Решение по КНАХД №1357/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Н. Я., против решение № 566/05.06.2022 г., постановено по административнонаказателно дело № 466/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 664760 - [рег. номер]/16.11.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“/ОД/ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“/Д „ОД“/, главна дирекция „Фискален контрол“/ГД „ФК“/, Централно управление на Национална агенция за приходите/ЦУ НАП/, с което за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/обн. ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г., наредбата/, вр. чл. 118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. С доводи за неправилност иска да се отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът, редовно уведомен, не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания от касационния жалбоподател адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

Районен съд Бургас, с решение № 566/05.06.2022 г., постановено по административнонаказателно дело № 466/2023 г., е потвърдил наказателно постановление/НП/ № 664760 - [рег. номер]/16.11.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“/ОД/ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“/Д „ОД“/, главна дирекция „Фискален контрол“/ГД „ФК“/, Централно управление на Национална агенция за приходите/ЦУ НАП/, с което за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00/петстотин/ лева.

За да постанови решението, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление. Приел е за доказано, че „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД е извършило деянието, описано в акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и в НП, с което е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. затова и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Санкцията е наложена на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД затова, че на 07.07.2022 г. в 11:23 часа е прието плащане с карта на стойност 30 лева и е издадена бележка през ПОС терминал на бар и ресторант „Сахара“, находящ се в [населено място], къмпинг „Каваци“ стопанисван от „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, като приетото плащане с карта през ПОС терминал за посочената дата и час в обекта, не е регистрирано чрез издаване на фискална касова бележка в нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. За извършеното е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд НП.

Данните по делото сочат, че при проверката в същия обект освен процесната бележка, са били установени и други бележки от ПОС терминал за приети плащания с карта за периода от 25.06.2022 г. до 26.07.2022 г. /общо 85 броя/ на обща стойност 2 978.00 лева, за които не е издаден фискален касов бон през фискалните устройства.

На 12.08.2022 г., със заповед № ФК - 111 - 0056161 на началник отдел „Оперативни дейности“/ОД/ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“/Д „ОД“/, главна дирекция „Фискален контрол“/ГД „ФК“/, Централно управление на Национална агенция за приходите/ЦУ НАП/, на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС - запечатване на търговски обект - бар и ресторант „Сахара“, находящ се в [населено място], къмпинг „Каваци“ и е забранен достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни, влязла в сила на 25.09.2023 г. С разпореждане на административния орган е допуснато предварително изпълнение на мярката, реализирано на 22.08.2022 г.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

На 03.07.2025 г. е постановено решение на СЕС по дело С - 733/23 г. по преюдициално запитване на Административен съд Бургас, в диспозитива на което се сочи, че чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/, чл. 273 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба, която предвижда, че на данъчно задължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение, че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана за достъпа до него. Решението е задължително съобразно правилото на чл. 633 ГПК.

За да формира този извод за несъответствие на наложените на търговеца имуществени санкции за неиздаване на касови бележки за всички продажби с правото на ЕС, в хипотезата на наложена по повод същото нарушение с влязла в сила заповед и изпълнена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС - запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, съдът е обсъдил естеството и тежестта на имуществената санкция и на принудителната административна мярка. Обосновал е извод, че независимо, че запечатването на търговски обект не е наказателна мярка, съгласно националното ни законодателство, тя има наказателен характер, независимо от превантивната си цел, който произтича от тежестта на санкциите. Именно тази тежест, обосноваваща квалификацията на мярката като наказание води до приложимостта на чл.50 от Хартата като мярката запазва санкционния си характер, както когато се налага за едно нарушение на Закона за ДДС, така и когато се налага за извършването в определен период от време на нарушения на посочения закон. Освен това, СЕС е обосновал и извод, че наложените на търговеца имуществени санкции са тежки и че след като същите трябва да се квалифицират като санкции с наказателен характер, би следвало да се приеме, че кумулирането на тези санкции води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 Хартата. Прилагането на санкционни мерки трябва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели. Следователно кумулирането на мярката по чл.186 ЗДДС с иницииране на административнонаказателно производство срещу дружеството - жалбоподател за налагане на имуществена санкция по ЗДДС, от една страна не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, а от друга - е непропорционално. Прието е, че чл.273 от Директива 2006/112 и чл. 49, § 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правно уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по - нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по - леко наказание.

Този извод е формулиран при съобразяване практиката на СЕС, че според принципа на пропорционалността, предвидените в националното законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по - специално се гарантира реално възпиращ ефект, и същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел. В конкретния случай СЕС е установил, че за националния съд липсва възможност за промяна на квалификацията на разглежданото нарушение от естество да доведе до налагане на по - лека санкция, както и възможност да се нюансира санкцията, спрямо тежестта на съответното нарушение. При положение, че размерът на имуществена санкция за първо нарушение, според националната правна уредба, не може да бъде по - нисък от 500 лева и че този размер е почти 200 пъти по - висок от размера на ДДС, избегнат за всяко извършено в случая нарушение, е изключително трудно да се определи санкция, чиито интензитет не надхвърля тежестта на установеното нарушение.

Изложеното налага извода, че при едновременно налагане на имуществена санкция с оспореното пред районния съд НП и прилагането на ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, води до недопустимо двойно санкциониране на жалбоподателя за едно и също нарушение и представлява прекомерна тежест за него, която налага отмяна на решението на районния съд и потвърденото с него наказателното постановление.

Касаторът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция. Представен е договор за правна защита, сключен на 08.10.2025г. между управителя на дружеството и адвокат С., по силата на който последният приел да осъществи процесуално представителство по настоящото дело на АдмС Бургас, а касаторът платил в брой възнаграждение в размер на 1200.00 лева. Договорът е в писмена форма, отпечтан на принтер и подписан от двамата договарящи. Сумата е изписана с цифри и с думи, но ръкописно, след като машинният текст е забелен с коректор, но ясно се вижда, че сумата преди корекцията е била 600.00 лева, изписана също с цифри и думи. Съдът приема, че не е ясно кога е извършена корекцията на сумата и дали такава е била волята на страните по договора. Липсват потвърждение от страните по договора, че поправката е тяхна. Според решение № 71/11.05.2016г., постановено по гражданско дело № 3115/2015г. на ВКС, І отд., „при изготвяне на писмен документ винаги да се допуснат грешки и пропуски. Когато не са отстранени чрез поправяне или заличаване на текста, е необходимо да се установи кой и кога е направил поправките в текста. Доказателствената тежест на документа се оценява по правилото на чл.178, ал.2 от ГПК“. При това положение съдът приема, че угововореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 600.00 лева, което следва да се възложи за плащане на НАП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК , Административен съд Бургас, петнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 566/05.06.2022 г., постановено по административнонаказателно дело № 466/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ №664760 - [рег. номер]/16.11.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“/ОД/ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“/Д „ОД“/, главна дирекция „Фискален контрол“/ГД „ФК“/, Централно управление на Национална агенция за приходите/ЦУ НАП/, с което за нарушение по чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/обн. ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г., наредбата/, вр. чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Н. Я., е наложена имуществена санкция в размер на 500.00/петстотин/ лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите /НАП/ да плати на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Н. Я., разноски в размер на 600.00/шестстотин/ лева.

Решението е окончателно.