Решение по дело №2875/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7516
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20191100502875
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.........

 

гр. София,

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-а въззивен състав, в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                            мл. съдия ИВАН КИРИМОВ  

при секретаря Антоанета Луканова като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в. гр. д. № 2875 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 530645 от 09.11.2018 г. по гр. д. № 22753/2018 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, съдът е отхвърлил предявените от "Т.С. " ЕАД, ЕИК *******, със седалище:*** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.  чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу "Р.К." АД, ЕИК *******, със седалище:*** за заплащане на сумата от 1819,75 лв., представляваща стойност на ползвана от дружеството топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*******, вх. А, магазин № 5, аб. № Т 353223; 36 лв., представляваща стойност на незаплатена такса за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 04.12.2017 г. до погасяване на задълженията; 128,01 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2016 г. - 20.11.2017 г. и 3,27 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата дялово разпределение за посочения период.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът "Т.С." ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва, излагайки доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, както и че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са съображения, че ответното дружество е „небитов клиент“ съобразно § , т. 33а от ДР на ЗЕ, а съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Твърди, че в случая между него и ответното дружество не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и именно поради това за ищеца е налице правен интерес да предяви претенцията си с правно основание  чл. 59 от ЗЗД. Искането към въззивната инстанция е първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените искове да се уважат изцяло. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Р.К.“ АД. Изложени са съображения за неоснователност на подадената жалба. Твърди се, че въззивникът не е доказал претенциите си по основание и размер. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както това е разяснено с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите констатации и правилността на правните изводи само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се касае до приложението на императивна материално-правна норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е неправилно според настоящият въззивен състав по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.  чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от "Т.С. " ЕАД срещу "Р.К." АД за сумата от 1819,75 лв., представляваща цена на ползвана от дружеството топлинна енергия за стопански нужди през периода май 2016 г. – април 2017 г.; 36 лв., представляваща стойност на заплатена такса за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 04.12.2017 г. до погасяване на задълженията, 128,01 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. и 3,27 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата дялово разпределение за посочения период.

 Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по която е постъпило възражение в срок - обстоятелство, обосноваващо правен интерес от установителната искова претенция за ищеца.

 Не е спорно между страните и по делото се установява, че въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 41, том IА, дело № 36/1999 г., че на 08.10.1999 г. въззиваемата страна е придобила в собственост процесния магазин № 5, находящ се в гр. София, ул. "Родопски извор“ № 42Б, ет. 1.

Не е спорно и се установява, че за процесния имот при ищеца е открита партида с код на платеца Т 353223 за стопански потребител.

От представения по делото договор № 3048-353223 от 17.05.2006 г. се установява, че между „Т.С.“ АД и „Р.К.“ АД / с предходно наименование „М.Б.“ АД/ е сключен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Срокът на договора е за пет години и изтича на 17.05.2011 г., като не е предвидена възможност за автоматичното му продължаване.

От представените писмени доказателства в първоинстанционното производство се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

По делото са приети писмени доказателства, изходящи от ищеца, видно от които последният е начислявал топлинна енергия за процесния имот, с абонатен номер 353223, като е издавал фактури за топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период на стойност 1855,75 лева. Приет е изходящ от ищеца писмен документ, видно от който последния е изпратил до ответника известие за дължими суми за процесния период, както и покана за подписване на писмен договор на основание чл. 149, ал. 1 от ЗЕ.

 За да отхвърли предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание 422 ГПК вр.  чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу "Р.К." АД, първоинстнанционният съд е приел, че между страните е налице облигационна връзка, с оглед сключен писмен договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, за процесния магазин, и за този код на платеца – Т 353223. Поради изложеното е приел, че ответникът дължи заплащане на енергия, но по силата на писмения договор, а не защото неоснователно се е обогатил с неплатената стойност.

 Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1., т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг.  чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за наличие на облигационно правоотношение между страните по делото. Действително по делото е представен договор № 3048-353223 от 17.05.2006 г., от който се установява, че между „Т.С.“ АД и „Р.К.“ АД /с предходно наименование „М.Б.“ АД/ е сключен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. В договорът обаче изрично е посочено, че срокът му на действие е за пет години и изтича на 17.05.2011 г., като не е предвидена възможност за автоматичното му продължаване. Видно от изложеното договорът е действал в период, който не обхваща процесния. Съгласно чл. 6 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. София, договорът за продажба на топлиина енергия за стопански нужди е със срок от пет години, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба договорът може да се сключва единствено за по-кратък срок, по взаимно съгласие между купувача и продавача, както и в случаите по чл. 62, ал. 2 от общите условия. От приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че договорът между страните е продължен, независимо дали изрично или с конклудентни действия, доколкото страните са търговци. На тази основа настоящият състав приема, че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение.

 По делото се установява въз основа на горепосочения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, че дружеството - ответник е потребител на ТЕ за стопански нужди, която му се доставя на горепосочения адрес на топлоснабдения имот..

 Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. През процесния период е в сила Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, приета на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Настоящият въззивен състав приема, че по силата на нормативните актове, действали през процесния период, въззиваемото дружество е потребител на топлинна енергия и за него важи действащото в този период законодателство в областта на енергетиката. В този смисъл регламентираното в  чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди, а за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди на "Т.С." ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР в сила от датата на решението. Както беше посочено по-горе за процесния период не се установява наличието сключен договор между страните за продажбата на ТЕ за стопански нужди.

 На основание  чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия, със спестяването на разходи за която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия, както и че на ответника е предоставяна услуга дялово разпределение..

Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.

В процесния случай, в тежест на „Т.С.“ ЕАД е, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи факта на доставяне на топлинна енергия на ответника, със спестяване на разходите за която, последният се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия, както и че му е предоставена услуга за дялово разпределение, при условията на пълно и главно доказване.

За установяване на посочените обстоятелства ищецът е ангажирал в първоинстанционното производство единствено изходящи от него частни свидетелстващи документи, а именно: справка за издадени фактури от ищеца за начислени на потребител с абонатен номер 353223 суми за доставена енергия и извършено дялово разпределение за процесния период; уведомление до ответника, че последния има задължени за процесния магазин за периода от м. 05.2015 г. до м. 08.2017 г.. В първоинстанционното производство не са назначавани експертизи. Същевременно пред настоящата инстанция не са направени доказателствени искания за попълване на доказателствената съвкупност, с оглед установяване на релевантните за спора факти. При така изложеното настоящата инстанция намира, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е доставял топлинна енергия на ответника, със спестяване на разходите за която, последният се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, както и че му е предоставяна услуга дялово разпределение. Както бе посочено по делото за установяване тези факти от ищеца са представени единствено изходящи от него частни свидетелстващи документи за изгодни за него факти, които само по себе си не могат да докажат доставянето на топлинна енергия, както и за предоставяне на услуга дялово разпределение. Други доказателства не са ангажирани. При така изложеното предявените искове за заплащане на топлинна енергия, за разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия, както и за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени като недоказани. Доколкото не се доказаха претенциите на ищеца по главните искове то следва да бъдат отхвърлени и исковете, с които се претендира на основание чл. 86 от ЗЗД заплащане на мораторна лихва върху горните претенции.

С оглед изложеното, независимо от несъвпадане на извода на настоящия съд с първоинстанционния относно наличието на облигационна връзка между страните, при съвпадащия краен резултат, то следва първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, но същата не е претендирала такива в производството пред настоящата инстанция.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 530645 от 09.11.2018 г., постановено по гр. д. № 22753/2018 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.