Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч,15.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично заседание на
тридесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова и в
присъствие на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков к.а.н.д.№ 51/2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Й.Д. *** против
Решение № 260000/07.01.2021 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХ дело
№ 122/2020 г.
Твърди се, че същото е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено при избирателно обсъждане на
доказателствата, поради което се иска отмяната му, както и отмяна на издаденото
наказателно постановление (НП).
В съдебно заседание касационният жалбоподател
поддържа жалбата.
Ответникът по делото – ОД на МВР Ловеч, Сектор
„Пътна полиция” в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на същата.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е потвърдил НП №
19-0906-001577/25.11.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Ловеч, с което на Й. Й. е наложено административно наказание глоба в размер на двеста лева на основание
чл. 179, ал.2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от същия закон.
Въз основа на събраните доказателства по делото,
Районният съд е приел от фактическа страна, че на 14.11.2019 г. служители от
„Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч били изпратени по сигнал за настъпило ПТП
на третокласен път III-3505, част от който преминавал през територията на
Община Ловеч. При км. 4+500 полицейските служители констатирали, че специален
автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ” с рег. № ******, собственост на Комисия
за регулиране на съобщенията движейки се в посока гр. Варна бил катастрофирал.
Автомобилът бил преобърнат и лежал на дясната си страна в своето платно за
движение, като по-голямата част от него се намирала на платното, а по-малката
задна част на автомобила – на крайпътния банкет. Пътната настилка (асфалт) била
мокра. По автомобила имало причинени материални щети. Такива имало причинени и
по пътната сигнализация. Вън от автомобила се намирали жалбоподателят Й. и
свидетелят Г.И.. Полицейските служители установили, че водач на превозното средство в момента на
случилото се ПТП бил Й. – факт, който не се оспорва и признава от същия.
Полицейският служител М. е приел, че причината за настъпилото ПТП е
управлението на водача Й. на автомобила
с несъобразена със състоянието на пътя скорост, вследствие на което в
лява крива изпъкнала на мокра пътна настилка не могъл да спре, когато
автомобилът се поднесъл и преобърнал.
За да потвърди обжалваното НП, ЛРС е приел, че
то е издадено в съответствие с процесуалния и материален закон, поради което
липсват допуснати нарушения, които да обосновават отмяната му на формално
основание. От доказателствата по делото е установено по несъмнен и категоричен
начин извършването на нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Мократа пътна настилка
в комбинация с продължаващия да вали сняг и кривите завои по трасето предполагат
предвидимост и преценка на водачите на МПС, че пътната настилка е хлъзгава и
съответно да съобразят действията си, и изберат подходящата за тези атмосферни
условия скорост на движение, в частност и тази, с която навлизат в съответните
завои. Жалбоподателят не е съобразил това и се е поставил в невъзможност да
спре или предотврати настъпилата опасност за движението вследствие на
поднасянето на автомобила. Атмосферните условия и състоянието на пътната
настилка през този ден са били достатъчно видими и ясни, поради което не е
имало пречка Й. да ги възприеме и съобрази. Очевидно се касае за една
неправилна преценка от негова страна, довела до движението с несъобразена с
атмосферните условия и състоянието на пътната настилка скорост, а оттам и до
причиняване на ПТП с материални щети. Прието е, че се касае за виновно
извършено нарушение в хипотезата на непредпазливост, тъй като Й. е
правоспособен водач на МПС. Бил е наясно със състоянието на пътната настилка,
тъй като през цялото време до произшествието е валял дъжд, поради което е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасни последици,
свързани с причиняване на ПТП в случай, че не избира подходящата скорост за
движение.
Решението е правилно.
Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, осигуряващ
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в
предмета на доказване по делото. Възприетата фактическа обстановка изцяло
кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са
обсъдени и съобразени от въззивният съд. Обжалваното решение е постановено в
съответствие с приложимия материален закон. При правилно установена фактическа обстановка,
ЛРС е достигнал до правилен извод за законосъобразност на оспореното НП.
Според чл.20, ал.2 от ЗДвП,
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Районният съд е изложил
обосновани мотиви по отношение на механизма на станалото ПТП и защо е приел, че
деянието на Й. Й. представлява административното нарушение. Касационният състав
напълно споделя тези мотиви и правни изводи, както и изводите за доказаност на
нарушението при съобразяване на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Правилно и обосновано е прието от ЛРС, че ПТП е настъпило по вина на Й., защото той не е
изпълнил задълженията си по чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което законосъобразно е
бил привлечен към административно-наказателна отговорност.
Касационните основания са посочени в чл.348 от НПК и
сред тях не присъства необоснованост на решението, поради което настоящата
инстанция не дължи произнасяне по това основание, посочено в касационната
жалба.
Районният съд е обсъдил направените възражения от
жалбоподателят и ги е приел за неоснователни с мотиви, които се споделят от
касационната инстанция.
Твърденията и възраженията в касационната жалба, както
и изразените такива от Й. в проведеното публично съдебно заседание са
неоснователни, защото не се подкрепят от доказателствата по делото.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1,
изр. последно от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260000/07.01.2021
г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХ дело № 122/2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: