№ 1292
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000503262 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от В. В. В.,
с която обжалва решение № 260 459 от 16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 2 229/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 24 състав, с което съдът е отхвърлил
предявения от В. В. В. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата от 25 500 лв.,
представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 26.06.2018 г., при което е причинена смъртта на неговия брат - М. Х. И. и е
осъдил В. В. В. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата 450 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение, че атакуваното решение е в
противоречие със задължителната практика на ВС/ВКС, отразена както в ТР 1/2016 на
ОСГТНК на ВКС по т.д. № 1/2016, така и в редица решения по чл. 290 ГПК като решение №
372 от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на ВКС, II т. о.; Решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д.
№ 1275/2019г., на ВКС, II т. о. Смята изводите на първоинстанционния съд за липса на
изключителност за неправилен и некореспондиращ на целия събран доказателствен
материал. Твърди, че в традиционните за българското общество семейни отношения между
братя са част от най-близкия родствен и семеен кръг, като връзките по между им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. Когато обаче,
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
1
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. При преценката за наличие на такава силна връзка следва да се
съобрази обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между роднини
като брат и брат се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Твърди, че в процесният случай освен формалната връзка на родство
(брат-брат), налице са и конкретни житейски обстоятелства, обуславящи близост по-голяма
от считаната за нормална за съответната връзка, която в достатъчна степен обосновава
основание да се направи изключение, че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. В тази връзка твърди, че е налице смърт на брат, по отношение
на който ищецът е полагал грижи, с оглед дезинтересиране на бащата на починалия. Именно
тези обстоятелства не са изследвани правилно от първоинстанционния съд, поради което се е
стигнало до противоречие на постановеното решение с практиката на ВКС. Твърди, че от
събрания доказателствен материал се доказа, че най-близък след майката семеен роднина на
починалия М. И. Х. е ищеца, който е съжителствал със своя брат. Твъэрди, че между
починалият и ищеца са създали трайна и дълбока емоционална връзка, като след смъртта на
М. И. Х., ищецът тьрпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се
отмени атакуваното и вместо него се постанови ново, с което да се уважи претенцията в
пълен размер, като претендира и разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД оспорва така
подадената въззивна жалба. Твърди, че изложените в жалбата оплаквания са напълно
неоснователни и поради тази причина претенцията за отмяна на атакувания съдебен акт
следва да бъде оставена без уважение. Твърди, че не отговаря на истината оплакването на
въззивника, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата преценка и анализ на
доказателствения материал, в резултат на което се е стигнало до противоречие на
постановеното решение с практиката на ВКС. Точно обратното - в мотивите на обжалваното
решение са обсъдени изключително подробно, задълбочено и прецизно всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което съдът е стигнал
до единствено правилния, логичен и обоснован извод, че в конкретния случай не е налице
изключителна, особено близка и трайна връзка между ищеца и починалия му брат. Твърди,
че анализирайки свидетелските показания, първоинстанционният съд правилно е приел за
установено, че между двамата братя са били изградени добри и хармонични отношения,
емоционална връзка и привързаност, но не и нещо изключително и необичайно,
надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод, че е
създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени
от ищеца морални болки и страдания от смъртта на неговия брат, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките - родители, съпруг, деца. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното и претендира разноски.
2
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение
решение № 260 459 от 16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 2 229/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 24 състав, с което съдът е отхвърлил
предявения от В. В. В. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата от 25 500 лв.,
представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 26.06.2018 г., при което е причинена смъртта на неговия брат - М. Х. И. и е
осъдил В. В. В. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата 450 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в изготвения
от съда доклад като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото
производство са приети настъпване на процесното ПТП, образуване на наказателно
производство относно процесното ПТП и обстоятелството, че ищецът и пострадалия
пешеходец са братя.
Не се спори, а се установява и от приетия по делото констативен протокол №
К-418 от 26.06.2018 г., съставен от мл. инспектор дежурен ПТП-0“ПП“-СДВР, че на
26.06.2018 г., около 00:30 часа в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ от бул. „България“
към бул. „Черни връх“ се е движил лек автомобил „Мерцедес Гел АМГ 63“ С с per. №
******** управляван от С. Д. З. и в района на № 36 участва в ПТП последователно с
товарен автомобил „Форд Транзит“ с per. № ********, товарен автомобил „Ивеко 36 Ц“ с per.
№ ********, пешеходеца М. Х. И. и пешеходеца С. Д. С..
Не се спори между страните, а се установява и от епикриза по ИЗ № 24 062
издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, Клиника по интензивно лечение, че М. Х. И.
е постъпил в лечебното заведение на 26.06.2018 г. в крайно тежко състояние и на
24.07.2018г. е починал.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (представена и
приета, писмена кореспонденция между страните), че на 27.08.2018 г. ищецът е сезирал
ответното дружество за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие на процесното ПТП, като с писмо от 23.10.2018 г. ответното застрахователно
дружество е отказало изплащане.
В показанията си свидетелят С. Д. С., пострадал при процесното ПТП твърди,
че е познавал М. И., тъй като работили заедно във фирмата за чистота, като М. бил шофьор.
Твърди, че в момента на произшествието били пред сигналната кола, която пази
работниците на около 10 метра от нея и друга кола с висока скорост я ударила, и хвърлила
буса върху него и върху М.. Твърди, че вследствие на удара М. е бил изхвърлен 12 метра
3
напред. Твърди, че сигналната кола с голяма стрелка е била спряна в дясната лента, по
посока на движението, пред надлеза на кв. Драгалевци, а те били малко по-надолу. В
показанията си твърди, че и двамата имали светлоотразителни жилетки. Отишли да видят
работниците. Движели се в най-дясната лента. Били пред буса, когато лекият автомобил го
блъска и го хвърля върху тях. Твърди, че лекият автомобил се е движил с много висока
скорост.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към момента
на настъпване на събитието, пострадалият М. И. е работил по трудово правоотношение при
„ЗМБГ“ АД на длъжност шофьор на специализиран автомобил.
От заключението на съдебно - автотехническа експертиза се установява, че
механизма на настъпването на ПТП е следния: на 26.06.2018 г. около 00:30 часа, в тъмната
част на денонощието, в гр. София, по бул. „Околовръстен път“ и в посока от бул. „България”
към бул. „Черни връх” се е движел със скорост около 84 км/ч л. а. „Мерцедес GLE 63 S
AMG” с per. № ********, управляван от С. З.. В района на произшествието ул.
„Околовръстен път“ е предназначена за движение в двете посоки, като за всяка посока има
отделно платно за движение. В посоката на движение на л. а. „Мерцедес“ платното за
движение се състои от шест пътни ленти, като л. а. „Мерцедес“ се е намирал в най-лявата
пътна лента, приближавайки разклона за кв. „Драгалевци“. По същото време т. а. „Форд” е
per. № ********, т. а. „Форд Транзит” с per. № ******** и т. а. „Ивеко 35Ц12” е per. №
******** са били паркирани върху платното за движение на ул. „Околовръстен път“, като са
заемали първите три пътни ленти от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на л.а.
„Мерцедес“. Разположението на товарните автомобили върху платното за движение е имало
за цел да осигури необходимата безопасност на работниците, които по същото време са
миели платното за движение. Видимостта е била добра, при работещо улично осветление.
Върху всяка от кабините на трите товарни автомобила е имало поставен маяк, като в задната
част на т.а. „Форд Транзит“ допълнително е било монтирано светлинно указателно табло.
Вещото лице посочва, че трите товарни автомобила са били разположени върху платното за
движение като най- напред се е намирал т. а. „Форд” с per. № ********, разположен с
предната си част в лявата пътна лента, във втората пътна лента отляво надясно спрямо
посоката на движение на л. а. „Мерцедес“ се е намирала предната част на т. а. „Ивеко
35Ц12” с per. № ********, разположен под диагонал на оста на пътя, сочещ към бул. „Гоце
Делчев“ и в третата пътна лента (отляво надясно) е бил паркиран т.а. „Форд Транзит” с per.
№ ********, разположен успоредно на оста на пътя с предна част, насочена към бул. „Черни
връх“. На разстояние около 10 м пред предната част на т.а. „Форд Транзит“ и т.а. „Ивеко“ -
С. С. и М. И., като последният е бил обърнат с лице към сградата, намираща се на № 36 и с
дясна част на тялото си, сочеща към т.а. „Форд Транзит“. При така създадената ситуация л.а.
„Мерцедес“ е приближавал спрелите автомобили и намиращите се в близост до тях С. С. и
М. И.. Възприемайки спрелите товарни автомобили С. З. е реагирала на възникналата
опасност с есктремно спиране към момента, в който автомобилът й се е намирал на
разстояние от 48 м. от мястото на първоначалният удар при определена дължина на опасната
4
зона от 72.45 м. и е последвал удар между предната дясна част на л.а. „Мерцедес“ и задната
лява част на т.а. „Форд Транзит“, вследствие на който последният е отхвърлен напред и при
извършване на равнинно ") движение, състоящо се от транслация и ротация, последователно
е контактувал с намиращите се на платното за движение пешеходци и т.а. Ивеко. Вещото
лице посочва, че към момента на удара с т.а. „Форд Транзит“, М. И. е бил обърнат с дясната
си странична повърхност към автомобила, като получените травми са основно в дясната
част на тялото му. В заключението си вещото лице твърди, че причина за настъпване на
процесното ПТП са закъснялата реакция на водача на л.а. „Мерцедес“ - С. З., която е
реагирала със закъснение, като е предприела аварийно спиране при наличие на спрели
автомобили на платното за движение, към момента в който автомобила й се е намирал на
разстояние 48 м. от мястото на удара и пътният участък не е бил сигнализиран със
съответните затварящи табели (С19), използвани при сигнализиране на временно забранена
за движение площ или наличие на препятствие върху платното за движение. Вещото лице
приема, че при своевременно възприемане на спрелите товарни автомобили и адекватна
реакция с аварийно спиране водачът на л.а. „Мерцедес“ - С. З., движейки се със скорост от 84
км/ч е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара. Върху кабините на
трите товарни автомобила са били разположени маяци, които в работещо състояние са с
мигаща светлина, забелязваща се от разстояние не по-малко от 150 м. В задната част на т.а.
„Форд Транзит“ при огледа е описано наличие на допълнително монтирано светлинно
указателно табло. Посочено е още, че пострадалият И. се е намирал на платното за
движение, като е изпълнявал служебните си задължения. Същият се е намирал в дясната
транзитна лента, с лице към сграда № 36 и с гръб към приближаващият л.а. „Мерцедес“,
като не е имал възможност да го забележи.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза се установява, че
настъпилата смърт на М. Х. И. е в пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, при което същият е получил тежки травматични увреждания с нараняване
на вътрешни органи. Вещото лице приема, че непосредствената причина за настъпване на
смъртта е полиорганна недостатъчност, настъпила в резултат на развилите се усложнения на
получената в процесното ПТП съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и опорно-
двигателния апарат с нараняване на вътрешни органи.
В показанията си свидетелят Д. К. Я. твърди, че познава ищеца, израстнали са
заедно и са близки приятели. Твърди, че живеят в близост един до друг, често се виждат,
като преди процесното ПТП ищецът се преместил да живее в друг район на ж.к. „Люлин“.
Твърди, че В. имал брат - М., който бил блъснат, докато бил на работа.В показанията си
свидетелят твърди, че отношенията между М. и В. били много добри. Били неразделни.
Бащата на М. и сестра му ги напуснал, а В. е от друг баща. Отношенията им били
изключително близки, те били непрекъснато заедно, помагали си. До едно време живели в
един апартамент. След това В. отишъл да живее на друго място. В. приел загубата на брат си
много тежко. Около година - година и половина не говорел с никой. Организирал
погребението на М. лично и единствено той. В. имал бизнес след казармата, а М. работил
5
при него. М. карал децата на В. на детска градина, а по-късно и на училище, докато В.
развивал дейността си.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 25 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на ПТП, от което е настъпила смъртта на М. Х. И..
С атакуваното решение № 260 459 от 16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 2
229/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 24 състав, с което съдът
е отхвърлил предявения от В. В. В. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата от 25 500 лв.,
представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 26.06.2018 г., при което е причинена смъртта на неговия брат - М. Х. И. и е
осъдил В. В. В. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата 450 лв.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба и
насрещна въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира,
че като подадена в установения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен
контрол съдебен акт същата е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението в неговата цялост, за допустимостта му в обжалваната част, а за
правилността му единствено въз основа на въведените в жалбата основания и при
съобразяване правилното приложение на императивните материално-правни норми.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с
твърдението, че съдът не е преценил в достатъчна степен наличието на връзка между
братята, даваща основание на преживелиея да бъде присъдено обезщетение. Така
въведените с въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение,
настоящият състав намира за основателни.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя
на делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), респ. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на
пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) срещу носителя на
гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното
право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги
фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един
и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на
преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди (
6
ТР № 1 от 30.01.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГТК на ВКС).
Успешното провеждане на преките искове на пострадалите срещу
застрахователя на деликвента се предпоставят от установяването в процеса, при условията
на пълното и главно доказване на следните предпоставки: наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на
увреждането в качеството на застрахован, както и кумулативните елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, посочени в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД - действия или бездействия, които са противоправни, наличието на вреда за ищеца,
причинна връзка между вредата и противоправните действия и вина, която се предполага.
Страните не спорят по отношение на наличието на предпоставките, с изключение на
наведеното твърдение, че не е налице виновно поведение от страна на застрахования водач.
Спорно пред настоящиата инстанция е правото на ищеца да получи обезщетение за
търпуените от него вреди, в резултат на загубата на брата.
Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в
законодателството на Република България. С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на
ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да
бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг
и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди.
По-късно, с Постановление № 5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на
обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и
на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и
не противоречи на правилата на морала. Включването на посочените лица в кръга на
правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия
житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и
дете, съответно между съпрузи, и е справедливо, при установени действително претърпени
вреди, те също да могат да получат обезщетение. Поради противоречия в съдебната
практика по въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или
изчерпателно, е прието Постановление № 2/30.ХI.1984 г. С него са дадени указания, че
кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт,
е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за
разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на
починалия и на неговите братя и сестри.
Най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. От гледна точка на
чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
7
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално
проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията
на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз
равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт).
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между
лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения.
При липса на нормативна уредба рестриктивното изброяване на хипотези на такава
привързаност би било лишено от законово основание, а примерното изброяване крие
опасност от непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще е
справедливо получаването на обезщетение за неимуществени вреди. За да се избегне
накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност
обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но
само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с
починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и
страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. По този начин ще се
достигне до разрешение, еднакво справедливо за всички лица, които действително търпят
неимуществени вреди от смъртта на друго лице. В този см.п е задължителната практика на
ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/16 г. на
ОСНГТК на ВКС.
С оглед на така цитираната задължителна практика съдът в настоящия си
състав намира, че следва да се обсъдят събраните по делото писмени и гласни доказателства,
8
с оглед на установяването на конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. В тоза връзка следва да се посочат дадените свидетелски
показания. От същите се установява, че познанството на свидетеля с починалия и неговия
брат (ищеца) е от около 45-46 г., отношенията между М. и В. бяха много добри, те бяха
неразделни, по цял ден бяха заедно, двамата си погагаха във всичко заедно, живели са
заедно в един апартамент. Свидетелят твърди, че заедно саработили в бизнеса на В., а М. е
помагаб с отглеждането на децата, като ги е водил и взимал от училище, а М. е помагабл на
по-малкия си брат във всичко. В същите свидетелски показания е отразено, че ищецът е
приел много тежко загубата на брат си, около година и половина не е говорил с други, не си
е вдигал телефона, било е много тежко за него.
От така описаната фактическа обстановка се установява близост между
двамата братя във всички периоди и всички прояви на техния живот. Установената близост е
продължила през целия съвместен живот на двамата братя - от тяхното детство, през
техните младост и зрелост, когато са създали семейства и децата им са отраснали заедно и е
прекратена със смъртта на единия от тях. Същата близост е била проявена както в личните
им отношения, така и в работата, която са извършвали през своята зрелост с цел да осигурят
доход за себе си и семействата си. При това съвместната работа се е проявявала не само в
дейността, но и в подкрепата при отглеждането на децата. Несъмнено всичко описано е било
основа на изявата на двамата и в обществото.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че на описаните
факти може да се основе извод за наличие на постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка между двама братя (във въпроса са визирани ищецът и починалият му брат) и ако по
делото бъде установено, че преживелият брат е търпял и/или търпи силни и продължителни
душевни (морални) болки и страдания от смъртта на другия брат, поради което и в
съотвествие с приетото в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/16 г. на ОСНГТК на ВКС и
постановените след приемането му решения по т. д. № 2 429/17 г., по описа на ВКС, II т.о.,
решение № 147 от 31.10.2023 г., постановено по гр. д. № 83/23 г., по описа на Г. К., ІV Г. О.
на ВКС и по т. д. № 755/18 г., по описа на ВКС, II т.о. От съвкупната преценка на всички
описани конкретни факти настоящият състав приема извода, че отношенията между двамата
братя са се характеризирали с обич, доверие, духовна и емоционална близост, силна
привързаност, поддръжка и подкрепа в личния и професионалния им живот, което може да
се определи като особено близка, трайна и дълбока връзка. Настоящият състав приема за
доказано и че смъртта на М. И. е причинила на неговия брат В. В. действителни морални
болки и страдания, надхвърлящи по времетраене нормално присъщите такива, причинени от
преждевременна и нелепа смърт на брат. Ето защо атакуваното решение следва да се отмени
и вместо него се постанови ново, с което предявеният иск бъде уважен.
По отношение на размера на обезщетението, което е необходимо да репарира
вредите съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан в пълния му размер.
9
Съгласно задължителните указания по приложението на закона, обективирани ППВС №
4/1968 г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 83/06.07.2009 г.,
постановено по т. д. № 795/08 г., решение № 158/28.12.2011 г., постановено по т. д № 157/11
г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение № 66/03.07.2012 г. постановено по т. д. № 619/11 г.,
по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 124/11.11.2010 г., постановено по т. д. № 708/09 г.
по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 749/05.12.2008 г., постановено по т. д. № 387/08 г.
по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 25/17.03.2010 г., постановено по т. д. № 211/09 г.,
по описа на ВКС, Т. К., II т.о.,решение № 206/12.03.2010 г., постановено по т. д. № 35/09 г.
по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 1/26.03.2012 г., постановено по т. д. № 299/11 г. по
описа на ВКС, Т. К., ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012 г., постановено по т. д. № 916/11 г. по
описа на ВКС, Т. К., І т.о. и други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги
изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни
увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането,
продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките,
ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и
психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат
обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от
икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на
застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от
пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на
дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните
за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите,
преживените болки, страдания и емоционални преживявания.
Настоящият състав съобразявайки се със събраните по делото гласни
доказателства намира, че справедливия размер на обезщетението е сумата от 25 500 лв.
По изложение съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него се
постанови ново, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 25 500 лв., ведно
със законната лихва от 26.06.2018 г. до окончателното изплащане.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира, че такива се дължат на въззивника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 510 лв., представляваща държавна такса за настоящата инстанция, както и сумата
от 1 020 лв., представляваща размера на държавната такса за първата инстанция, както и
сумата от 780 лв. разноски и сумата от 2 500 лв., възнаграждение за един адвокат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 459 от 16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 2 229/20 г. по описа
10
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 24 състав, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5 да заплати на В. В. В.,
ЕГН - **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 28, ет. 1 - чрез адвокат Л.
Л. сумата от 25 500 (двадесет и пет хиляди и петстотин) лв., представляваща претендирано
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2018 г., при
което е причинена смъртта на неговия брат - М. Х. И., ведно със законната лихва от
26.06.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5 да заплати на В. В. В.,
ЕГН - **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 28, ет. 1 - чрез адвокат Л.
Л. сумата от 510 (петстотин и десет) лв., представляваща държавна такса за настоящата
инстанция, сумата от 1 020 (хиляда и двадесет) лв., представляваща размера на държавната
такса за първата инстанция, сумата от 780 (седемстотин и осемдесет) лв. разноски и сумата
от 2 500 (две хиляди и петстотин) лв., възнаграждение за един адвокат , на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11