№ 34946
гр. София, 22.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следН.
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110140744 по описа за 2025 година
Съдът намери, че следва да съобщи на страните писмеН. доклад по делото по реда на
чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Н. Г. И. срещу „.“ АД с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и
ал. 2 КТ, за отмяна на заповед .5г. на работодателя, с която трудовото и правоотношение е
прекратено; за възстановяване на служителя на заемната до уволнението длъжност – „. в „.“
АД и за осъждане на ответника да заплати сумата от 5248 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 02.06.2025г. до 30.06.2025г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 17.07.2025г. до окончателното
плащане и сумата от 20 740 лева, представляваща обезщетение за по-ниско платена работа
за периода от 01.07.2025г до 02.12.2025г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 17.07.2025г. до окончателното плащане.
Ищецът Н. Г. И. твърди, че се е намирала в трудово правоотношениe с ответника на
основание сключен между страните трудов договор от 06.01.2025г., по силата на който
същата е заемала длъжност „., но без да и е връчвана трудова характеристика за длъжността.
Поддържа се, че сключеН.т между страните трудов договор е бил безсрочен с клауза за
изпитване, предвиждаща 3 месечен изпитателен срок в полза на работодателя. Сочи се, че
първоначално било уговорено заплащането на брутно трудово възнаграждение в размер на
3608.34 лева, но с допълнително споразумение към трудовия договор възнаграждението
било увеличено на 5248 лева. Изтъква се, че след изтичане на тримесечН. изпитателен срок
на 02.06.2025г. ищцата е била извикана от представител на работодателя на среща и са и
били връчени предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал.1, т. 5 КТ и заповед .5г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа се,
че ищцата била уведомена, че работодателят няма да спази предизвестието, а ще и заплати
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Според твърдеН.та на ищцата на същата дата и е казано
повече да не се връща на работа. Ищцата подчертава, че е изпълнявала надлежно трудовите
си задължеН. и че с подписване на допълнителното споразумение към трудовия договор
ответникът е признал, че същата притежава необходимите качества за заемане на
длъжността, като не е получавала от работодателя обратна връзка за изпълнението на
задължеН.та си. Така издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се
оспорва като незаконосъобразна, поради липса на мотиви, от които да се установи кои са
качествата липсващи на ищцата, как са установени и доколко тези качества са във връзка със
задължеН.та на ищцата съгласно трудова характеристика. На следващо място, се изтъква, че
ищцата се ползва от закрилата по чл. 333 КТ, тъй като работодателят не е събрал при
прекратяване на трудовото правоотношение на някоя от хипотезите на закрила. Изтъква се,
че ако работодателят е попитал, ищцата е щяла да го уведоми, че към датата на прекратяване
1
на трудовото правоотношение е бременна в шеста гетационна седмица. Признава се, че
ищцата е сключила трудов договор с друг работодател на 01.07.2025г. при уговорено
трудово възнаграждение в размер на 1100 лева месечно. С оглед изложеното се моли
предявените искове да бъдат уважени, като се претендира присъждането на сторените по
делото разноски.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като счита
същите за неоснователни. Излагат се твърдеН., че издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразна. Поддържа се, че ответното
дружество е сключило трудов договор с ищцата след проведено с нея събеседване, в което
същата е заявила, че разполага с диплома по икономическо образование, придобито в
западноевропейски университет и значителен трудов стаж в областта, но така и не е
представила доказателства за това. Подчертава се, че след подписване на трудовия договор
работодателя е положил усилия да въведе ищцата в работата и да и помогне да се адаптира,
като бил уговорен само 3 месечен изпитателен срок, въпреки че законоустановеН. бил 6
месечен. Сочи се,че в рамките на изпитателН. срок и след това били провеждани десетки
срещи с ищцата и съвещаН., тъй като работодателят не бил удовлетворен от постигнатите от
нея резултати. Изтъква се, че на 28.05.2025г. в дружеството били получени писма от A.Н.,
свързани с пасивното поведеН. и неадекватните действия по изпълнение на служебните
задължеН. именно на И., което довело до свикване на общо събрание на съвета на
директорите и вземане на решение за прекратяване на трудовото и правоотношение. Твърди
се, че била анализирана дейността на ищцата и било установено, че за периода от
назначаването и до прекратяване на трудовото и правоотношение не е изпълнила
поставените търговски цели и по сметка на дружеството са получени като приходи „нула
лева“ от A.Н., за работата с когото отговаряла именно И.. Това било и основната цел
заложена в длъжностната характеристика на ищцата. Твърди се, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение била връчена надлежно на ищцата ведно с
предизвестие, като на основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ са и заплатени обезщетеН..
Подчертава се, че преди предявяване на иска работодателят е конкретизирал уволнителната
заповед и я е връчил на ищцата с обратна разписка на 13.06.2025г. Оспорва се твърдението
на ищцата, че с подписване на допълнително споразумение работодателят е признал
наличието на качества на ищцата. Застъпва се становището, че трудовото правоотношение е
прекратено в рамките на предвидеН. от закона изпитателен срок от 6 месеца, макар
уговореН. в договора да бил 3 месеца. Оспорва се и твърдението, че трудова характеристика
не е връчване на ищцата, като подчертава, че въпреки заявеното от И. от трудовата и книжка
било видно, че всъщност тя няма нито един ден трудов стаж. Излагат се аргументи и по
отношение приложението на чл. 333 КТ, като се подчертава, че ищцата не може да се ползва
от предвидената в закона защита, защото не е изпълнила задължението си по чл. 313а КТ да
уведоми работодателя за положението, в което се намира. Изтъква се, че въпреки всичко
работодателят е предложил постигането на споразумение между страните за
възстановяването и на работа и анулиране на заповедта, но ищцата изрично е отказала.
Оспорват се и претенциите за присъждане на обезщетеН. по чл. 225 КТ. По така изложените
доводи моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено, като и
да докаже твърдеН.та си за наличие на основаН.та за закрила, които твърди да са били
налице по отношение на нея.
В тежест на ответника е да докаже предпоставките на уволнителното основание, а
именно, че на ищцата липсват конкретни качества/знаН., умеН. и навици/ за ефективно
изпълнение на задължеН.та за длъжността, от която е уволнена (т.е качества, които са
съобразени с длъжностната и характеристика); съответно, че е упражнил надлежно правото
на уволнение, като в изявлението за прекратяване на правоотношението са посочени именно
конкретните качества, чиято липса е повод за прекратяването, както и обективно липсата на
същите качества, която е в причинна връзка с неизпълнение на работата. Ответникът следва
да докаже както и спазване на правилата за предварителната закрила в случай, че същите са
приложими, вкл. получаване на съгласие от Инспекцията по труда.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ ищцата
2
твърди да е останала без работа в резултат от незаконното уволнение за процесН. период,
като в нейна тежест е да докаже изгодН. за него факт - че е останал без работа за сочеН.
период /ал. 1/ от 02.06.2025г до 30.06.2025г, че оставането без работа е в причинна връзка с
уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последН.
пълен отработен месец преди уволнението. Съответно че след прекратяване на трудовото и
правоотношение е започнала работа при друг работодател и през исковия период от
01.07.2025г до 02.12.2025г е получавала трудово възнаграждение в по-нисък размер от това
по прекратеното трудово правоотношение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „., което правоотношение е било прекратено със заповед .5г., както и че
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата е било 5248 лева.
По доказателствените искаН.:
Към исковата молба и към отговора са представени писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
В исковата молба е релевирано и искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за установяване на размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 и чл. 225,
ал. 2 КТ, което искане следва да бъде уважено, доколкото въпреки че ответникът признава
какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата при него, оспорва размера
на обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ. Съдът намира, че следва да бъде преформулирана
поставената от ищцата задача, а именно вещото след запознаване с представените по делото
доказателства и след извършване на проверка в счетоводството на ответната страна и на
дружеството „.“ ЕООД, ЕИК . да даде отговор на въпроса: „Каква е разликата между размера
на брутното трудово възнаграждение за последН. пълен отработен месец на ищцата при
ответника преди прекратяване на трудовото правоотношение и размера на брутното трудово
възнаграждение на ищцата получавано от настоящия и работодател „.“ ЕООД, ЕИК .?
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 21.10.2025 г. от
11:15 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложеН.та към него.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по искане на ищеца по
преформулирана от съда задача, а именно след запознаване с представените по делото
доказателства и след извършване на проверка в счетоводството на ответната страна и на
дружеството „.“ ЕООД, ЕИК . да даде отговор на въпроса: „Каква е разликата между размера
на брутното трудово възнаграждение за последН. пълен отработен месец на ищцата при
ответника преди прекратяване на трудовото правоотношение и размера на брутното трудово
възнаграждение на ищцата получавано от настоящия и работодател „.“ ЕООД, ЕИК .?, при
депозит в размер на 300 лева, от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б., който незабавно да бъде уведомен за поставената
му задача.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства и оспорване на представените такива с отговора
на исковата молба, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно
съгласно 312, ал.2 ГПК.
3
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на Центъра за
спогоди и медиация към Софийски районен съд – за контакти: Мариана Николова, Мария Г.
- тел. 02/8955 423.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4