РЕШЕНИЕ
№ 3768
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110212762 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от А. Ю. И., с ЕГН:
********** с адрес: ххх, чрез упълномощен защитник против Наказателно
постановление № КПК – НП – 105 издадено на 07.08.2025г. от Председател на
комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева
за извършено административно нарушение по чл.52, ал.1, т.1 във вр. с чл.49,
ал.1, т.2 от ЗПК.
В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона и
процесуалните правила. Развиват се подробни съображения в тази насока. В
заключение се иска постановяване на неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят А. Ю. И., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
предлага на съда да я уважи като отмени обжалваното наказателно
постановление.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган: Председател на комисията за
1
противодействие на корупцията – гр.София, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и
предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното
постановление.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа
обстановка:
На 30.05.2025г., в дирекция ,,Публичен регистър“ на КПК е била
направена проверка на получените и вписани в регистрационните дневници
декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да
подават декларации за имущество и интереси.
Видно от писмо с вх.№ КПК – 2851/30.05.2025г., подадено от ххх, КПК е
била информирана, че жалбоподателят А. Ю. И. е бил назначен на длъжност
,,заместник – кмет“ ххх, считано от 01.11.2024г.
На основание чл.52, ал.1, т.1 от ЗПК лицето е било задължено да подаде
декларация по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК в едномесечен срок от момента на
заемане на публичната длъжност, а именно от 01.11.2024г. до 02.12.2024г.,
първият работен ден след 01.12.2024г.
При проверката било установено, че жалбоподателят И. не е бил подал
пред КПК процесната декларация по образец, като задължението е било
изпълнено със закъснение от шест месеца и 25 дни декларацията е била
входирана на 27.05.2025г., която обаче била депозирана преди датата на
съставянето на АУАН. След узнаването за пропуска, жалбоподателят подал
декларацията си веднага. Въз основа на така установеното бил съставен
АУАН, който бил връчен лично на нарушителя и подписан от него с
възражение, че същият е бил депозирал встъпителна декларация в срок, но тя
е останала в Общината, без лицето да е знаело, че трябва да се изпрати в
София. Възражението не било уважено и въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни
и писмени доказателства. Видно от разпита на свидетелите М. Н. и Н. Г. е, че
установеното бездействие от страна на жалбоподателя е било констатирано
след направена в справка в регистъра на КПК като било установена липса на
подадена такава, която впоследствие била депозирана на 27.05.2024г. В
показанията се пред съда свидетелките Н. и В. С. – Н. признават, че
жалбоподателят веднага е подал декларацията си след като е бил уведомен, че
вече подадената такава от него, не е била налична в КПК и следва да приложи
други такава. В същият смисъл са изложенията Н. Г., който признава че е бил
свидетел по съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели като правдоподобни и съответстващи на приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е било
издадено от компетентните органи и в рамките за законовоустановените по
чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове.
Следва да се посочи, че както АУАН, така и наказателното
постановление отговарят на изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
В случая жалбоподателят е попадал в хипотезата на чл.6, т.32 от ЗПК,
за което е възникнало задължение да подаде встъпителна декларация за
имущество и интереси. По делото са налице доказателства, от които е видно,
че деклараторът е проявил добросъвестност като е подал първоначална
декларация в Община ххх където е бил назначен на публичната длъжност
,,заместник – кмет“ и едва след като е узнал, че трябва да подаде същата
декларация в КПК, е сторил това. При правилното според съда посочване в
АУАН, че нарушението е било първо по ред следва да се приеме, че случаят
може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Макар и със значително закъснение, декларацията е била подадена в
съответната държавна институция и по признания на разпитания
актосъсатвител М. Н., жалбоподателят е подал такава преди да има качеството
на декларатор. Същевременно заявява, че не може да свидетелства кога точно
и пред кого декларацията е била подадена, което се потвърждава с изложените
възражения на самото наказано лице в АУАН. Преценката дали извършеното
3
административно нарушение е маловажен случай се прави с оглед на
засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или
незначителността на причинените в резултат от деянието обществено - опасни
последици, всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление
в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му,
начин и средства на осъществяването му, причините и условията, мотивирали
извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или
липсата на данни за други извършени нарушения. Предвид характера на
процесното нарушение е първо по ред и не са настъпили значителни вредни
последици, без да са налице целенасочено укриване на обстоятелства,
подлежащи на деклариране и предвид това, че деклараторът е изразил
съжаление за пропуска си, степента на обществената опасност е значително
по-ниска от тази на обичайните случаи на нарушения от този вид. В
процесният случай налагането на административно наказание – "глоба" по чл.
115, ал. 1 от ЗПК, предвиден за този вид нарушения, е прекомерно и не би
отговорило на целите по чл. 12 от ЗАНН.
По отношение на останалите възражение на защитника на
жалбоподателя относно датата на вмененото административно нарушение
съдът счита същото за неоснователно доколкото както в АУНА и НП, така и от
свидетелските показания се доказва, че деецът е бездействал в едномесечен
срок, който е изтекъл на 03.12.2024г., което е посочено. Също така
разминаването дали е налице първо или второ деяния също не обуславя
отмяната на наказателното постановление, тъй като жалбоподателят не е бил
наказан за повторно нарушение.
С оглед на така изложените съображения обжалваното НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото и изрично направеното искане за това от
надлежно упълномощения защитник, КПК следва да бъде осъдена да заплати
на А. Ю. И. сумата в размер на 450.00 лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КПК – НП – 105 издадено на
07.08.2025г. от Председател на комисията за противодействие на корупцията
(КПК), с което на А. Ю. И., с ЕГН: ********** с адрес: ххх е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева за
административно нарушение по чл.52, ал.1, т.1 във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.2 от ЗАНН ОСЪЖДА Комисията за
противодействие на корупцията (КПК) да заплати на А. Ю. И., с ЕГН:
********** с адрес: ххх, сумата в размер на 450.00 /четиристотин и
петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен
защитник.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5