Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на десети
март през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело №3995 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на
постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***против против М.Д.Д. с ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за следните суми:
541,99лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2016г. до 31.12.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на
25,65 лв. за периода от 04.05.2016г. до 14.02.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ ***до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответницата като собственик на топлоснабден
имот: апартамент, находящ се в ***е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.03.2016г. до 31.12.2018г. не е погасила своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер ***,
възлизащи на сума в общ размер на 541,99лв. Сочи се, че сумите били изчислявани
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата, в която се намира имота – „Т.С.“ ЕООД *** на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат
се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия
дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж,
ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 25,65 лв. за
периода от 04.05.2016г. до 14.02.2019г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на
чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, в което била
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но при наличие на
основанията по чл.415, ал.1 т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за
предявяване на иск за установяване на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 541,99 лв., представляваща
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016г.
до 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът, чрез назначения особен представител адв.Р.Л.
е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който е оспорила
предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, че процесния имот се намира в
топлоснабдена сграда; че ОУ на ищцовото дружество са били одобрени от КЕВР,
както и че са били публикувани и в централен ежедневник; че ответницата е
собственик/ползвател на процесния имот; наличието на валиден договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между ЕС и „Т.С.“
ЕООД; верността на дяловото разпределение на топлинна енергия в процесната
сграда; годността и изправността на общия топломер в абонатната станция и на
водомера за студена вода пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване; че
през посочените периоди са били отчетени вярно /на база реален отчет/
показанията на индивидуалните разпределителни уреди, че в издадените фактури е
отразено вярно доставената и потребена ТЕ.
Навежда доводи, че се касае за непоискана доставка на топлинна енергия.
Релевира възражение за погасяване по давност на част от вземането, в случай, че
се установи, че било за период преди 01.03.2016г.
С Определение от 12.11.2019г. е конституирано в
качеството на трето лице – помагач на ищеца -
„Т.С.“ ЕООД ***. Същото не ангажира конкретно становище по иска.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок след връчване на дадените указания от заповедния съд по
ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се
разгледа по същество.
Установява се от приложената Справка
по лице №***, изготвена въз основа на официално извършени вписвания,
отбелязвания и заличавания, касаещи ответницата М.Д., за периода от 01.01.1992г.
до 17.01.2019г., че същата е придобила процесния апартамент в *** въз основа на
вписана сделка за покупко-продажба от 06.03.2007г. По делото е представен и
препис от нотариалния акт, обективиращ сделката с ***на нотариус с рег.№ *** на
НК. Не се твърди и не се установява впоследствие да е била извършена от
ответницата разпоредителна сделка с имота. Напротив, налице са данни от същата
справка, че върху имота е била вписана през 2016г. законна ипотека за
обезпечаване дълг на ответницата, както и от приложеното копие на обявление по
изп.дело ***, че към м.април 2019г. жилището е било обект на принудително
изпълнение за събиране дълг на кредитора, в чиято полза е била вписана
ипотеката.
Ищецът е представил копие на
страници от вестник ***от 13.12.2007г., установяващи публикуване на ОУ на ***
за продажба на ТЕ за битови нужди. Както е отбелязано в тях, същите са били
одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-067/03.12.2007г., копие от което е приложено в
хода на производството по делото.
Представен е и препис на Договор
№128/10.12.2002г., сключен между етажната собственост, в която се намира
процесния имот и ***за възлагане индивидуалното измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на сумите за отопление и топла вода.
От изслушаното в о.с.з. на
11.12.2019г. заключение по допуснатата съдебно-икономическата експертиза, представените
преписи на фактури, издадени за процесния период, препис-извлечение от сметка
за имота с абонатен №*** и представените от третото лице-помагач ***месечни
справки, касаещи същия имот, се установява, че за процесния период от
01.03.2016г. до 31.12.2018г. *** ЕАД е начислила за имота на ответницата следните
суми за топлинна енергия, въз основа на извършено дялово разпределение от
третото лице-помагач: 263,34лв. за отопление с ИРУ за два от месеците – ноември
и декември 2018г., при наличие на един измервателен уред в имота; 124,04лв. за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация; 105,35лв. за БГВ за три от
месеците – октомври, ноември и декември 2018г., при наличен един водомер в
апартамента; 56,00 лв. за услуга дялово разпределение, като за м.декември
2018г. е била извършена корекция с 6,94лв. Така общо начислената сума за периода
е възлязла на 541,99лв. Установява се още от заключението по ССЕ, че лихвата
върху главницата, изчислявана от падежа
на всяка месечна сума до 14.02.2019г. възлиза на 25,65лв. Съдът кредитира това
експертно заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
От изслушаното в о.с.з. на 10.03.2020г. заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза се установяват следните
обстоятелства: Имотът на ответницата се намира в топлофицирана жилищна сграда,
в която има изградена абонатна станция, подвързана към топлофикационната мрежа,
като общия отопляем обем се изчислява на 2 380,95 куб.м., а отопляемия обем на апартамента е 101,68 куб.м. Установява
се още, че делът от сградната инсталация е изчислен в съответствие с Методиката
за дялово разпределение. Установява се също така, че техническите средства за
измерване на топлоенергия и разхода на топла вода в абонатната станция
отговарят на техническите изисквания за такъв вид прибори, като топломерът е
преминал изискващите се държавни проверки на всеки две години – съответно м.юни
2016г. и м.юни 2018, както пояснява експерта при изслушването му. Изяснява се
от заключението на вещото лице, че в процесния имот има един апартаментен
топломер и един водомер за топла вода, но през процесния период не е било
извършвано реално отчитане за действителните показания на приборите, при
условия на осигуряван достъп до жилището. При изслушването му в съдебно
заседание експерта изяснява, че фирмата, извършваща дялово разпределение,
служебно е начислила за месеците ноември и декември 2018г. топлоенергия,
измерена с ИРУ, както и съответно служебно са били начислени суми за топла вода
за месеците, в които е отбелязан отчет.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Установи се от обсъдените писмени
доказателства, че ответницата е придобила процесния имот през 2007г. по силата
на сключен договор за покупко-продажба. Представеният заверен от
представляващия ищеца препис на нотариалния акт, обективиращ сделката, е годно
доказателствено средство за установяване на факта на придобиване на
собствеността и възраженията на ответницата в тази насока са неоснователни. В
случай на твърдян факт на последващо разпореждане с имота, в тежест ответната
страна би било да го докаже, като в случая нито се твърди, нито се доказва
такова разпореждане. Ето защо, съдът приема, че през процесния период ответницата
е била собственик на процесния имот, представляващ апартамент ***.
Съдът приема също така за установено,
въз основа заключението по съдебно-техническата експертиза, че имота се намира
в топлоснабдена сграда. Стана ясно, че до същата се доставя топлинна енергия. Приложеният
Договор от 10.12.2002г., сключен между етажната собственост и фирмата,
извършваща дялово разпределение установява, че към сочената дата тази етажна
собственост, в която се намира процесния имот е била присъединена по волята на
мнозинството към топлопреносната мрежа. Това е така, т.к. сключването на
подобен договор предполага предходно присъединяване. Последващото прекъсване на
топлоснабдяването може да стане единствено с писмено решение на мнозинството на
собствениците на имоти в етажната собственост и то по никакъв начин не зависи
от срока на сключения договор с фирмата за дялово разпределение. Не се твърди от ответницата и не се установява
вземането на такова решение от етажната собственост за прекъсване на
топлоснабдяването след 2002г.
С оглед установеното, че имота на
ответницата се намира в топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната
мрежа, тя има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от
ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия. В случая се установи, че Общите условия, при
които ищеца продава топлинна енергия за битови нужди са били одобрени от ДКЕВР,
публикувани в централен и местен всекидневник, и са влезли в сила.
Не се
касае за непоръчана доставка, с оглед приетото, че по волята на мнозинството от
етажната собственост, в която се намира имота,
сградата е била присъединена към топлопреносната мрежа, а впоследствие
не е било вземано решение за прекъсване, с каквото може да се откаже доставката.
Поради горното, съдът счита, че
ответницата М.Д., като потребител на топлинна енергия, дължи на ищеца заплащане
на цената на доставената такава енергия до процесния имот през процесния период
от 01.03.2016г. до 31.12.2018г.
Тук вече се поставя въпроса за
изправността на отчетните уреди, дали фирмата, извършваща дялово разпределение
е била оправомощена за тази дейност, законосъобразно ли е било извършено
разпределението.
Установи се от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, че топломерът в абонатната
станция е преминал изискващите се държавни проверки на всеки две години. Не са
налице никакви основания за съмнение в експертното заключение, което е
изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания, след
необходимите проверки, и при липсата на обстоятелства, засягащи обективността и
безпристрастността на експерта.
След изменението на § 5 и § 6 от ПЗР на
Наредба № 16-334/6.04.2007 г., обн. ДВ бр. 34/24.04.2007 г.,
договорните отношения по повод отчитането и разпределението на потребена
топлинна енергия, възникват между топлопреносното предприятие и лицето,
извършващо топлинно счетоводство. Потребителите единствено имат възможността да
изберат това трето лице, посредством решението на етажната собственост. В случай,
че не са упражнили такъв избор към датата на влизане в сила на Наредбата за
топлоснабдяването от 2007г., топлопреносното предприятие е следвало да сключи
договор с лицето по чл. 139б, с което сградата - етажна собственост е била в
договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007г. Правоотношението между
топлопреносното предприятие и лицето по чл.139б от ЗЕ по никакъв начин не се отразява
на правоотношението между първото и потребителите от ЕС. Отделно от това,
следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл. 139 б от ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г., разпределението на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца,
съобразно методиката по приложението към наредбата. Следователно, липсата на
договор с лице по чл. 139 б
от ЗЕ няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на
топлинна енергия.
Неоснователно е и възражението на ответницата в писмения
отговор, че правилата по Нредбата за топлоснабдяването от 2007г. не били
приложими при изчисляване стойността на доставената топлинна енергия, с оглед постановените
съдебни решения на ВАС по адм.д.№1372/2016г. и адм.д.№13721/2017г. Същите не са
влезли в сила към процесния период от време, а отмяната на правилата по
наредбата няма обратно действие. Ето защо, приложима при изчисленията за
процесния период е именно методиката по сочената Наредба.
Установява се от експертното заключение, че за процесния
период от време делът от сградната инсталация е изчислен в съответствие с приложимата
Методика за дялово разпределение. По
изложените по-горе съображения, съдът възприема това заключение и го съобразява
при постановяване на решението си.
Съдът обаче намира за доказано оспорването на ответницата на
размера на начислената стойност на доставена топлинна енергия, отчетена с
индивидуален разпределителен уред и за гореща вода.
Сатана ясно от
заключенията по съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза, че за
месеците октомври, ноември и декември 2018г. са били начислени суми за стойност
на консумирана гореща вода в общ размер на 105,35лв., а за месеците ноември и
декември са били начислени суми за отопление с ИРУ в общ размер на 263,54лв.
(както е видно от заключението по СИЕ), а не е бил извършван реален отчет на
уредите (както се установи от заключението по СТЕ).
Начисляването на суми по правилото на т.7.3.1 от Методиката
за дялово разпределение е допустимо при наличие на основанията по чл.7.3.2 от
същата - при неосигуряване на достъп за отчет на определените от
лицето по чл. 139б ЗЕ дати. В случая от ищеца не се твърдят такива
обстоятелства в исковата молба и не са изследвани. Напротив, твърди се, че
сумите са били начислявани на база реален отчет. Едва в хода на производството
по делото се установи от събраните доказателства, че през последните три месеца
от процесния период, обхващащ близо три години, са били начислявани суми за
топлинна енергия, отчетена с ИРУ и за гореща вода, и то без реално отчитане. С
оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че сумите са били начислявани на
база реален отчет, съдът приема, че през останалите месеци от тригодишния
период е бил извършван такъв отчет на уредите в жилището и не е било установено
консумация на топлоенергия и гореща вода. Установяването законосъобразността на
направените служебни начисления за последните три месеца на първо място
предполага твърдения на ищеца за наличие на основания за подобни начисления и
на следващо място доказване на тези основания – определяне на датите на отчет и
довеждането им до знанието на потребителите, както и посещението на имота от
отчетника на посочените дати. Едва при такова доказване, в тежест на
потребителя би било да установи, че към същия момент е направил необходимото за
осигуряване на достъп.
Предвид горното, съдът счита, че ответника не установи
твърденията си, че начислените суми за топлоенергия с ИРУ и гореща вода са на
база реален отчет, а при изяснените обстоятелства за служебното им начисляване,
недоказани останаха основанията за законосъобразното му прилагане.
Ето защо, съдът счита, че не се установи дължимостта на сумите
за отопление с ИРУ – в размер на 263,54лв., за горещо водоснабдяване – в размер
на 105,35лв. и за лихвите върху тези суми за периода от падежа до подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, изчислявани в размер на 2,92лв., видно от
счетоводното извлечение и при използване на онлайн калкулатор за законна лихва.
Върху останалите главници е дължима
лихва, т.к. не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от
ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тази лихва
се изчислява в общ размер на 22,73лв. за процесния период от 04.05.2016г. до 14.02.2019г.
Предвид изложеното, съдът счита, че
следва да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 173,10лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г. и сумата от
22,73лв., представляваща обезщетение за забавено плащане. Претенцията в
останалата част до пълния претендиран размер на главницата от 541,99лв. и на
лихвата от 25,65лв. следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. С оглед изхода на спора,
ответницата дължи на ищеца част от тези разноски – в размер на 25,50лв. В
исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на
25лв., за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в
размер на 100лв., за вещи лица в размер на 300лв. и за особен представител в
размер на 300лв. или общо 725лв. С оглед
изхода на спора ответницата дължи 246,50лв. от тези разноски.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М.Д.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***,
ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата
от 173,10 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г. и сумата от 22,73 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.05.2016г.
до 14.02.2019г., които суми представляват част от вземанията, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №648 от 21.02.2019г. по
ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 21.02.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер на
главницата от 541,99лв. и на лихвата от 25,65лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Д.Д. с ЕГН **********, с
адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 25,50лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство
и сумата от 246,50лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство, съразмерно уважената
част от иска.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД-***, в
качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: