№ 48982
гр. София, 26.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110100701 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
В исковата молба ищецът е направил искане за конституиране на „Техем сървисис”
ЕООД като трето лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото
се излагат твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с
мотивите на съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при
неблагоприятно за ищеца решение същият да предяви регресни права срещу „Техем
сървисис” ЕООД.
Следва да бъде задължено „Техем сървисис” ЕООД да представи посочените в
исковата молба заверени преписи от документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот през исковия период.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи по посочени от него задачи. Настоящият съд, намира, че исканите
експертизи са относими, допустими и необходими за правилното изясняване на спора,
поради което следва да бъдат допуснати. Към СТЕ следва да бъдат допуснати и поставените
от ответника в писмения отговор въпроси.
Обективираното в писмения отговор доказателствено искане за задължаване на
ищеца да представи документи по реда на чл.190 ГПК следва да бъде отхвърлено, тъй като
представянето на тези документи е към третото лице-помагач, за което ищецът сочи, че е
извършвало дяловото разпределение.
На основание чл.155 ГПК на страните следва да бъде съобщено, че не подлежи на
доказване служебно известен на съда факт - че Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиентите в град София, са
1
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и са
публикувани във в.“Монитор“, като са поместени и на интернет страницата на дружеството.
Повод за образуване на настоящото производство е заповед по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 65536/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради което заповедното
производство следва да бъде приложено към настоящето дело за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото и разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Проф.Георги Павлов” № 3
като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Техем сървисис” ЕООД в 1-седмичен срок
от получаване на съобщението с настоящото определение да представи в заверен препис
намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната
енергия в процесния имот с абонатен № 261270 през исковия период, включително
документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи,
удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната
собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на
измервателните уреди.
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по опис,
обективиран в същите, като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д.№ 65536/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав
към настоящото дело за послужване.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника за задължаване на ищеца да
представи документи по реда на чл.190 ГПК.
СЪОБЩАВА на страните на основание чл.155 ГПК, че не подлежи на доказване
служебно известен на съда факт - че Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиентите в град София, са одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и са публикувани във
в.“Монитор“, като са поместени и на интернет страницата на дружеството.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде
заключение по поставените в исковата молба и писмения отговор въпроси.
НАЗНАЧАВА вещо лице Е. С. Й. – специалност: МАХХП, топлотехника, отопление,
вентилация и климатизация, обследване за енергийна ефективност и сертифициране на
сгради.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 640,00 лв., вносим и от двете страни, както следва: сумата от 340,00
2
лева от ищеца и сумата от 300,00 лева от ответника, в едноседмичен срок от
съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си
в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да
стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
В случай, че някоя от страните не внесе в срок определения депозит, делото да се
предаде за работа на вещото лице с указание, че следва да даде отговор само на въпросите на
страната, която е внесла депозит.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в
счетоводството на ищцовото дружество, да даде заключение по поставените в молба
въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., счетоводен експерт.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 340,00 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от
съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си
в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да
стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.02.2026 г. от 09:40 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, включително третите лица-помагачи, като им се изпрати и
препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД
против И. И. Н. - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 65536/2024 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
На основание чл.219, ал.3 ГПК по делото е приет за съвместно разглеждане
предявените от първоначалния ответник И. И. Н. срещу третото лице – помагач "Ермес
Естейт Мениджмънт" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.Цар Освободител № 8а, ет.4 в условията на евентуалност обратни искове, както следва:
за сумата от 2865,53 лева, представляваща незаплатените суми за доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2021 г. до м. 04.2022г., ведно със законна лихва считано от датата
на предявяване на обратния иск до изплащане на задължението, както и за сумата от 583,99
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2022г. до 22.10.2024г., ведно със
законна лихва считано от датата на предявяване на обратния иск до изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ
3
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в *****************. Заявлението било уважено,
но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена от длъжника, на
ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си,
което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил
клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“
АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение
на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни
да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа се, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
сървисис“ ЕООД. Сочи се, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за процесния имот били
издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през исковия период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за
уважаване на предявените искове, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумите, както следва: сумата от 2 276,25 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
583,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.11.2022 г. до 22.10.2024 г., сумата от 4,13 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
1,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.09.2022 г. до 22.10.2024 г. Претендира и направените в хода на заповедното
и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковите претенции се оспорват
като неоснователни с доводи, че между страните не е налице облигационно
4
правоотношение. Отделно от предходното се изразява становище, че процесните суми са
неправилно изчислени, тъй като в имота има узаконени водомери за топла вода, а нормата
на чл.69, ал.2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 2000 г. е приложена неправилно. Поддържа се още,
че сумите следва да се начисляват на база реален отчет, а не на пълна мощност, а при
отчитането не е присъствал представител на ЕС, нито ответникът е бил уведомен, че ще му
бъдат служебно начислени суми. На последно място се сочи, че през процесния период
имотът е бил отдаден под наем, поради което задължението за плащане на ТЕ е било на
наемателя. По подробно изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне
на исковите претенции. В условията на евентуалност, при евентуално уважаване на
предявените искове, ответникът обуславя правен интерес от привличане на трето лице-
помагач срещу което предявява насрещни искови претенции.
В срока по чл.131 ГПК не е подаден отговор на приетия за съвместно разглеждане
обратен иск.
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът имат качеството на клиент на енергия за битови нужди;
- че през процесния период между ищеца и ответника е съществувало облигационно
отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; -
потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
УКАЗВА, на основание чл.146, ал.2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства относно
изпадане на ответника в забава за плащане на претендираните главници.
По предявените обратни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца по тях е да докаже, че ответното по тях дружество е ползвало процесния
недвижим имот през исковия период, съответно се е обогатило чрез спестяване на разходите
за заплащане на стойността на ползваната през процесния период ТЕ, както и относно
изпадането в забава за плащане на претендираната главница.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
5
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6