Решение по КНАХД №808/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Т7 България“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М. Д. П., подадена чрез процесуален представител адвокат С. Х., срещу Решение № 155/09.05.2025 г. по АНД № 315/2025 г. на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0062782 на ОДМВР-Пазарджик, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. по Кодекса на застраховането (КЗ). Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати процесуални нарушения и необоснованост, по които се претендира отмяната му.

Ответникът – ОДМВР-Пазарджик, в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт К. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Т7 България“ ООД, срещу електронен фиш серия Г № 0062782 на ОДМВР-Пазарджик, с който на посочено правно основание чл. 638, ал. 4 във вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 461, т. 1 КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ за това, че на 11.02.2024 г., в 17.16 часа на АМ Тракия, км. 86+400, пред бензиностанция OMV с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София, юридическото лице, което притежава МПС рег.№ [рег. номер] и не е спряно от движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като нарушението е установено с АТСС MULTA RADAR по време на движение на МПС-то.

По делото съдът е приел представените доказателства: протокол за използване на АТСС, снимков материал, удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на Български институт по метрология, като е заключил, че използваното техническо средство е било изправно и одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед. В мотивите на атакувания съдебен акт е прието, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин е доказан факта на извършеното нарушение чрез приложеното доказателство – снимка, на която е заснет лекият автомобил, собственост на дружеството. Посочил е, че в електронния фиш ясно са описани дата и място на нарушението, индивидуализираното МПС и това, че е бил в движение, както и собственикът на лекия автомобил – юридическото лице. Описана е конкретната деятелност, изразяваща се в бездействие на нарушителя и посочена като „не е сключило задължителна застраховка ГО“. Посочени са нарушените правни норми, които съответстват на изложената в ЕФ фактическа обстановка. Достигнал е до извода, че правилно дружеството е санкционирано за констатираното нарушение, представляващо липса на сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност, поради което с оглед приложението на цитираните правни норми на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000, въз основа на което съдът е потвърдил електронния фиш.

Така постановеното решение е правилно.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение като се излагат аргументи за допуснати процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания акт. В рамките на материалната и административнонаказателна правна уредба, по отношение на доводите на жалбоподателя, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени подробни и обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Доводите в касационната жалбата, са идентични с тези наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил. Фактическите констатации и правните изводи формирани от въззивния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, като е излишно тяхното преповтаряне. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК съдът препраща към тях.

Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че при нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ се съставя АУАН, като не се издава електронен фиш. Установяването на управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е предвидено да бъде извършено съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ (редакция обн. ДВ, бр. 101/2018 г., приложима към датата на извършване на нарушението) с автоматизирано техническо средство или система. Именно при такова установяване и заснемане законодателят в цитираната разпоредба е предвидил, че се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и реда, предвидени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6, като чл. 189, ал. 5 ЗДвП не се прилага. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП (в приложимата редакция) са посочени реквизитите на електронния фиш, който образец се утвърждава от министъра на вътрешните работи, поради което е неоснователно твърдението на касатора, че липсата на срок за обжалване и пред кой орган подлежи на обжалване са ограничили правото на защита на дружеството. В чл. 189, ал. 8 ЗДвП изрично е посочено, че обжалването е по реда на ЗАНН в 14-дневен срок от получаване на ЕФ, като дружеството е упражнило правото си на жалба.

Представения с касационната жалба електронен фиш по съдържание е идентичен с приложения по въззивното дело от органа, като в екземпляра за нарушителя е налична разписка с отбелязване на датата, на която е връчен електронния фиш, от която дата текат сроковете за обжалване, съответно за влизането му в сила. В електронния фиш, представен от дружеството изрично е посочено, че собственикът, на когото е регистрирано МПС е „Т7 България“ ООД, ЕИК *********, като за извършеното нарушение се налага глоба/имуществена санкция в размер на 2000 лв. Доколкото собственикът на МПС е юридическо лице, то на него се налага имуществена санкция, като „глоба“ и „имуществена санкция“ са посочени алтернативно според нарушителя – физическо или юридическо лице. По своята същност и двете понятия се свеждат до едно и също нещо - парично задължение на субекта на отговорността или парично вземане от страна на държавата, поради което твърденията на касатора за допуснати процесуални нарушения са неоснователни.

Съдът подробно е анализирал разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ като правилно е приел, че отговорността е за дружеството като собственик на МПС и при липса на сключена ЗЗГО, установено с АТСС е приложим редът по чл. 638, ал. 4 КЗ, за което се издава електронен фиш. Кодексът на застраховането е специален спрямо ЗДвП и в него изрично е предвидена „имуществена санкция“ за собственика - юридическото лице при липса на сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая е достатъчно с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо АТСС да установява и заснема пряко и непосредствено и липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за посоченото МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т. е. установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи, каквато справка е приложена по въззивното дело. От страна на касационния жалбоподател не са представени доказателства, опровергаващи този извод, поради което правилно е прието, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 638, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. чл. 461, т. 1 КЗ.

По изложените съображения решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, Районен съд-Пазарджик е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Пазарджик възнаграждение в размер на 80 лв., в определен от съда размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155/09.05.2025 г. по АНД № 315/2025 г. на Районен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА „Т7 България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], ***, ***, представлявано от М. Д. П., да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда размер.

Решението е окончателно.