Решение по адм. дело №1941/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 27а, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по жалба от Е. Г. Р. [ЕГН], чрез адв. Д. Г. и Г. А. Н. [ЕГН], чрез адв. Д. Г. срещу Заповед № ЗД/Д-В-147/22.07.2025 г. издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ – [населено място], с която е прекратено настаняването на детето Г. Е. Р. [ЕГН] с родители: майка - Е. Г. Р. и баща – неизвестен, в семейството на Г. А. Н. на основание чл.30, ал.2 вр. чл.20, т.8 и т.9 Закон за закрила на детето /ЗЗДет/ и е настанено спешно детето в професионално приемно семейство на Т. Р. К. и Д. К. К., на основание чл.27, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.3 и т.4 ЗЗДет и чл.33, ал.4 Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет/, които са утвърдени за приемни родители със Заповед № С.-ЗДПГ01/0045 от 07.05.2014 г., до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закон за закрила на детето.

В жалбата се твърди, че Е. Г. Р. живее с А. С. С. на семейни начала, но детето не е припознато. Причината бащата да не е припознал детето е липсата на издаден документ за самоличност на Е. Р.. Г. Е. Р. е родена със здравословен проблем на сърцето „отворен dictus arteriosus“. Има по-малка сестра М., която не е навършила една година. Дадени са предписания за лечението на детето и те са изпълнени. Честите посещения в Спешна помощ са поради притеснение за здравето на децата, особено от страна на бащата А., който и при малък здравословен проблем търси помощ от лекар. С Решение № 3304/22.09.2024 г. по гр. дело № 9817/2024 г. детето Г. е настанено за срок от една година, т.е. до 01.11.2025 г. в семейството на Г. А. Н., която е майка на А. С. С., тъй като детето е имало нужда от оперативно лечение. Не отрича, че Г. А. Н., при която е настанена Г. Е. Р., понякога отсъства от дома за един – два дни, защото работи в Гърция, но тогава за детето се грижат майката, бащата и дядото по бащина линия. В оспорената заповед е посочено, че са предприети мерки за закрила по ЗЗДет, но от ДСП – Варна не са съдействали на Е. Г. Р. да й бъде издадена лична карта. Извеждането на децата е извършено на 22.07.2025 г., като преди това не са й връчили както оспорената заповед, така и заповедта за другото дете, това е създало силен стрес у нея, направила е опит за самоубийство, който е бил неуспешен, защото в дома й са били А. С. и родителите му. Счита, че не е налице неадекватно отглеждане на децата и неполагане на грижи. В заповедта не се съдържат факти, които да установят наличие на основание по чл.24, ал.1, т.4 ЗЗДет, а именно че детето е жертва на насилие. Проучването от ДСП – Варна е продължило повече от година и след подаване сигнал от д-р И. е взето решение за извеждане на М. и сестра й Г., като липсват данни за направено искане пред Районен съд – Варна по реда на чл.33, ал.5 ППЗЗДет в едномесечен срок. Намира, че е допуснато нарушение на чл. 33 ППЗЗДет, защото не е установено, че е защитен най-добрия интерес на Г. по см. на §1, т.5 ДР ЗЗДет. Относно твърдението за агресивно поведение на родителите, няма данни за подадени сигнали. Няма данни за физически и/или психическо нараняване на децата. Честото боледуване не може да се вмени във вина на майката, съответно бащата. Възможно е в някой случаи да не е имало нужда от спешна помощ, но посещенията са били провокирани от загрижеността и тревожността на семейството за здравето на детето. Допустимо е разделяне на децата, но съгласно чл.9 от Конвенцията за правата на детето, когато това е в техния интерес. Следва да се вземе предвид висшия интерес на децата защитен в чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето и развит в Общ коментар №14/2013 на комитета по правата на детето към ООН. Намира, че не са налице предпоставките на чл.25, ал.1, т. 3 и т.4 ЗЗДет и чл.33, ал.1 ППЗЗДет за издаване на оспорената заповед. Нарушено е правото предвидено с чл.9, ал.1 от Конвенцията за правата на детето.

Ответник - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, чрез юрисконсулт Е. С., оспорва жалбата. Намира, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Спазена е последователността на мерките по чл.4 ЗЗДет, първоначално е оказана подкрепа на майката, която е непълнолетна. Приложена е мярка за закрила по отношение и на другото дете на Е. Г. Р.. Използван е ресурса на разширеното семейство. Социалните служители са разчитали на подкрепата на възрастните членове на семейството, тъй като непълнолетната майка няма житейски опит и ресурс сама, без подкрепяща среда да полага грижи за детето. На база на констатираното впоследствие, че лицето на което са се доверили не дава резултати за правилното отглеждане на детето е предприето подаване на искане до съда за прекратяване на настаняването, съответно е прекратено временно настаняването. Моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде оставено без уважение искането за предварителното изпълнение на решението на съда, т.к. е приложимо в гражданското производство.

Заинтересовани страни Т. Р. К. и Д. К. К. оспорват жалбата, посочват че полагат грижи за детето. Към 22.07.2025 г. детето е било с намалена физическа сила, но въз основа на положени грижи се подобрява състоянието му. От 22.07.2025 г. детето не е боледувало. При насрочените срещи с родителите го завеждат, но не присъстват на тях.

Съдът, приема за установено следното:

Със Заповед № С. – ЗДПГ01/0045/07.05.2014 г. на директор на РДСП – Варна е наредено на гл. експерт „ЗД“ в РДСП – Варна да впише в регистъра на утвърдените приемни семейства, като професионално приемно семейство Т. К. и Д. К. К..

Г. Е. Р. е родена на [дата]. в удостоверението й за раждане издадено въз основа на Акт за раждане № 2360/14.12.2023 г. е вписана само майка – Е. Г. Р., относно бащата няма данни.

С Решение № 3304/22.09.2024 г. по гр. дело № 9817/2024 г. на РС – Варна е настанено детето Г. Е. Р. за отглеждане в домакинството на близки, а именно домакинството на Г. А. Н. за срок от една година, считано от влизане в сила на решението на основание чл. 28, вр. чл.25, ал.1, т.2 ЗЗдет. Решението е влязло в сила на 01.11.2024 г.

Д-р М. И., изпълняваща длъжността адм. отговорник МСО дейност деца при УМБАЛ „СВ. Варна“ – [населено място] е подала сигнал вх. № СИГ/Д-В/459/07.07.2025 г. в ДСП – Варна, в който е посочено, че Г. Е. Р. родена на [дата]. за периода 08.03.2024 г. – 23.06.2025 г. е посетила спешен кабинет 32 пъти и е хоспитализирана 15 пъти, а сестра й М. Е. Р., родена на [дата]. за периода 04.01.2025 г. – 30.06.2025 г. е посетила спешен кабинет 14 пъти и е хоспитализирана 5 пъти. Посочено е, че са уведомявани социалните служби относно становището на лекарите, че майката е неспособна да се грижи за децата. Имало е случай, в който майката е напускала за часове болничното заведение и детето М. е оставено без надзор. Майката – Е. Г. Р., вероятния баща и неговото семейство при прегледите в МСО - дейност деца, са проявявали вербална агресия спрямо дежурния персонал. Изложено е, че е установен лош хигиенен статус на двете деца – несменени памперси, обриви, подсичане и др. Изложено е становище, че грижите и за двете деца не се осъществяват адекватно и в безопасна среда.

С писмо от 08.07.2025 г. от ДСП – Варна са уведомени РП – Варна, началник на Трето РУ – Варна, председател на ЗАЗД, директор на РДСП- Варна, директор на ДСД – Варна, инспектор СД в ДСД в Община Варна, началник на ОЕПГ – Варна, управител на комплекс за социални услуги към Фондация „Владиславово“ и адм. отговорник МСО дейност деца в УМБАЛ „Св. М.“ Варна, че на 11.07.2025 г. в 10 ч. ще се проведе мултидисциплинарна среща по случая, който подробно е описан в уведомителното писмо. Съставен е Протокол от 11.07.2025 г. за проведената среща, в който е посочено, че всички участници в срещата са на мнение, че съществува риск за здравословното състояние на децата и поради това, че нямат други роднини е взето решение да бъдат настанени в приемни семейства със съдействието на Трето РУ – Варна. С писмо изх. № СГ/Д-В/ 459-003/11.07.2025 г. от началник отдел „ЗД“ и социален работник „ЗД“ до изпълнителния директор на УМБАЛ „СВ. М.“ е уведомен, че на 11.07.2025 г. е проведена междуинституционална среща, на която е взето решение двете момиченца да бъдат изведени от биологичното семейство и да се настанят в приемни семейства.

От Протоколи от 08.07.2025 г. и 15.07.2025 г. от преведени срещи между социалните работници и А. С. /посочен е в протокола за баща/, Г. Н. и Е. Р. – непълнолетна майка се установява, че са изяснявани фактите относно полагане грижи за двете деца.

Доклад от 17.07.2025 г. за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-В/459/07.07.2025 г. от социален работник в отдел „Закрила на детето“ /ЗД/ към ДСП – Варна е издаден от социален работник в отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Варна и Началник отдел „ЗД“ в ДСП – Варна, който е със предложение детето Г. Е. Р. да бъде настанено в професионално приемно семейство.

На 18.07.2025 г. е съставен Протокол за проведена среща между служители на ОЗД /Отдел закрила на детето/ и ОЕПГ /областен екип по приемна грижа/, на която среща е взето решение, детето М. да се настани в приемното семейство на И. М. и Е. И. и детето Г. да се настани в приемното семейство на Т. и Д. К..

Издадена е оспорената Заповед № ЗД/Д-В-147/22.07.2025 г. от директор на Дирекция "Социално подпомагане".

Със Заповед № ЗД/Д-В-146/22.07.2025 г. издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/– [населено място], с която е настанено спешно детето М. Е. Р. с родители: майка - Е. Г. Р. и баща – неизвестен, на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 и т.4 от Закона за закрила на детето в семейството на И. Г. М. и Е. Ю. И., които са утвърдени за приемни родители със заповед № 03-РДПС-0013/16.05.2025 г., до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Заповед № ЗД/Д-В-146/22.07.2025 г. на директора на ДСП – Варна е оспорена от Е. Г. Р., образувано е адм. дело № 1907/2025 г. на Адм. съд – Варна.

От А. С. С. е подадено заявление рег. № АУ073023ОД/25.07.2025 г. за припознаване на Г. Е. Р.. Към момента не е приключило производството по припознаване.

Образувано гражданско дело № 10059/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, по молба от ДСП – Варна от 20.08.2025 г. На основание чл.30а, вр. чл.30 и чл.25, ал.1, т.4 вр. чл.26 и чл.28 ЗЗДет, да бъде допусната промяна във взетата мярка за закрила на детето Г. Е. Р., като бъде изведена от дома на Г. А. Н. и бъде настанено в домакинството на Т. Р. К. и Д. К. К., живущи в [населено място], общ. Аксаково за срок от осем месеца, считано от влизане в сила на решението; 2. На основание чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет да бъде постановено решение, с което да бъде настанено детето М. Е. Р. в домакинството на И. М. и Е. И. с адрес [населено място], общ. Аксаково, за срок от осем месеца, считано от влизане в сила на решението. Производството по делото е насрочено за 09.10.2025 г.

Разпитани са в качеството на свидетели: Д. Г. Н., Е. А. Щ., Д. А. А. и Х. С. С., чиито твърдения съдът ще обсъди в мотивите на решението. Сведения за състоянието на детето са дали заинтересованите страни по делото.

Предвид установеното съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена на 22.07.2025 г., жалбата е подадена на 25.07.2025 г., в срока по чл.27а, ал.1 ЗЗДет, от надлежни страни - Е. Г. Р., която е майка на М. Е. Р. и от Г. А. Н., при която е било настанено детето Г. Е. Р. с Решение № 3304/22.09.2024 г. по гр. дело № 9817/2024 г. на РС - Варна, поради което е допустима.

С определение № 9622/04.09.2025 г. по настоящото дело, за максимално охраняване интересите на майката на детето, съдът е назначил адв. Д. Г. за процесуален представител на Е. Г. Р., тъй като последната е непълнолетна, няма издаден документ за самоличност, не поддържа връзка с майка си и няма информация къде е в момента, тъй като е отгледана е от дядо си, който е починал. В този смисъл определение № 11681/02.11.2016 г. на ВАС. по адм. дело № 11406/2016 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На основание §1, т.15 ДР ЗЗДет "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава. Последният адрес преди настаняване на детето Г. в приемно семейство е бил настоящия адрес на Г. А. Н. в [населено място], [жк], [улица]. Това е бил и настоящият адрес на детето. Съгласно чл.27, ал.1 ЗЗДет, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган съобразно чл.27, ал.1 ЗЗДет, в частта относно временното настаняване на детето и съобразно чл. 30а, ЗЗДет вр. чл.27, ал.1 ЗЗДет в частта относно временното прекратяване на настаняването.

Заповедта е в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването, както и мотиви в достатъчна степен, за да позволи защитата на жалбоподателите и осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. Липсват допуснати нарушения на чл. 59, ал.2, т.1-8 АПК.

Разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗЗДет предвижда, че прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Съобразно чл. 30а, вр. чл. 27, ал.2 ЗЗДет в едномесечен срок от издаване на заповедта по чл.30, ал.2 ЗЗДет, следва да направи искане до съда за прекратяване на настаняването и промяна на мярката за закрила.

Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗДет предвижда, че настаняването на дете в приемно семейство се извършва от съда. До произнасянето на съда ДСП по настоящ адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, като ал.2 предвижда, че искането за мерките по ал.1 се прави от ДСП, прокурора или родителя пред районния съд. Предвидено е с чл.27, ал.2 ЗЗДет, че в едномесечен срок от издаване на заповедта по ал.1 /настаняване на детето в приемно семейство/, ДСП прави искане до районния съд по настоящ адрес на детето при спешни мерки.

Оспорената заповед е издадена на 22.07.2025 г., от ДСП – Варна при спазване на чл.30, ал.1, вр. чл.30а, чл. 26, ал.2 и чл.27, ал.2 ЗЗДет, тъй като е подадена молба № 72150/20.08.2025 г. до РС – Варна и е образувано гр. дело № 10059/2025 г. за промяна на прекратяване на настаняването на детето Г. при Г. Н. и за настаняване на детето в приемно семейство. Съобразно чл. 30а, вр. чл. 26, ал.3, т.1 ЗЗДет искането за прекратяване на настаняването на детето при Г. Н. и съобразно чл.26, ал.3, т.1 ЗЗДет, искането за настаняване на детето в приемно семейство е придружено с Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-В/459/07.07.2025 г. от социален работник и е съгласуван от началник отдел „ЗД“ в ДСП. В съответствие с чл. 26, ал.3, т.3 ЗЗДет са събрани в административното производство доказателства, че приемното семейство на Т. Р. К. и Д. К. К. с адрес в [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна е вписано в регистъра на утвърдените приемни семейства. След като приемното семейство е вписано в регистър за такива, следва, че е спазена разпоредбата на чл. 27, ал.5 ЗЗДет, която изисква да се извърши проверка на лицата, които кандидатстват за приемно семейство.

Спазен е чл.14 ППЗЗдет, тъй като социален работник в ДСП – Варна е извършил проучване и оценка на сигнала, като е събрана необходимата информация от семейството, близки и лекари. Съгласно чл. 24, ал.1 ППЗЗДет при предприемане на настаняване на детето извън семейството е проучена възможността за настаняване в семейство на роднини или близки. Установено е, че детето няма близки, при които може да бъде настанено, поради което е направено предложение да бъде настанено в професионално приемно семейство, което е вписано в регистъра на приемните семейства със Заповед № СОЗДПГ01/0045/07.05.2014 г.

От установеното следва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с процесуалните правила.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.30, ал.2 вр. чл. 29, т.8 и т.9 ЗЗдет относно временно прекратяване на настаняването на детето и на основание чл. 27, ал.1 вр. чл. 25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДет и чл. 33, ал. 4 от ППЗЗДет относно настаняване спешно на детето в приемно семейство.

От доказателствата по делото е установено, че Г. Е. Р. е родена на [дата]. и е първото дете на непълнолетната Е. Г. Р., която е родена на [дата]. Майката – Е. Г. Р. живее с А. С. С. роден на [дата]., който е подал заявление за припознаване на Г. на 25.07.2025 г., към момента производството не е приключило. В къща в [населено място], [жк], [улица] №22, живеят Е. Р., А. С. и двете им деца – М. и Г. както и родителите на А. С., и техните две непълнолетни деца. Къщата е от две стаи, във всяка от стаите се влиза с вход отвън. В едната стая живеят Е. Р., А. С. и децата им, а в другата родителите на А. С., с техните деца. Битовите условия според свид. А., която е социален работник в ДСП - Варна, в които живее детето Г. са много скромни, стаята е без прозорец, отоплявана е с печка на твърдо гориво, но поради здравословния проблем на Г. са закупили електрическа печка за отопление. Печката на твърдо гориво е служила и за приготвяне на храна. Стаята на Г. Н. /бабата по бащина линия/ е с прозорец.

Г. Е. Р. е била настанена за отглеждане в домакинството на Г. А. Н., която е майка на А. С., за който се сочи, че е биологичен баща на детето, тъй като Е. Р. е нямала издаден документ за самоличност, не поддържа контакт с майка й, отгледана е от дядо й. Поради заболяване на детето и множество престои в болница, както и предвид възрастта на майката, с цел подпомагане в отглеждане на детето, то е предоставено в домакинството на Г. А. Н. в [населено място], [улица]. Г. Н. притежава документ за самоличност и е можела да придружава детето при настаняване в болнични заведения за провеждане диагностика и лечение на сърдечното заболяване.

Жалбоподателите не оспорват, че за периода 08.03.2024 г. – 23.06.2025 г. детето Г. е посетило 32 пъти спешен кабинет и е хоспитализирано 15 пъти, поради пневмония, остър бронхиолит, остър ларинготрахеит, вирусна чревна инфекция и други. Тези хоспитализации са извън тези за сърдечното заболяване на детето. Хоспитализирането се установява от епикризи за хоспитализации приложени в административната преписка. Д. Г. Е. Р. е с диагноза отворен ductus arteriosus, персистиращ артериален канал от раждането. От Епикриза издадена от Университетска МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД – София за престоя на детето Г. от 02-07.04.2025 г. се установява, че е направена сърдечна катетеризация. В епикризата е посочено „Диагнозата е потвърдена, ляво – десният шънт е преценен като умерен. След това не се е явило на контролни прегледи. Майката самоволно е спряла назначената терапия за сърдечна недостатъчност. От м. ноември 2024 г., настойник на детето е бабата“.

Жалбоподателките не е оспорват, информацията в сигнала от д-р М. И., относно хоспитализациите и посещенията в спешен кабинет на УМБАЛ „Св. М.“ – Варна.

Свид. Д-р Х. С. С. е работил като лекар специализант по педиатрия в детски спешен кабинет към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД от м.10.2022 г. до 18.08.2025 г. След това е назначен за лекар в детско интензивно отделение към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД. Твърди, че познава Е. Г. Р. вследствие посещението й в детски спешен кабинет с Г., нейното първородно дете, което тогава е било бебе на около три месеца. Посочва, че детето е с вродена сърдечна аномалия, която се нарича персистиращ артериален канал. Детето е проследявано от детски кардиолог, поради многократните му хоспитализации в болницата. Проведено е оперативно лечение в [населено място] на детето в Националната кардиологична клиника, възстановило се е, но са продължили посещенията в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД поради чести респираторни инфекции. За периода от 2023 г. до настоящия момент твърди, че е виждал детето над 10-12 пъти и знае, че хоспитализациите му са над 15 пъти. Обяснява, че причината за хоспитализациите е била натиска от родителите, социалният фактор и наличието на придружаващо сърдечно заболяване, което уточнява че е било в умерена степен, контролируемо. Уточнява, че сърдечното заболяване не е причина за настаняването в УМБАЛ „Св. М.“, но поради това че има такова при респираторна инфекция детето е било настанявано в болничното заведение. Уточнява, че сърдечното заболяване се съпровожда с чести респираторни инфекции, но намира, че в случая влошените грижи, също са оказали въздействие. Посочва, че детето Г. е със социалната депривация, тъй като грижите, които са полагани за него, не са били пълноценни, като е разяснил, че ограниченото пространство и слабата двигателна активност са дали отражение. Уточнил е, че при болничния престой детето е било хоспитализирано само с майка си. Еднократно бабата Г. Н. е присъствала на преглед в детския спешен кабинет. Твърди, че многократно при престоя в болницата майка е оставяла детето под наблюдение на друг родител и е слизала често да пуши цигари пред болницата. Посочва за случай, в който майката в резултат на голям брой изпушени цигари си е причинила хематемеза, т.е. повърнла е кръв и се наложила и нейната хоспитализация. Имало е случаи, в които се самоизписва, като напуска болничното заведение с детето или децата, защото понякога е била настанена и с двете деца. Твърди, че при посещение в спешен кабинет родителите на детето са настоявали за хоспитализация, въпреки че според лекарите не се е налагало. Не са били доволни, когато им предпишат терапия в домашни условия. Намира, че детето е с лека степен на изоставане в развитието си, защото използва много малко думи.

Свид. Д. Г. Н., който е приятел на Г. Н. и мъжа й, твърди, че е бил в дома на Г. Н. и неговите впечатления са, че и двете деца са гледани добре и видимо са били в добър вид. Свид. Е. А. Щ., който е братовчед на жалбоподателката Е. Г. Р. твърди, че е отсядал в дома на братовчедката си, защото нейния мъж, който назовава с името А. му е намирал работа в [населено място]. Счита, че децата са гледани добре, относно осигурените битови условия и относно полаганите грижи.

Съдът приема, че критериите за полагане на добри грижи за дете са различни, но в съвкупност те следва да позволяват детето да расте здраво. След като детето Г. е с многократни разболявания от кашлица, хрема и други подобни следва, че грижите, които са полагани за нея не са били съответни на нуждите й. Следвало е както майката, така и Г. Н. при която е настанено детето да съобразят, че детето е със сърдечно заболяване и грижите, които полагат за него да се такива, че да се сведат до минимум възможностите са боледуване от други заболявания.

От събраните доказателства се потвърждават установяванията посочени в оспорената заповед и събраните доказателства в административното производство.

Жалбоподателките обосновават честото посещение в болница със загриженост за здравето на детето. Няма спор, че те желаят детето да е здраво и са загрижени за но тази загриженост се заключава единствено с посещение на болничното заведение и настояване за хоспитализация, а не предписване и провеждане на домашно лечение. В съвкупност начина, по който е отглеждано детето Г. до 22.07.2025 г. не установява, че грижите, които се полагат за него са адекватни на неговите нужди. Жалбоподателките и А. С. не са установили, че имат постоянен доход, съответно, че те имат възможност да задоволят нуждите на детето от хигиена, добра храна и здравословна обстановка. Свид. Е. А. Щ. твърди, че отсяда в дома на жалбоподателката за период от 20 дни, защото А. /мъжът на Е. Р., който е с име А. С. С./ му намира работа във Варна. В съседната стая живеят родителите на А. С. и двете му непълнолетни сестри, по сведение на майка им на 13 години и 15 години. При тази жизнена среда е неизбежен контакта на детето Г. с много лица, съответно са налице предпоставки за заразяване.

От доказателствата се установява, че майката на Г. /към момента като родител е вписана само майката в удостоверение за раждане/ е в трайна невъзможност да я отглежда. Косвено доказателство за това е факта, че жалбоподателката е без документ за самоличност, като разчита едностенно на ДСП за съдействие относно издаване на такъв. Това се установява от изявленията на процесуалния й представител - адв. Д. Г., че ДСП – Варна не е спомогнала за издаване на документ за самоличност на жалбоподателката. Липсата на постоянен доход, който да получава жалбоподателката или лицата, с които живее, доказват че е налице трайна невъзможност детето да бъде отглеждано.

Няма спор, че между детето, майката и А. С. е налице емоционална връзка, което се установява и от протокол от проведена среща на 26.08.2025 г. между родителите и децата им Г. и М., но само тя в случая не е достатъчна, за да расте детето здраво. Следва да се отчете и факта, че относно детето Г. от ДСП – Варна е отправено искане до РС – Варна за настаняване на основание чл. 28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет в приемно семейство за срок от осем месеца, считано от влизане в сила на решението. Периодът от осем месеца не е дълъг и би способствал за стабилизиране здравословното състояние на детето, което е изключително важно за него, предвид кардиологичното му заболяване. От събраните доказателства и сведенията на заинтересованите страни в производството се установява, че след 22.07.2025 г. детето Г. не е посещавало спешен кабинет и не е хоспитализирано, което доказва, че при правилно отглеждане, съобразно нуждите на детето, то би боледувало по-малко.

Д-р Х. С., твърди, че е виждал Г. Н. само веднъж за придружава детето Г. при преглед, като настаняването в болницата е с майката – Е. Р.. Следва, че Г. Н. не е полагала адекватни грижи за детето, това е довело до многократното му настаняване в болнично заведение относно респираторните заболявания.

Установените доказателства дават възможност да се направи извод, че са налице предпоставки за промяна на мярката за закрила, защото грижите полагани от Г. Н. не са достатъчни /чл.29, т.8 ЗЗДет/ и са променени обстоятелства, свързани с детето, тъй като са установени многократни хоспитализации, които застрашават здравето и живота на детето, като Г. Н. не е спомогнала за предотвратяването им /чл. 29, т.9 ЗЗДет/.

След като е направено искане вх. № 72150/20.08.2025 г. от ДСП – Варна за прекратяване на настаняването на Г. Е. Р. при Г. Н. по реда на чл.30, ал.1 ЗЗДет, е било налице основание за временно прекратяване на настаняването съгласно чл. 30, ал.2 ЗЗДет и законосъобразно на основание чл. 29, т.8 и т.9 ЗЗДет е предприета мярка за закрила на детето – по чл. 4, ал.1, т.4 ЗЗДет – настаняване в приемно семейство.

Съгласно чл. 33, ал.1 ППЗЗДет, спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В случая е имало опасност за здравето и живота на детето, защото Г. към 22.07.2025 г. е била на една година и седем месеца и честото боледуване в тази възраст от инфекциозни заболявания, които прерастват в пневмония, ларинготрахетит, бронхиолит, както и наличието на персистиращ артериален канал могат да застрашат както здравето, така и живота на детето.

От събраните доказателства се установява, че Г. е "дете в риск", по смисъла на § 1, т. 11, б. "а" от ПЗР на ЗЗДет, тъй като детето е останало без грижа от родителите, която да е адекватна на нуждите му и по смисъла на §1, т.11, б. “в“, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Законосъобразно е приложена мярката за закрила по чл. 4, ал.1, т.4 ЗЗДет - настаняване в приемно семейство, тъй като детето няма други роднини, които биха могли да го отглеждат.

Посочените установявания доказват, че е било налице основание по чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗдет за временно настаняване по административен ред, извън семейството, тъй като родителите на детето се намират в трайна невъзможност за полагат грижи за детето, като временното настаняване е спешно и е до произнасяне на РС – Варна с решение по чл.28, ал.2 ЗЗДет.

Неминуемо извеждане на дете от семейството му или лице при, което е настанено е свързано с емоционален дискомфорт, но в случая за детето Г. е по-важно да е в здравословна среда, поради което заповедта е в съответствие с целта на закона и е издадена при спазване на чл. 6, ал.2 АПК. След настаняването на детето в приемно семейство са осигурени срещи на детето с родителите му и се провеждат такива. При спазване чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 3, т. 3 и § 1, т. 5 от ЗЗД в процесния случай се установява, че е съобразен най-добрият интерес и висшите интереси на детето, които се ползват с приоритет. М. е била на 7 месеца към момента на издаване на оспорената заповед, а сестра й Г. Е. Р. е била на 1 г. и 7 месеца към този момент. Двете деца са малки и имат нужда от непрекъснато наблюдение. Настаняване в едно приемно семейство, за да не се разделят би създало предпоставки грижите за тях да не са толкова добри, колкото както е наредено в случая да са в различни приемни семейства. Предвид възрастта на децата, възприятията им, че са разделени са незначителни и не биха се отрази върху емоционалното им развитие, поради което в тази насока не е извършено нарушение. Съгласно чл.28, ал.1 ППЗЗДет, настаняването на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се предприема като крайна мярка за закрила след изчерпване на възможностите за отглеждане от роднини или близки, осиновяване и при липса на подходящо приемно семейство, освен в случаите на спешно настаняване. В случая е налице спешно настаняване, но от направеното изброяване следва, че законодателят приема, че настаняване в приемно семейство предоставя по-високо ниво на грижа за детето. В този смисъл доводът на жалбоподателките, че е можело да се настанят децата в условията на резидентна грижа е неоснователен. Отделно от това не посочват конкретно място, където това би могло да се осъществи, за да може да се направи съпоставка между условията, които предоставя приемното семейство и тези които би имало детето при резидентна грижа.

Предпоставките в нормата на чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет са в кумулативност, а не алтернативност, поради което първо следва да е налице насилие, което да причини увреждане. От събраните доказателства не е установено детето Г. да е жертва на насилие и в резултат на това, да е налице сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално увреждане. Това не променя направените изводи за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като е налице основание за настаняване на детето по чл.27, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет.

Оспорената заповед е законосъобразна, не са налице основание по чл.146, т.1-5 АПК за отмяната й, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Настоящият съдебен акт не е на основание чл.30, ал.1 и ал.3 ЗЗдет, поради което съдът не следва да разглежда искането на жалбоподателя за допускане предварително изпълнение на решението, при евентуална отмяна на оспорения административния акт.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 27а, ал. 5 от Закон за закрила на детето, Административен съд – Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Е. Г. Р. [ЕГН] и Г. А. Н. [ЕГН] срещу Заповед № ЗД/Д-В-147/22.07.2025 г. издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място].

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.