№ 18318
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110166601 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление . (ищец), подадена чрез упълномощения процесуален представител
юрисконсулт Е. М.. Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо
топлоснабдения имот ап. ., находящ се в ., кв. „.“, ул. „.“, ., през периода 01. 05. 2021 г.
– 28. 02. 2022 г. Поддържа, че ответникът е потребявал доставяната топлинна енергия
за битови нужди през съответния период, но не я е заплатил. Намира, че е налице
облигационно отношение с него като собственик или вещен ползвател на процесния
имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен след изтичането
на периода, за който се отнасят. Като не сторила това, ответникът е изпаднал в забава,
поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения в исковата
молба размер. Иска от съда да установи съществуването на задълженията на ответника
да му заплати стойността на доставената топлинна енергия, стойността на услугата
дялово разпределение и обезщетения за забава за първите две стойности, за които е
била издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „.“ с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., действуващ чрез
упълномощения процесуален представител адвокат Б. С., член на Кюстендилската
адвокатска колегия. Ответникът намира предявеният иск за процесуално допустим, но
неоснователен. Твърди, че не била доказана пасивната процесуална легитимация,
обуславяща основателността на иска. Отрича между страните да е имало каквито и да
било правоотношения. Позовава се на казуална съдебна практика, според която
потребител на топлинна енергия за собствени нужди било лицето, което ползва
топлоснабдения имот, но в настоящия случай в полза на ответника не било възниквало
1
право на ползуване. Що се отнася до представеното от ищеца постановление за
възлагане на недвижим имот, намира, че за да бъде вменено на ответника качеството
ползвател на имота било необходимо да бъде надлежно осъществен въвод във
владение. Обстоятелството, че ответникът бил титуляр на правото на собственост
върху отопляемия обекти (носител на т. нар. „гола собственост“) било ирелевантно за
конкретната му материалноправна легитимация, защото именно носителят на вещното
право на ползване упражнявал правомощието да владее и ползва имота, съответно бил
задължен и за разноските, свързани с ползването му на основание чл. 57 ЗС. Ищецът
не бил представил никакви доказателства за наличието на облигационна връзка между
страните (в това число разрешение за ползване на сградата, заявление по образец за
разрешаване на присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа на
продавача, разрешение за ползване на външно топлозахранване и абонатна станция,
акт за готовност за пускане в експлоатация за отопление на абонатната станция,
заявление по образец за открИ.не на партида, копие от нотариалния акт или друг акт за
собственост). Излага допълнителни доводи във връзка с границата на собственост,
поставянето на средства за измерване, извършването на дяловото разпределение
съобразно нормативната уредба и т.н., поради което претенцията не била доказана
пълно и главно. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави
евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. След указания на съда е придружена с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. Отговаря и на останалите изисквания на чл.
127 и чл. 128 ГПК. Подадена е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и съответствува на
параметрите на издадената заповед за изпълнение. Поради тези съображения исковата
молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК два кумулативно съединени
установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По предявените искове в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника на твърдяното от
него основание, по силата на което през процесния период е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и на съответната стойност спрямо процесния
топлоснабден имот, както и че през процесния период сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа и в
нея е била реално извършвана услугата дялово разпределение, както и стойността на
услугата дялово разпределение. В тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване възражението си, че в полза на друго лице е било учредено
вещно право на ползуване върху процесния имот, съответно облигационен ползувател
на процесния имот да е подал заявление-декларация за открИ.нето на индивидуална
партида.
Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените
искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през
процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Облигационното
отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да възникне по
два начина – или по силата на закона с придобИ.нето на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна
2
собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или
по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и
облигационния ползувател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение № 2 от
2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай във връзка с тази първа материалноправна предпоставка
въз основа на събраните писмени доказателства и публично известните данни от
търговския регистър се установява следното. Ответникът придобил на 15. 06. 2020 г. с
влизането в сила на възлагателно постановление по изп. дело № 20187530402650 по
описа на частния съдебен изпълнител Стилиян Бадев, рег. номер 753, ареал на
действие Пернишкия окръжен съд, правото на собственост върху процесния недвижим
имот ., находящ се в .. На 07. 03. 2022 г. ответникът продал процесния недвижим имот
на третото лице А.П.И.. Няма данни в промеждутъка 15. 06. 2020 г. – 07. 03. 2022 г., в
който попада и процесния период 01. 05. 2021 г. – 28. 02. 2022 г., да е било учредено
вещно право на ползуване върху процесния недвижим имот в полза на трето лице,
нито има данни трето лице да го е ползувало на облигационно основание и да е
сключило индивидуален договор за топлоснабдяване с ищеца. При това положение
първостепенният съд намира, че първата материалноправна предпоставка за
основателността на предявените искове е налице. За пълнота следва да бъде
отбелязано, че според разбирането на настоящия съдебен състав когато
топлоснабденият имот е жилище, чието предназначение е за жилищни нужди, както е
в разглеждания случай, доставяната до него топлинна енергия е за битови, а не за
стопански нужди, независимо от обстоятелството, че собственикът е юридическо лице.
Въпросът за провеждането и на хипотетичен въвод във владение е ирелевантен за
наличието на валидно облигационно отношение между страните, свързано с
доставянето на топлинна енергия. Това е така, защото въводът във владение е
изпълнителен способ за предаването на фактическата власт върху даден имот.
Възникването на облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия
зависи от придобИ.нето на правото на собственост върху имота, а не от придобИ.нето
на фактическата власт върху него.
Във връзка с втория елемент от правопораждащия фактически състав, а именно
реалното доставяне на топлинната енергия спрямо топлоснабдения имот, съдът
допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Според експертното
заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че сградата – етажна собственост, в която се помещава процесният
недвижим имот, е присъединена към топлопреносната мрежа чрез една абонатна
станция, която топлозахранва и двата входа на сградата. В недвижимия имот през
процесния период са били монтирани три отоплителни тела с индивидуални
измервателни уреди, както и още едно отоплително тяло (щранг-лира) без техническа
възможност да му бъде монтиран измервателен уред. Две седмици след края на
процесния период на 14. 03. 2022 г. във връзка с прехвърлянето на правото на
собственост бил извършен извънреден междинен отчет, при който измервателните
уреди били отчетени да показват нулеви стойности. Не е била начислявана топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. Що се отнася до топлинната енергия,
отдадена от щранг-лирата и сградната инсталация, вещото лице намира, че тя е била
правилно изчислена от третото лице помагач съобразно изискванията на подзаконовата
нормативна уредба в областта на топлосмабдяването. Технологичните разходи са били
приспаднати. При изготвянето на изравнителните сметки в края на отчетния период
третото лице „.“ ООД допуснало неточност, като пропуснало да отчете междинния
3
отчет от 14. 03. 2022 г., като неточността се изразява в начисляване на 2 лева и 92
стотинки повече от дължимото топлинна енергия за отопляването на имота. При това
положение вещото лице достига до обоснования извод, че стойността на реално
доставената топлинна енергия през процесния период възлиза на общо 209 лева и 86
стотинки. Поради тези съображения първостепенният съд приема, че съответният иск
е основателен и доказан до размера 209 лева и 86 стотинки, а за разликата над този
размер до пълната претендирана сума трябва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на иска за заплащането на обезщетение за забава, начислено
върху стойността на доставената топлинна енергия, първостепенният съд приема
следното. Съгласно чл. 34, ал. 1 от представените от ищеца общи му условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в . (л. 3 и сл. от
заповедното дело на Пернишкия районен съд), ответникът е трябвало да заплати
задълженията си за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за
който те се отнасят. В същия срок се заплащат и задълженията след дяловото
изравняване в края на отчетния период, ако такИ. бъдат отчетени – чл. 34, ал. 2 от
общите условия. При това положение ответникът е нямало нужда да бъде поканен и с
изтичането на предвидените в общите условия срокове е изпаднал в забава. Искът е
основателен. Що се отнася до неговия размер, според данните от експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза във варианта, който е съобразен с
данните от съдебно-техническата експертиза, се установява, че обезщетението за
забава върху месечните задължения за топлинна енергия възлиза на общо 20 лева и 52
стотинки. До този размер искът трябва да бъде уважен, а за разликата над него до
пълния претендиран размер трябва да бъде отхвърлен.
Разноски. При този изход на спора съдът трябва да присъди пропорционално на
страните сторените от тях деловодни разноски.
В заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 75 лева. Пропорционално на
основателната част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение от тази сума
следва да бъдат присъдени 36 лева и 11 стотинки.
Длъжникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева. Пропорционално на неоснователната част от заявлението за издаване на заповед
за изпълнение трябва да му бъдат присъдени 207 лева и 43 стотинки.
В първоинстанционното исково производство ищецът е довнесъл държавна
такса в размер на още 25 лева, депозити за възнаграждения на вещите лица в размер
на общо 650 лева и юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
определя в размер на 50 лева. Така сторените разноски в размер на общо 725 лева
трябва да се разпределят поравно за всеки един от двата кумулативно съединени иска,
т.е. по 362 лева и 50 стотинки на иск. Пропорционално на основателната част на
главния иск следва да бъдат заплатени разноски по него в размер на 176 лева и 59
стотинки, а пропорционално на основателната част на акцесорния иск – 155 лева и 81
стотинки. Така общо дължимите разноски за първоинстанционното исково
производство възлизат на 332 лева и 40 стотинки.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо
500 лева, т.е. по 250 лева на иск. Пропорционално на недоказаната част на първия иск
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 128 лева и 21 стотинки, а
пропорционално на недоказаната част на втория иск – 142 лева и 54 стотинки. Така
4
общо дължимите разноски за първоинстанционното исково производство възлизат на
270 лева и 75 стотинки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответникът „.“
с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да дължи на ищеца „.“ АД с ЕИК .,
седалище и адрес на управление .:
1. сумата 209 лева и 86 стотинки, представляваща цената на доставената топлинна
енергия през периода 01. 05. 2021 г. – 28. 02. 2022 г. спрямо ., находящ се в .,
ведно със законовата лихва от 02. 05. 2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 209 лева и 86 стотинки до пълния
претендиран размер 430 лева и 80 стотинки;
2. сумата 20 лева и 52 стотинки, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания, начислена от 08. 07. 2021 г. до 31. 01. 2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 лева и 52 стотинки до пълния претендиран
размер 47 лева и 74 стотинки,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по ч. гр. дело
№ 27237 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2023 г.
ОСЪЖДА ответника „.“ с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати в
полза на ищеца „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата 36 лева и 11
стотинки, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 332
лева и 40 стотинки, представляваща деловодни разноски в първоинстанционното
исково производство.
ОСЪЖДА ищеца „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати
в полза на ответника „.“ с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата 207 лева и
43 стотинки, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата
270 лева и 75 стотинки, представляваща деловодни разноски в първоинстанционното
исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
5
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6