№ 1947
гр. Пазарджик, 05.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220102682 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата С. Р. Г. - редовно призована чрез процесуалния си представител,
се явява лично и с адв. А. А. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен от
днес.
АДВ. А.: Предоставям ви ново пълномощно във връзка с направените
оспорвания от ответника, както и Договор за правна защита и съдействие.
Ответникът „А. Т.“ ЕООД - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не изпращат законов или процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 29714/31.10.2025 г. от юрк. С. С.,
пълномощник на ответника, с която изразява становище във връзка с
процесуалната власт на адв. А. и моли на това основание да не се дава ход на
делото, а в случай, че се даде ход на делото моли то да се гледа в нейно
отсъствие. Направени са доказателствени искания. Изразява становище по
съществото на спора и във връзка с разноските по делото. Приложено е
пълномощно.
Ответникът „К.“ ЕАД - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не изпращат законов или процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 29708/31.10.2025 г. от юрк. В. Т.,
пълномощник на ответника, с която изразява становище във връзка с
процесуалната власт на адв. А. и счита ИМ за нередовна. Моли на това
основание да не се дава ход на делото, а в случай, че се даде ход на делото
1
моли то да се гледа в нейно отсъствие. Направени са доказателствени искания.
Изразява становище във връзка с доклада по делото и по съществото на спора,
както и във връзка с разноските по делото. Прилагат препис на Решение №
624/27.05.2025 г. по ГРД № 3652/2024 г. по описа на РС-Пазарджик.
АДВ. А.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. А.: Поддържам исковата молба. Не възразяваме да отделите като
безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите посочени в молбата на „К.“,
като единствено ние твърдим, че сумата от 310,91 лева са реално
предоставените средства. По отношение на искането за допускане на ССчЕ на
мен лично ми се струва безпредметно, но в крайна сметка вие ще вземете
решението.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищцата е сключила от
разстояние Договор за потребителски кредит № 2128053/22.11.2019 г. с „К.“ и
Договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ на 22.11.2019 г. Като
задължително условие (чл. 4, ал.1 от ДПК) се явявало задължението да се
сключи договор за предоставяне на поръчителство с трето лице – „А. Т.“, за да
може финансовият ресурс да бъде отпуснат веднага.
Твърди се, че ответникът не включва в договора за кредит размера на
възнаграждение за предоставяне на гаранция от „А. Т.“, поради което договора
е недействителен заради неправилно посочване на ГПР и обща дължима сума.
Договора е бил обезпечен от „А. Т.“, като не са включени разходите по
договора за кредит с това трето лице. Ето защо се предявяват установителни
искове, които да внесат яснота в отношенията си с ответника като установи
със сила на пресъдено нещо, че между тях съществува или не съществува
определена правна връзка (съобразно тълкуванието на т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 07.03.2019 г. по ТД №1/2018 на ОСТК, ВКС).
2
Твърди се, че ответникът е направил опит да прехвърли своето вземане
към „АПС Б. Б.“ със завеждането на иск срещу ищцата пред РС-Пазарджик –
гр. д. 3652/2024 г., но същият е бил отхвърлен - договорите са недействителни,
а от експертизата по делото се установило, че по договора за кредит е
надплащано. Задължение не може да се прехвърля.
Твърди се, че е сключен Договор за потребителски кредит № 2128053/
22.11.2019 г. с „К.“ със сума на кредита 1800 лева, с обща сума за връщане в
размер на 2422.62 лева за 18 месечни вноски. Определен е ГПР 48.21% и ГЛП
40.00%.
Твърди се, че е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от
22.11.2019 г. с А. Т., с който се обезпечава Договор № 2128053 пред „К.“. В
тежест на кредитополучателя се предвижда възнаграждение в размер на
2338.02 лева, платимо на вноски в размер на 129.89 лева (идентични с
Договор № 2128053). Това задължение не е включено в ГПР и обща сума по
Договора за потребителски кредит.
Сочат, че на ищцата са предоставени реални средства в размер на 310.91
лева, като останалите средства в размер на 1489.09 лева са удържани за
погасявания на задължения по стар заем.
Твърди се, че ищцата е направила следните плащания:
На 12.01.2020 г. – 265 лева; на 16.01.2020 г. – 16.00 лева; На 29.02.2020 г.
– 303 лева; 06.04.2020 г. – 275 лева; 08.05.2020 г. – 100 лева; 31.07.2020 г. – 100
лева; 14.08.2020 г. – 165 лева; 30.09.2020 г. – 100 лева; 16.11.2020 г. – 150 лева;
30.01.2021 г. – 60 лева; 29.04.2021 г. – 70 лева; 30.05.2021 г. – 130 лева;
19.07.2021 г. – 60 лева; 29.10.2021 г. – 50 лева;
• Общата сума на плащания е 1844 лева;
• Реално предоставена сума е 310.91 лева;
• Разликата е 1533.09 лева;
Твърди се, че ответникът-кредитор не е посочил правилно в Договора за
потребителски кредит общата дължима сума, защото не е включил в общите
разходи по кредита възнаграждението на „А. Т.“ ЕООД.
Разходът към „А. Т.“ е задължителен и това може да се извлече от самия
договор. Изборът между обезпечение (чл.4, ал. 1 от договорите) е банкова
гаранция в 10 дневен срок, което е житейски нелогично и е непосилен срок,
3
или да сключи договор с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа.
В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договора се показва задължителния характер
на обезпечението – няма обезпечение в срок – няма договор. В разпоредбата
на чл. 4, ал. 3 от договора пък се вижда, че срокът за одобрение на заявлението
за кредит е 14 дни, ако няма обезпечение.
Кредиторът е създал предпоставка да се избира „гарантирано до
минути“, защото иначе може да не одобри заявката за кредит или ще го
направи след дълъг срок. Целта на бързите кредити е да се отпусне в кратък
срок финансов ресурс със съответния висок процент, който да покрие рискът.
Според решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C-337/23 (т. 93 от
мотивите) разходите по договор за поръчителство, чието сключване е
наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в
обхвата на понятието „ГПР“.
Според решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 (т.45 и т.46 от
мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи,
които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че
има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя.
Решението гласи, че неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на
посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла
на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Твърди се, че посочването в договора на по-нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г,
ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
Твърди се, че кредитодателят не е посочил действителния ГПР по
договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което
изпълва хипотезата на чл. 22 от ЗПК и на това основание - договорът за
потребителски кредит е недействителен, а потребителят дължи само чистата
4
стойност на кредита.
Ответникът-кредитодател не посочва правилно годишния процент на
разходите по кредита и общата дължима сума, с което ограничава ищеца да
разбере на какви условия се съгласява, въз основа на което следва договора за
потребителски кредит да бъде обявен за недействителен поради нарушаване
на изричните задължения на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.
Сочи, че включването на подобна клауза за задължително осигуряване
на обезпечение и заплащане на възнаграждение на „А. Т.“ е скрито
възнаграждение и по своята същност е задължителен разход. Самата клауза на
чл. 4, ал. 1 от договора е неравноправна клауза, защото задължава
кредитополучателя да осигури обезпечение при ограничени условия – не се
позволява физическо лице да е поръчител.
Твърди се, че Договорът за предоставяне на гаранция сключен с „А. Т.“ е
нищожен договор, противоречащ на добрите нрави. Недействителността на
договора за потребителски кредит влече и нищожност на договора с „А. Т.“,
тъй като липсва основание, на което този договор да съществува.
Твърди се, че в хода на делото по гр. д. 3652/2024 г. се установяват
плащанията по процесния договор Ответникът–кредитодател неоснователно е
задържал сумата от 1489.09 лева, под претекст предишно задължение, което е
несъществуващо. При реално предоставени средства в размер на 310.91 лева и
обща сума на плащания в размер на 1844 лева имаме неоснователно
обогатяване в размер на 1533.09 лева.
Неоснователното обогатяване започва на 29.02.2020 г., когато ищцата е
направила плащане в размер на 303 лева, като към този момент са заплатени
средства в размер на 281 лева.
Следователно се претендира възстановяване на сумата от 273.09 лева от
това плащане от 29.02.2020 г. и всички последвали плащания описани по-горе
в общ размер на 1533.09 лева.
Относими към настоящия спор са решение от 09.07.2020 г. на СЕС по
съединени дела C-698/18 и C-699/18 и решение от 16.07.2020 г. на СЕС по
съединени дела C-224/19 и C-259/19 (т.91 и т.92 от мотивите), решение от
22.04.2021 г. на СЕС по дело С-485/19, които дела са потвърдени с решение от
08.09.2022г. по съединени дела C‑80/21—C‑82/21г., с което се установява, че
давностния срок на вземане при условията на неоснователно обогатяване въз
5
основа на неравноправна клауза или нищожен договор за кредит следва да се
брои от момента на установяване на неравноправността/нищожността на
договора, тъй като в противен случай ще се направи изключително трудно
упражняването на предоставените му с Директива 93/13 или с Директива
2008/48 права и при това положение такива правила нарушават принципа на
ефективност.
Твърди се, че в случая датата на установяването е 27.05.2025 г. – тогава е
постановено решение №624 по гр. д. №3652/2024г. на Районен съд –
Пазарджик.
Поради това следва да се приеме, че тъй като процесуални правила, като
разглежданите в главното производство, изискват от потребителя да предяви
претенциите си пред съда в срок от три години, считано от датата на
неоснователното обогатяване, и доколкото това обогатяване може да е
осъществено в хода на изпълнението на дългосрочен договор, те могат да
направят изключително трудно упражняването на предоставените му с
Директива 93/13 или с Директива 2008/48 права и при това положение такива
правила нарушават принципа на ефективност (вж. по аналогия решения от 9
юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C-698/18 и C-
699/18, EU:C:2020:537, т. 67 и 75 и от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao
Vizcaya Argentaria, C-224/19 и C-259/19, EU:C:2020:578, т. 91).
Моли се съдът да постанови решение, с което да установи, че Договор за
потребителски кредит № 2128053/ 22.11.2019 г., сключен между С. Р. Г. и „К.“
ЕАД е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР или заради
противоречие с добрите нрави, както и да установи, че Договорът за
предоставяне на поръчителство от 22.11.2019 г., сключен между С. Р. Г. и „А.
Т.“ ЕООД е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от не е постъпил писмен отговор от ответника и не са
ангажирани доказателства.
ПРЕДЯВЕН Е УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК за прогласяване
недействителност на договор за потребителски кредит № 2128053/11.11.2019
г. на основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1 от ЗПК, за прогласяване на
нищожност на договор за поръчителство от 22.11.2019 г. поради противоречие
6
с добрите нрави и ОСЪДИТЕЛЕН ИСК срещу „К.“ ЕАД по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1533.09 лв. като недължимо
платена.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
правата си.
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Процесният договор за кредит № 2128053/22.11.2019 г. е сключен при
следните параметри: главница в размер на 1800,00 лв., срок за погасяване от
24 месеца, ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,21 %.
- Главницата по кредита от 1800,00 лв. е усвоена от ищеца, като с
1489,09 лв. от нея ищецът е погасил свои задължения по предходен договор за
кредит, сключен между него и „К.“ ЕАД, а 310,91 лв. са усвоени от него чрез
превод в негова полза чрез „Изипей“ АД.
- За погасяване на задълженията си по процесния договор за кредит
ищецът е заплатил по сметка на „К.“ ЕАД суми в общ размер на 1844,00 лв.,
съгласно посоченото в р. 5, т. 3 (страница 7) от представеното от процесуалния
представител на ищеца заключение по съдебно – счетоводна експертиза.
- При включването на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо на „А. Т.“ ЕООД по сключения между него и ищеца
договор за предоставяне на поръчителство в ГПР по договора за кредит,
последният ще бъде в размер на 337,51 % и ще надвиши законоустановения си
размер от 5 пъти ГЛП на законната лихва за забава.
АДВ. А.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИОБЩАВА към материалите по делото препис на Решение №
7
624/27.05.2025 г. по ГРД № 3652/2024 г. по описа на РС-Пазарджик.
Относимо е направеното доказателствено искане на ответника за
допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по делото, по
която вещото лице след като се запознае с материалите по делото да даде
отговор на поставените въпроси в молба вх. № 29708/31.10.2025 г.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на следните въпроси:
• Какъв е размерът на уговорената главница между страните по Договор
за потребителски кредит № 2128053/22.11.2019 г.?
• Усвоена ли е същата в цялост от кредитополучателя – ищец С. Р. Г.,
ЕГН: ********** и по какъв начин?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице НАЗНАЧАВА за вещото лице по делото Б. С.
Д..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400
лева, платим от ответника „К.“ ЕАД в едноседмичен срок от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, след внасяне на депозита, С
УКАЗАНИЕ за представяне на заключението най-малко една седмица преди
датата на насроченото съдебно заседание и представяне на Справка-
декларация по чл. 23, ал. 2 от НАРЕДБА № Н-1 от 14.02.2023 г. на МП за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
АДВ. А.: Нямам други искания по доказателствата на този етап.
За изслушване на допуснатата ССчЕ, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 22.12.2025 г. от 11:00 часа, за която
дата и час ищцата – уведомена лично от днес чрез пълномощника си,
ответните дружества – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Б. Д. след внасяне на депозит по делото,
като в призовката й се укаже да изготви заключението си в законоустановения
срок по ГПК.
8
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:05 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9