистратурата, но истината е, че тя доста пъти отложи това нещо, за
да може наистина да се съсредоточи. Защото Б. не е човек, който иска малко.
Тя може да се яви да вземе една тройка и да кажа: „Готово! Взех си
дипломата!“. Тя е максималист. Такава беше М.. Такива стана и Б. и К.
съответно. Това са деца слънца.
К. той е отличник отвсякъде. Там беше по – емоционално, защото беше
абитуриент и майка му не можа да го види. Това за него хем е празник, че
завършва. Отличник е и всички му се радваха, но не можа да види гордостта в
очите на майка си. Тя наистина изпитваше такава силна емоция, когато
говореше за децата си. Когато Б. завърши с медал Руското училище, това са
все женски поводи, за да си правим малки, така сме се прегръщали и сме се
радвали с М., за това постижение на това дете и когато пое да пое към
Австрия да учи, това беше голямо удовлетворение.
Адв. Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Юриск. Й.: Нямам въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същата беше освободена и напусна залата.
Адв. Т.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
Юриск. Й.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък
с разноските.
СЪДЪТ като взе предвид поведението на страните намира, че са налице
предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на
15
основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: Моля да уважите изцяло предявените искове в техния пълен
размер, както и да присъдите на ищците направените разноски по делото,
съответно да възложите в тежест на ответното дружество заплащането на
дължимото адвокатско възнаграждение, за оказана безплатна правна защита
на ищците. Моля за подходящ срок за представяне на писмени бележки по
делото.
Юриск. Й.: С оглед събраните по делото доказателства, моля да
отхвърлите иска, макар и основателен за значително завишен размер.
Намираме, че претендираната сумата от 200 000.00 лева за всеки един от тях,
не съответства и на съдебната практика към онази датата.
Претендираме съразмерно направени разноски, за които представям
списък, с копие за ищците.
Моля, при определяне на адвокатското възнаграждение да се вземе
предвид незначителната правна и фактическа сложност на спора. същото е
решено в едно заседание и да бъде определено възнаграждение по
Минималната наредба.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 149,
ал. 2 ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви
решението си в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна, да представят писмена
защита, в едноседмичен срок, считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
15:41часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16