РЕШЕНИЕ
№ 21***9
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110107012 по описа за 2025 година
Собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес
*** са предявили срещу С.О. осъдителен иск с правна квалификация чл. 51,
ал.1 ЗУЕС, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
783 лв., представляваща незаплатени такси за управление и поддръжка на
общите части за периода от 01.06.2020 г. до 01.01.2025 г., дължими за обект –
апартамент *** в етажна собственост на адрес ***, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба – 05.02.2025 г. до окончателното
плащане на сумата.
Ищецът твърди, че ЮЛ е избрано за професионален домоуправител на
ЕС, на основание решение на ОС, проведено на дата 14.05.2020 г. за избор на
професионален домоуправител и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11, във връзка с
чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, като е сключен и договор за поддръжка и управление на
ЕС. Сочи, че на дата 11.09.2024 г. на основание решение на ОС по т.4.1 ЮЛ е
преизбрано да осъществява функциите на професионален домоуправител на
ЕС, като на дата 11.09.2024 г. е сключен и договор за поддръжка и управление
на ЕС. Твърди се, че професионалния домоуправител е овластен да извършва
правни действия от името на етажната собственост. Заявява, че на дата
20.11.2024 г. е проведено ново общо събрание, като по т. 3 от дневния ред
било взето решение „да се начисли еднократно за събиране бюджет в размер
на 1800 лева, относно освежаване на фоайето и етаж 1, като сумата се раздели
по големина на апартамент“, като съгласно взетото решение за ап. ***, следва
да се начисли сумата от 75 лв. Изтъква, че ответникът е собственик на ап. ***,
като съгласно ЗУЕС обитателите и ползвателите са длъжни да заплащат
1
разходи по поддръжка и управление на сградата. Поддържа, че към настоящия
момент са налице незаплатени вноски в общ размер от 783 лв., за периода от
01.06.2020 г. до 01.01.2025 г. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба, уточнява исковата молба с молба от
21.07.2025 г., претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Поддържа, че не е налице представителна власт в полза на ЮЛ.
Изтъква, че първият договор за услуга от 28.05.2020 г. е изтекъл, а към
материалите по исковата молба, липсват данни за сключването на друг.
Посочва, че приложения договор за услуга от 11.09.2024 г. е сключен между
етажната собственост и ЮЛ, което дружество е различно от дружеството ЮЛ.
Сочи, че ЮЛ няма валидна представителна власт да представлява етажната
собственост. Също така счита, че договорът за услуга от 11.09.2024 г., сключен
между ЕС и ЮЛ, е недействителен. Оспорва валидността на всички действия,
извършени от професионалния управител – търговец, като действия
извършени от лице без надлежна представителна власт. Заявява, че не е
налице пасивна процесуална легитимация от страна на ответника. Намира
предявения иск за недопустим на основание липса на пасивна процесуална
легитимация. Счита, че липсва информация относно собствеността на
самостоятелния обект, а именно апартамент *** в етажната собственост.
Поддържа, че не са представени отчетни документи за извършения разход за
„еднократна такса, относно освежаване на фоайето и етаж 1“. Счита, че
нейният размер не е съобразен с общите части, които са придадени към
апартамент ***, с оглед на което, счита, че размерът на задължението не е
доказан нито по размер, нито по основание. Претендира и разноски. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, в условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът предявява насрещен конститутивен
иск с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС от С.О. срещу на собствениците
в етажна собственост на сграда с административен адрес *** за отмяна на
решение по т. 4 от Протокол от проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, проведено на 11.09.2024 г. Атакуваното
решение по т. 4 е за вземане на решение за сключване на договор с ЮЛ.
В насрещната искова молба се твърди, че от страна на ЕС не са спазени
изискванията във връзка със свикването на ОС. Поддържа, че не е поставена
покана – не по – късно от 7 дни преди датата на събранието, както и липсват
основания същото да е свикано в условията на неотложност. Заявява, че
решението на ОС е незаконосъобразно, доколкото е взето без изискуемия
съгласно чл. 17, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС кворум, който следва да бъде мнозинство
от повече от 50 на сто идеални части от общите части. Счита, че протоколът от
проведеното общо събрание не е изготвен съобразно нормативните
изисквания на чл. 16, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС. Посочва, че С.О. не е имала
възможност да вземе участие в общото събрание и да се запознае с взетите
решения. Поддържа, че доколкото не са спазени изискванията на чл. 16, ал. 6
2
от ЗУЕС, срокът по чл. 40, ал. 2 не е изтекъл, с оглед на което насрещния иск е
предявен своевременно. Моли съда да уважи така предявения насрещен иск.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба
и претендира разноски, в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова
молба, в който намира иска за недопустим, с довод, че не е допустимо
съвместно разглеждане с инициирано от ЕС производство. Твърди, че правото
на лицето да оспорва протокола е преклудирано, доколкото се подава извън 30
– дневния срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Счита, че общото събрание е проведено при спазване на всички изисквания на
ЗУЕС, като са спазени всички процедурни правила и нито едно от взетите
решения не противоречи на закона. Заявява, че искът по чл. 40 от ЗУЕС,
предявен извън 30 – дневния срок, е недопустим. Моли съда да прекрати
производството относно насрещния иск като недопустимо. Оспорва изводът
на ищецът, че приетото решение е незаконосъобразно. Заявява, че в
действителност съществува формално несъответствие в наименованието, като
става дума за очевидна техническа грешка в краткото изписване на
наименованието в протокола, като моли съда ЮЛ да се чете ЮЛ. Поддържа,
че тази неволна формална неточност не води до невалидност на решението на
ОС. Твърди, че дружеството е легитимно упълномощено с валидно взето
решение от ОС, проведено на дата 11.09.2024 г. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответникът С.О. се явява собственик на апартамент ***,
находящ се в ***. Горното се установява и от е представената справка от ***
за периода 01.01.1998 г. до 03.12.2024 г., от която се установява, че ответникът
притежава правото на собственост върху недвижим имот в ***,
представляващ апартамент № ***, находящ се в ***.
Представен е протокол от общото събрание на собствениците в етажна
собственост в сграда, находяща се в *** проведено на 14.05.2020 г., съгласно
което по т. 1 е взето решение за избор на професионален домоуправител ЮЛ.
По т. 2 е взето решение месечна такса за управление и поддръжка към
изпълнителя ЮЛ, на апартамент да бъде 6.00 лв., режийни разходи на месечна
база се разпределят на брой обитател Общата сума за режийни разходи на
месец възлиза на 212.50 лв., като таксите относно режийни разходи следва
всички апартаменти от ап. *** до ап. *** включително да заплащат месечна
такса за брой обитател в размер 2.50 лв., а всички останали апартаменти от ап.
*** до ап. *** включително да заплащат месечна такса за брой обитател в
размер 6.00 лв.
Представен е протокол от общото събрание на собствениците в етажна
собственост в сграда, находяща се в *** проведено на 11.09.2024 г., съгласно
3
което по т. 4.1 е взето решение за избор на лице, което да подпише с фирма
ЮЛ за срок от една година, като таксата за домоуправител оставала
непроменена. По т. 2 е решено при липса на погасяване на просрочените
задължения в срок до 31.09.2024г. да се изпратели покана за доброволно
изпълнение чрез избран от ЮЛ, в качеството на домоуправител, съдебен
изпълнител към всички собственици, натрупали задължения над 200 лв., като
в случай, че след поканата липсвало плащане, домоуправителя да
предприемел мерки за събирането на сумите.
По делото е представен договор за услуга пакет „Управление на етажна
собственост и поддръжка на общи части“ от 11.09.2024 г., сключен между
Собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес *** и
ЮЛ, съгласно който същият е сключен за срок от 1 година считано от
11.09.2024 г.
Представен е протокол от общото събрание на собствениците в етажна
собственост в сграда, находяща се в *** проведено на 11.09.2024 г., съгласно
което по т. 4.1 е взето решение за избор на лице, което да подпише с фирма
ЮЛ за срок от една година, като таксата за домоуправител оставала
непроменена.
Представен е протокол за поставяне на съобщение по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС,
съгласно който на 16.09.2024 г. в 12:00 часа било поставено съобщение на
информационното табло за съобщения във входа на сградата, че протоколът от
ОС проведено на 11.09.2024 г. бил изготвен.
Представена е покана за свикване на общо събрание на собствениците в
ЕС с адрес ***, като е посочен и дневния ред.
Представен е протокол за поставяне на съобщение за провеждане на,
съгласно който на 04.09.2024 г. в 12:30 часа било поставено съобщение на
информационното табло за свикване на ОС на ЕС насрочено за 11.09.2024 г.от
18.30 часа.
Представени са договор за услуга от 28.05.2020 г. за изпълняване на
услугата „Професионален домоуправител“, както и договор за сътрудничество
и съвместна дейност от 20.06.2022 г.
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си
отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на
вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При
етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа
на съвместно притежавани общи части. Установената в закона /чл. 38, ал. 2 ЗС/
особена съсобственост върху определени части от сградата, както и върху
земята, върху която тази сграда е построена, налага спазването на особени,
изрично предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между
притежателите на самостоятелни обекти в сградата по отношение на
ползването, управлението, поддържането на обектите и частите от сградата, за
които намира приложение установеният в Закона за управление на етажната
собственост /ЗУЕС/ специален режим.
Необходимостта от установяване такива специални правила следва от
обстоятелството, че в сградата в режим на етажна собственост съществуват
4
части, които по естеството си обслужват всички или няколко самостоятелни
обекти. За да съществува сградата и за да могат самостоятелните обекти да се
ползват по предназначение е нужно поддържане в добро състояние на общите
части и осигуряване на възможност последните да бъдат ползвани от всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата, които тези части обслужват.
В разглеждания случай е несъмнено, че в процесната сграда има повече от
три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик,
поради което за правоотношенията по управление на общите части намират
приложение специалните правила на ЗУЕС /арг. за противното от чл. 3 от
закона/.
По отношение на възражението за недопустимост на производството по
отношение на иска предявен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, то настоящият
състав намира следното. Спорно по делото се явява обстоятелство дали
исковата молба е подадена в предвидения от закона срок. Законодателят е
предвидил правна възможност за всеки собственик в етажната собственост да
поиска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като
предявяването на иска е ограничено със срок - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от
получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Последната
посочена норма, в приложимата към казуса редакция – ДВ, изм. и доп., бр. 26
от 2016 г., предвижда задължение на председателя на управителния съвет
/управителят/ в 7-дневния срок по ал. 6 от провеждането на събранието да
постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за
изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол
от председателя на управителния съвет /управителя/ и един собственик,
ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на
поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото
събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се
предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по
чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.
Последната посочена норма предвижда задължение за собственик или
ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или отсъства повече от
един месец да уведоми писмено управителя или председателя на
управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на
които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и
телефонен номер. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило
електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на
протоколи, разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС предвижда, че то се смята за
уведомено с поставяне на съобщението. Следователно началото на срока е в
зависимост от условията по чл. 16, ал. 7, вр. чл. 13, ал. 2 ЗУЕС: за лицата,
живеещи в сградата – от връчване на препис от протокола, за лицата, които не
живеят в сградата или отсъстват повече от месец, но са посочили адрес,
електронен адрес или телефон – от момента на получаване на преписа, респ.
уведомяване по телефона /арг. чл. 13, ал. 3, предл. 1 ЗУЕС/, а за лицата, които
5
не живеят в сградата и за тях липсват данни за контакт – от поставяне на
съобщението по чл. 16, ал. 7, изр. 1 ЗУЕС за изготвяне на протокола. Следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ЗУЕС когато
самостоятелният обект е общинска или държавна собственост, кметът на
общината или съответният орган, на когото е предоставено управлението
върху имота, уведомяват писмено за данните по ал. 2 управителя или
председателя на управителния съвет, като в този случай се прилагали
разпоредбите на ал. 3 и 4.
В случая от представените по делото доказателства не се установява, че
самостоятелният обект, на който С.О. се явява собственик, че не е бил ползван
от собственика или от ползвател, доколкото не се установява изпълнение на
задължението от страна на С.О. за уведомяване на управителя на ЕС за
обстоятелствата по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС. Доколкото ищецът по иска по чл. 40
ЗУЕС не е изпълнил задълженията си предвидени в чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, той
ще се счита за уведомен с поставяне на съобщението, поради което, срокът за
оспорване на решенията на ОС на ЕС, проведено на 11.09.2024 г., за С.О. е
започнал да тече от поставяне на съобщението за изготвяне на протокола, а
именно 16.09.2024 г. Поради което с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ГПК
с подадената по електронната поща искова молба на 03.06.2025 г. за отмяна на
част от решенията, взети на ОС на ЕС на 11.09.2024 г., не е спазен 30 дневният
срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. С оглед изложеното съдът приема, че насрещната
искова молба се явява процесуално недопустима, като подадена след срока по
чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което производството по предявения насрещен
иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде прекратено.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 51, ал.
1 ЗУЕС е да докаже следните обстоятелства: че ответникът е собственик на
индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост, а именно
апартамент ***, находящи се ***, взети решения от общото събрание, с които
са определени таксата за управление и поддържа на общи части в сградата в
твърдения размер за исковия период, които решения да обвързват ответника и
съобразно които за него да са възникнали задължения в претендирания
размер.
Настоящият състав намира, че неоснователно се явяват и оплакванията за
недействителност на сключения договор между ЕС и дружеството ЮЛ, тъй
като не е било взето решение на ОС от 11.09.2024 г. за избор на дружеството за
професионален домоуправител, доколкото видно от т. 4.1 на представения
протокол от общото събрание на собствениците в етажна собственост на
сграда, находяща се в *** е взето решение за сключване на договор именно
ЮЛ за срок от една година. Също така неоснователни се явяват и
оплакванията на ответника във връзка с представителната власт, тъй като ОС
на собствениците в етажна собственост на сграда, находяща се в *** на
проведеното ОС на 11.09.2024 г. изрично е възложило на ЮЛ да се изпрати
покана за плащане на към всички собственици, натрупали задължения над 200
лв., като в случай, че след поканата липсвало плащане, домоуправителя да
предприемел мерки за събирането на сумите по надлежния законов ред, като в
случая е налице взето решение от ОС в кръга на неговата компетентност и по
6
установения в закона ред. За пълното следва да се посочи, че неоснователно се
явява и оплакването на ответника във връзка с процесуалната легитимация и
за прехвърляне на функции между ЮЛ и ЮЛ, доколкото по делото е
представена уточнителна молба от ищеца от 21.07.2025 г., в която изрично е
посочено, че в случая била допусната грешка при изписването на фирмата,
като вместо ЮЛ следвало да се чете ЮЛ, ЕИК ***, което дружество всъщност
изпълнява функциите на управител на ЕС.
В § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС закона /ред. ДВ бр. 26 от 2016 г./, която редакция е
приложима за процесния случай е посочено, че „разходи за управление и
поддържане“ представляват разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода,
отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС в правомощията на
общото събрание е възложено определянето на размера на паричните вноски
за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Веднъж определен от общото събрание, размерът на вноските обвързва
всички собственици на обекти в сградата в режим на етажна собственост и
освобождава етажната собственост от процесуалното задължение да доказва
конкретните суми, които са били необходими за покриване на разходите за
общите части за всеки конкретен период.
По отношение на разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост /консумативните разноски и разходите за текущо
поддържане за общите части на етажната собственост по терминологията на
закона предвижда, че същите се разпределят по равно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите. Основанието на претенцията по
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС обхваща както собствеността върху обект в сградата в
режим на етажна собственост, така и приетото решение на ОС на ЕС за
определяне размера на вноските за управление и поддържане на общите части.
По делото е отделено за безспорно, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект ап. *** в сграда в режим на ЕС, находяща се в ***, което
обстоятелство се установява и от представената справка от ***.
В настоящият случай съгласно протокол от общото събрание на
собствениците в етажна собственост на сграда с административен адрес ***
проведено на 14.05.2020 г., е определен размерът на паричните вноски за
разходи за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост, а именно 6 лв., такса за управление и поддръжка към
изпълнителя ЮЛ, както и общата сума за режийни разходи на месец възлиза
на 212.50 лв., като таксите относно режийни разходи следва всички
апартаменти от ап. *** до ап. *** включително да заплащат месечна такса за
брой обитател в размер 2.50 лв., а всички останали апартаменти от ап. *** до
ап. *** включително да заплащат месечна такса за брой обитател в размер 6.00
лв. А с решение по т. 4.1 от проведено на 11.09.2024 г. ОС на ЕС е взето и
решение таксата за домоуправител да не се променя. Разпоредбата на чл. 51
ЗУЕС определя как се разпределят разходите за управление и поддръжка на
7
общите части в сграда – етажна собственост, като в първата си алинея
разпорежда как се разпределят те между собственици, ползватели и
обитатели. Задължението за заплащане на месечни вноски за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост и за етажните
собственици, ползватели и обитатели произтича от закона - чл. 48, ал.8 от
ЗУЕС. В правомощията на Общото събрание /ако няма правилник за
управление на етажната собственост/ е обаче, да определи дължат ли се и в
какъв размер вноски от всеки от живеещите, както и техния размер.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че ответникът в
качеството си на собственик на индивидуален обект в сградата в режим на
етажна собственост, а именно ап. *** в сграда в режим на ЕС, находяща се в
***, дължи такси за управление и поддръжка на общите части за исковия
период в размер на от по 12 лв. на човек месечно, като общият дължим размер
на таксата от страна на ответника за целия процесен период от 01.06.2020 г. до
01.01.2025 г. е 696 лв., в който размер предявените искове се явяват
основателни, доколкото искова претенция касае единствено такси за
управление и поддръжка на общите части, като в останалата си част до пълния
предявен размер искът следва да се отхвърли.
С оглед частичната основателност на исковите претенции следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на задължението по давност.
Разходите за управление и поддръжка на общите части се явяват на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б „в“ ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД, погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като теченето
на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск за
вземането – в случая иска е предявен на 05.02.2025 г. Тъй като по делото не е
установено сумите, дължими към етажната собственост да се заплащат до
определено число на месеца съдът приема, че задължението става изискуемо с
изтичане на съответния календарен месец. Погасени по давност се явяват
задълженията за периода от м.06.2020 г. до м.01.2022 г. на обща стойност 240
лв. изчислена по реда на чл. 162 ГПК. За периода от м.02.2022 г. до 01.01.2025
г. вземанията не се явяват погасени по давност и исковете са основателни в
размер на сумата от 456 лв., в който размер и следва да бъдат уважени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството,
като страната претендира сумата в размер на 50 лв. заплатена държавна такса,
както и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав
като съобрази фактическата и правна сложност на делото намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в производство, поради което същото
следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора на страната следва
да се присъди сумата от 262.06 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право на разноски, като на страна следва да се определи
сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
8
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, като с оглед изхода на спора
следва да се присъди сумата от 41.76 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по насрещния иск не
следва да се присъдят разноски. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът
по насрещния иск има право на разноски, като страната претендира сумата от
1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на
възражението на ответника по насрещния иск за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна, настоящият
състав като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
материалния интерес и извършените процесуални действия, намира за
основателно възражението на С.О. за прекомерност на възнаграждението по
чл. 78, ал. 5 ГПК в производство, поради което намалява същото до 400 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ***, с адрес ***, да заплати на Собствениците
в етажна собственост на сграда с административен адрес ***, по предявения
иск с правна квалификация чл. 51, ал.1 ЗУЕС, сумата от 456 лв.,
представляваща незаплатени такси за управление и поддръжка на общите
части за периода от 01.02.2022 г. до 01.01.2025 г., дължими за обект –
апартамент *** в етажна собственост на адрес ***, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба – 05.02.2025 г. до окончателното
плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер
от 456 лв., до пълния претендиран размер от 783 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 05.02.2025 г. до
окончателното плащане на сумата, както и за периода от 01.06.2020 г. до
31.01.2022 г.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ***, с адрес ***, да заплати на Собствениците
в етажна собственост на сграда с административен адрес ***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 262.06 лв., представляваща разноски в
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА Собствениците в етажна собственост на сграда с
административен адрес *** да заплатят на С.О., БУЛСТАТ ***, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК сумата в размер на 41.76 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения
насрещен иск с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от С.О.,
БУЛСТАТ ***, с адрес *** срещу Собствениците в етажна собственост на
сграда с административен адрес ***, за отмяна на решение по т. 4 от Протокол
от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата, проведено на 11.09.2024 г.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ***, с адрес ***, да заплати на Собствениците
в етажна собственост на сграда с административен адрес ***, на основание чл.
78, ал. 4 от ГПК сумата от 400 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10