РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Нова Загора, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. Р.
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20252220100165 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, вписано в
Търговския регистър с ЕИК *********, представлявано от законните представители, чрез
юрисконсулт Ф.Ш., против Н. В. К. ЕГН ********** с адрес ******, с правно основание чл.
415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422 ГПК и цена на иска 2 336.66 лв.
В исковата молба се твърди, че „ПИБ“ АД била депозирала в Районен съд Нова
Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с което поискала
да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Н. В. К.. Въз основа на
заявлението било образувано частно гражданско дело № 20242220100304 по описа на НЗРС
и били издадени изпълнителен лист № 281/28.03.2024г. и заповед за изпълнение на парично
задължение № 190/28.03.2024г.. Тъй като заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК била
връчена чрез залепено уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на ищецът били дадени
указания за предявяване на установителен иск за вземането против длъжника Н. В. К., като
съдът спрял принудителното изпълнение по изпълнително дело № 858/2024г. по описа на
ЧСИ П.Г., на основание чл.415, ал.2 от ГПК. Във връзка с постановеното Определение №
72/22.01.2025г. по ч.гр.д.№ 304/2024г. за ищеца се пораждал правен интерес да предяви иск
по чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422 ГПК за установяване съществуването на
неговото вземане срещу длъжника.
Ищецът сочи, че между „Първа инвестиционна банка“ АД ЕИК *********
(„Банката“) като кредитор - от една страна и Н. В. К. с ЕГН ********** от друга, бил
сключен Договор № 000LD- R-068993/ 28.08.2020г. за банков кредит, съгласно който Банката
предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 4 500 (четири хиляди и петстотин)
лева, с краен срок за погасяване на всички дължими суми - 10.08.2024г. Предоставеният
кредит бил изцяло усвоен на 01.09.2020 г. по сметка с IBAN: BG 64FINV91501016061267,
открита на името на Н. В. К.. Кредитът бил в просрочие от 01.08.2023г., в размер на 8/осем/
вноски по главница, като общия размер на просрочената сума по главница била 1 389.92
лева, а считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита - 18.03.2024г., общият
размер на просрочената главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница по
погасителен план към датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за
1
предсрочно изискуем остатък от усвоената сума бил 2 327.42 лева.
„Първа инвестиционна банка“ АД моли съдът, на основание чл. 415, ал. 1, във връзка,
с чл. 422 от ГПК, да постанови решение, с което да се установи със силата на присъдено
нещо, че ответникът Н. В. К. с ЕГН ********** с адрес ****** дължи на „Първа
инвестиционна банка“ АД сумата от общо 2 336.66 лв. (две хиляди триста тридесет и шест
лева и шестдесет и шест стотинки), от които: 2 327.42 лева (две хиляди триста двадесет и
седем лева и четиридесет и две стотинки) - непогасена глвница, ведно със законна лихва
върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда - 26.03.2024г. до окончателното
изплащане на вземането; 2.11 лева (два лева и единадесет стотинки) - наказателна лихва за
периода 13.03.2023г. до 17.03.2023г. включително; 7.13 лева (седем лева и тринадесет
стотинки) - законна лихва за периода от 18.03.2024г. до 25.03.2024г., включително. Моли да
им бъдат заплатени направените в заповедното производство разноски.
Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, с която вещото лице, след
като се запознае с приложените по делото материали и след като извърши проверка на място
в счетоводството им, да отговори на посочените въпроси. Моли, да се приложи към
настоящето дело, ч.гр.д. № 20242220100304/2024г. по описа на НЗРС;
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения
му особен представител адв. П. Д. от АК-Сливен, който счита искът за допустим, но
неоснователен. Счита, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането
си, не пораждала действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. В
настояшия случай, ищецът не представил доказателства, установяващи, че преди образуване
на заповедното производство длъжникът бил надлежно уведомен, че кредиторът
упражнявал правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем, което налагало извода,
че предявените в настоящото производство установителни искове са неоснователни и следва
да се отхвърлят, както и евентуално заявените осъдителни претенции.
По делото са представени като доказателства: Извлечение от счетоводните книги на
„Първа Инвестиционна банка“ АД по Договор № 000LD-R-068993/28.08.2020r., за банков
кредит (Документ по чл.417, т.2 от ГПК) - заверено копие; Договор № 000LD-R-
068993/28.08.2020r., за банков кредит, ведно с финансово споразумение, уведомление за
обработка на лични данни, и подписан погасителен план - заверени копия; Писмени
предизвестия за предсрочна изискуемост - заверени копия; Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК - заверено копие; Изпълнителен
лист № 281/28.03.2024г. и Заповед за изпълнение № 190/28.03.2024г. по ч.гр.д. № 304/2024г.
по описа на Районен съд Нова Загора - заверено копие; Молба за образуване на
изпълнително дело № 858/2024г. срещу Н. К. с вх.№ 33140/22.10.2024г., по описа на ЧСИ
П.Г., с per. № 33140 в КЧСИ, с район на действие Районен съд - Нова Загора - заверено
копие; Определение № 72 от 22.01.2024г. по ЧГД 304/2024г., по описа на PC Нова Загора -
заверено копие.
Назначена е по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице счетоводител,
което да отговори на поставените от ищеца въпроси, а именно:
1. Усвоени ли са от Н. В. К. ЕГН ********** суми по Договор № 000LD-R-
068993/28.08.2020r., за банков кредит, кога са усвоени, в какъв размер и по коя сметка?
2. Какъв е размерът на непогасените задължения на длъжника Н. В. К. ЕГН
********** по Договор № 000LD-R-068993/28.08.2020r., за банков кредит, към датата на
2
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист
(26.03.2024г.), в т.ч. общ размер на вземането към съответната дата и разделено на : усвоена
и непогасена главница; начислена неплатена договорна лихва, начислена неплатена
наказателна лихва (лихва за забава), такси и комисионни - дължими за кои периоди, с оглед
установяване размера на вземанията ни към ответника?
3. Какъв е размерът на непогасените задължения на длъжника по горепосочения
Договор за банков кредит към датата на изготвяне на заключението от вещото лице на
отделните пера - главница, договорна лихва (включително и периоди), наказателна лихва
(включително и периоди), такси и разноски?
След запознаване с материалите по делото и направени справки в „Юробанк
България“ АД, вещото лице С. К. С. е дал заключение по поставените въпроси:
1. Ответникът по делото Н. В. К. е усвоил напълно сумата от 4 500.00 лв., отпусната
му по Договор № 000LDR-068993/28.08. 2020г. с „Първа инвестиционна банка” АД. Сумата
му е преведена с банково бордеро от 01.09.2020г. по с-ка 64FINV91501016061267, чийто
титуляр е К..
2. Размерът на непогасените задължения на длъжника Н. В. К. към 26.03.2024г.
/датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК в PC Нова Загора / е 2 995.87 лв.,
както следва :
непогасена главница по процесния договор за кредит - 2 327.42 лв.;
обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 13.03.2023 до 17.03.2024
г. вкл. - 2.11 лв.;
законна лихва за периода на предсрочната изискуемост от 18.03.2024г. /дата на
обявяване на предсрочната изискуемост / до 25.03.2024г. /датата на подаване на
Заявлението по чл.417 от ГПК в PC Н.Загора./ - 7.13лв.;
държавна такса — 39.72 лв.;
юрисконсултско възнаграждение - 180.00 лв.;
законова лихва за периода от 26.03.2024 г. /датата на внасяне на Заявлението по Чл. 417
от ГПК/ до 01.10.2025 год./датата на изготвяне на настоящето заключение / - 439.49
лв..
3. Размерът на непогасените задължения на длъжника Н. В. К. към 01.10.2025г.
/датата на изготвяне на настоящето заключение/ е в размер на 2 795.87 лв., представляващи
както следва :
непогасена главница по процесния договор за кредит - 2 262.85 лв.;
обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 13.03. 2023 г. до
17.03.2024 г. - 0.01 лв.;
законова лихва за периода на предсрочна изискуемост от 18.03.2024 год. до
25.03.2024г. /датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК в PC Нова Загора / -
7. 13 лв.;
юрисконсултско възнаграждение - 180.00 лв.;
законова лихва за периода от 26.03.2024г./датата на подаване на Заявлението по чл.417
от ГПК/ до 01.10.2025г. /датата на изготвяне на настоящето заключение/ - 345.88 лв..
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
3
На 28.08.2020г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и Н. В. К. бил
сключен договор за банков кредит № 000LD-R-068993/ 28.08.2020г. за сума в размер на
4500лв. във връзка с Финансово споразумение за гарантиране на портфейл от кредити по
Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността
да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Неразделни части от него били Финансово
споразумение за гарантиране на портфейл от кредити по Програма за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от COVID-19 – Приложения № 1-1, № 1-2 и погасителен план към договора за
кредит. Договорът бил сключен при условията на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, като с подписването
му кредитополучателя декларирал, че са му предоставени Общи условия на банката за
кредити на физически лица, запознат е с тях и приема приложението им. Крайният срок за
погасяването му бил 10.08.2024г.. Поради неплащане в срок и просрочие на вноска с падеж
10.08.2023г., на основание Раздел Х, т.18.2, буква „а“ във връзка с т.10.1, Раздел VI от
договора за кредит, банката чрез ЧСИ П.Г. с рег.№ 837 на КЧСИ, уведомила Н. К. с писмено
предизвестие за доброволно изпълнение на задълженията по договора с предоставен 30
дневен срок за изпълнение на задълженията. Кредитополучателят не внесъл дължимите
суми по просрочените вноски с настъпил падеж, поради което банката обявила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, считано от 18.03.2024г..
Отпуснатият кредит била усвоен от Н. В. К. на 01.09.2020г. чрез заверяване на
банковата му сметка с IBAN BG64FINV91501016061267 със сумата от 4500 лева. На
01.08.2023г. ответникът изпаднал в забава и не погасил 8 вноски по погасителния план с
падежи и размери, както следва: 10.08.2023г. – 77.42 лв.; 10.09.2023г. – 187.50 лв.;
10.10.2023г. – 187.50 лв.; 10.11.2023г. – 187.50 лв.; 10.12.2023г. – 187.50 лв.; 10.01.2024г. –
187.50 лв.; 10.02.2024г. – 187.50 лв.; 10.03.2024г. – 187.50 лв, като датата на предсрочна
изискуемост 18.03.2024г. е дължим и предсрочно изискуемият остатък от главницата. По
силата на т.18.2, б.“а“ от договора за банков кредит, банката обявила предсрочната
изискуемост на кредитополучателя чрез писмено предизвестие с вх.№ 07267/ 26.01.2024г. на
ЧСИ С. Я. рег.№ 844 и кредитът бил направен предсрочно изискуем на 18.03.2024г.. При
настъпването на предсрочната изискуемост ответникът не бил погасил свои задължения по
договора в общ размер към 25.03.2024г. на 2 336.66 лв., от които: 2 327.42 лева - непогасена
глвница, ведно със законна лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда -
26.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането; 2.11 лева - наказателна лихва за
периода 13.03.2023г. до 17.03.2023г. включително; 7.13 лева - законна лихва за периода от
18.03.2024г. до 25.03.2024г., включително.
На 25.03.2024г. ищецът предприел действия за събиране на дължимите суми, описани
по-горе, подавайки заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. НЗРС образувал ч.гр.д.№
304/ 2024г. по своя опис, в което производство била издадена Заповед за изпълнение № 190/
28.03.2024г. срещу длъжника Н. В. К., с която било допуснато незабавното изпълнение по
искане на ищеца за посочените суми. С вх.№ 340/ 20.01.2024г. на НЗРС постъпило писмо от
4
ЧСИ П.Г., с което уведомява, че поканата за доброволно изпълнение на длъжника, с която е
връчена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, била връчена по чл.47 от ГПК. Водим от
това съдията-докладчик по ч.гр.д.№ 304/2024г. издал Определение № 72/ 22.01.2024г., с
което спрял принудителното изпълнение по изп.дело № 20248370400858 по описа на ЧСИ
П.Г. с рег.№ 837 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Сливен. С него били дадени
указания на взискателя, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си по
издадената заповед за изпълнение № 190/ 28.03.2024г., в противен случай ще бъде
обезсилена заповедта и издадения изпълнителен лист по чл.418 от ГПК.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр.с чл.89 от ЗЗД, като се иска установяване на дължимостта на вземането
на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така
предявеният иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява и основателен.
В тежест на всяка от страните беше да докаже своите твърдения, като в тежест на
ищеца беше да докаже съществуването на вземането си, неговата изискуемост и размер.
Ищецът при условията пълно и главно доказване доказа своите твърдения, което прави
предявения от него иск основателен и доказан.
От представените писмени доказателства по делото става ясно, че страните са били в
облигационни отношения на основание сключения договор за банков кредит № 000LD-R-
068993/ 28.08.2020г., по силата на който била предоставена сумата от 4500 лв. във връзка с
Финансово споразумение за гарантиране на портфейл от кредити по Програма за
гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от COVID-19. Заедно с договорът били подписани Финансово
споразумение за гарантиране на портфейл от кредити по Програма за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от COVID-19 формулари - приложение № 1-1 и приложение № 1-2 и
погасителния план, с което били спазени изискванията за възникване на валидни
облигационни отношения съгласно ЗКИ. На 01.09.2020г. кредитът бил усвоен от Н. В. К.
чрез заверяване на банковата му сметка с IBAN BG64FINV91501016061267 със сумата от
4500 лева.
Доказа се, че ответникът не платил 8 вноски по погасителния план с падежи и
размери, както следва: 10.08.2023г. – 77.42 лв.; 10.09.2023г. – 187.50 лв.; 10.10.2023г. – 187.50
лв.; 10.11.2023г. – 187.50 лв.; 10.12.2023г. – 187.50 лв.; 10.01.2024г. – 187.50 лв.; 10.02.2024г.
– 187.50 лв.; 10.03.2024г. – 187.50 лв. и изпаднал в забава, като от датата на предсрочна
изискуемост 18.03.2024г. е дължим и предсрочно изискуемият остатък от главницата.
В т.10 от договорът било уговорено, че „Плащания, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар, по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се
отнасят в просрочие и за тях се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали
5
падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания банката има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем.“ и в т.18, че „Банката има право да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем: с писмено предизвестие до кредитополучателя в случай че:
кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора /не осигури авоар по
разплащателната сметка/ повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало
изискуемо“. Кредиторът упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и
предприел действия по уведомяване на кредитополучателя предсрочната изискуемост на
целия кредит на основание чл.18.2 от договора за кредит. Уведомлението му било изпратено
за връчване чрез ЧСИ С. Я. с рег.№ 844 на КЧСИ по поС.ен адрес – ****** и чрез
работодателя ресторант „Адела“ с ЕИК ********* с адрес гр.София, ж.к.Дианабад,
ул.Тинтява № 15Г ет.3, но договорът с лицето бил прекратен на 01.11.2023г.. Съгласно чл.47
от ГПК връчителят посетил адреса три пъти, но не могъл да открие адресата и залепил
уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на входната врата, с което били дадени указания да се яви
в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. След изтичането на срока ЧСИ
изпратил съобщение до „Юробанк България“ АД, че приема, че е налице редовно връчено
съобщение – Писмено предизвестие до А.И.М.К. Извършените действия били отразени в
констативен протокол от 29.01.2024г. на ЧСИ С. Я. и Констативен протокол от 21.12.2023г.
на ЧСИ П.Г.. С предприемането на тези действия кредиторът изпълнил задължението си да
обяви на длъжника, че е упражнил правото си да счита вземанията си по договора за кредит
за предсрочно изискуеми преди да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК. Страните по договора са се уговори в т.19 б.“г“, че „В случай,
че кредитополучателят не изпълни което и да е свое задължение по договора в определения
за това срок или кредитът бъде обявен за изцяло и предсрочно изискуем при условията на
раздел Х, банката има право да предприеме необходимите действия за събиране на
вземането си, включително чрез способите на изпълнителното производство съгласно ГПК и
активиране на държавната гаранция“. Изпълнението на задължение „да уведомява
кредитополучателя“ кредиторът извършил съгласно договорните клаузи и начините, по
които са се уговорили. Той е избрал да връчи на своя длъжник изявлението си чрез ЧСИ по
реда на чл.47 от ГПК, вкл. и чрез нотариална покана, на поС.ния и настоящия му адрес, и ще
се счита за редовно осъществено връчването, когато е била проведена процурата по чл.47,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.50 от ЗННД и отсъствието от адреса се удостовери от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е и без да е необходимо назначаването на особен
представител в нотариалното производство.
Ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист и било образувано ч.гр.д.
№ 304/ 2024г. на НЗРС, след като обявил на ответника, че е упражнил правото си да направи
договора предсрочно изискуем. Съгласно т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/
2013г. на ОСГТК „обявяването на предсрочната изискуемост по смисъра на чл.60, ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, вкл. и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
6
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обусляващи настъпването й.“. Ищецът доказа, че
фактите, които са относими към настъпването и обявяването на предсрочната изикуемост, са
се осъществили преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК, което прави неговото
вземане изискуемо в заявения размер и възникнало на предявеното основание. Поради което
съдът счита, че е доказал своята претенция спрямо ответника и следва да бъде уважен
предявения иск в посочения размер, което беше подкрепено и от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на разноските по делото съдът счита, че следва да бъде уважено
искането на ищеца за присъждане на разноските по делото с оглед постановяването на
решението и уважаването на предявения от него иск. Представен е списък по чл.80 от ГПК
за направените разноски и следва да му бъдат присъдени платените такива – държавна такса
в размер на 39,72 лв. по сметка на РС Нова Загора, платен депозит за особен представител в
размер на 540 лв., 460,28 лв. възнаграждение за вещо лице и 200 лв юрисконсултско
възнаграждение, или общо 1240.00 лева по настоящото дело и разноските по ч.гр.д.№
304/2024г. на НЗРС в размер 39,72 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
180.00 лева или общо 219.72 лв. в заповедното производство. Поради което следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в двете съдебни производства
в размер на общо 1459.72 /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и 72 стотинки/ лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. К. ЕГН ********** с адрес
******, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №
111П, чрез П.С.Х. – юрисконсулт, в размер на: 2341.51 лв., от които 2 336.66 лв., от които: 2
327.42 лева - непогасена глвница, ведно със законна лихва върху нея от датата на постъпване
на заявлението в съда - 26.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането; 2.11 лева -
наказателна лихва за периода 13.03.2023г. до 17.03.2023г. включително; 7.13 лева - законна
лихва за периода от 18.03.2024г. до 25.03.2024г., включително, за което са издадени Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 190 от
28.03.2024г. и Изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.№ 304/ 2024г. по описа на НЗРС,
произтичащи от неизпълнение по Договор за банков кредит № 000LD-R-068993/
28.08.2020г..
ОСЪЖДА Н. В. К. ЕГН ********** с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111П направените по делото разноски за държавна
такса от 39,72 лв., платен депозит за особен представител от 540 лв., 460,28 лв.
възнаграждение за вещо лице и 200 лв юрисконсултско възнаграждение, или общо 1240.00
7
/хиляда двеста и четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Н. В. К. ЕГН ********** с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111П направените разноски по ч.гр.д.№ 304/2024г. на
НЗРС в размер на 39,72 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 180.00
лева, или общо 219.72 лв. в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8